№ 9870
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110163303 по описа за 2021 година
„ФИРМА“ АД е предявило по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу В. Н. Н., с ЕГН:
********** установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите за сумата от 1063,63 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 03.12.2012г. до 13.01.2021г., ведно със законна лихва за периода от
28.07.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 07.08.2021г. по ч.гр.д.№ 44514/2021г. на СРС, 176
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
(доколкото е наследник на починалия абонат на ВиК услуги Н.Н., а считано от 08.02.2021г.
по нейно заявление - на л.6 от делото е открита при ищеца партида на нейно име) въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът оспорва иска по размер. Релевира и възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало
1
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В
и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума. Ответникът не оспорва да е собственик и наследник на предходния
собственик Н.Н., на процесния имот, поради което и съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1
от Закон за водите, страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К
услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. Пар.1, ал.1, т.2, б.
„а“ от ДР на ЗРВКУ определя за потребители юридически и физически лица – собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Следователно,
ответникът като собственик на недвижимия имот е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот като облигационното отношение между страните
възниква по силата на закона въз основа на притежаваното право на собственост, без да е
необходимо сключването на индивидуален писмен договор.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия, само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. Н.И., е ищцовото дружество
„ФИРМА“ АД. Следователно, между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца, публикувани
и одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., които също
са приложени по делото, по отношение на процесния имот.
Съгласно чл.32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор - ал.8. За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК
услуги по делото е прието заключение на съдебна експертиза, което не е оспорено от
страните. Вещото лице след справка с карнетите за отчет на водомерите в процесния имот и
справки за таксуван разход за вода е дало заключение, че са начислявани суми по четири
броя водомери – два за топла и два за студена вода със сериен № ...., № ... за студена вода и
за топла вода с № ... и № ..... Водомерите са подменени с нови на 19.5.2020г. поради изтекла
метрологична годност на старите. След смъртта на титуляра на партидата Н.Н. е открита
нова партида на името на ответницата , като негов наследник и задълженията от старата
партида са префакторирани на новата. Вещото лице като е съобразило отчетените показания
и извършените плащания за процесния период, дава заключение, че дължимите суми за
потребена вода и ВиК услуги за процесния период са 1063,63 лева като цените, по които са
2
начислени са съгласно определените със цитираните в заключението решения на ДКЕВР.
По изслушаната ССчЕ Вещото лице е изчислило, че за процесния период всички
дължими суми, начислени по кл.№ .... с титуляр В. Н. Н. включват префактурирано
потребление и задължения на стария клиентски номер за периода от 03.12.2012г. до
13.01.2021г. Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са
компетентно изготвени и обосновани. Подробно са изложени в заключението източниците
на информация, които вещото лице е ползвало, както и подробно са разяснени изчисленията,
които експертите са направили, за да достигнат до изводите си. Не на последно място и
страните не са оспорили заключенията, които са приети в съдебно заседание. По тези
съображения, въз основа заключенията на комплексната съдебно техническата – счетоводна
експертиза, съдът приема за доказано реалното количество потребена вода и ВиК услуги в
имота на ответника, което за процесния период възлиза на 1063,63 лева. Ответницата не е
оспорила, че починалият титуляр на старата партида Н.Н. е неин наследодател.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл.31, ал.2 ОУ), като давността се прекъсва с
предявяване на иска, в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК – на 28.07.2021г.,
на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД. В тази връзка и с оглед направеното възражение, всички
вземания на ищеца с падеж преди 28.07.2018г. са погасени по давност. За непогасения по
давност период – от 29.07.2018г. до 13.01.2021г., размерът на задълженията на ответника е
508.03 лева – главница за доставени ВиК услуги, като се вземат предвид данните, изнесени в
табличен вид от вещото лице Б. по изготвената ССчЕ – стр.3 – стр.5 . За този период и до
този размер искът следва да бъде уважен – а за разликата – да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в размер на 35,82 лева за заповедното
3
производство и 346,29 лева за исковото производство, от общо 725 лева (25 лв. – държ.
такса, 600 лв. – разноски за вещи лица и 100 лв. – юриск. възнаграждение).
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част на исковете, но не е направил такова искане, поради което не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. Н. Н., с ЕГН:
********** дължи на „ФИРМА“ АД с ЕИК ....., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ сумата от 508,03 лева, представляваща стойност на потребена вода и ВиК
услуги през периода от 29.07.2018г. до 13.01.2021г. в недвижими имот в АДРЕС с кл.№ .....,
ведно със законна лихва за периода от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.08.2021г. по ч.гр.д.№ 44514/2021г. на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 508,03 лева до пълния предявен размер от 1063,63 лв. и за периода
от 03.12.2012г. до 28.07.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. Н. Н., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ АД с ЕИК ....., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата 35,82 лева - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 44514/2021г. на СРС, 176 състав, както и сумата 346,29 лева - разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4