№ 9683
гр. София, 03.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110140829 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 22.12.2023г., /изпратена по пощата на 15.12.2023г./,
подадена от адв. Е. И. за изменение на решението в частта за разноските. С молбата е
релевирано искане да бъде допълнено решението досежно сумата от още 400 лева-
адвокатско възнаграждение на основание чл.2, ал. 5 от НМРАВ, а в условия на евентуалност
със сумата от още 200 лева. Поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ адвокатско
възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно. В който смисъл била и формирана трайна практика на ВКС. Сочи, че
съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 НМРАВ се имало предвид цената на всеки от
обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Поради което намира, че
неправилно е определен размера на присъденото възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на страна в
производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 74 от
делото/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 20126 от 06.12.2023г., постановено по делото, съдът е прогласил по
предявения от Л. В. С., срещу „Стик-кредит“ АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД нищожността на съдържащата се в чл. 24 от Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г.
неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение,
както и е осъдил „Стик-кредит“ АД да заплати на Л. В. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 108 лева, представляваща платена без основание сума за неустойка поради
непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние № 627808 от 20.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба- 28.07.2022г., до окончателно изплащане
на сумата. С решението „Стик-кредит“ АД са осъдени да заплатят на Л. В. С. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски, както и
на адв. Е. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото на Л. В. С.. В мотивите на решението в частта за разноските съдът е посочил, че
1
ищецът е бил представляван безплатно от адв. Е. И., както и е определил дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ на сумата от 400 лева.
Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
Относно изложените от молителя съображения, че следва да се присъди възнаграждение по
всеки иск, както и цитираната от молителя практика на ВКС, съдът намира, че същите не са
относими към настоящия момент с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са
посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, в което не са се
явили представители на страните и с приемане на заключение на вещо лице. На следващо
място следва да бъде посочено, че са предявени установителен иск за прогласяване на
нищожност на клауза от договор за кредит и осъдителен иск за присъждане на платените
суми по договора за кредит, т.е. касае се за взаимосвързани искове по едно облигационно
правоотношение, възникнало между страните. С оглед на което съдът приема, че
определеният с решението размер съответства на гореописаните критерии.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Е. И. за изменение в частта за
разноските на Решение № 20126 от 06.12.2023г., постановено по гр.д. № 40829/2022г. по
описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3