Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

 

гр. Русе, 16.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Тодорка Недева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 108 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на Л.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** – трето за изпълнението лице, срещу действията на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие РОС по изпълнително дело № 20148330400497, изразяващи се в насрочване на публична продан за периода от 23.12.2019 г. до 23.01.2020 г. на недвижим имот, собственост на длъжника В.Л.К. – сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Русе, бул. „***, със застроена площ 42 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 225 кв.м. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваните действия на съдебния изпълнител, тъй като към момента на налагане на възбраната върху имота, той е бил във владение на жалбоподателката и не е бил собственост на длъжника по делото В.Л.К.. Твърди се, че жалбоподателката е придобила процесния имот по давност и наследство от баща си Н. Г., последният владял имота от 1996 г. до смъртта си през 1999 г. Отрича някога длъжникът по изпълнителното дело да е бил във фактическа власт на имота. Позовава се на Нотариален акт № 200, том VІІ, рег. № 11491, дело № 1078/2019 г. на нотариус А. Ф. и се твърди, че процесният гараж не е прехвърлен на В.К. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том ІІІ, рег. № 4289, дело № 395 от 2004 г.

С жалбата е направено искане за отмяна на насрочената публична продан на процесния недвижим имот.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения от насрещните страни.

ЧСИ В. М. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20148330400497 по описа на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжниците Н.П.П., В.Л.К. *** Консулт“ ЕООД – в ликвидация за сумите, както следва: 23000 евро – главница, 14182.28 евро – договорна лихва за периода 20.03.2011 г. до 20.05.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2014 г. до окончателното й изплащане, 230 евро – дължими такси по Тарифата на Банката към 12.05.2014 г.,  както и сумата 1463.44 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.

Видно от приложения към жалбата и приобщен и по изпълнителното дело Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том ІІІ, рег. № 4289, дело № 395 от 2004 г. длъжникът В. Л.К.  е придобил по дарение от жалбоподателката и нейната майка правото на собственост върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 87.60 кв.м., заедно с избено помещение и ½ ид.ч. от таванското помещение, от общите части на сградата и от застроената площ от дворното място, в което е построена сградата, а от незастроената площ 5/6 ид. части, което дворно място е с площ от 221 кв.м., находящо се в гр. Русе, бул. „***, представляващо поземлен имот № 433, в кв. 103 по кадастралния план на гр. Русе. Процесният имот е продаден на публична продан с постановление, вписано в Имотния регистър на 30.05.2014 г., видно от приложената по изпълнителното дело справка от Имотния регистър.

Съответните идеални части от описания по-горе имот са били придобити от М. З. Г., чрез възлагането му, видно от представената спогодба, обективирана в протокол от 04.02.1972 г.

Представени са удостоверение за наследници на Н. Й. Г., починал на 17.01.1999 г. и на М. З. Г., починала на 16.02.2016 г., видно от които единствен техен наследник е дъщеря им и жалбоподател по настоящото дело Л.К..

По възлагане на взискателя по изпълнителното дело съдебният изпълнител и извършил имуществено проучване за длъжника В.К., вследствие на което е установил, че длъжникът притежава освен описаните по-горе сгради и поземлен имот, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м., построена в същия помелен имот, находящ се в гр. Русе, бул. „*** Собствеността на имота е проверена посредством справка в АГКК, копие от кадастралната карта за имота, справка за декларирано имущество в Общината и наличния нотариален акт за дарение, посочен по-горе.

Представена е и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/25.09.2007 г. на В.Л.К., видно от която същият е декларирал правото на собственост върху процесния гараж, считано от 2004 г. Същата информация се потвърждава от писмо от община Русе с изх. № 12-06-87#1/04.02.2020 г.

На 06.08.2019 г. е вписана възбрана върху процесния имот в Служба по вписванията – гр. Русе – Акт № 84, том 6, вх.рег. № 10224/06.08.2019 г.

Имотът е описан  с протокол № 4055 от 07.08.2019 г. и е направена експертна оценка и е насрочена публична продан от 07.10.2019 г. до 07.11.2019 г. при първоначална цена 33600.00 лева. Публичната продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.

Междувременно жалбоподателката се е снабдила с нотариален акт за собственост върху същия недвижим имот, придобит по давност и наследство № 200, том VІІ, рег. № 11491, дело № 1078 от 2019 г., вписан в Служба по вписванията на 22.10.2019 г.

Впоследствие е насрочена е втора публична продан на недвижимия имот от 23.12.2019 г. до 23.01.2020 г. при начална цена 30240.00 лева, която продан е спряна с Определение № 22/06.01.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 7/2020 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В хода на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Б. И. М. Същият в своите показания изнася данни, че се познава с Л.К. и В.К. от 1997 г., с починалия съпруг на жалбоподателката били приятели. В.К. познавал само по физиономия. Свидетелят заявява, че знае къде живее Л.К. – в централната част на града. Тя имала къща до Старата поща, една къща на „Борисова“, и построили кооперация. Свидетелят живее в бл. „*** и знае, че К. има апартамент в същия блок. Споделя, че знае и за гараж от 1997 г., тъй като съпругът на Л.К. му предоставил ключовете за да го ползва и го ползвал в продължение на 10 години. В гаража свидетелят държал моторите си. Ключовете от гаража още били в него. През 2018 г. починал бащата на свидетеля и той преместил моторите си в неговия гараж. Не е виждал В.К. да идва в гаража.

  При така установените факти, настоящият въззивен състав намира следното:

  Доколкото се касае за жалба на трето за изпълнителното производство лице, чиято допустимост е поставена в зависимост от обстоятелството дали вещта, по отношения на която е предприето принудително изпълнение се намира във владение на това трето лице към момента на възбраната, настоящата инстанция намира, че от събраните в хода на делото гласни доказателства се установи, че към момента на налагане на възбраната жалбоподателката е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния гараж. В този смисъл жалбата се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК, т. 4, предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

Проверката на собствеността върху недвижим имот, по отношение на който съдебния изпълнител ще предприема принудителни действия към момента на налагане на възбраната е предвидена в разпоредбата на чл. 483 от ГПК и се същата се свежда до проверка чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Такава проверка е извършена от съдебния изпълнител, като видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът се легитимира като собственик на имота въз основа на  Нотариален акт за дарение № 99, том ІІІ, рег. № 4289, дело № 395 от 2004 г. Същият е декларирал собствеността върху гаража в данъчната служба към съответната община, като е посочил като дата на придобиване 2004 г. В същия смисъл е и приложеното удостоверение от Община Русе, в което е посочено, че са налични данни, че В.Л.К. е станал собственик на имота на 26.04.2004 г., а от съхраняваните данни няма информация лицето М. З. Г. да е имала учредено вещно право на ползване за периода от 1942 г. до 2004 г. По делото се намира и нотариален акт за дарение на недвижим имот.Тази доказателства в достатъчна степен легитимират длъжника В.К. като собственик на имота към момента на налагане на възбраната.

По отношение на представения по делото Нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот, придобит по давност и наследство № 200, том VІІ, рег. № 11491/21.10.2019 г., легитимиращ жалбоподателката като собственик на имота, по силата на чл. 453 от ГПК не е противопоставим на взискателя по изпълнителното дело, тъй като е вписан след налагането на възбраната. За придобиването на процесния имот по давност от страна на жалбоподателката преди налагането на възбраната не са ангажирани други доказателства, поради което този факт остана недоказан.

Въз основа на изложеното по-горе, настоящата въззивна инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 435, ал.4, изречение второ от ГПК, а именно, че вещта е била собствена на длъжника към момента на налагане на възбраната, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При условията на пълно и главно доказване принадлежността на правото на собственост върху процесния имот би могло да се установи в исково производство.

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** – трето за изпълнението лице, срещу действията на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие РОС по изпълнително дело № 20148330400497, изразяващи се в насрочване на публична продан за периода от 23.12.2019 г. до 23.01.2020 г. на недвижим имот, собственост на длъжника В.Л.К. – сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Русе, бул. „***, със застроена площ 42 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 225 кв.м.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

   2.