НОХД № 104/2017 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия А.Ю.А. *** е за престъпление по чл.195 ал.1, т.7  във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 и с чл.63 ал.1, т.3 от НК, а именно за това, че на 27.10.2016 г., в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, е отнел чужди движими вещи– парична сума от 100 лв. от владението на К.Б.Т. ***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, а А., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание ЛС.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник, като се признава за виновен по предявеното  обвинение, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се събират доказателства за тези факти.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301  от НПК, прие за установено следното:

Към инкриминираната дата подс.А.А. *** бил на 16 години и 9 месеца, а понастоящем е на 17 годин и 1 месеца. Макар и непълнолетен същият е с крайно негативни характеристични данни, доколкото е бил извършител на голям брой противообществени и престъпни прояви – основно кражби. Налагани са му множество мерки по ЗБППМН. Настаняван е в различни институции – центрове за настаняване от семеен тип и приемно семейство, от които периодично е извършвал бягства.  С решение от 17.10.2016 г. по ЧНД № 1942/16г. на РС – Пазарджик спрямо подс. А. е взета възпитателна мярка по чл.13 ал.1, т.13 от ЗБППМН – настаняване във ВУИ. На 19.01.2017г. е бил приведен във ВУИ-с.Керека, общ.Дряново, обл.Габрово, откъдето в средата на мес. февруари 2017г. отново избягал и се прибрал в родното си село.

Отделно от това подс.А. бил осъждан по НОХД № 1339/ 2016 г. по описа на РС-Пазарджик, като с присъда-споразумение, влязла в сила на 15.09.2016 г., му е било наложено наказание обществено порицание за извършено на 18.06.2015г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК - кражба на парична сума от 157 лева.

През есента на 2016г. св.К.Т. ***, решила да почисти двора на къщата, в която живеела, след прибиране на реколтата от него.

По този повод тя ангажирала бащата на подсъдимия – св. Ю. Я., който на 27.10.2016 г., около 08.30 ч., пристигнал в дома й, след което двамата  започнали работа. Ю.А. с помощта наръчна количка изкарвал от двора растителни отпадъци. След около час и половина той помолил св.Т. да отиде до тоалетната, но тя отказала да го пусне вътре в дома си и му разрешила да си отиде до тях. Не след дълго св.Ю.А. се върнал, като водел със себе си сина си – подс.А. А. и неговия приятел - св.И. М., с цел  да му помагат в работата. След това св.Ю.А. и св.Т. продължили с почистването двора и събирането на отпадъците, а подс.А.А. и св.М. ги изкарвали и изхвърляли с ръчната количка. В един момент обаче двамата се забавили и св.К.Т. тръгнала да ги търси. Малко след това видяла подс.А.А. и св.И. М. пред стълбите на къщата си, а те й обяснили, че били влезли вътре до тоалетната. След това двамата си тръгнали като заявили, че отивали да берат орехи.

Междувременно, при поредния курс с ръчната количка, подс.А.А. казал на св.И. М., че ще влезе в къщата на пострадалата с цел ако открие пари да ги вземе. М. отишъл сам да изхвърли количката, а А. влязъл в сградата, като в една от стоите намерил и взел парична сума от 100 лв. в различни банкноти, част от които били на масата, а друга част – в панер, предвидени за храна и събрани там от продажбата на свещи при погребението на починалия съпруг на св.Т.. След като излязъл подс.А.А. дал банкнота от 20 лв. на св. М. и му обяснил, че само толкова бил открил. След това били заварени пред къщата от св.Т. и си тръгнали. Двамата отишли в барче в ромската махала на селото и развалили парите като си разделили по 10 лв. Обвиняемият дал 5 лв. на своята майка, а останалите пари заедно със св.М. изиграли на комар.

Около 11.00 ч. на инкриминираната дата св.Стефан Георгиев – служител в РУ на МВР – Пазарджик и отговарящ за с.Мало Конаре, обл. Пазарджик, се намирал заедно с колегите си в приемната в селото. Тогава там пристигнала В.К. – майка на подс.А. и заявила, че синът й и неговият приятел откраднали пари от дома на пострадалата К.Т.. Полицаите отишли заедно с В.К., подс.А.А. и св.И. М. до дома на св.Т.,  където я попитали дали не й липсват пари. Тогава тя открила, че липсвали 20 лв., които били оставени на маса в една от  стаите й. Св.Георгиев и колегите му я приканили да провери по-обстойно, след което отвели подс.А., баща му и св.М. в приемната, за да им снемат обяснения. Тогава подс.А. и св.М. признали за извършената кражба. Малко след това пристигнала св.Т., която обяснила, че всъщност й липсвали освен банкнота от 20 лв., но и сумата от 80 лв. в различни банкноти и монети, намиращи се в панер в същата стая и събрани от продадените свещи на погребението на нейния съпруг.

По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят направеното самопризнание, а именно – показанията на свидетелите Т., Георгиев и М., а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.А. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.28 ал.1 и с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 27.10.2016г. в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, е отнел чужди движими вещи – сумата от 100 лв. от владението на К.Б.Т. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, а А. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.

Съзнавал е, че е осъждан с присъда-споразумение по НОХД № 1339/2016 год. по описа на РС-Пазарджик, влязла в сила на 15.09.2016 г., за извършено на 18.06.2015г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на съдебния акт на видно място в сградата на Кметство-с.Мало Канаре за срок от един месец. Видно от справката за съдимост, това наказание е било изпълнено  в периода 19.09.2016г. – 19.10.2016г.

Настоящото деяние  подс.А.  е извършил в рамките на срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно извършена, по смисъла на т.7 от чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.

Деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо от ниската стойност на вещите предмет на посегателство, която е доста под една МРЗ. На тази стойност обаче следва да се противопостави наличието на висока степен на обществена опасност на самото деяние и на дееца. То е извършено демонстративно и чувство за безнаказаност. Подс.А. е изключително негативно охарактеризиран като извършител на множество противоправни деяния, включително престъпни посегателства против собствеността. Миналото осъждане на А., подробно описано по-горе, също не е било за него достатъчен контрамотив, че да се откаже от извършване на престъпления. Независимо, че стойността е ниска, следва да се каже и това, че когато е предприел извършването на кражбата подсъдимият не е имал съзнание колко пари има в дома на пострадалата, при което е искал да открадне всичко, което има, дори и да е било със значителна стойност. Освен ниската стойност не са налице никакви други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Подсъдимият е предвиждал конкретно и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с  пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Той е бил непълнолетен – на 16 години и 9 месеца, но е бил достатъчно психо-физически съзрял, че да може да разбира свойството и значението на извършеното от него, т.е. да осъзнава запретеността на деянието, както и да ръководи постъпките си.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина  и мястото на неговото извършване – хладнокръвно проникване в чуждо жилище, т.е. демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност. Осъждан е преди деянието, както по-горе се посочи вече. Освен това е осъждан и след настоящото деяние, а именно по НОХД № 2373/2016г. на Пазарджишкия РС, с  присъда влязла в сила на 11.01.2017г., за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено на 02/03.04.2016г., т.е. преди извършване на настоящото деяние, като му е наложено наказание пробация. Също така е и изключително негативно охарактеризиран по местоживеене, като криминално проявен и системен извършител на противообществени прояви. Предприетите спрямо него мерки по ЗБППМН не са постигнали целения корекционен ефект. Видно от изготвения по делото на основание чл.15 от ЗЗД доклад от Дирекция „СП”-Пазарджик, подс.А. е бил настаняван в различни институции – центрове за настаняване от семеен тип и професионално приемно семейство, от които периодично е извършвал бягства.  За последно е бил настанен с решение на ПРС във ВУИ-с.Керека, където е бил приведен на 19.01.2017г. В хода на съдебното следствие се установи, че в средата на мес. февруари 2017г. подс.А. е избягал от интерната, което той самият призна и пред настоящия съдебен състав, като освен това демонстрира и категоричното си намерение за в бъдеще да извършва  нови бягства всеки път щом бива връщан там.

            Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и престъпен начин, което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който той и семейството му поддържат, от липсата на перспективи за социална реализация, както и от занижения родителски контрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени направеното самопризнание още в ДП, което допринася за разкрИ.ето на авторството на престъплението, тежкото семейно,  материално положение и имотно състояние, а също и ниската стойност на вещите предмет на посегателство, която е под 1/4 от МРЗ.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са изключително негативните характеристични данни. Миналото осъждане на подсъдимия по НОХД № 1339/16г. на ПРС не се отчете като отегчаващо обстоятелство, т.к. то е обективен елемент на правната квалификация на настоящото деяние – повторност.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки и редукцията на наказанието ЛС по реда на чл.63 ал.1, т.3 от НК, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за престъплението при условията на общата част – чл.54 и сл. от НК. На тази база съдът намери, че  подс.А. следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода.

                След като определи този размер на наказанието  съдът намали същото с една трета, т.е. с 4 месеца, при  което  и  осъди  подс.А. на осем месеца  лишаване от свобода.

                Вече бе посочено, че подсъдимият А. е осъждан с две присъди, влезли в сила съответно преди и след настоящото деяние, както следва:

          - с присъда-споразумение по НОХД № 1339/2016 год. по описа на РС-Пазарджик, влязла в сила на 15.09.2016 г., за извършено на 18.06.2015г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на съдебния акт на видно място в сградата на Кметство-с.Мало Канаре за срок от един месец. Това наказание е било изпълнено  в периода 19.09.2016г. – 19.10.2016г.

          - с присъда-споразумение по НОХД № 2373/2016г. на Пазарджишкия РС, влязла в сила на 11.01.2017г., за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено на 02/03.04.2016г., като му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от  НК за срок от шест месеца.

          Деянието по настоящата присъда подс.А. е извършил на 27.10.2016г., т.е. след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1339/2016 год., но преди влизане в сила на присъдата по НОХД № 2373/2016 год., като се намира в условията на реална съвкупност само с деянието по втората присъда.

          В същото време деянията НОХД № 1339/2016 год. и НОХД № 2373/2016 год. сами по себе си също се намират в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК.

          При това положение съдът прецени, че най-благоприятният вариант за групиране на наказанията спрямо подсъдимя А. е следният:

          На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК следва да се определи едно общо най тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и това по НОХД № 2373/2016г. по описа на ПРС, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца.

На следващо място съдът постанови подсъдимият А.А. да изтърпи отделно наказанието по НОХД № 1339/2016г. по описа на ПРС, а именно обществено порицание.

На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна изцяло изтърпяното наказание обществено порицание в периода 19.09.2016-19.10.2016г.

Именно това е най-благоприятният вариант за групиране на наказанията, защото ако бъдат групирани наказанията по НОХД № 1339/2016 год. и НОХД № 2373/2016 год., то тогава ще следва да се определи за изтърпяване едно общо най-тежко наказание пробацаия, а отделно ще следва да се търпи наказанието от осем месеца ЛС по настоящата присъда, докато при горния вариант наказанието пробация, което е по-тежко от наказанието обществено порицание, няма да се търпи въобще, т.к. ще бъде погълнато от лишаването от свобода.

С оглед данните за личността на подсъдимия, изложени по-горе и преди всичко фактът, че се е оформил като личност, системно извършваща правонарушения, включително и престъпни посегателства, основно против собствеността, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието му и подготовка за водене на общественополезен начин на живот, се налага ефективно изтърпяване на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода. По тази причина не бе приложен институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК, макар че не съществува формална пречка за това, доколкото към момента на деянието подс.А. не е бил осъждан за престъпление от ОХ на лишаване от свобода, а е бил осъждан единствено на обществено порицание.

Следва да се държи сметка обаче и за това, че институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при положителен извод относно това, че осъденият непълнолетен може да се поправи и без настаняване в пенитенциарно заведение. Такъв извод настоящият съдебен състав не направи, след като анализира всички факти характеризиращи личността на дееца. Вече неколкократно бе споменато, че взетите спрямо подсъдимия възпитателни мерки по ЗБППМН, както и мерките за закрила по ЗЗД не са постигнали своя позитивен корекционен ефект. В доклада на Дирекция „СП”-Пазарджик недвусмислено е посочено, че А. упорито е отказвал да съдейства по посока на неговата социална адаптация. Системно е извършвал бягства от центровете от семеен тип, както и от професионаланото семейно семейство, в които е бил настаняван. В моментите, когато е извършвал бягствата е извършвал престъпления, за което в момента спрямо него се водят общо четири досъдебни производства, видно от справката от Унифицираната информационна система на прокуратурата на Р България /лист 30 от материалите по съдебното дело/. Пак в доклада от Д „СП”-Пазарджик е отразено, че представители на Отдел „Закрила на детето” неколкократно са провеждали срещи и разговори с непълнолетния и неговите родители - В.К. и Ю.А.. По информация на майката тя не можела да се справи и да поеме отговорност за постъпките на сина си. Бащата на А. не упражнявал необходимия родителски контрол, а А. не приемал авторитета на своя баща. .Родителите имали още три деца, които също са били настанени в приемни семейства. При проведените срещи и разговори с представители на ОЗД-Пазарджик непълнолетния А. се държал невъзпитано и арогантно. Той не осъзнавал последиците от своите действия, демонстрирал нежелание да се вслуша в даваните му съвети от страна на водещия социален работник.

По всички тези причини и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието от осем месеца лишаване от свобода.

В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл.64 ал.1 от НК и съдът не пристъпи към освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание ЛС с настаняване във ВУИ или налагането на друга възпитателна мярка по МБППМН. Това е така, защото според императивната норма на чл.64 ал.4, предл. бук.”а” от НК, правилото на ал.1 не се прилага в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато неговият срок не е по-малък от шест месеца. По настоящият казус подс.А. бе осъден именно за повторно извършена кражба, като наказанието е повече от шест месеца ЛС и съдът изложи по-горе мотиви защо счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието ефективно.

          По изложените съображения  съдът постанови присъдата си.

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: