Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр. Плевен, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и осми април две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 137/2023г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Центурион
13“ ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Т.В.В. чрез адв. В.Д. ***
срещу Решение № 119/29.12.2022 г. на Районен съд – Левски, постановено по
а.н.д. № 281/2022 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление № 15-2200126/01.06.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Плевен, с което на „Центурион
13“ ЕООД – Варна на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, затова че при извършена проверка на място на
04.05.2022г. и документална проверка в периода 12.05.2022г. - 19.05.2022г. в
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен е установено, че в обект за охрана – Завод
в гр. Левски „Интернешънъл стил тюбс“ АД работодателят – „Центурион 13“ ЕООД не
е изплатил в установения с трудов договор № 53/03.01.2022г. срок - до 30.04.2022г.,
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от А. С. А. през месец
март 2022г.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Навежда
доводи, че са неправилни изводите на Районен съд – Левски, че в хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като законодателят е поставил изрично изискване
наказващият орган да посочи в наказателното постановление нарушението, датата и
мястото, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават и законовите разпоредби, които са нарушени с извършеното
административно нарушение, а оспореното НП е издадено при наличие на нарушение
във формата, изразяващо се в липса на изброените императивно изискуеми негови
реквизити. Посочва, че липсва пълно описание на констатираните факти - липсва
какъв е конкретния размер на неплатено трудово възнаграждение, по какъв ред се
изплащат трудовите възнаграждения - по банков път или в брой. Счита, че липсата
на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му, което
съгласно трайната съдебна практика се приема като съществено процесуално
нарушение. В чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не
по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. От
предназначението на трудовото възнаграждение - да осигури приходи за издръжка
на работника или служителя и членовете на неговото семейство следва неговата
задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка и за хипотези, при които
работодателят не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което
установява задължение за изплащане поне на един минимален размер. Именно това
задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма
държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Според съдебната
практика поради тази специфика на характера му само това задължение
представлява обект на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ по
смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.128 от КТ. На следващо
място посочва, че с протокол № ПР2214011/19.05.2022 г. за извършена проверка на
„Центурион 13“ ЕООД са установени нарушения на трудовото законодателство,
описани в осем отделни точки, като посочените констатации касаят едно и също по
вид нарушение на трудовото законодателство по чл. 128, т.2 КТ относно
неизплащане на трудовите възнаграждения на четирима работници за месеците
февруари и март 2022 г., като за отстраняване на констатираните нарушения по
чл. 128, т. 2 на осн. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ съответно е предписано
работодателят да изплати за всеки отделен месец уговореното трудово
възнаграждение на работещите в дружеството, подробно описани във ведомостта за
заплати, за извършената от тях работа по месеци, като за забавените плащания за
м. февруари 2022 г. е определен срок до 31.05.2022 г., а за задълженията за м.
март 2022 г. - до 10.06.2022 г. и за всяка отделна точка по предписанието за
установените нарушения по чл. 128, т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен
нарочен акт и издадено НП за нарушение и то преди да изтече срока на
предписанието. Когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания
за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи
срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията
си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален
административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. Посочва, че в случая
дружеството е имало временни финансови затруднения и по тази причина не е
изплатило заплатите само за месец март 2022 г., а контролният орган не е
съобразил затрудненото финансово положение на работодателя и е наложил отделни
наказания за всяко от констатираните при проверката нарушения на трудовото
законодателство. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменено
НП. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, прави възражение за прекомерност на еветуално претендирано от
насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Плевен, в съдебно заседание се явява лично и изразява
становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства и моли да бъде потвърдено.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Левски е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно,
правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано соченото
нарушение от събраните писмени и гласни доказателства, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, а определеното наказание е съответно по вид и минимално по размер
съобразно предвиденото в закона. Изложените от съда фактически и правни
съображения изцяло се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се
преповтарят.
Правилен е изводът, че нарушението е
описано в акта и в НП с всички негови съставомерни признаци, които обосновават
правната му квалификация по чл. 128 т.2 КТ – дружеството като работодател по
сключен трудов договор № 53/03.01.2022г. с А. С. А. на длъжност пазач –
невъоръжена охрана не е заплатил на работника уговореното трудово
възнаграждение – 325 лв. основна заплата, с клас 0,6% и нощен труд за
извършената работа през м. март в установените срокове по т.2.6. от договора –
до 30-то число на месеца, следващ този, за който е положен труда в брой или по
банков път по посочена от лицето банкова сметка. ***, че възнаграждението за м.
март 2022г., което е начислено по ведомостите за заплати, приложени по делото,
е следвало да се изплати до 30.04.2022г., но до приключване на проверката на
19.05.2022г. не са представени доказателства същото да е било изплатено по един
от договорените начини – в брой или по банков път. При проверката на
04.05.2022г., провокирана от подаден сигнал, работникът е попълнил саморъчно
декларация, че работи като охранител в „Центурион 13“ ЕООД на обект завод
„Интернешънъл Стил Тюбс“ – Левски и че работниците не са получавали заплати от
02.02.2022г., а пълномощникът на дружеството писмено е заявил, че
възнаграждението на работниците за м. февруари и м. март не е изплатено и не
представя документи на 12.05.2022г.. Нарушението е извършено чрез бездействие и
е довършено с изтичането на крайния срок, в който е било дължимо плащането и
този момент е посочен като дата на извършване на нарушението. Посочени са в НП
и всички доказателства, които го потвърждават, както и мястото, датата и
обстоятелствата, при които е извършено.
Преди приключване на съдебното
производство като писмено доказателство е представена и приета разписка,
подписана от пълномощника на дружеството И. Н. и работника А. С. А., с която се
удостоверява, че на 25.05.2022г. е заплатена в брой сумата 1560 лв.,
представляваща възнаграждение за положения труд за м. март – 16 дежурства, за
м. април – 19 дежурства и м. май – 4 дежурства. Това доказва, че
възнаграждението за м. март е било заплатено, но около месец по-късно. Безспорно
е, че то не е било заплатено в установения срок съгласно чл. 128 т.2 КТ до края
на следващия месец – до 30.04.2022г., нито към датата на проверката от
контролните органи на ДИТ – Плевен – 19.05.2022г. Не е било заплатено и
частично, включително и за предходния месец февруари. Издаването на предписание
до работодателя с определяне на срок за изпълнение на задълженията за заплащане
на трудовите възнаграждения за месеците февруари и март, не новира срока за
плащане на дължимото възнаграждение на работника, а цели да принуди
работодателя да изпълни задължението си, макар и със закъснение, а
неизпълнението на предписанието, представляващо ПАМ е друго по вид
административно нарушение по смисъла на чл. 415 ал.1 КТ, което няма отношение
към процесното.
Не може да се приеме, че са налице и предпоставките
за прилагането на чл. 415в КТ за квалифициране на нарушението като маловажно и
налагане на по-малка санкция, тъй като нарушението не е било отстранено
веднага, а работникът е бил лишен от средства за издръжка на семейството си за
период от два поредни месеца, през който не е получил дължимото му трудово
възнаграждение не само за м. март, но и за предпходния м. февруари.
По изложените съображения решението на
Районен съд – Левски е правилно, не са налице касационни основания за неговата
отмяна, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/29.12.2022
г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 281/2022 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/