РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова и с
участието на прокурор при СГП Радослав Стоев,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15938 по описа за
2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В.Ж.В.
твърди, че по повдигнато му от ответника - П.на РБ обвинение в тежко умишлено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 18, ал. 1 НК, бил оправдан с влязла в сила Присъда от 29.06.2016 г.,
постановена по н.о.х.д. № 4175 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 104 състав.
Воденото срещу него наказателно
производство продължило от 19.12.2012 г., когато бил задържан за 24 часа и бил
привлечен в качеството си на обвиняем, до постановяване на Решение № 612 от
25.05.2017 г. по в.н.о.х.д.№ 3526/2016 г. на СГС, НО, VI въззивен състав,
с което оправдателната присъда била потвърдена. Ищецът В. твърди, че вследствие
на незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение в престъпление
претърпял подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и
имуществени такива в размер на 1200 лева, представляващи заплатен в
наказателното производство адвокатски хонорар. Съобразно с изложеното моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника П.на РБ да му заплати следните
суми: сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила Присъда от
29.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 4175 по описа за 2013 г. на СРС, НО,
104 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане на присъдата в сила – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане, както и
сума в размер на 1200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
- заплатен в наказателното производство
адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Ответникът П.на РБ оспорва
исковите претенции по основание и размер. Поддържа, че не са доказани
претендираните за обезвреда неимуществени вреди, както и причинно –
следствената връзка като елемент от фактическия състав на деликта. Счита, че
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно по размер с оглед принципа на
чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика и фактът, че по отношение на ищеца не
била вземана най – тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража“.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и релевантния закон, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Според т. 13 на задължителното
за съобразяване от съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени
вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Имуществените вреди подлежат на самостоятелно обезщетеяване. Легитимиран
ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като
процесуален субституент на държавата.
Към настоящото производство са
приобщени материалите по н.о.х.д. № 4175 по описа за 2013 г. на СРС, НО, 104
състав; в.н.о.х.д.№ 3526/2016 г. на СГС, НО, VI въззивен състав
и воденото срещу ищеца досъдебно
производство № ЗМ – 3059/2012 г. по описа на 05 РУП – СДВР, пр.пр. № 41985/2012
г. на СРП.
Видно от Заповед за задържане на лице на л. 20 от
досъдебното производство, настоящият ищец В.Ж.В., бил задържан за 24 часа по
реда на чл. 63 ЗМВР на 19.12.2012 г. На същата дата му бил извършен личен обиск /
Протокол на л. 21/, както и бил привлечен като обвиняем. Изложеното се
установява от Постановление за привличане на обвиняем на л. 29 от ЗМ –
3059/2012 г. по описа на 05 РУП – СДВР, видно от което В.Ж.В. е привлечен за
тежко умишлено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Спрямо обвиняемият В. била взета мярка за неотклонение „подписка“. От същата
тази заповед за задържане се установява,
че В.В. е задържан в 09.35 часа на 19.12.2012 г. и е освободен в 17.00 часа на
същата дата - 19.12.2012 г. Съобразно с тези данни, съдът намира, че продължителността на т.нар полицейско
задържане по ЗМВР, което е принудителна административна мярка, а не мярка за
неотклонение, не се е отличило с голям интензитет на засягане на личността на
ищеца, като единствената цел на това задържане е било да обезпечи извършването
на процесуално – следствените действия – обиск;
привличането на В.В. като
обвиняем и разпита му в това качество.
На 06.03.2013 г. прокурор при СРП
внесъл в съда обвинителен акт срещу В.Ж.В. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Престъплението било против собствеността и съставлявало
квалифициран състав на кражба, за което се предвиждало наказание лишаване от
свобода повече от 5 години по смисъла на дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 НК. Образувано било н.о.х.д. № 4175 по описа
за 2013 г. на СРС, НО, 104 състав. По същото били проведени 12 открити съдебни
заседания, в които ищецът В. се явявал лично, а отлаганията на 11 от тях били
свързани с необходимостта да бъде редовно призован и разпитан свидетел, за когото имало данни по делото, че
не пребивава на територията на Република
България. В о.с.з, проведено на 29.06.2016 г. представителят на държавното
обвинение поискал този свидетел С.М.С., да бъде заличен. В същото съдебно
заседание съдът постановил оправдателната
присъда, с която признал подсъдимият В.Ж.
В.за невиновен в това, че за времето от 23.00 часа до 24.00 часа на 16.12.2012 г. в гр. София,
кв.“Челопечене“, ул.“Кремиковско шосе“ – Денонощен комплекс „Нади“/
бензиностанция/, от паркиран товарен автомобил „Скания“, рег. № ****и товарен
автомобил „МАН“ с рег. № ****, чрез използване на техническо средство - маркуч, и използване на МПС марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег. № ****, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 86
литра дизелово гориво на стойност за един литър от 2,53 лева, всичко на обща
стойност 217,58 лева, от владението на К.Н.Д., без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен
поради независещи от дееца причини. Така
постановената оправдателна присъда била протестирана от прокурор при СРП и било
образувано в.н.о.х.д.№ 3526/2016 г. на СГС, НО, VI въззивен състав.
Проведени били 4 открити съдебни заседания, на които настоящият ищец се явявал
лично. В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
поддържал протеста срещу оправдателната присъда като се искала отмяна на същата
и постановяване на осъдителна присъда, с която В.Ж.В. да бъде признат за
виновен по повдигнатите му обвинения. С Решение № 612 от 25.05.2017 г. СГС, НО, VI въззивен състав, първоинстанционната оправдателна присъда била потвърдена. Решението на въззивната инстанция било окончателно и не подлежало на
обжалване.
При тази фактическа установеност са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 ЗОДОВ, като за установяване на останалите елементи, визирани в чл.
4 ЗОДОВ – претендираните неимуществени вреди и пряката им причинна зависимост
от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в тежко умишлено престъпление,
за което ищецът В. бил оправда с вляза в сила присъда, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля П.Ж.В. – брат на ищеца. Същият установява, че обвинението в
престъплението, което брат му В. не бил извършил, се отразило зле на ищеца –
психически и физически. Проблеми възникнали и в семейството му, като в
последствие през 2014 г. – по време на висящността на наказателното дело, на В.В.
му се родил и син. Свидетелят излага, че брат му се притеснявал какво ще стане
с двете му деца и съпругата му, ако го вкарат в затвор. Наказателните дела
пораждали напрежение в семейството на В.В.. Последният също така се чувствал
неудобно пред приятели и колеги , като някои от тях се отдръпнали от него.
Свидетелят излага, че работели с брат си на едно и също място – всъщност
фирмата била на ищеца. Съдът дава вяра на тези показания, включително и след
преценка по реда на чл. 172 ГПК, като намира същите за лични, логични,
последователни и непротиворечащи на останалия, събран по делото доказателствен
материал. Към установеното следва да се добави и това, че обичайно всяко лице, участник в съдебно производство, особено
наказателно, търпи обичайни вреди – притеснение, неудобства, неизвестност за
изхода на делото, за чието установяване
няма ограничения в процеса на доказване.
Съобразно с кредитираната
доказателствена съвкупност, установяваща търпените от ищеца В.Ж.В.
неимуществени вреди / обичайни такива/; пряката им причинна връзка с незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение; като съобрази и продължителността на
наказателното производство спрямо ищеца от привличането му като обвиняем на
19.12.2012 г. до влизане в сила спрямо него на оправдателната присъда на
25.05.2017 г. – общо 5 години, като не се отличавало с фактическа и правна
сложност, която да обоснове такъв период на висящност; обстоятелството, че му е повдигнато обвинение
и е поддържано такова за квалифициран състав на тежко умишлено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1 НК, като отчита все пак и факта, че интензивността на засягане на
личността на ищеца е по – ниска, предвид
липсата на взети спрямо него тежки мерки за неотклонение, които по
правило засягат интензивно основни права на личността - като правото на труд, на свободно придвижване,
които в настоящият случай не са били ограничавани; участието на подсъдимия В. в множество процесуални и процесуално –
следствени действия, чистото съдебно минало на ищеца и икономическата
конюнктура в страната към момента на приключване на наказателното производство
– 25.05.2017 г., настоящият състав на съда намира, че справедливо обезщетение да репарира търпените от ищеца В.В. неимуществени вреди е сумата от 5000
лева, до която сума искът по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е
основателен и доказан, като за разликата над сумата от 5000 лева до пълния
заявен размер от 30 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
На уважаване подлежи и акцесорната
претенция за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху уважената част от иска,
считано от 25.05.2017 г., до окончателното изплащане.
По
имуществените вреди:
Ищецът е заявил претенция за
присъждане на обезщетение за претърпяна загуба в размер на 1200 лв. за
заплатено в наказателното производство адвокатско възнаграждение. Понасянето на
този разход стои в непосредствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение в
престъпление и се установява документално от представени по делото
два договора за правна защита и
съдействие, както следва: договор за правна защита и съдействие от 17.06.2015
г. за първоинстанционното производство, серия А, № 0128097, в който е вписана
като договорена и е отразено, че е платена в брой сумата от 500.00 лева, както
и договор за правна защита и съдействие
от 27.10.2016 г., с № 0549003, за въззивното производство, установяващ
договаряне и заплащане в брой на сумата от 700.00 лева за адвокатско
възнаграждение. Ето защо предявената искова претенция за сумата от 1200 лева,
представляваща имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, е основателен до размера на исковата сума от 1200 лева и следва
да се уважи, ведно със законната лихва, считано от
25.05.2017 г., до окончателното изплащане.
По
разноските за настоящото производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът П.на
РБ дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски за държавна
такса и възнаграждение за един адвокат,
което се присъжда съответно на уважената част от иска. Възнаграждението за безплатно адвокатско представителство по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът следва да присъди в полза на адвоката и да
определи по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( чл.7, ал.2, т. 2). Същото възлиза на сумата от 580 лева и е дължимо на адвокат В.
Господинова Т. ***.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на В.Ж.В., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5 000 лв.
/ пет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
18, ал. 1 НК, за което ищецът
бил оправдан с влязла в сила Присъда от 29.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 4175 по описа за 2013 г. на
СРС, НО, 104 състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете за
разликата над сумата от 5000 лева до
пълния претендиран размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
отхвърлената разлика, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на В.Ж.В., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1200 лв.
/ хиляда и двеста/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от
17.06.2015 г., серия А, № 0128097 и по договор
за правна защита и съдействие от
27.10.2016 г., с № 0549003, претърпени вследствие на незаконно
повдигнато обвинение в престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл. 2 вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила Присъда от 29.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 4175 по описа за 2013 г. на
СРС, НО, 104 състав, ведно със
законната лихва върху сумата от 1200 лева, считано от 25.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
П.на РБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да
заплати на В.Ж.В., ЕГН **********,
сумата от 20,00 лв. - разноски за
държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. П.на РБ, да заплати на адвокат В. Г. Т. ***, ЕГН **********, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищеца В.В., по чл. 38 ЗАдв., в размер
на 580,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: