О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,
10.12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на десети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
след като разгледа докладваното от съдия УШЕВ ВНЧД
№589 по описа на АСНС за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
производството е
по реда на чл.345, във вр. с чл.270, ал.3, във вр. с чл. 68 от НПК.
Делото е образувано по повод постъпил частен протест от
прокурор при Специализирана прокуратура срещу протоколно определение на
Специализиран наказателен съд от 23 ноември 2020г. по НОХД № 906/18,
постановено в открито съдебно заседание, с което е разрешено на подсъдимия по
делото В.С.В. да напусне пределите на Република България. В АСНС е депозирано и
възражение от процесуалният представител на подсъдимия В..
В частният протест е изразено становище, че атакуваното
определение на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Поддържа се
твърдение, че определението на съда е постановено при несъответствие със
законовите изисквания на чл.270, ал.1 НПК, със събраните доказателства по
делото, както и с целите на мерките за процесуална принуда. Посочва се също, че
даденото разрешение за напускане пределите на РБ за определен срок не
съответства на тежестта на повдигнатото обвинение, както и на степента на
обществена опасност на дееца и се прави искане за отмяната на акта на съда като
неправилен и незаконосъобразен.
В постъпилото възражение е посочено, че мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“ е
наложена за доста продължителен период от време, в който по никакъв начин не е
правен опит да бъде нарушавана или заобиколена, както и че по отношение на подсъдимия
В. е наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“, като така взетите
мерки за принуда в своята съвкупност обезпечават нормалното развитие на
наказателното производство. С възражението е направено искане частния протест
да бъде оставен без уважение и определението на СНС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в
частния протест, както и тези в направеното възражение срещу протеста, а също и
мотивите на първоинстанционния съд, изложени в определението, намира следното:
Частният протест и възражението са процесуално
допустими и подадени в срок съгласно
разпоредбата на чл.342 НПК. Разгледан по същество частният протест се явява
неоснователен.
Производството пред първата инстанция е образувано срещу
няколко лица, измежду които е и подсъдимия В.В.. Наказателната отговорност на
последния е ангажирана за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 и 2, вр.
ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4 и ал.3, т.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20, ал2, вр.
ал.1 от НК. Спрямо подсъдимия В. е взета мярка за неотклонение Парична Гаранция
в размер на 5 000 лв., както и забрана за напускане на пределите на РБ с
постановление на прокурор /том 6, л.70-71 от ДП/. Видно от материалите по делото, основанието за
налагане на мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК е налице - срещу
подсъдимия В. е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление
по см. на чл.93, т.7 НК.
Целта на мярката за процесуална принуда „забрана за
напускане на пределите на РБ“ е обезпечаване на присъствието на обвиняемия,
респ. подсъдимия във всички фази и стадии на наказателното производство. Като
изключение от това е предвидена възможност на лицето, спрямо което е наложена
принудителната мярка, да бъде дадено разрешение да напусне страната за
определен период от време, когато основателни причини налагат това. Именно
такива причини е изтъкнал подсъдимия чрез своя защитник, които са мотивирали
първоинстанционният съд да разреши напускането на страната. Искането, с което е
сезиран СНС, всъщност е за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане на пределите на РБ“, наложена на подсъдимия В.В., като то
е мотивирано с необходимост от посещение
на чуждестранно лечебно заведение от него и неговата съпруга за сравнително
продължителен период от време с цел процедура за репродуктивните способности на
подс. В. и неговата съпруга по нов, специализиран и иновативен метод.
Настоящата инстанция споделя становището на
първоинстанционния съд че до момента подс. В. с процесуалното си поведение не е
създавал пречки за нормалното развитие на процеса, чиято продължителност е по обективни
причини, независещи както от действията на съда, така и от тези на страните по
делото. Макар и подсъдимия В. да е с обременено съдебно минало, от което могат
да се направят изводи за степента на неговата обществена опасност, то с
поведението си до момента той не е дал индикации, че цели създаването на затруднения
за нормалното протичане на наказателното производство. В този смисъл взетата
мярка за процесуална принуда намира необходимия баланс между интересите на
правосъдието и тези на лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана. Именно в тази връзка мярката не е отменена, а
е дадено само разрешение за напускане пределите на РБ. Видно от данните по
делото, след определението на СНС, с което е дадено разрешение на подсъдимия да
напусне страната, към делото е приложен официален документ от чуждестранно лечебно
заведение, надлежно преведен на български език, в който се изяснява
необходимостта от присъствието на подсъдимия в съответната клиника и то за
сравнително продължителен период от време. Медицинската интервенция, на която
следва де бъде подложена съпругата на подсъдимия, е с продължителност около
17-18 дни, като следва де се подбере и подходящ момент за нейното прилагане,
който зависи от здравния тонус на пациента. Приложен е официален документ,
издаден от Болница към здравен медицински център „Анадолу“, Република Турция от
който е видно, че действително е налице необходимост подсъдимият В. за
определен период от време да пребивава в болничното заведение, т.е. извън
територията на РБ.
Поради изложените съображения СНС правилно и законосъобразно
е счел, че на подсъдимия В.В. може и следва да бъде разрешено да напусне
пределите на РБ за определен период от време.
Така мотивиран и воден от гореизложеното, Апелативният специализиран
наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.11.2020 г. на
Специализирания наказателен съд по НОХД № 906/18, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: