Решение по дело №6725/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15086
Дата: 15 септември 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110106725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15086
гр. С, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110106725 по описа за 2022 година
Ищецът Б. Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, чрез адв. М. М., със съдебен адрес: гр.
П, бул. „П“ № 81, ет. 3, ап. Б, е предявила срещу „С“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „С“ № ..., искове за следното:
Иска се съдът да признае нищожността на клаузата, предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор
за паричен заем № .../04.08.2021г., сключен между Б. Х. П. и „С“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1 895,40 лв., на основание чл. 26, ал. 1, пр.2 и пр.3 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационно
отношение между страните, възникнало по силата договор за паричен заем № ... от
04.08.2021г., както и че в същия е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение на
кредита. Оспорва посочената клауза да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:
Между ищцата Б. П. като кредитополучател и ответното дружество „С“ ООД като
кредитор е сключен договор за потребителски кредит № .../04.08.2021 г., по силата на който
на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1700,00 лв., при ГПР 48,06% и ГЛП 40,05%, като
ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 2104,60 лв. на 10 погасителни вноски.
В чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 1895,40 лв., която ищецът
следвало да заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в 3-дневен срок
обезпечение по кредита, договорено в чл. 5 от договора. Съгласно чл. 5 от посочения
1
договор, същият е следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната
вноска по него, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, вкл. главница и лихви или 2. Да осигури поръчителство на едно или две
физически лица, по отношение на които са поставени определени в точки от 2.1. до 2.6 на
чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, ал.2 от процесния договор, е уговорено неустойката да бъде
заплатена разсрочено, на 10 погасителни вноски, като по този начин общият размер на
кредита възлиза на 4 000,00 лв.
При преценка на оспорените клаузи на договора за потребителски кредит №
.../04.08.2021г., регламентиращи заплащането на неустойка, съдът счете предявеният иск за
основателен, поради следното:
Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и
предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит
№ .../04.08.2021г., сключен между „С“ ООД като кредитор и Б. Х. П. като кредитополучател,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 895,40 лв. при непредоставяне на
обезпечение на кредита от страна на кредитополучателя, поради противоречие на добрите
нрави, неравноправност и заобикаляне на закона.
Уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора неустоечна клауза е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на
същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1,
във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се
стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга
страна, поради прекомерност на размера на неустойката, което противоречи на принципа за
добросъвестност и справедливост. Тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. С начина, по който е уговорена в чл. 11 и чл. 5 от
процесния договор, неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
на кредитора. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 3 на
ТР № 1/2009 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази неустойка се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По
2
съществото си неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва, поради
което представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на
договора. Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на подлежащата на връщане
сума допълнително с още проценти, извън уговорените лихви върху предоставената
главница. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита
и следва да са включени в годишния процент на разходите, което не е сторено. По този
начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаля
изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва –
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор
за паричен заем № .../04.08.2021, сключен между страните по делото, е нищожна и съдът
трябва да прогласи тази нищожност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищцата сума в размер на 75, 82 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. М. В. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв. във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 и ал. 4 от ЗПК, предявен от Б. Х. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, чрез адв. М. М., със съдебен адрес: гр. П, бул. „П“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „С“
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. „С“ № 29, ет. 7, за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1
от договор за потребителски кредит № .../04.08.2021г., сключен между „С“ ООД като
кредитор и Б. Х. П. като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 1 895, 40 лв. за неизпълнение на задължение на Б. Х. П. за предоставяне на обезпечение
(поръчител или банкова гаранция), предвидено в чл. 5 от договора, поради противоречие с
добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради факта, че се явява неравноправна
клауза.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. „С“ № 29, ет. 7, да заплати на Б.
Х. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
75, 82 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. „С“ № 29, ет. 7, да заплати на адв.
М. В. М. – АК П, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4