РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Пловдив, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502238 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Община Пловдив-
район *** против Решение № 3044/01.07.2023г., постановено по гр.д.
№17789/2022, по описа на ПРС, единадесети грс., с което се осъжда Община
Пловдив, район „***“, представляван от Кмета на района Г. С. да заплати на
Б. П. П. - З., с ЕГН: **********, сумата от общо 3 051, 67 лева – главници,
сбор от разликите, получаващи се в резултат на увеличението на заплатите
съгл. чл. 1, ал. 5, т. 3. 5 от Закона за държавния бюджет на Република
България, изм. обн. в ДВ бр. 52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г.,
Постановление № 229/29.07.2022г. на МС, обн. ДВ бр. 62 от 05.08.2022г. и
Решение № 363 от 16.09.2022г., взето с Протокол № 16/16.09.2022г. на
Общински съвет –Пловдив, представляващи разлика между начислените и
реално дължимите, но неначислени и неизплатени след увеличението
възнаграждения и обезщетения, от които - сумата от 891, 67 лева
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода
01.05.2022г. – 04.08.2022г ., и сумата от 2160 лева, представляваща неплатено
1
обезщетение при пенсиониране – прекратяване на ТПО след придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 3 от КТ вр. с
чл. 21 от КТД в размер на БТВ за 8 месеца, ведно със сумата от 23, 74 лева–
мораторна лихва върху главниците за периода от 10.11.2022г. до 06.12.2022г .,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 07.12.2022г., до
окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 601, 70 лева–
разноски за адвокатско възнаграждение. Решението се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в
жалбата. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Б. П. П. - З., с ЕГН: **********, чрез
процесуалния си представител адв.А. К. оспорва жалбата като неоснователна,
моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора.
Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явяват процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че
2
решението е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който
му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е
валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, поради което следва да се пристъпи
към проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акта си на базата на събраните такива пред районният съд, като
след преценка им, настоящият съдебен състав изцяло възприема
фактическата обстановка установена от първоинстанционния съд, която
доколкото е изложена пълно, детайлно и точно, не следва да бъде
повторно излагана, а на основание чл.272 ГПК касаещо същата да се
препрати към мотивите на първоинстанционния акт.
Предмет на въззивен контрол е първоинстанционно решение, с което са
уважени искове с правно основание чл.128 във вр. с чл.245 от КТ, чл.222, ал.3
от КТ и чл.224 от КТ. Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това –
имат ли нормите, регламентиращи увеличение на трудовите възнаграждения
в процесните нормативни актове ретроактивно действие по отношение на
работниците и служителите с вече прекратени ПТО, и приложими ли са те и
за лица, които не могат да се позоват на КТД, доколкото ищцата не е доказала
да е синдикален член. Възражението, касаещо приложението на клаузите на
КТД не следва да се разглежда във въззивното производство, като
преклудирано, доколкото не е било въведено в първоинстанционното
производство, а едва във въззивната жалба за първи път се твърди, че ищцата
не е синдикален член. За пълнота във връзка с направеното възражение,
следва да бъде отбелязано, че както в заповедта за прекратяване на ТПО, така
и в представените от самия работодател фишове за заплати е записано, че се
дължат обезщетения съобразно КТД, както и че се правят удръжки за членски
внос. Ето защо следва да се приеме, са налице писмени доказателства, в
които работодателят е направил признание на факта за синдикално членство
на ищцата..
По отношение твърдението, че нормативната база за процесното
увеличение има приложение и по отношение на ТПО с работници, чийто
договори са действали към началната дата, към която е определено
увеличението – 01.05.2022г., но прекратено към датата на влизане в сила на
3
самите нормативни актове, съдът намира следното : В ПМС № 229/
29.07.2022г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на
общините за 2022г. е предвидено в чл.1, т.3 - целеви допълнителни трансфери
за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в
здравните кабинети на държавните и общински детски градини и училища,
детските ясли и яслените групи към детските градини, считано от
01.05.2022г.Посочено е, че целта на тези трансфери е достигане на
минималните нива на заплащане, договорени в колективния трудов договор в
отрасъл „Здравеопазване“. В Постановлението на МС е заложено, че
изпълнението му е възложено на общинските кметове и влиза в сила от
обнародването му в ДВ – бр. 62 от 05.08.2022г. Видно от представения КТД в
отрасъл „Здравеопазване“ за 2022г. , подписан на 12.04.2022г. и в сила от
датата на подписването, договорените начални основни месечни работни
заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения – бюджетни
организации, финансирани от бюджета на МЗ, училищното и детско
здравеопазване и здравни кабинети в специализирани институции, като за
медицински сестри и ***и тази минимална заплата за 2022г. е 1450лв. /чл.47,
ал.2/. Посочено е в пар. 7 на същия договор, че размерът на началните и
основни месечни заплати по категории персонал и на допълнителни
възнаграждения за бюджетните организации влизат в сила след приемане на
Закон за държавния бюджет. В изпълнение на тези делегирани правомощия, с
Решение № 363, взето с Протокол № 16/16.09.2022г. на Общински съвет гр.
Пловдив по предложение на Кмета на Община Пловдив е одобрено
изменението на бюджета на Община Пловдив за 2022г.. С него са утвърдени
разходите за заплати и числеността на персонала за 2022г. в това число и този
във функция IV Здравеопазване, дейност 437-здравен кабинет в детски
градини и училища. Представено е и Приложението / № IX 4.1.437/ към
решението, от което се установява, че за цялата 2022г. за район *** са
утвърдени 48 щатни бройки - раздел „Здравеопазване“ дейност 437– здравен
кабинет в детски градини и училища. Прави впечатление и че за периода
м.01-04.2022г. размерът на месечната сума за заплати е един /76 975лв./, а
след увеличението с горецитираното ПМС за периода м. май – декември
2022г. е увеличен /86 982лв./ и остава непроменен до края на периода. Със
Заповед № РДЦ-22-605/26.09.2022г. на инж. П.,. и.д. Кмет на район ***
(упълномощен със Заповед от 23.09.2022г.), на основание ПМС №
4
229/29.07.2022г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на
общините 4 за 2022г. и Решение № 363, взето с Протокол № 16/16.09.2022г.
на ОбС Пловдив, се определя нов размер на ОМЗ на ***и и *** в дейност 437
– здравни кабинети в детски градини и училища, в размер на 1450 лева,
считано от 01.05.2022г. и е разпоредено увеличението да се приложи за тези
служители, които към датата на издаване на заповедта не са с прекратено
ТПО. Приложени са и вътрешните правила за работната заплата на Община
Пловдив, район ***, в които изрично е записано, че увеличение на
индивидуалните работни заплати, след решение на ОбС получават всички
служители, както и че за една и съща оценка служителите в дейността, отдела
или дирекцията получават едно и също процентно увеличение.
При така очертаната правна рамка се налага следния извод:
Към настоящия момент няма спор относно фактите, че между община
Пловдив-район *** и Б. П. П. - З. е съществувало ТПО, че тя е заемала
длъжността „***“ в ОУ „***“ , както и че ТПО е прекратено на 05.08.2022г.
Безспорно е и че бившият работодател не е приложил нормативната уредба,
уреждаща изменение на трудовото възнаграждение за ищцата със задна дата,
като е приел, че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с прекратено ТПО.
Цитираните по-горе нормативни актове – както в ПМС, така и в решението на
ОбС-Пловдив изрично са придали ретроактивно действие на нормите,
регламентиращи размера на основните работни заплати в процесния сектор –
заетите в здравните кабинети в детски градини и училища, от 01.05.2022г.,
независимо, че са приети месеци по-късно. С това е изпълнено и
задължението на държавата по КТД за увеличение на трудовите
възнаграждения. В този смисъл заповедта на кмета на район *** / чрез
неговия изрично упълномощен заместник/ не намира никаква законова опора
в частта , в която разпорежда това увеличение да не се отнася за служители,
които към момента на заповедта са с прекратени трудови правоотношения.
Така, от една страна, за тази категория служители е предвиден бюджет и са
извършени съответните трансфери на средства, които да обезпечат
плащанията. За периода, в който те са работили има предвидени средства за
привеждане на трудовите им възнаграждения в съответствие с предвидените
минимума по КТД. Видно е и от решението на ОбС, че изменението на
трудовите възнаграждения за район *** се отнася за 48 щатни бройки, който
щат не е променян за цялата 2022г., т.е. същото изменение се отнася за всички
5
служители и се дължи от 01.05.2022г. до края на годината или момента, до
който те заемат този щат.
От друга страна, ако се приеме подхода, възприет в Заповедта, би
означавало прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, които
навършват пенсионна възраст в същата година т.к. за един и същи период, в
който са работили заедно с по-млади служители, те била получили по-ниско
възнаграждение. По тези съображения съдът намира, че процесното
увеличение на основното трудово възнаграждение, постановено с
горепосочите ПМС и Решение на ОбСПловдив, се отнася и за трудовото
възнаграждение на ищцата Б. П. П. - З. за периода, от 01.05.22г. /датата , от
която е прието че се изменя основната работна заплата в сектора – здравни
кабинети в ДГ и училища/ до прекратяване на нейното ТПО. По отношение
на размера на трудовото възнаграждение и обезщетения, съставляващ разлика
между реално изплатеното и дължимото, с оглед увеличението, е налице
ССЕ, неоспорена от страните, която се възприема и от съда като обективна и
компетентна. По този въпрос в настоящето производство не е повдиган и
спор, поради което не се налага излагането на специални съображения.
По изложеното настоящата инстанция намира, че предявените искове се
явяват доказани по основание и размер, и следва да бъдат уважени. До същите
фактичекски и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради
което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 601.70лв., представляващи договорено и заплатено заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3044/01.07.2023г., постановено по гр.д.
№17789/2022, по описа на ПРС, единадесети гр.с.,
ОСЪЖДА Община Пловдив-Район ***, с административен адрес: гр.
6
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 39, представляван от кмета на района Г. С.
да заплати на Б. П. П. - З., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ***, чрез
адв. М. Г. и адв. А. К. направени пред въззивната инстанция разноски в
размер на 601.70лв/ шестстотин и един лева, и седемдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7