Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72
гр. Сливен, 11. 04. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 85 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Е.Г.Т. ***, подадена против Решение № 2 от 07.01.2022 г., постановено
по АНД № 417 / 2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 21-0306-000795
от 05.08.2021 г., издадено от Началника на РУ Нова Загора към ОД на МВР Сливен,
с което на Е.Г.Т., за нарушение на чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди
и излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Счита, че: процесното
НП е незаконосъобразно; НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН; установено е, че ПТП е настъпило в резултат на внезапна и непредвидима
опасност – дупка в пътната настилка, а не от несъобразена скорост; налице е
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на Районния съд и
НП да бъдат отменени.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде
оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност
на решението на Районния съд.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За
да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е
обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че
жалбоподателят е извършил посоченото в НП нарушение; направил е извод, че НП е
издадено при спазване на всички съществени процесуални правила и точно
прилагане на материалния закон; счел е, че размерът на наложеното наказание е
правилно определен.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от
настоящия съдебен състав.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 19.07.2021 г. в 16:30 часа, в община Нова Загора, на автомагистрала „Тракия”
км. 251+300, в посока гр. Бургас, касационният жалбоподател е управлявал лек
автомобил с Рег. № А3137НА с несъобразена скорост, изгубил е контрол над автомобила,
излязъл е извън пътното платно вляво по посоката си на движение и се е блъснал
в метална предпазна ограда /мантинела/, настъпило е
ПТП с материални щети. За констатираното, от служител на РУ Нова Загора на
19.07.2021 г. е съставен Протокол за ПТП и АУАН, въз основа на който на 05.08.2021 г. е издадено процесното НП.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е редовно
съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 19.07.2021 г. АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Следователно, процесният
АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. С разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП е вменено на водачите на ППС при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с конкретните пътни условия,
включително с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Евентуалното наличие на дупка в пътната настилка не би могло да
бъде определено като предвидимо препятствие, но независимо от това водачът е
бил длъжен да управлява автомобила си със скорост, която да му позволи да
възприеме своевременно състоянието на пътя и да намали скоростта или да спре –
при възникналата опасност за движението. В този смисъл е императивната
разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, съгласно която водачът е длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. След като не е могъл да спре и да предотврати настъпването на
ПТП, жалбоподателят е управлявал автомобила си с несъобразена скорост.
С оглед на гореизложеното, Районният съд в
производство, в което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, при правилно приложение на материалния закон и обосновано е приел, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на
наказание в предвидения от закона размер.
Издаденото НП съдържа съществените реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН. Приетата за установена от Районния съд фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства, изведените от
съда правни изводи са в съответствие с установените по делото факти.
Неоснователно
е и твърдението на касационния жалбоподател, че се касае за маловажен случай. От събраните по делото доказателства не би
могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на закона. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга – обществени отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата, целящи опазване живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че
конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, Административният съд счита,
че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 07.01.2022
г., постановено по АНД № 417 / 2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: