Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1284
гр. Бургас, 01.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3126 по описа на РС – Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „ГЕР СТАР 2015“ ООД, ЕИК
********* срещу Наказателно постановление № 22-0000130 от 19.06.2018 г.,
издадено от началник на ОО „АА“ гр. Бургас, с което на жалбоподателя
на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр за извършено нарушение по чл. 7б,
ал. 1, изр. 1 ЗАвПр, му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв.
В жалбата се излагат подробни съображения, с които се
оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован, постановен в
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се управителят Г.Г.заедно
с адв. К..
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.06.2018 г. в сградата на ОО „АА“ гр. Бургас е била
извършена комплексна документална проверка на дружеството-жалбоподател,
извършващо обществени превози на товари на територията на Република България и
притежаващо лиценз № 10666. При проверка на предоставените пътни листи
свидетелят П.Д. на длъжност инспектор в ОО „АА” гр. Бургас констатирал, че
дружеството-жалбоподател е допуснало за периода април 2017 – април 2018 г.
лицето Г.К.Г.да извършва превози без да притежава изискванията за квалификация
на водач по смисъла на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвПр. За установеното
нарушение свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН, а впоследствие било
издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение № 241809 от 12.06.2018 г.,
наказателно постановление № 22-0000130 от 19.06.2018 г., пътни листи, констативен
протокол за извършена проверка, ведомости на „ГЕР СТАР 2015“ ООД за процесния
период, заповед № РД -08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, свидетелските показания на
актосъставителя П.Д.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на актосъставителя Д. изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № РД -08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за допуснато от
нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че нарушението е било извършено в
периода април 2017 г. – април 2018 г. Съдът намира, че неотбелязването на
конкретните дати в рамките на посочения период не следва да се приеме като
допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство,
което да води до отмяна на НП. В действителност в чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН е посочено, че в АУАН и НП следва да се посочи датата и мястото на
извършване на нарушението. Под датата обаче следва да се има предвид не само
конкретен ден, но и период от време, през който се извършва нарушението.
Посочването на датата има за цел установеният за нарушител да разбере точно
кога му се вменява да е извършил конкретно нарушение, за да ангажира защитата
си, като обори обвинението относно времето на извършване на нарушението. Датата
е индивидуализиращ белег на нарушението, като няма пречка датата на нарушението
да бъде отразена като период от време, след като се касае за осъществяване на
деянието през продължителен период от време. Настоящият случай е именно такъв.
Касае се за извършване на нарушение в рамките на посочен в АУАН и НП период от
време, като е посочено начало и край на периода (април 2017 г. - април 2018 г.
) Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на АУАН и НП и съответно му е известен периода, като съдът счита,
че не съществува пречка жалбоподателят да се защитава срещу така повдигнатото
обвинение в извършване на административно нарушение. Съдът не споделя доводите,
че се нарушава правото му на защита, тъй като не са посочени конкретни дати.
Достатъчно индивидуализирано е времето на извършване на нарушението, като в
случай че жалбоподателят не е извършил нарушението в рамките на този период,
разполага с възможността да ангажира доказателства, които да опровергаят
обвинението. Доказателства в тази насока не се представят от жалбоподателя и не
се излагат възражения, че в посочения от АНО период не е било извършено
процесното нарушение. Също така при преценка за допуснато съществено нарушение
в производството не без значение е обстоятелството, че времето на нарушението е
определен на база представени от жалбоподателя писмени доказателства (пътни
листи), които са приложени към НП и със съдържанието, на които жалбоподателят е
бил напълно наясно. Ето защо съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че е
било нарушено правото му на защита. Напротив жалбоподателят е бил запознат с
всички вменени факти и е могъл да се защитава адекватно. Всички съставомерни
факти са отразени както в АУАН, така и в НП, поради което не е налице неяснота
за жалбоподателя относно тези факти. Посочената от жалбоподателя съдебна
практика няма задължителен характер за настоящата инстанция. Независимо от това
следва да се обсъдят възраженията на жалбоподателя, позоваващи се на сочените
съдебни решения.
На първо място съдът не споделя извода за приложението на чл. 18 ЗАНН и за
отмяна на НП на това основание. В разпоредбата на чл. 18 ЗАНН се предвижда
правило на изтърпяване на наложени наказания за няколко извършени нарушения,
като се посочва, че наложените наказания се търпят отделно. Т.е. изключва се
възможността за групиране на административните наказания, но вече когато са
били наложени. Това обаче не означава, че ако са били извършени няколко
нарушения и е наложено наказание само за някое от тях (при пълна яснота за кое
нарушения се налага наказанието), това е основание за отмяна на НП. Единствено
в компетентността на АНО е да прецени за кое нарушение установеният като
нарушител да бъде наказан.
На следващо място няма пречка да се прецени дали е спазен срокът по чл. 34,
ал.1 ЗАНН, тъй като нарушението се счита довършено през месец април 2018 г. и
към датата на съставяне на АУАН (12.06.2018 г.) сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
не са изтекли.
В
случая се касае за извършено нарушение по по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр,
съгласно която лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че
при извършена проверка на дружеството- жалбоподател се констатирало, че през
периода април 2017 г. – април 2018 г. дружеството е допуснало да извършва
превоза водач, който не притежава необходимата квалификация съгласно Наредбата
по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвПр на министъра на транспорта. Показанията на
актосъставителя се потвърждават от приложените писмени доказателства (пътни
листи). От материалите в преписката се установява, че водачът без квалификация
е бил управителят на дружеството-жалбоподател Г.К.Г.. В тази връзка съдът не
споделя изложеното в жалбата възражение, че не е било посочено от АНО каква е
била връзката на водача с дружеството. От представени от жалбоподателя
ведомости в действителност се установява, че в дружеството не е било назначено
лице на длъжност шофьор, но както се установи по-горе в изложението тази
длъжност се е изпълнявала от управителя Г.К.Г.. В качеството си на управител на
търговско дружество с предоставен лиценз за извършване на обществен превоз на
товари, Г. е бил напълно запознат с нормативните изисквания за извършване на
превозите и въпреки това е предприел управление, като е бил наясно, че не
разполага със съответната квалификация.
С
оглед изложеното процесното нарушение е безспорно доказано. За извършеното
нарушение разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр предвижда фиксиран
размер на наказанието 3000 лева и следователно не подлежи на изменение.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима и на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция именно в този размер –
3000 лев. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидените в чл. 12 ЗАНН.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000130 от
19.06.2018 г., издадено от началник на ОО „АА“ гр. Бургас, с което на „ГЕР СТАР 2015“
ООД, ЕИК ********* на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 ЗАвПр за извършено нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 ЗАвПр, му
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС