№ 1279
гр. Бургас, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501588 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Д. Е. Ш., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу съдебно решение № 165 от 31.05.2022г.,постановено по гр.д.№8/2022г.по
описа на НРС, с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивника Д. Е. Ш.
срещу ответника „ИзиРентБългария” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Несебър,
к.к. „Слънчев бряг”, Хотел „Карлово“ , ет. Партер, ап. Химическо чистене, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , за установяване дължимостта на сумата от
36,25 лв. – мораторна лихва за периода 19.08.2021г. – 16.09.2021г. върху невърнат депозит в
размер на 4500 лв. по договор за наем на автомобил № 1009120/05.08.2021г. и ЧАСТНА
ЖАЛБА на „ИзиРентБългария” ЕООД, ЕИК: ********* чрез адв.Т.,подадена против
Определение №842 от 12.07.2022г.,постановено по делото,с което съдът е оставил без
уважение искането на дружеството жалбоподател за изменение на решението в частта за
разноските,по реда на чл.248 ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост,незаконосъобразност
и неправилност на решението на НРС. Въззивникът сочи,че съдът не е извършил правилна
преценка на установените по делото факти,включително и на факта,че ответникът не е
възразил срещу заповедта за изпълнение на парично задължение,с изключение на частта за
претендираната мораторна лихва,а останалите суми са били заплатени от ответника в срока
за доброволно плащане. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на НРС и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде
уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба ,въззиваемото дружество е изразило становище за
неоснователността и,като е посочено,че съдът е извършил правилна и законосъобразна
преценка на установените по делото факти и правилно е обсъдил спорният по делото
въпрос- дали за връщането на сумата от 4 500 лева ответникът е бил в забава в периода от
19.08.2021г.-16.09.2021г.,като е изложил съждения относно приложимите в случая клаузи от
1
ОУ. Моли решението на НРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В частната жалба ответникът „ИзиРентБългария” ЕООД е изложил оплаквания за
неправилност на определението на НРС по чл.248 ГПК,като счита,че в т.12 на ТР
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС не се прави разлика между това дали искът по чл.422 ГПК е за
всички вземания или част от тях,поради което съдът в исковото производство дължи
произнасяне по въпроса за разноските в заповедното производство.Поддържа възражението
си,че ищецът не е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева в заповедното производство и претенцията следва да
бъде отхвърлена.Поддържа и възражението си за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката на ищеца в условията на евентуалност. Оспорва становището
на районния съд досежно присъдения по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответното дружество. Отправеното до БОС искане е за отмяна на
обжалваното определение по чл.248 ГПК и отхвърляне на претенцията на ищеца за разноски
в заповедното производство в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение,а при
условията на евентуалност – същите да бъдат намалени до 388 лева;да присъди пълния
претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева,платено от жалбоподателя
в заповедното производство,както и да му се присъдят разноските по частната жалба.
Отправено е искане и за извършване на компенсация на разноските от съда и осъждане само
на съответната страна да заплати дължимата разлика.
В съдебно заседание страните редовно уведомени,не се явяват и не се
представляват.Не сочат нови доказателства.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната част.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Ищецът е предявил срещу ответника иск по реда на чл.422 вр.с чл.415 ГПК с правно
основание чл.86 ЗЗД ,като е претендирал да бъде установено по отношение на ответното
дружество,че дължи на ищеца Д. Е. Ш. сумата от 36,25 лв. – мораторна лихва за периода
19.08.2021г. – 16.09.2021г. върху невърнат депозит в размер на 4500 лв. по договор за наем
на автомобил № 1009120/05.08.2021г.
Искът е оспорен от ответната страна,като са наведени твърдения за
неоснователността му,тъй като съгласно представените от него в заповедното производство
към възражението му по чл.414 ГПК Общи условия-чл.64,платеният чрез кредитна карта
депозит се връща на наемателя в срок от 20 работни дни от връщане на автомобила и
доколкото няма спор,че автомобилът е върнат на 19.08.2021г.,то срокът за връщане на
депозита изтича на 16.09.2021г. ,поради което и претендираната от ищеца мораторна лихва
за този период не е дължима от ответника.
Въззивният съд споделя изложените от НРС мотиви,довели до извода му за
неоснователност на предявения иск,като препраща към тях на основание чл.272
ГПК.Правилно районният съд е приел,че представената от ищеца бланка- „Условия за
наемане на автомобил“,които ищецът е твърдял,че са му били предоставени от ответника,не
е подписана от него,поради което е ценил и обсъдил съдържанието на Общите
условия,представени от ответното дружество в заповедното производство,които съдържат
подпис на клиент. Тъй като ищецът не е оспорил това писмено доказателство и не е навел
твърдения,че не е автор на подписа,то съдът не е имал и основание да не кредитира и цени
представените от ответника Общи условия.Във въззивната жалба не са наведени оплаквания
за незаконосъобразност или неправилност на този решаващ мотив на районния съд.
Обстоятелството,че ответникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение в останалата и
част,а само срещу дължимостта на мораторна лихва за периода от 19.08.2021г.до
16.09.2021г.съдът не е имал законно основание да цени като признание,а точно обратното-
ответникът не е възразил по дължимостта на претендираната от ищеца сума – 4500 лева
,представляваща депозит за наем на автомобил и мораторната лихва върху тази
2
сума,считано от 17.09.2021г.,признавайки дължимостта им,но не е признал дължимостта на
процесната сума,излагайки твърдение,че не е бил в забава в този период.
По гореизложените съображения БОС намира въззивната жалба за неоснователна,а
решението на НРС за правилно,законосъобразно и обосновано, поради което същото следва
да бъде потвърдено,при споделяне на изложените от районния съд мотиви.
Частната жалба на въззиваемото дружество срещу определението на НРС по чл.248
ГПК БОС намери за неоснователна.Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№1495/2021г.по описа на НРС е,че съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата 4 500 лева главница,представляваща депозит по договор за наем на автомобил,102.50
лева,представляваща лихва върху главницата за периода от 18.08.2021г.до 08.11.2021г.,92.05
лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Възраженията на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и за липса на основание за присъждането му
от заповедния съд поради липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар са
преклудирани, тъй като същите могат да се релевират в производство по чл.413 ал.1 ГПК – с
частна жалба от страните срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Правилно и
законосъобразно НРС е приел,че в полза на ответника се дължат разноски в заповедното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на ищеца,която е част
от общата му искова претенция 4602.50/36.25 лева и няма основание при разглеждане в
исковото производство само на част от общия размер на претенцията на ищеца,да се
присъждат разноски в полза на ответника в пълен размер/300 лева адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горните мотиви Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 165 от 31.05.2022г.,постановено по гр.д.
№8/2022г.по описа на НРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №842 от 12.07.2022г.,постановено по гр.д.
№8/2022г.по описа на НРС,с което съдът е оставил без уважение искането на „Изи рент
България“ ЕООД, ЕИК: ********* за изменение на решението в частта за разноските,по
реда на чл.248 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3