Р Е Ш Е
Н И Е № 14
Гр.
Сливен, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 208 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 782 по описа на Районен
съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 260083/13.10.2020 г. по АНД № 782/2020 г. на Районен съд Сливен е
потвърдено Наказателно постановление №
КГ-2305/05.06.2020 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27, представлявано от у. С. Р. за
нарушение по чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
във вр. с чл. 6 т. 1, Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и на
основание чл. 34 ал. 2 и ал. 7 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000,00 (десет хиляди) лева.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
което го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за материална и
процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че фактическата обстановка не е
изяснена всеобхватно в съответствие с доказателствата, събрани по делото. В
нито един от съставените от контролния орган документи при проверката не било
отразено, че проверяваният обект е ведомствен и се ползва единствено за
служебни нужди, т.е. за зареждане с гориво само на автомобили на дружеството.
Последното не осъществявало действия по разпространение на гориво по смисъла на
закона, а ползвало течните горива за собствени нужди. С позоваване на § 1 т. 23
и т. 20 от ДР на ЗЧАВ заявява, че не се явява „краен разпространител“.
Доколкото „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД бил краен получател на
доставянето му гориво в обекта и не го предоставяло на трети лица и не
генерирало печалба, респ. сделки по чл. 6 от ЗДДС, същото не се явявало адресат
на задължението по чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, вр. с чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от
НИКТГУРНТК и съответно – субект на административнонаказателна отговорност по
чл. 34 ал. 2 от ЗЧАВ. Счита, че първоинстанционният съд е неглижирал
възражението на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на наказателното постановление, с оглед свидетелските показания на
свид. В. и Ч. Свид. Ч. била д. л., в. п., но същата не можела да се квалифицира
като свидетел на нарушението, доколкото същото било установено в по – късен
момент – при изготвяне на експертното заключение за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество. В тази връзка счита, че е съставения акт не
съответства на нормативното изискване на процесуалната норма на чл. 40 от ЗАНН.
Твърди още, че Районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като е отхвърлил искането за назначаване и
изслушване на съдебно – техническа експертиза. Това процесуално действие било
абсолютно необходимо, доколкото поставените от страната въпроси нямали за
предмет последващо изследване на пробите, а даване на отговори относно
теоретични въпроси на база приобщените по делото доказателства, в т.ч.
изготвените експертизи за съответствие на горивата. В жалбата било формулирано
възражение относно неспазване изискванията на приложимия стандарт досежно
чистота, температура, пълнене на пробите и източване на продукта преди пробата.
Неглижирано било и възражението относно приложимия арбитражен метод при спор,
което налагало допускане на експертизата. В атакувания съдебен акт липсвали и
изложени мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, в каквато насока
дружеството направил искане за квалифициране на деянието като малозначително.
В с.з. дружеството
- касационен жалбоподател, редовно и своевременно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен адв. М. П., която поддържа жалбата по изложените в същата
основания и моли съда да я уважи.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа
страна:
На 16.10.2019
г. в обект Б. № ****, находящ се в г. С., р. на а., стопанисван от
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД длъжностни лица при ДАМТН извършили
проверка, при която установили разпространение на гориво – автомобилен бензин
А-95Н с Декларация за съответствие № 11281/04.10.2019 г., издадена от „Инса
ойл“ ЕООД за партида № 1326/04.10.2019 г. в количество 1303408.00 кг.,
доставено по експедиционна бележка № 042082/15.10.2019 г. – 1997,00 л. С
Протокол № Бс-107/16.10.2019 г. била взета контролна и арбитражна проба от
течно гориво автомобилен бензин А-95Н за изпитване от дозиращия накрайник на б.
№ *** с помощта на удължител за автомобилен бензин А-95Н, като съдовете са
изпратени в стационарна акретидирана лаборатория, като след извършване на
експертиза на получените резултати бил съставен Констативен протокол №
КП-0620/18.10.2019 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество. Съобразно съдържанието на същия, установено било несъответствие на
разпространяваното течно гориво автомобилен бензин А-95Н с изискванията на чл.
6 т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, като получените резултати от
изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойности, както следва: -
„Дестилационни характеристики“ и – „Край на кипене“; полученият резултат от
изпитването бил 215,6⁰С при норма максимум 210⁰С – отклонение с
5,6⁰С над максимално допустимата стойност, като след прилагане на критериите
за прецизност на използваните методи за изпитване, съобразно чл. 7 от НИКТГУРНТК
при получен резултат от изпитването над 214,2⁰С продуктът не съответства
на изискването за температура на край на кипене; По показател „Дестилационни
характеристики“ продуктът не съответства на изискванията за качество, с
формирано заключение, че течното гориво автомобилен бензин А-95Н по изпитваните
показатели и получените резултати не съответства на изискванията в Приложение №
1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда
и начина на техния контрол. С Експертиза № Еа-031/05.11.2019 г. било потвърдено
установеното с цитирания протокол несъответствие, като според експертизата на
резултатите, арбитражния анализ е проведен за показател „Дестилационни
характеристики“ по метода на стандарт БДС EN ISO
3405 „Нефтопродукти и сродни продукти от природни и синтетични източници.
Определяне на дестилационните характеристики при атмосферно налягане“, съгласно
изискването на наредбата за арбитражно изпитване; полученият резултат от
изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности, както следва: -
Дестилационни характеристики: - край на кипене(⁰С), отклонение с
5,6⁰С над максимално допустимата стойност, като след прилагане на
критериите за прецизност на използвания метод на изпитване, съгласно чл. 7 от
наредбата, при получен резултат от изпитването над 214,2⁰С продуктът не
съответства на изискването за температура на край на кипене, като по този
показател продуктът не съответства на изискванията за качество. Формирано било
заключение от експертизата, че течното гориво автомобилен бензин А-95Н по
изпитваните показатели и получения резултат не съответства на изискванията за
качество, съгласно Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. За така установеното
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
А-512/05.12.2019 г., в който било прието от фактическа страна, че на 16.10.2019
г. в обект Б. № *** в р. а. в г. С. „ВиК-Сливен“ ООД разпространява течно
гориво – Автомобилен бензин А-95Н, за което на 18.10.2019 г. с Констативен
протокол № КП-0620 е установено несъответствие на горивото с изискванията за
качество, съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК и същото е окончателно
установено с Експертиза № Еа-031/-5.11.2019 г. От правна страна в акта било
прието, че „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, в качеството му на
краен разпространител по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ е извършило
нарушение на чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
На 09.12.2019 г. дружеството подало възражение срещу акта, в което посочило, че
провереният обект (б.) е ведомствен и се ползва за собствени нужди, поради
което и „ВиК – Сливен“ ООД не осъществява действия по разпространение на гориво
по смисъла на закона, поради което и не се явява адресат на посочените като
нарушени в АУАН норми; било допуснато нарушение при вземане на пробите, а и не
били извършени три изпитвания. Към възражението бил приложен Протокол за
изпитване № 0709/04.11.2019 г. със заявител на изпитването „ВиК – Сливен“ ООД.
Въз основа на съставения акт, на 05.06.2020 г. Председателят на ДАМТН издал Наказателно
постановление № КГ-2305, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести
септември“ № 27, представлявано от у. С. Р. за нарушение по чл. 8 ал. 2 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във вр. с чл. 6 т. 1,
Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание чл. 34
ал. 2 и ал. 7 от ЗЧАВ наложил имуществена санкция в размер на 10 000,00 (десет
хиляди) лева.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил
е всички представени по делото доказателства и всички възражения на
жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност на
санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че при вземане на контролна и арбитражна проба на течно
гориво – Автомобилен бензин А-95Н за изпитване и съставяне на Протокол №
Бс-107/16.10.2019 г. е присъствал представител на проверяваното дружество,
който е положил подпис и печат в документа, без да оспори начина на вземане на
пробите, в каквато насока доводи се излагат в един по – късен момент от
производството. При вземане на пробите са спазени изискванията на чл. 18 от
НИКТГУРНТК, като е осигурено присъствие на представител на собственика на
обекта, удостоверил това с подпис и печат на дружеството. В тази насока
изложените от първата съдебна инстанция мотиви напълно се споделят от
касационния съд и не следва да бъдат приповтаряни. На следващо място
касационният съдебен състав не споделя отменителния довод на жалбоподателя, че
същият не може да е адресат на задължението по чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, съответно –
по чл. 6 т. 1 от Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. Съгласно първата от цитираните
разпоредби, забранява се пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. От доказателствата
се установява, че провереният обект е б. и обстоятелството дали същата е
ведомствена, т.е. задоволява единствено служебни нужди на търговското
предприятие е ирелевантно в процесния случай. Видно от съдържанието на
посочената норма на чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух,
въведената от законодателя забрана регламентира не само разпространение на
течни горива (неотговарящи на изискванията за качество), но и използването на
такива. Както правилно е приел Районният съд, съгласно § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ,
„краен разпространител на течни горива“ е лице, което разпространява течни
горива на б. с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни
средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
Очевидно е еднозначно, че дружеството
попада в обхвата на цитираната разпоредба, дори да се приеме, че ползва
горивата от процесната бензиностанция единствено за собствени нужди. В този ред
на мисли следва да се отбележи, че целта на закона (ЗЧАВ), съобразно чл. 1 от
същия е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и
растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните
ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на
опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух
в резултат на различни дейности, поради което и видът на обекта – за
ведомствени нужди или за задоволяване на такива на широк кръг от външни
потребители, не е от значение при прилагане на нормативния акт. От анализа на
цитираните разпоредби се налага безспорният извод, че „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД не попада извън обхвата на закона и, противно на
твърдяното в касационната жалба, е адресат на задължението по чл. 8 ал. 2 от
ЗЧАВ.
Касационният
съдебен състав не споделя и другият довод на жалбоподателя – за допуснато
нарушение по чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, с което било нарушена правото на защита,
предвид вписването в акта на свидетел, който е взел пробите, но не е присъствал
при извършване на нарушението, респ. при изготвяне на експертното заключение.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. – процесуалната
норма включва две категории свидетели – такива, присъствали при извършване и
такива, присъствали при установяване на нарушението. Посоченият в акта свидетел
Г. Ч. очевидно е присъствала при извършване на нарушението, доколкото е д. л., в.
процесните п. от течните горива. Съдът не споделя заявеното в касационната
жалба за допуснато нарушение при съставяне на акта, още по – малко – съществено
такова. От доказателствата е видно, че установяването на нарушението
действително е в момента на изготвяне на експертното заключение, но неговото
извършване не съвпада със същия. Изпълнителното деяние „използване“ на течни
горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество е било
извършвано именно в момента на вземане на пробите, предвид което и вписването на
длъжностното лице Ч. като свидетел в процесния АУАН съответства напълно на
процесуалните изисквания на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция
не споделя и твърденията на касационния жалбоподател за допуснато от Районния
съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил
искането на страната за извършване на съдебна експертиза. Изложените в тази
насока мотиви на съда не са „оскъдни“, а подробни и обосновани със събраните по
делото писмени доказателства, които водят до еднозначния извод, че при извършване
на проверката и последващите действия по изпитване на контролната проба и
арбитражна процедура с експертиза наказващият орган е изпълнил в необходимия
обем действия по установяване на несъответствието и обуславят процесуалната и
материална законосъобразност на постановения санкционен акт. При постановяване
на своя обжалвания акт, Районният съд не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
На
следващо място, настоящият съдебен състав не споделя и довода за допуснато
нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в необсъждане на съображения
за малозначителност на деянието, както и не намира основание за прилагането на
чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от целта на Закона за чистотата на атмосферния
въздух, формулирана в чл. 1 от същия и цитирана по – горе, следва да се приеме,
че нормативният акт регулира обществени отношения с особена значимост, като не
без значение е и обстоятелството, че в същия не са изрично регламентирани случаи
на маловажност, а размерът на предвидените санкции е висок. Ето защо
касационният съд приема, че процесното деяния няма белезите на малозначително
такова и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящия случай.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно
като изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното
мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № КГ-2305/05.06.2020 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27,
представлявано от у. С. Р. за нарушение по чл. 8 ал. 2 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във вр. с чл. 6 т. 1, Приложение № 1 от Наредба
за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК) и на основание чл. 34 ал. 2 и ал. 7 от ЗЧАВ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260083/13.10.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД
№ 782/2020 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.