Определение по дело №68/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 83
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Йовка Иванова Казанджиева
Дело: 20204300600068
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

       ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Йовка Казанджиева                           

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.Иваничка Константинова                           2. Зорница Ангелова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Казанджиева ЧН дело № 68

по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази :

 

 

 

         С определение № 1/06.01.2020 г. постановено по ЧНД № 281/2019 г. Л.ският районен съд е отменил Постановление от 27.08.2019 г. на РП – гр. Л. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 239/2018 г. по описа на РС – Л., като е постановил, че същото в частта относно спирането на наказателното производство не подлежи на обжалване.

         Срещу така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от Петя Грънчарова –административен ръководител и районен прокурор на Районна прокуратура – гр. Л. в предвидения от закона срок. Излага, че изводът на решаващия съд, че Постановлението е незаконосъобразно и необосновано е неоснователен, тъй като в него е изложена фактическата обстановка с посочване на доказателствените източници. Изтъква, че въз основа на тях представителят на обвинението е извел  и извода налице ли е престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 и такова по чл. 130  ал. 1 от НК. С оглед на това е постановил и съответно прекратяване на производството по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, тъй като такова престъпление не е извършено, като е счел, че е налице такова по чл. 130 ал. 1 от НК, поради което е постановил спиране на производството на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК, за да се гарантира упражняване на правото на частна жалба от страна на пострадалия от престъплението. Счита, че дори да е внесено дело в съда по УБДХ, „едва ли съществува правна норма”, която да препятства пострадалия да сезира съда с частна жалба. Приема, че в конкретния казус решаващия съд е следвало да реши въпроса по същество – да отмени постановлението с дадени конкретни указания по прилагане на закона, а именно налице ли е престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК или такова по чл. 130 ал. 1 от НК или да потвърди същото .

         При изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени изцяло Определението на първоинстанционния съд и да му върне същото за произнасяне по същество.

         Настоящата инстанция като съобрази посоченото в протеста, приложените към делото доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

         Досъдебно производство 293/2018 г. е образувано с Постановление от 11.10.2018 г. от Петя Грънчарова – адм. ръководител и районен прокурор при Районна прокуратура – гр. Л., затова че  на 15.01.2018 г. около 12,30 часа в гр. Л., област Ловешка, в магазин „***”,  умишлено и по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда на П.В.П. – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК.

         След извършване на процесуално следствени действия с Постановление за частично прекратяване и спиране на досъдебното производство на прокурор Грънчарова е прекратено частично наказателното производство за извършено от В.С.от гр. Л. престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, предл. първо във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, поради несъставомерност. Със същото Постановление представителят на обвинението  го е  спрял  в частта за извършено престъпление  по чл. 130 ал. 1 от НК на основание разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК, тъй като то се преследва по тъжба на пострадалия.

         Посоченото по-горе Постановление е било обжалвано от П.В.П. и решаващия съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт.

         Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК прокурорът прекратява наказателното производство когато са налице основанията на чл. 24 ал. 1  и ал. 6 от НПК. От приложените по делото писмени доказателства в конкретния казус, след като е изложил мотиви представителят на обвинението както бе посочено по-горе е прекратил частично досъдебното/наказателното/ производство като е приел, че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК и е счел, че те сочат на извършено такова по чл. 130 ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Със същото Постановление е приел, че са налице основания за извършено административно нарушение по реда на УБДХ, поради което  е постановил след влизането му в сила делото на основание чл. 36 ал. 2 от ЗААН да се изпрати на Районен съд – гр. Л..

         С оглед на гореизложеното съдът не споделя изразеното от решаващия съд,  че не е ясно каква е волята на представителя на обвинението, макар и при наличието на недостатъчно прецизиране на диспозитива на  същото.  Той ясно е заявил с постановения от него акт, че частично прекратява досъдебно производство  № 239/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Л./ законодателят в чл. 243 ал. 1 от НПК е посочил наказателното производство/  за извършено от В.С.от гр. Л./Стоянов не е привличан като обвиняем и не му е повдигано обвинение/престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК, поради несъставомерност, като е спрял и същото в частта за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

Законодателят в чл. 243 от НПК ясно е посочил, че на

обжалване подлежи прекратяването на цялото наказателно производство, а не на част от него.  В тази връзка е посоченото в съдебния акт от първоинстанционния съд ТР № 2/07.01.2002 г. на ОСНК на ВКС. Правилно същия в конкретния казус е приел, че не е била налице законова хипотеза, въз основа на която да бъде постановено  частично прекратяване на наказателното производство. Представителят на обвинението, в кръга на правомощията си е следвало само да приложи разпоредбата на чл. 244 от НПК, с оглед на направените от него изводи и след  изтичане на срока по чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК да се произнесе. Съдът от своя страна е следвало да разгледа по същество частната жалба на П.П. и да се произнесе по нея. Като не е сторил това същият незаконосъобразно е отменил  Постановлението на прокуратурата както по отношение на частичното прекратяване на наказателното производство, така и относно спиране на същото.   

         Настоящата инстанция  съобразявайки изложеното по-горе, факта  че съгласно разпоредбата на чл. 244 ал. 5 изречение второ от НПК определението  за спиране на подлежи на въззивен контрол и с оглед ненарушаване правата на пострадалия в процеса, поради липса на друга процесуална възможност приема, че следва да потвърди Определение № 1/06.01.2020 г. постановено по ЧНД № 281/2019 г.  на Л.ският районен съд, с което е отменил Постановление от 27.08.2019 г. на РП – гр. Л. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 239/2018 г. по описа на РС – Л., но при други мотиви..

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът

                                     

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1/06.01.2020 г. постановено по ЧНД № 281/2019 г.  на Л.ският районен съд, с което е отменил Постановление от 27.08.2019 г. на РП – гр. Л. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 239/2018 г. по описа на РС – Л..

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.