Р Е Ш Е Н И Е
№261901
31.12.2020 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16830 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на искова
молба, подадена от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* срещу Л.И.П., ЕГН
**********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1 422, 36 лв.- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***- *** от ***; сумата от 341, 64 лв.- договорна лихва, дължима за
периода от 20.07.2015г. до 20.09.2017г.; сумата от 527, 28 лв.- мораторна
лихва, дължима за периода от 21.07.2015г. до 05.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /***/
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **, изд. по ч.гр.д. № ***/ ***г., по описа
на РС- Пловдив, ***- ти
гр. с-в.
В исковата молба
се твърди, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът е сключен договор
за паричен заем с номер ***-*** от *** г., по силата
на който на ответника е отпуснат
заем в
размер от 1618,93 лева, който е следвало да
бъде погасен на общо 27 месечни вноски, с краен падеж 20.09.2017 г. Твърди, че на
*** г. ответникът е преустановил плащането
на вноските по договора. Сочи се, че на *** г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
е прехвърлило вземанията си към ответника чрез договор за цесия на ищеца. На ответника
било изпратено писмено уведомление във връзка с извършената цесия, но пратката се
върнала в цялост като непотърсена. Предвид този факт в настоящото производство следва
да бъде връчено уведомление, приложено към исковата молба за извършената цесия.
Длъжникът не погасил кредита. Поради това било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по случая било образувано частно гр.
дело № ***/*** г. по описа на ПдРС, *** гр. състав. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и след указания на съда, бил предявен
настоящият
установителен иск.
С оглед изложеното
се моли за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноските в заповедното
и в исковото производство.
В срока по чл.
131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди да не е налице валидно възникнала
между страните облигационна връзка, по силата на която за ответника да е възникнало
задължение за заплащане на претендираните суми на ищцовото дружество. Излага становище,
че договорът няма достоверна дата и същият не е подписан от ответника, т.е. оспорва
достоверността на датата и авторството на подписа, положен на „клиент“. Твърди,
че не е извършено надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
ответника. Не се установява, сумата по договора за потребителски кредит да е предоставена
на ответника, респ. на търговеца по начина уговорен в самия договор. Счита, че клаузите
в договора относно годишния лихвен процент в размер на 22,47% и годишния процент
на разходите в размер на 24,94% са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП вр. с чл.
143, т. 10, т. 13 и т. 19 от същия и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Освен това договорът бил
изготвен въз основа на типизиран образец с предварително оформени клаузи, върху
които потребителят – ответник по настоящото дело не е имал възможност да влияе по
никакъв начин. Такава неравноправна клауза е в противоречие със закона и в пряко
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД. При установена нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, следва да
се върне само сумата, която реално е получил след приспадане на извършените вноски
/1422,36 лева/. Моли се, така предявените искове да бъде
отхвърлени в своята цялост.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като
заемодател и Л.И.П. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски
кредит ***-
***/ ***
г. /л. 5-7/, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на
1618, 93 лева за закупуване на стока – смартфон “Samung Galaxy S6 Edge”. Отразеният в
договора годишен фиксиран лихвен процент е 22, 47%, годишният процент на
разходите е 24. 94%, а задължението следва да се погаси на двадесет и седем
равни месечни вноски. Към договора за кредит била сключена и застраховка по
пакет „Защита на плащанията по кредитни карти” / л. 8- 10/, като уговорената
застрахователна премия възлизала на 0, 602% от остатъчния баланс по кредитната
карта към датата на издаване на месечното извлечение по кредитната карта за
съответния месец. По силата на сключения договор, на длъжника П. е предаден
погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за
кредит.
От приетата по делото фактура № *** от ***
/ л. 11/ се установява, че с предоставената по силата на договора сума в размер
от 1618, 93 лв. е закупен мобилен телефон „Samsung Galaxy S6 Edge”, като сумата е
изплатена в полза на „Техномаркет България” АД.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземане от *** и приложение № * към него / л. 12- 20/, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД / цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /
цесионер/, вземането по процесния договор е прехвърлено / същото фигурира под №
*** от приложението/.
От приетото по делото заключение по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 88- 92/ се изяснява, че сумата
в размер от 1618, 93лв. е усвоена изцяло от длъжника П., като с нея е закупена
вещ- мобилен телефон, чиято цена е изплатена на „Техномаркет България” АД. В
изпълнение на задълженията си по договора, длъжникът е заплатил сума в размер
от 332, 25лв., която е насочена от кредитора за погашение на следните пера по
договора: 196, 57 лв. главница, 111, 68 лв.- възнаградителна лихва и 24 лв.-
мораторна лихва. Отразено е, че предвид извършеното частично погашение,
остатъчното задължение е главница в размер от 1422, 36 лв. и възнаградителна
лихва в размер от 341, 64лв. Посочено е, че дължимата мораторна лихва за
периода от 20.11.2015г. до 01.05.2019г. е в размер от 355, 26 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на
останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно- графологична експертиза / л. 107- 109/ се изяснява, че
подписите, положени от името на Л.И.П. в процесния договор за стоков кредит са
изпълнени лично от ответника П..
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано, изготвено и съответно
на останалия, приобщен по делото доказателствен материал
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно изложеното от
фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника Л.И.П. е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1618, 93 лв. Сумата е усвоена от
кредитополучателят за целта на кредита – закупуване на стока, като сумата е
преведена от заемодателя на търговеца „Техномаркет България” АД. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
По
отношение на осъществената цесия на вземането по процесния договор-
действително, от материалите по делото се изяснява, че длъжникът не е редовно уведомен
за извършената цесия преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК (пратката, съдържаща
документите за съобщаването на цесията е върната като непотърсена от
длъжника). Въпреки това, ответникът се
явява уведомен за цесията с връчването на исковата молба и приложенията на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Към исковата молба е представено уведомително
писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента, чрез цесионера като пълномощник и
доказателства за представителна власт. Тези документи, заедно със самата искова
молба са редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията
на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията
следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе
предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК като релевантен факт настъпил в
хода на процеса ( в този смисъл- Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по
установителен иск по чл. 422 ГПК). Предвид изложеното,
то ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по
договора за кредит.
По
същество- съдът следи служебно за нищожност на
договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др; 4.) е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 22.47%. Липсва обаче ясна методика за
условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница и
за какъв периода се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Тоест,
не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв
период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. В
тази връзка, в чл. 2 от Договора ( третиращ лихвата и ГПР) е посочено
единствено, че лихвеният процент е фиксиран за срока на правоотношението. В
цитирания член е посочено на каква база се изчислява ГПР, но не как се
разпределя лихвеният процент. Оттук не се изяснява и как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно, при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без
значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не
е изпълнено в процесния случай. Впрочем, на нито една позиция в договора не е
отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителната лихва / като сума / и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е
приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер.
На следващо място, не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като
е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не
е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /ред. към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г./, годишният процент на разходите
по кредита общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на
понятието „общ разход по кредита” е дадено в пар. 1 т.1 от ДР на ЗПК /ред. към ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г./, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 24,94 %, но от съдържанието
на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано от
фактическа страна, към договора е сключена застраховка / л. 8-10/ и дължимата
застрахователна премия по нея представлява разход, който е следвало да бъде
включен в посочения в договора ГПР.
Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично,
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки, то
следва да се приеме, че договор за потребителски кредит ***-***/*** г. е недействителен на
основание чл. 22
ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва
да се посочи, че цитираният текст не съставлява самостоятелен иск, който следва
да бъде предявен в отделно производство, а по- скоро е предвидена последица от
прогласяването на недействителността на правоотношението, по която съдът следва
да се произнесе в същото производство. В тази връзка, то законодателят е
предвидил, че длъжникът ще следва да върне само чистата стойност на получения
финансов ресурс- доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване
на длъжника (в тази насока е и актуалната
практика на Окръжен съд- Пловдив- Решение
№ 260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 1603/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, Решение
№ 260498 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. № 2513/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив,
Решение № 260464 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 2151 / 2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив, Решение № 260416 от 23.11.2020 г. по в. гр. д. № 2269 / 2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив, и др.). От материалите по делото се установява, че чистата
стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 1618, 93лв. От
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че
длъжникът е извършил погашения по главницата, като след осъществените частични
плащания, оставащата главница възлиза на сума в размер от 1 422, 36.
Именно за тази сума предявеният иск за главницата се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на останалите суми, платени
от длъжника по договора, то не е релевирано изрично възражение за прихващане,
предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца, съобразно
уважената част от иска. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Затова ищецът е извършил разноски в общ размер на 611, 06 лева, от
които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 111, 06 лева – заплатена държавна
такса, 300 лева – депозит за особен представител, 100 лева – заплатен депозит
за вещо лице по изготвената ССчЕ . Съобразно уважената част от иска, на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 379, 33 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
В сумата на дължимите разноски следва да
се включат и разноските в заповедното производство, тъй като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Съразмерно на уважената част от заявлението, такива следва
да се присъдят в размер на 59,49 лева.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Не
са представени доказателства за извършване на такива, поради което не следва да
бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 7 ГПК, следва
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер от 37, 25 лв. разноски за съдебно-
графологична експертиза, съобразно отхвърлената част от иска ( доколкото се
представлява от особен представител, по искане на последния е назначена
експертизата и възнаграждението за вещото лице е изплатено от бюджета на съда).
На основание чл. 77 ГПК, ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС- Пловдив сума в размер от 22, 75 лв. разноски за съдебно-
графологична експертиза, съобразно уважената част от иска ( доколкото ответникът
се представлява от особен представител, по искане на последния е назначена
експертизата и възнаграждението за вещото лице е изплатено от бюджета на съда).
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.И.П.,
ЕГН: **********, дължи на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК сума в размер на 1 422, 36 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит ***-
***/ *** г., сключен между Л.И.П. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са цедирани на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от **, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – **, до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 341, 64 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 20.07.2015г. до 20.09.2017г.; сума в
размер на 527, 28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 21.07.2015 г. – 05.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/ *** г. по ч. гр. д. № ***/***
г. по описа на Районен съд Пловдив, ***- ти гр.
с-в.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.И.П.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 379, 33 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата в размер на 59,49 лева, представляваща разноски в производството
по ч. гр. д. № ***/ *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***- ти гр.
с-в.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 7 ГПК Л.И.П.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС- Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сума в размер на 37,
25 лв., представляваща разноски за съдебно- графологична експертиза, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 77 ГПК „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сума
в размер на 22, 75 лв., представляваща разноски за съдебно- графологична
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Н.Голчев
Вярно
с оригинала.
М.К.