РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Монтана , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500119 по описа за 2021 година
Производството е по чл.437 вр.чл.435,ал.2,т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 05991/01.04.2021г.на Е.А..,ЕГН
**********,длъжник по изп.дело № 20197480400948 по описа на ЧСИ М.И.
срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество-
недвижима вещ, представляваща единствено жилище на длъжника.
В жалбата се твърди,че с призовка за принудително изпълнение изх.№
3752/11.02.2021г.по посоченото по-горе изпълнително дело,
жалбоподателката била уведомена,че на 01.04.2021г.от 10.30ч.,ЧСИ М.И. ще
пристъпи към принудително изпълнение като извърши опис на следния
възбранен недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*,находящ се в гр.*,ул. „*“№ *, ет.* по КК и КР ,одобрени със заповед №РД-
18-5/26.01.2009г.на изп.директор на АГКК,а по документ за
собственост:апартамент №*,вх.*, ет.*, със застроена площ от 78 кв.м.,
подробно описан в жалбата.
Жалбоподателката сочи,че с оглед предприетото от ЧСИ М.И.
1
действие-опис на възбранения имот,който е предхождащ етап от публичната
продан, за нея е налице правен интерес от обжалване действията на съдебния
изпълнител с аргумент,че в случая изпълнението е насочено върху
несеквестируемо имущество-единствено жилище за нея и семейството й.
Твърди,че няма други собствени имоти,жилището не е било ипотекирано,
съпругът й не разполага с жилище-придобил е по наследство 1/3 ид.ч.от
самостоятелен обект в сграда-втори етаж от западната жилищна сграда-
близнак с площ от 78 кв.м.,находящ се в гр.*,т.е.26 кв.м.,при което той не
разполага с жилище,което да съответства на посоченото в Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.Представя
писмени доказателства.Моли за отмяна извършените от ЧСИ М.И. действия
по насочване на изпълнението върху процесния недвижим имот,включително
действията по налагане на възбрана и извършване на опис. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя „М.“АД.
Частният съдебен изпълнител М. И. е изложил мотиви по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК,в които е описал извършените по делото действия, без да се
ангажира със становище по жалбата.
Съдът, след проверка относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело,приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна, разполагаща с право на жалба против насочване на изпълнението
върху имущество,което смята за несеквестируемо,съгласно нормата на
чл.435,ал.2,т.2 от ГПК,поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
От приложеното копие на изп.дело № 20197480400948 по описа на ЧСИ
М.И. се установява,че изпълнителното производство е образувано по молба
но взискателя „М.“АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
16.11.2018 г. от СРС по гр. д. № 71201/2018 г. за заплащане на присъдени в
полза на взискателя парични суми от солидарните длъжници С.А.,Е.А. и „Е.
к.“ЕООД.Изпълнителното производство е образувано под №
2
201998440400130 по описа на ЧСИ С.Я..
На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение на
27.03.2019 г. и с постановление на ЧСИ от 21.01.2019г.е наложена възбрана
върху апартамент № *,находящ се в гр.*,ул. „*“№ *,вх.*,ет.*,със ЗП от 78
кв.м.и избено помещение №*,заедно със съответните части от общите части
на сградата и от правото на строеж, собственост на жалбоподателката-
солидарна длъжница Е.А..,която възбрана е вписана в СВ-Л. с вх.№1871/ 27.
03. 2019г. , съобщена на длъжницата с поканата за доброволно изпълнение.
По молба на взискателя изпълнителното дело е прехвърлено в кантората
на ЧСИ М. И., с район на действие Окръжен съд-Монтана за продължаване на
изпълнителните действия спрямо възбранения недвижим имот, находящ се в
гр.*, като същото е преобразувано под № 20197480400948 по описа на ЧСИ
М.И.
Насрочените на 26.08.2020 г.и на 29.10.2020 г. по молба на взискателя
описи на възбранения имот не са извършени.
Длъжницата Е.А. е обжалвала по реда на чл.435 от ГПК насочването на
изпълнението върху процесното жилище, позовавайки се на
несеквестируемост,която жалба ОС-Монтана е оставил без уважение с
решение от 28.01.2021г.по в.гр.д. №2/2021г.с мотиви,че жилището не
представлява несеквестируем имот,тъй като съпругът на длъжницата е
собственик по наследство на 2/3 ид.ч.от друг жилищен имот-самостоятелен
обект в сграда-втори етаж от западната жилищна сграда-близнак с площ от 78
кв.м.,находящ се в гр.*,който би могъл да удовлетвори жилищните нужди на
семейството.
С разпореждане от 08.02.2021г.ЧСИ М.И. е насрочила нов опис за
01.04.2021г. С протокол за опис на недвижими имущества, имотът в гр.*-ап.
№* е описан на 01.04.2021 г.За описа жалбоподателката е била редовно
призована,но не е присъствала и в протокола ,изготвен от съдебния
изпълнител е посочено,че жилището е отворено с помощта на ключар,който е
сменил патрона на входната врата с нов,а след извършване на описа
жилището е заключено с дадения от ключаря ключ.За пазач на описания
недвижим имот съдебният изпълнител е определил пълномощника на
3
взискателя-юрисконсулт П.Д.,на който е предал 3 бр.ключове и който е поел
задължението по чл.486 от ГПК. Описът е извършен в присъствието на вещо
лице,на което е възложено да определи пазарната стойност на имота.
Принудителното изпълнение върху жилището на длъжницата Е.А.., ап.
№ *,находящ се в гр.*,ул. „*“№ *, вх.*,ет.*, е насочено от ЧСИ с вписаната на
27.03.2019 г. в СВ гр.Л. възбрана върху имота,извършени са опис и
оценка,назначен е представител на взискателя за пазач на имота. Доколкото
длъжницата атакува насочването на изпълнението към този имот с оплакване
за несеквестируемост, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на извършените от ЧСИ действия във връзка с преценката секвестируем ли е
имота за събиране на предявеното вземане,в каквато насока са
задължителните разяснения,дадени в т.1 от ТР №2/26.06.2015г.по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.По исканията за отмяна на извършените от
ЧСИ действия по насочване изпълнението върху имота,включително
действията по налагане на възбрана и извършване на опис ,съдът следва да се
произнесе само доколкото отделните изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
В случая съобразно приложените към изп.дело справки за семейното
състояние на длъжницата Е.А и нейния съпруг С.А. се установява,че
семейството е двучленно.
От всички събрани в хода на изпълнителното производство
доказателства,включително от приложените такива към жалбата,се
установява,че към настоящия момент длъжницата по изпълнението Е.А. не
притежава друг жилищен имот освен този,към който е насочено изпълнението
,а именно:ап.№*,находящ се в гр.*,ул. „*“№*,вх.*,ет.* със ЗП от 78 кв.,който
е придобила по наследство от починалите си родители К.А. и П.В..От
представените по изп.дело и с жалбата доказателства-справки от имотния
регистър за А.А.-майка на съпруга на жалбоподателката и за съпруга на
жалбоподателката С.А.,справка за семейното му състояние и удостоверение
за наследници на А.А. се установява,че съпругът на жалбоподателката и сам
длъжник по изпълнителното производство С. А. е придобил по наследство от
майка си А.М.-А. ид.ч.от недвижим имот,а именно 1/3 ид.ч.от самостоятелен
обект в сграда пл.№*,парцел -*, площ по док.-78.00 кв.м.,втори етаж от
4
западната жилищна сграда-близнак,находяща се в гр.*,ул. „*”№*,ет.*.Липсват
данни длъжницата или съпругът й да притежават друг жилищен имот,освен
горепосочените.
Съгласно разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК изпълнението не може да
бъде насочено върху вещ на длъжника-физическо лице , представляваща
жилището на длъжника , ако той и никой от членовете на семейството му , с
които живее заедно нямат друго жилище , независимо от това , дали
длъжникът живее в него;ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.Тази закрила се отнася
единствено до длъжника и членовете на семейството му, което понятие
съгласно СК включва родителите и техните ненавършили пълнолетие деца,
поради което несеквестируемия минимум се отнася до едно жилище и ако
длъжникът и членовете, с които живее, нямат друго жилище,което да е
изцяло или частично собствено и може да обезпечи жилищната нужда на
семейството.
Съобразно чл.2,ал.1 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство,приета с МПС №31/15.02.2008г.,в сила от
01.03.2008г.,с която се определя жилищната нужда на длъжника и членовете
на неговото семейство при насрочено принудително изпълнение върху
жилището на длъжника съгласно чл.444,т.7 ,предл.2 от ГПК,нормите са
следните:на едночленно семейство-25 кв.м.жилищна площ;на двучленно
семейство-40 кв.м.жилищна площ;на тричленно семейство-55 кв.м. жилищна
площ.
В случая съобразно справката за семейно положение на длъжницата и
чл.2,ал.1,т.2 от наредбата , нормата за жилищни нужди на двучленното
семейство на длъжницата е 40 кв.м.жилищна площ. Съпругът на длъжницата
е собственик на 1/3 ид.ч.от жилище със ЗП от 78 кв.м.,което с оглед обема на
притежаваните от него права не може да обезпечи жилищната нужда на
длъжника и семейството и поради това не може да се приеме,че той
притежава „друго жилище”по см.на чл.444,т.7 от ГПК. Имотът,който
жалбоподателката притежава е по док.със ЗП от 78 кв.м.-нот.акт № *,т.**,рег.
5
№*,д.№*/2008г.,както е посочено и в протокола за опис на имота,а по
изготвеното и приложено към изп.д. заключение на в.л. е прието ,че е със ЗП
от 66.88 кв. ,като и в двата варианта надхвърля жилищната нужда на
длъжницата и семейството й, и за остатъка над 40 кв.м.жилищна площ е
секвестируем,която част би могла евентуално да бъде предмет на публична
продан,ако са налице условията на чл.39,ал.2 от ЗС.
Жалбоподателката претендира отмяна на извършените от съдебния
изпълнител действия по насочване на изпълнението върху несеквестируемото
й жилище,включително тези по налагане на възбраната и извършване на
описа.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи,каквато е жилището е
забрана за тяхното осребряване При налагане на възбраната съдебният
изпълнител не извършва проверка за предпоставките на чл.444,т.7 от ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника,върху което се насочва
изпълнението и доколкото възбраната само задържа жилището в
патримониума на длъжника,тя не е несъвместима с несеквестируемостта и не
я нарушава.Допустим е и описът на несеквестируемо жилище,тъй като при
него съдебният изпълнител установява жилищната площ съгласно
изискването на чл.444,т.7 от ГПК вр.с Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство.Оценката също не е действие,
което нарушава несеквестируемостта.Нарушава я назначаването на пазач и
това действие следва да бъде отменено дори при наличие на частична
несеквестируемост,каквато може да се приеме,че в конкретния случай е
налице при тези данни по делото и на този етап от изпълнителното
производство. Налице е забрана за насочване на изпълнението върху
несеквестируемата част , поради което жилището не може да бъде предадено
за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжницата.По
изключение трето лице може да бъде назначено за пазач само ако не се
намери лице, което се числи към домакинството на длъжницата или
последната отсъства, каквато хипотеза не е била налице.
Няма данни по делото съдебният изпълнител да е изготвил обявление за
публична продан на имота.В случая описът е извършен след решение на
съда,че жилището е секвестируемо.Няма пречка при нови обстоятелства
6
длъжникът да упражни отново правото си на жалба по чл.435,ал.2 от ГПК,
при което съдът да се произнесе с различно решение по същия въпрос,както в
настоящия случай съдът приема,че от данните по делото и приложените към
жалбата доказателства може да се направи извод,че жилището е частично
несеквестируемо.С оглед разрешаването на въпроса,че жилището е
секвестируемо,преди извършване на описа,ЧСИ не е изследвал въпроса за
необходимата жилищна площ на длъжницата и нейното семейство съобразно
чл.2 и § 1,ал.1 от ДР на цитираната по-горе наредба,с който е прието, че
жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в
жилището, предназначени за обитаване,а в ал.2 е регламентирано кои
помещения не се включват в площта по ал.1,така съдебният изпълнител не е
установил и каква е частта,която надхвърля жилищните нужди на длъжницата
и нейното семейство и съответно има ли техническа възможност за
обособяване на самостоятелни жилища за длъжницата и за
частта,надхвърляща жилищните й нужди ,без значителни преустройства и без
неудобства,по-големи от обикновените-чл.39,ал.2 от ЗС. Тази преценка
следва да се извърши от съдебния изпълнител преди обявяване на публичната
продан ,въз основа на становище на компетентни органи и строителни
книжа.Не е ясно и каква точно е площта на жилището, описано със ЗП от 78
кв.м.,а приета от в.л.като такава от 66.88 кв.м.
При предприемане на следващите се процесуални действия, съдебният
изпълнител следва да се съобрази с изложените мотиви на съда в настоящото
определение относно преценката за необходимата жилищна площ на
длъжницата и нейното семейство съобразно изискванията на Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство и при
наличие на площ,надхвърляща жилищните й нужди, относно определянето
на секвестируемата част.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ извършените от ЧСИ М. И. ,рег. № *, с район на действие ОС-
Монтана, по изп.дело № 20197480400948 действия по назначаване на
7
юрисконсулт П. Д. ,пълномощник на взискателя „М.”АД , ЕИК *за пазач на
описания недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*,находящ се в гр.*,ул. „*”№*,ет.* по КК и КР ,одобрени със заповед № РД-
18-5/26.01.2009г.на изп.директор на АГКК,а по документ за собственост
:апартамент №*,вх.*,ет.*,находящ се в гр.*,ул. „*” №*,със застроена площ от
78 кв.м., обективирани в протокол за опис на недвижими имущества от
01.04.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.А. , в качеството и на
длъжник по изп.д. № 20197480400948 по описа на ЧСИ М. И. ,рег. № *, с
район на действие ОС-Монтана срещу действията на ЧСИ по налагане на
възбрана и извършване на опис и оценка на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *,находящ се в гр.*,ул. „*”
№*,ет.* по КК и КР,одобрени със заповед №РД-18-5/26. 01. 2009г. на изп.
директор на АГКК,а по документ за собственост :апартамент №*,вх.*,
ет*,находящ се в гр.*,ул. „*” №*,със застроена площ от 78 кв.м.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8