Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
Гр. Перник, 24.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - П.**, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А.**
от Окръжна прокуратура - П.**, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 122 по описа за 2023 година на Административен съд- П.**, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 - чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на
Териториална дирекция Митници- С.** при Агенция „Митници“ чрез юрисконсулт В.**а
против Решение № 219 от 05.06.2023 година, постановено по АНД № 1789 по описа
за 2022 година на Районен съд П.**.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление (НП) № BG2022/5800-424/НП от
18.10.2022 година, издадено от Директора на Териториална дирекция Митници - С.**,
с което на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1, във вр. с чл. 234, ал.2, т.1,
във вр. с чл. 234, ал.4 от Закона за митниците и чл. 53 е чл.83, ал. 1 от ЗАНН
за вменено административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците на „**“ ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. П.**,
област П.**, ж.к. “**“, бл. 83, ет. 5, ап. 13, управлявано и представлявано от К.И.С.**
е наложена имуществена санкция в размер на 3 586,05 / три хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща минималния размер на
предвидената за това нарушение санкция, а именно 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Касаторът счита, че решението на първоинстанционният съд
е необосновано и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон. По
същество излага доводи за това, че по безспорен начин, от събраните
доказателства се установява извършеното административно нарушение от страна на
дружеството „**“ ЕООД по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, като
деянието е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Иска от
съда да отмени оспореното решение, респективно да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е връчена на ответника – „**“ ЕООД,
който в срока по чл. 213а, ал.4 от АПК е депозирал отговор, в който оспорва
основателността на същината и моли решението да бъде оставено в сила.
В проведеното на 27.09.2023 година съдебно заседание,
касаторът редовно призован се представлява от юрисконсулт В.**а, която поддържа
жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „**“ ЕООД редовно
призован се представлява от управителя К.И.С.** и адвокат Б., който оспорва
касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура- П.** дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд–П.**, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на
съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба, като същото е постановено в съответствие с материалния
закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение № BG13062022/5800/M-1147 от 13.06.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „**“ ЕООД с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. П.**, ж.к. **, бл**, ет.**, ап. **, представлявано и
управлявано от К.И.С.** за това, че на 02.03.2022 година от негова страна в
Митническо бюро- П.** е подадена електронна митническа декларация (е-МД) с LRN:220000000001226H000024 за митническо оформяне на стока за режим „ допускане за
свободно обръщение и крайно потребление“, към която са били приложени договор
за продажба от 25.11.2021 година; търговска фактура Т8846 от 31.01.2022;
търговска фактура № 000000001953 от 21.02.2022 година; търговска фактура за
други задължения, платими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките
№ 000000001954 от 21.02.2022 година, търговска фактура № 00000004794 от
01.03.2022 година; търговска товарителница 74630-3 от 16.12.2021 година;
счетоводни записи и банков документ; декларация, относно контрол при внос на
автомобили от позиция 8703/ 01.03.2022 година. Митническата декларация е приета
и получава MRN:
22BG005805006224R1, като с нея
се декларира стока със следните данни: „Употребяван пътнически автомобил марка:
BMW, модел: 3281 xDrive; тип: бензин, първа регистрация: 01.01.2013 година; цвята: черен, работен
обем 1997; мощност: 245.0 KC/DIN, брой
места: 5, шаси: **“, държава на изпращане **, с код на стоката по ТАРИК:
*********, обща фактурна стойност 3 300 канадски долара и митническа
стойност в размер на 5 155,50 лева, определена съгласно разпоредбата на
чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, а именно на база на договорената
стойност.
Поради възникнали съмнения относно митническата стойност
на стоката, както и поради факта, че в документа за покупка, липсват подпис и
печат на продавач и купувач митническите органи са поискали помощ по линия на
административната взаимопомощ, съгласно Споразумение на Европейската общност – **
до Канадската служба за граничен контрол. От страна на Канадската служба за
граничен контрол е получен отговор, ведно с разпечатка на Канадска
автоматизирана декларация за износ – CAED с ID
HG1572202112161329975/ 16.12.2021. От съдържанието на същата се установява, че плавателен съд ZIM MONACO VOY#86E, натоварен с контейнер ZCSU6544228 с два броя стоки, напуска Халифакс на 18.12.2021 година. Описаната в
декларацията стока № 2 е автомобил марка:
BMW, модел: 3281 xDrive; шаси: **, с декларирана стойност при износа 11 560 канадски
долара, при условията на доставка F.O.B. Place
of Exit.
Въз основа на тази информация е прието, че „**“ ЕООД не е
декларирало митническа стойност на стоката, включваща действително платената
цена на стоката при продажбата й за износ и разходите по нея в размер на
16 361,93 лева, установена въз основа на Канадската автоматизирана
декларация за износ CAED с ID HG1572202112161329975/ 16.12.2021, представена от канадската гранична служба, а декларира
митническа стойност в размер на 5 155,50 лева, за която не са представени
доказателства. Актосъставителят е приел, че по този начин дружеството „**“ ЕООД
е реализирало съставът на административното нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от
Закона за митниците. АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал с
възражение, че не е виновен и ще депозира писмено възражение срещу
констатациите, обективирани в съставения АУАН. /лист 14 от АНД № 1789/2022 г./.
На основание чл.44, ал.2 от ЗАНН е депозирано писмено
възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение BG13062022/5800/M-1147 от 13.06.2022 /лист 24 от АНД № 1789/2022 г./.
Тези констатации са споделени и в издаденото наказателно
постановление № BG2022/5800-424/НП от 18.10.2022 година, издадено от Директора на
Териториална дирекция Митници - С.**. В него е посочено, че са установени
дължими публични вземания в общ размер на 3 586,05 /три хиляди петстотин
осемдесет и шест лева и пет стотинки/, в това число мито в размер на
1 120,64 /хиляда сто и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ и ДДС
в размер на 2 465, 41 /две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и
четиридесет и една стотинки/. В следствие на това и на основание чл.231,
чл.234, ал.1, т.1, във вр. с чл. 234, ал.2, т.1, във вр. с чл. 234, ал.4 от
Закона за митниците и чл. 53 е чл.83, ал. 1 от ЗАНН за вменено административно
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците на „**“ ЕООД с ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: гр. П.**, област П.**, ж.к.“**“, бл. **,
ет. **, ап. **, управлявано и представлявано от К.И.С.** е наложена имуществена
санкция в размер на 3 586,05 /три хиляди петстотин осемдесет и шест лева и
пет стотинки/, представляваща минималния размер на предвидената за това
нарушение санкция, а именно 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания. /лист 8 от АНД № 1789/2022 г./.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П.**,
който с Решение № 219 от 05.06.2023 година, постановено по АНД № 1789 по описа
за 2022 година го е отменил.
Районния съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са издадени от компетентен за това орган, но в
хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в
нарушаване на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото са налице
противоречия и неясноти при описание на соченото административно нарушение и отразяването
на обстоятелствата при неговото извършване. Приел е също, че от събраните в
хода на съдебното следствие и развилото се административнонаказателно
производство гласни и писмени доказателства не се доказва по безспорен и
категоричен начин вмененото административно нарушение - нито от обективна, нито
от субективна страна. С тези мотиви е счел, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и го е отменил в цялост.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда посочените в касационната жалба
пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи
служебно, съгласно чл. 218, ал.1, пр.2 от АПК.
По доводите в касационната жалба:
Без основание са изложените в касационната жалба доводи за доказаност на
процесното нарушение.
Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическата страна на
спора при спазване на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, които са относими към предмета на доказване.
Изводите в решението по приложимия и приложен в проведеното
административнонаказателно производство закон са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщената по делото доказателствена
съвкупност, а в решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка
на доказателствата. На основание чл.220 от АПК настоящият касационен състав
възприема изцяло установената от решаващия първоинстанционен състав фактическа
обстановка, като кореспондираща си с приобщените в хода на процесуалното
законосъобразно съдебно следствие и производство писмени и гласни
доказателства.
Без основание са и доводите в жалбата развити и пред
първоинстанционния съд, че именно посочената в представената разпечатка на CAED с ID
HG1572202112161329975/16.12.2021 е действително платената/ продажната такава. В атакуваното съдебно решение
подробно и аргументирано е взето отношение по този въпрос, като направените
изводи се споделят напълно и от настоящият съдебен състав. За пълнота съдът
следва да отбележи, че позоваването от страна на митническите органи за
определяне на митническата стойност на стоката само и единствено на износната
декларация, която по аргумент от чл.12, §4 от Регламент (ЕС) №883/2013 е годно
доказателство, но същото не е достатъчно да обоснове извод, че митническата
стойност на процесната стока по смисъла на чл.70, §1 и §2 от МС е именно тази,
посочена в износната митническа декларация. Следва да се спомене и фактът, че
износната декларация се съставя едностранно от износителя на стоките и
вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, които са
отразени в нея. От друга страна, както се посочи и по-горе вносната декларация,
т.е. митническата декларация MRN: 22BG005805006224R1 е придружена с всички търговски документи и плащания, в това число договор
за продажба от 25.11.2021 година; търговска фактура Т8846 от 31.01.2022;
търговска фактура № 000000001953 от 21.02.2022 година; търговска фактура за
други задължения, платими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките
№ 000000001954 от 21.02.2022 година, търговска фактура № 00000004794 от
01.03.2022 година; търговска товарителница 74630-3 от 16.12.2021 година;
счетоводни записи и банков документ; декларация, относно контрол при внос на
автомобили от позиция 8703/01.03.2022 година, които документи всъщност доказват
декларираната митническа стойност. С оглед на изложеното настоящият касационен
състав споделя изводът, че износната декларация не е достатъчна, за да обоснове
извод, че митническата стойност на процесната стока е действителната или
подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата. Предвид това правилен се
явява изводът на първоинстанционният съд, че нарушението не е доказано по
категоричен начин.
Следва да се отбележи и, че отразеното в акта за
установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила,
което означава че не следва да се счита за установено до доказване на
противното и в тежест именно на наказващият орган, в случая касатора, е да докаже
извършеното нарушение и неговото авторство с всички допустими от закона
доказателства и доказателствени средства, което в настоящият случай не е
сторено. Нито в административната, нито в съдебната фаза са събрани
доказателства, че дружеството е извършило вмененото му административно
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, а напротив дори приключилото с решение №
РЗМ-5800-1238/32-472120 от 11.07.2023 година на Директора на ТД- Митници С.**
административно производство по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 по еднозначен
начин сочи, че дружеството ответник не е допуснало нарушение при деклариране на
стоката и същата е определена в размер на 5 155,50 /пет хиляди сто
петдесет и пет лева и петдесет стотинки/, така както е декларирано и с
процесната митническа декларация и за която стойност са внесени дължимите мито
и ДДС. С оглед на това напълно обосновано е заключението на районния съд за
недоказаност на повдигнатото административно наказателно обвинение към „**“
ЕООД за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, за която да понесе
вменената му административнонаказателна отговорност.
Предвид изложените мотиви настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания за отмяната му.
Относно разноските:
При този изход на спора касационният ответник има право
на разноски, съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Същите са своевременно претендирани
и са придружени със списък по реда на чл.80 от ГПК. Касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати 658 /шестстотин петдесет и осем/ лева
представляващи адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.18, ал.2, във
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- П.**, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
219 от 05.06.2023 година, постановено по АНД № 1789 по описа за 2022 година.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“, с адрес: гр. С.**, ул. **№ 84 да заплати на „**“ ЕООД с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. П.**, ж.к. **, бл.83, ет.5, ап.13,
представлявано от управителя К.И.С.** съдебни разноски в размер на 658
/шестстотин петдесет и осем лева/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/