Определение по дело №913/2019 на Окръжен съд - Добрич

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                           № 12

                                        гр.ДОБРИЧ  06.01.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на  ШЕСТИ ЯНУАРИ 2020г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА                           

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 913/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе  предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 4150/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 14.11.2019г.Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 2014 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 277.04 лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги,в т.ч.-такса за оценка на кредитното досие и такса кредит у дома.

  Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

  Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

  Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е  процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Атакуваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

  Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

  В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и  Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

  При положение,че процесният договор за кредит е от 10.03.2017г.,т.е   сключен е при действието на Закона за потребителския кредит,и предвид гореизложените в настоящото изложение мотиви относно правомощията на заповедния съд,ДРС е имал правото на служебна проверка за съответствие на договорната клауза за дължимо от потребителя възнаграждение за пакет допълнителни услуги с нормите на този закон.Изводът му в резултат на тази проверка,че претендираното допълнително възнаграждение  от 277.04 лв.не се дължи е правилен и като такъв изцяло се споделя от настоящия състав.

  В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за  предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на  кредита.

  В случая заявителят претендира сумата от тази проверка,че претендираното допълнително възнаграждение  от 277.04 лв.,без да сочи как е определена тази сума.

  Видно от обстоятелствата,изложени в т.12 от  заявлението,допълнителните услуги включват сбора от две такси-за оценка на кредитното досие и такса кредит у дома.Липсва яснота какъв е размера на всяка от двете такси в общия сбор от претендираната сума.

  Относно таксата оценка на кредитното досие не са изложени никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се  дължи,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.

  По отношение таксата Кредит у дома е посочено,че срещу нея кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя  допълнителни услуги,изразяващи се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита.

  Услугата по доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя е действие,свързано с усвояване на кредита,поради което за него кредиторът не може да изисква заплащане на допълнителна такса предвид изричната забрана за  това,регламентирана в нормата на  чл.10а,ал.2 от ЗПК.Извън това,от заявлението става ясно,че сумата по процесния договор за потребителски кредит е преведена по банкова сметка ***,поради което отпада необходимостта от последващо доставяне на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя,или е очевидно,че такава допълнителна услуга не се дължи.

  По отношение на останалата част от таксата Кредит у дома,свързана с разходите на кредитодателя,направени  по събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя,то освен,че не става ясно какъв е точно размера на това задължение,не се сочи и какви действия фактически са  предприети в изпълнение на тази услуга.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил.

  По гореизложените мотиви ДОС намира,че изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,постановено на 14.11.2019г.по ч.гр.д.№ 4150/2019г.по описа на Добрички районен съд,инкорпорирано в Заповед № 2014 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с което съдът е отхвърлил искането на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София,за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 277.04 лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги,в т.ч.-такса за оценка на кредитното досие и такса кредит у дома.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.