Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи май през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 880 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ***против Р.А.И. ***, в която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8154/2018г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот-
апартамент, находящ се на адрес ***. Твърди се, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от ЗЕ и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си.
Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по
публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна
на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от ***въз основа на сключен договор, с
ЕС, в която се намира имотът на ответника,
като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
спрямо ответника Р.И., че дължи на ищеца сумата от 332,88лв.- главница за периода
01.06.2017-30.09.2018г., представляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ за посоченият по- горе имот с аб. №
3775, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока за отговор ответникът Р.А.И.
ангажира становище за неоснователност на иска. Не се оспорва качеството на
собственик на ответника на процесния имот, но се
посочва, че стойността на претендираната от ищеца ТЕ
не е определена на база на реален отчет на уредите, монтирани в АС в блока.
Посочва се, че ищецът не е представил доказателства за сключен договор за
топлинно счетоводство, като се посочва, че ***не е избиран с решение на ОС на
ЕС на блока. Оспорват се представените фактури, като се посочва,
че на ответника
същите не са връчвани. Оспорва
се също начина
на изчисление на потребаната ТЕ в имота на ответника.
Сочи се, че между страните по делото няма
сключван договор за доставка на
ТЕ, както и между ЕС и ищеца. Посочва се също, че
е нарушена нормата на чл. 38 от
Наредба № 16-334 и чл. 125,
ал.3, чл. 149 и чл. 149б от ЗЕ. Твърди се
също, че ищецът не е редуцирал показанията на общия топломер
в АС, което е довело до завишаване на
начислените суми за ТЕ.
С определение от 28.05.2019г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***. Същото ангажира становище за основателност на исковата претенция.
С молба от 27.06.2019г. (на л.147) ищецът уточнява, че претендираната в настоящото производство главница включва начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 179,15лв.; сума за битово горещо водоснабдяване в размер на 188,02лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер на 8,51лв. и отчетени корекции в размер на 8лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Искът е
предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Между
страните не е налице спор и се установява от приложения препис на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №29, том VII, рег.№10849, дело №645 от 2003г. на нотариус с рег.№016 на
НК (на л.10-л.11), че ответникът Р.И. е собственик на процесния
***, който е закупил на 15.10.2003г.
Установява
се и от приложения препис на молба, изходяща от ответника на 20.11.2003г. (на
л.9), че е уведомил топлопреносното предприятие, че е
закупил имота и изрично е отправил молба да бъде открита на негово име партида
за заплащане на отопление и топла вода. Такава партида е била открита под номер
3775.
Ищецът е
представил копие от страници от вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. и вестник
„Нощен труд” бр.243/13.12.2007г., установяващи публикуване на ОУ на ***за
продажба на ТЕ за битови нужди в централен и местен ежедневник, както и копие
на Решение № ОУ-067/03.12.2007г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал.1
от ЗЕ, за одобряването им (на л.149-л.154).
От приложеното
копие на Протокол от 10.12.2000г. от проведено общо събрание на етажните
собственици в сградата, в която се намира процесния
имот и поименен списък - приложение №2
към същия договор (на л.138-л.142) е видно, че е било взето решение топлинното
счетоводство да се извърши от ***, както и са били упълномощени ***да сключи
договор със соченото дружество, и ***– за
упълномощаване на *** за провеждане на необходимите мероприятия за
взетите по протокола решения. Приложено е копие на пълномощно от 12.12.2000г.
(на л.137), с което ***упълномощил ***да
представлява етажната собственост пред ***по посочени въпроси.
От
представеното копие на Договор №0640262 от 07.05.2001г. (на л.135-л.136) е
видно, че при сключване на договора за
възлагане индивидуалното отчитане на доставената топлоенергия от ***етажната
собственост е била представлявана от ***
Във връзка
със заявените от ответника оспорвания на представителната власт на лицето,
подписало сочения по-горе договор от 07.05.2001г. следва да се посочи, че
решенията на етажната собственост, които не са били атакувани по съответния
законов ред подлежат на изпълнение и не могат да се оспорват по реда на чл.193
от ГПК като писмен документ в производството, в което са представени.
Договорът, за който се твърди от ответника, че е бил сключен без представителна
власт е бил изпълняван от фирмата за дялово разпределение и към процесния период от време, като това изпълнение е било
прието от етажната собственост. Отделно от това, при сключването му
потребителите са били представлявани от лицето, за което изрично сред взетите
решения на ОС е и такова за осъществяване от него на представителна власт в
отношенията с ***От приложените копия на Свидетелство за проверка на топломер
от 03.04.2018г., Констативен протокол за топломер на абонатна станция №84 от 02.05.2017г.
и 29.11.2017г., Свидетелство за проверка №71277 от 18.04.2017г. (на л.84-л.87)
е видно, че преди началото на процесния период, е
била извършена съответната периодична проверка на топломера в абонатната
станция на сградата, в която се намира имота на ответника.
От
представените от ищеца счетоводни справки по партидата на имота на ответника за
процесния период от време и издадени за същия период
фактури (на л.12 и л.158, и л.88-л.101), от приложените от ***справки за дялово
разпределение (на л.119-л.134), както и от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда като компетентно и неоспорено от
страните, се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния
период за имота на ответника са били начислявани от ***по изготвяни отчети от ***като
не е имало начислено отопление от налични ИРУ, но е била ползвана топла вода,
отчетена от наличен в имота един брой водомер. Установява се още, че за периода
от 01.06.2017г. до 30.09.2018г. са били начислени суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в общ размер на 179,15лв.; суми за БГВ в
общ размер на 188,02лв. и суми за услуга дялово разпределение в размер на
8,51лв., като след отчетена корекция в размер на 8лв. общо начислените суми
възлизат на 367,68лв. Установява се, че ответникът е заплатил преди завеждане
на делото сума в размер на 34,80лв. и е останала неплатена сума за главница в
общ размер на 332,88лв. Установява се също така от експертното заключение, че
след завеждане на делото, ответника е заплатил на 28.01.2019г. сума в размер на
100лв.
Представените
от ответника декларация за съответствие и други документи на л.47 – л.60,
сертификат за изпитание и документи без превод на български език на л.216 - 220
не изясняват релевантни за спора факти. Приложените към писмения отговор
фотокопия не са приобщени към доказателствения
материал.
Представените
от ищеца писмени доказателства - показания топломер АС 84, ръководство за
монтаж, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №04.11.4258 (на
л.75-л.83) не се обсъждат отделно от заключенията по СТЕ.
В о.с.з. на 28.06.2019г.
е проведен разпит на допуснат по искане на ответника свидетел ***.. Същият
излага в показанията си, че от 2010г. е председател на УС на ЕС, в която се
намира процесния имот. Твърди, че на проведено през 2000г. общо
събрание бил избран за лице, което да представлява етажните собственици при сключване
на договор с ***“, но не подписал такъв договор, т.к. не били вписани
параметрите, които според него били изискуеми. Сочи, че ***бил домоуправител на
вх.А.
По делото е
допуснато изслушване на заключение по съдебно-техническа експертиза и тройна
такава по въпроси, сочени от страните.
В о.с.з. на 26.09.2020г.
е изслушано заключението на допуснатата единична съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.К.Б.. При изготвянето й са съобразявани от
експерта единствено писмени доказателства – приложени по делото и представени
от ищеца и ТЛП, без извършен оглед на имота. Дадено е заключение, че през процесния период е доставяна топлоенергия, като
инсталирания общ топломер в абонатната станция е отчитан редовно,
технологичните разходи в АС са определяни правилно и са приспаднати от
измерената ТЕ за сметка на ищеца. Посочено е, че данни за отопляемия обем са
взети единствено от базата на ТЕЦ и съответно са за 158,260 куб.м, като
приетият за изчисление при дяловото разпределение на ТЕ е 158,000 куб.м.
Топлоенергия за процесния имот е била разпределяна за
БГВ и за отопление, като за това бил
използван лицензиран софтуер, а начисленията са
приложени към експертизата като
приложения. Посочено е, че по данни на ищеца в процесния
имот има един пломбиран водомер за БГВ с визуален отчет и един брой отоплително
тяло с топлоразпределител. Експертът е направил
анализ на извършеното ДР на ТЕ между имотите в процесната
сграда по няколко критерия, давайки заключение за законосъобразността на
извършеното разпределение. Дал е заключение, че поради използваните от ФДР
произволни и силно завишени стойности за инсталираната в СЕС отоплителна
мощност (в пъти по-високи от тези по предоставяни данни от ищеца),
разпределяната на абоната ТЕ за сградна инсталация
била невярна – силно завишена. Експертът е дал заключение също, че ТЕ за
разпределение в СЕС била намалявана по търговски съображения, но в нарушение на
Наредбата за топлоснабдяването, което водело до
неточност на разпределяната ТЕ по абонати. Дал е заключение, че ДР на ТЕ е
приложимо в процесната сграда, но според експерта е
била нарушена методиката, като при наличните топлотехнически обстоятелства в
СЕС не е прилагано 1 годишно (сезонно) ДР на ТЕ, включващо съответни
изравнявания. При изслушването му в съдебно заседание на 26.09.2020г. експерта
пояснява, че според Методиката за дялово разпределение не би могло да бъде
направено ежемесечно дялово разпределение, ако предварително не се отдели ТЕ за
БГВ от останалата енергия. Това отделяне чисто технически следва да се извърши
чрез топломер, а в случая няма такъв отделен за БГВ. При тези обстоятелства,
при спазване на приложимата методика, не
би могло да се извършва ежемесечно дялово разпределение, а се предвижда на база
„сезон” да бъде отделена енергията за БГВ и разпределена. В случая това не е
било сторено. Пояснява, че такова преразпределение на база „сезон” е възможно
да бъде сторено за процесната СЕС, ако се предоставят
необходимите изходни данни, но такива не са били предоставени на ВЛ, а от друга
страна се предоставяли от ищеца данни за инсталирана мощност 410,64 квт., като
реално ползваната от ФДР при разпределението била в пъти по-голяма – 1387,497
квт, според посоченото в костативно-съобразителната
част на заключението (на стр.5 от същото). При изслушване на експерта в съдено
заседание на 26.09.2019г. се пояснява от него, че през неотоплителен сезон не е
необходимо отделяне на ТЕ за БГВ, т.к. няма друга ТЕ, подлежаща на разпределяне
и след изваждане на технологичните разходи на енергия в АС (посочена в т.6 от
издадените фактури) от отчетените показатели, се получава енергията за БГВ.
Става ясно също от обясненията при изслушването му, че инсталираната мощност не
участва в отчета на БГВ, но задължително участва при изчисленията през
отоплителния сезон, когато се използва и ТЕ за отопление. Вещото лице обяснява още, че посочваната във
фактурите „енергия без топломер” (в т.4 от фактурите) била въз основа на
търговска практика на дружеството, изразяваща се в това, че ако ТЕ за БГВ
надхвърляла определена стойност, разликата над тази стойност се поемала от ищеца. Сочи се също така от експерта, че тази
практика не се основава на правилата за дялово разпределение, но облекчава
положението на потребителя. Излага се още, че съгласно правилата на Наредбата
за топлоснабдяването разхода на енергия за БГВ включва не само подгряването, но и загубите
във вътрешната инсталация на ТЕ и според същите нормативни правила тези загуби
не подлежат на изчисляване и отграничаване
(независимо дали са значителни). Вещото лице сочи в експертизата, че в
издаваните от ищеца фактури за процесния период са
били начислявани съответните стойности според извършеното от ФДР разпределение
на топлинната енергия.
В о.с.з. на
21.05.2020г. е изслушано заключението по допуснатата от съда тройна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.К.Б., инж.С.Х. и
инж.К.И.. Съдът обсъжда експертизата в нейната цялост, както е докладвана -
изготвената експертиза от вещите лица въз основа на писмени данни – входирана по делото на 16.01.2020г., изготвеното към нея
допълнение след посещение на имота и СЕС на място – входирана
в съда на 19.02.2020г. и депозираното особено мнение на вещото лице инж.К.И. – входирано на 20.02.2020г. Пояснено е в
констативно-съобразителната част, че отоплителната инсталация в сградата е двузонова, като и двете зони са тип „тихелман”
с горно подаване и долно събиране, а имота на ответника е към долната зона. Заключено
е от експертите, че общият топломер в АС бил отчитан редовно, технологичните
разходи в абонатната станция били определяни правилно и приспадани от
измерената ТЕ за сметка на ищеца. В заключението по тройната експертиза отново
е формиран извод за нарушаване на приложимата Методика за изчисление по
Наредбата за топлоснабдяването, т.к. не е прилагано
сезонно ДР на ТЕ, включващо съответни изравнявания, по съображенията възприети
и от единичната експертиза. Посочено е, че за ежемесечно ДР на ТЕ е необходимо
предварително отделяне на ТЕ за БГВ от ТЕ за отопление, т.е. нужно е в АС да
бъде инсталиран отделен топломер за БГВ, какъвто в процесния
случай не е наличен. Прието е също в заключението на тройната експертиза, че ТЕ
за разпределение в СЕС била намалявана по търговски съображения, но в нарушение
на Наредбата за топлоснабдяването, което водело до
неточност на разпределяната ТЕ по абонати. Прието е отново, че при липса на
необходимите данни не може да се направи анализ на съответствието на ТЕ за БГВ,
определена от ФДР спрямо определената такава експертно при сезонно
разпределение, каквото е приложимо в случая, с оглед липсата на инсталиран отделен топломер за БГВ. Прието
е от тройната експертиза, че липсата на подробни данни за потребление на БГВ в
СЕС в сметките за ДР на ТЕ е съществен пропуск, препятстващ топлотехническата
оценка на това потребление. Дадено е заключение, че поради използваните от ФДР
произволни и силно завишени стойности за инсталираната в СЕС отоплителна
мощност, разпределяната на абоната ТЕ за сградна
инсталация била невярна – силно завишена. Посочената от ищеца инсталирана
мощност за отопление била 410,640 за сезон 2017-2018г., а действително
използваната инсталирана мощност от ФДР за същия сезон, била 1294,743. Посочено
е, че действително използваната инсталирана мощност по месеци, установена
експертно, е различна от посочената от ищеца и използваната от ФДР (на л.5 от заключението или л.291 от делото).
Заключено е, че спрямо абоната не е спазена методиката към Наредбата за топлоснабдяването за разпределението на ТЕ и разпределената
такава за процесния имот е невярна. Посочено е от
експертите, че издадените от ищеца фактури отразяват съответните стойности по
извършеното от ФДР разпределение на топлинната енергия. Посочено е, че няма
данни за топлофизични показатели, характеризиращи процесната СЕС и такива
не следва да се ползват при изчисляване на ТЕ, отдадена от сградна инсталация по правилата на Наредбата за топлоснабдяването. Правилата по сочената наредба не налагат
изчисляване на топлинни загуби на СЕС и разпределяне на мощността на сградната инсталация, каквото и не е правено.
От
допълнението към заключението по тройната СТЕ, изготвено след посещение на
сградата,в която се намира процесния имот се
установява, че в него няма инсталирани
отоплителни тела, в това число и щранг лира.
Установява се, че абонатната станция се състои от два отделни блокови топлообменни инсталации, захранващи съответно долна и горна
отоплителни зони на СЕС, които са произведени през 1995г., амортизирани и с частично
компрометирана или липсваща топлоизолация, а част от измервателната арматура –
поне 1 манометър, не функционира. Не са установени от вещите лица
несъответствия по монтажа на отделните елементи и като цяло. Според експертното
заключение топломера в АС е пломбилан и с валиден
метрологичен стикер, като е инсталиран съгласно изискванията на производителя
(по технически паспорт на топломера, изискан експертно от представител на
производителя) – на връщащия клон на топлопреносното отклонение от топлопреносната
мрежа към АС, но доста отдалечен от топлообменниците,
поради конструктивните особености на помещението, като отдалечеността
предполага допълнителни енергийни технологични разходи в АС. Установява се още
от заключението, че на приземния етаж на СЕС са разположени търговски помещения,
които са предвидени за отопление: вертикалните отоплителни щрангове
преминават през магазините и са видни; радиаторните щрангови отклонения са затапени и са видни, като
отоплителни тела липсват. При извършена от експертите проверка на представени
от „ТЕЦ-Плевен” документи се установило, че търговските помещения/магазини не
били включени в числото на ползвателите на ТЕ в СЕС и не плащали такава, т.е.
обемите им били изключени от отоплителния обем на СЕС.
Експертът
инж.К.И. е изразил особено мнение по част от въпросите, на които е дала отговор
тройната експертиза, в резултат на извършено допълнително изследване и разпоредения от съда оглед на процесната
сграда етажна собственост и процесния имот. Според
особеното мнение на посоченото вещо лице спрямо ответника е била спазена
методиката към Наредбата за топлоснабдяването при
разпределението на ТЕ за БГВ, анализирайки по условно възприетия критерий 1,
т.к. в случая е приложимо месечно разпределение на ТЕ (за разлика от
заключението на останалите две вещи лица, че ежемесечно разпределение е
приложимо само ако е наличен отделен топломер за БГВ, какъвто в случая нямало).
Прието е от експерта, че се прави изравняване всеки месец и не е необходимо да
се изготвя изравнителна сметка в края на сезона. Експертът приема в особеното
си мнение, че разпределената за имота на ответника ТЕ за БГВ за процесния период е леко занижена. Прието е също така от
вещото лице ин.И. в особеното му мнение, че използваните от ФДР стойности за действително
инсталирана отоплителна мощност (които са от значение за изчисляване на ТЕ за сградна инсталация) били точни (а не завишени, както се
приема от останалите двама експерти).
При
изслушване на тримата експерти в о.с.з. на 21.05.2020г. се сочи от експерта
инж.Б., че е възможно инсталирана отоплителна мощност да не е в посочените в
тройната експертиза стойности, т.к. имало вариант, който не бил изследван, но
се поддържа крайния извод за нарушаване на приложимата методика, поради
констатираното при огледа на имота несъответствие на използвания при
изчисленията от ФДР отопляем обем на сградата с действителния обем, включващ
търговски площи, които не са били съобразени.
При
установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предвид
безспорно установения факт, че ответника Р.И. е собственик на процесния
имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда,
съдът намира, че той има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Правоотношението
по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. В случая ответника дори е
заявил изрично искане за откриване на
партида на негово име, като с това е приел и общите условия на топлопреносното предприятие.
Установи се
от обсъдените писмени доказателства, както и от заключенията по СИЕ и СТЕ, че
през процесния период от 01.06.2017г. до 30.09.2018г.
за имота е била отчетена ползвана топла вода, въз основа на наличен в
апартамента водомер, както и е била начислявана топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.
Предвид
приетото качество на клиент на топлинна енергия за ответника, същия несъмнено
дължи плащане на стойността на ползваната топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване и ТЕ за сградна инсталация. Сградната инсталация в една топлоснабдена
сграда представлява обща част и всички етажни собственици са
задължени, след като по решение на мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна
енергия, да участват в общите разходи, свързани с ползването на тази обща част.
Общото събрание на етажните собственици има правомощие да вземе решение за
прекратяване на правоотношението с топлопреносното
предприятие и да откаже ползването на услугите му.
Съдът обаче приема,
че въз основа на заключението по тройната СТЕ се налага извод, че стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация не е
изчислена в съответствие с въведената с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
методика. Стана ясно от това заключение, допълнено след извършения оглед на
имота, че в общия отопляем обем, използван като величина при изчислението ТЕ за
сградна инсталация, не е бил включен обема на
търговските помещения, заемащи приземния етаж на сградата етажна собственост.
Съдът счита, че несъмнено отопляемия обем на търговските помещения е част от
общия отопляем обем на сградата, по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗЕ и единно е
мнението на тримата експерти, че това не е било съобразено от фирмата за дялово
разпределение при извършените за процесния период
изчисления. Съдът намира, че това само
по себе си е основание да се приеме, че неточно е била изчислена от ***стойността
на ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период. При това, съдът счита, че не следва
да обсъжда в каква степен това е довело
до отклонение в стойността по това перо от начислените на ответника суми, т.к.
при заявеното оспорване, ищеца следваше да докаже, че при изчисленията са били
спазени всички правила по приложимата Наредба за топлоснабдяването
и Методиката към нея. Съдът не се спира и на въпроса за релевантната при
изчисленията действителна отопляема мощност, по който е налице особено мнение на единия от
експертите по тройната СТЕ, т.к. не е от значение за формирания по-горе извод.
С оглед
горното, съдът счита, че не се установи от събраните доказателства размера на
реално ползваната от ответника през процесния период
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Съдът обаче
намира, че общия отопляем обем не е величина, която да е от значение при
изчисляване стойността на топлоенергията за битово горещо водоснабдяване,
каквото потребление е имало в имота на ответника през процесния
период от време. В настоящото производство се претендира сума в размер на 188,02лв.
по това перо от общо начислената стойност на доставена ТЕ. Принципно заетото
становище от експерта инж.Б. в единичната експертиза и от същия и вещото лице инж.Х. в тройната
СТЕ, че сумите за ТЕ за БГВ не са изчислявани правилно, поради неприложимост за
процесната сграда на използваното ежемесечно
отчитане, не се отнася за „летния сезон”. Това стана ясно, както от
обясненията, дадени при изслушването на експерта инж.Б. по единичната
експертиза в о.с.з. на 26.09.2019г., така и от поясненията, дадени в Приложение
№4 към тройната експертиза. Установи се, че през неотоплителния сезон при
никакви условия не е необходимо отделяне на ТЕ за БГВ, т.к. няма друга ТЕ,
подлежаща на разпределяне. Поради това, след като от отчетените от топломера в
АС показатели се извадят технологичните разходи на енергия в АС, се получава
енергията за БГВ, която съответно подлежи на разпределяне между абонатите,
ползващи топла вода, според отчетените показатели от индивидуалните водомери.
Други величини при тези изчисления не се ползват. При тези обстоятелства, съдът
приема, че сумите за ТЕ за БГВ за месеците, през които не е ползвана ТЕ за
отопление и съответно няма разпределяна ТЕ за сградна
инсталация, са законосъобразно изчислени – при съобразяване на показателите от
общия топломер в АС, който е отчитал единствено доставяната ТЕ за БГВ, след
изваждане на технологичните разходи на енергия в АС и разпределяне между
потребителите, съобразно показанията на индивидуалните водомери. Видно е от
заключението по СИЕ, че за включения в процесния
период отоплителен сезон – от м.октомври 2017г. до м.април 2018г., единствено
за м.ноември 2017г. се претендира едновременно ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за БГВ, отчетени за един и същи отчетен период. Т.е. единствено
за този месец се поставя въпроса дали правилно е отделена ТЕ за БГВ от ТЕ за сградна инсталация. За останалата част от зимния отоплителен
сезон не се претендират суми за БГВ от ищеца в настоящото производство, макар и
да има месеци в същия сезон, през който е било отчитано потребление на топла
вода, видно от представените от ***помесечни справки
и от Приложение №1 към тройната СТЕ. Осчетоводени от ищеца като неплатени са стойности
на ТЕ за БГВ за месеците от неотоплителния сезон, както следва, видно от
заключението по СИЕ: за м.юни 2017г. – 13,20лв. (при начислени 48лв. и платени
34,80лв.); за м.август 2017г. – 16лв.; за м.септември 2017г. – 32лв.; за м.май
2018г. – 8лв.; за м.юни 2018г. – 8лв.; за м.юли 2018г. – 13,02лв.; за м.август
2018г. – 18лв. (при начислени 26лв. и отчетени корекции 8лв.) и за м.септември
2018г. – 13лв. или общо за посочените
месеци 121,22лв. Съдът приема за установено, че тази сума е дължима от ответника
за ползваната от него топлоенергия за БГВ. Приема, че начислената сума за
такава енергия за м.ноември 2017г. – в размер на 24лв. не се установява
безспорно да е законосъобразно изчислена, с оглед внесеното съмнение от
различните експертни мнения по заключението на тройната СТЕ, че
незаконосъобразно е станало отделянето на ТЕ за БГВ от ТЕ за отопление, а в
същото време и недостатъчно изяснено е дали неправилно определяния общо
отопляем обем влияе на тези изчисления за периодите, през които е начислявана
ТЕ за БГВ и ТЕ за сградна инсталация.
Предвид
горното, съдът приема за установено, че за процесния
период от време – от 01.06.2017г. до 30.09.2018г. ищецът е дължал към датата на
завеждане на делото сума в размер на 121,22лв. за доставена до имота му
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за посочените по-горе месеци
през неотоплителния/летен сезон.
Относно
начислената през м.ноември 2017г. сума за услуга за дялово разпределение, съдът
приема, че не следва да се възлага в тежест на ответника, с оглед приетото за
незаконосъобразно дялово разпределение на ТЕ за сградна
инсталация и липса на установено приложимо правило за отнасяне на някаква част
от начислената услуга към приетото за законосъобразно разпределяне на ТЕ за
БГВ.
Както се
установи от заключението по СИЕ, ответникът е внесъл след завеждане на делото –
на 28.01.2019г., сума в размер на 100лв. Този факт следва да се отчете от съда
по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като внесената сума се отчете за погасяване на
част от дължимата главница от 121,22лв.
Предвид всичко
изложено, съдът счита, че следва да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 21,22лв.,
представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2018г., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на заповедното производство до
окончателното изплащане. Исковата претенция за разликата над 21,22лв. до
размера на претендираната главница от 121,22лв.
следва да се отхвърли като погасена, чрез плащане в хода на производството по
делото, а претенцията над тази сума до пълния претендиран
размер от 332,88лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана.
По въпроса за
разноските:
За заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв. и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
или общо 75лв. При съобразяване на частта от вземането, която е била дължима от
ответника към момента на иницииране на заповедното производство (121,22лв.) и
общия размер на претенцията (332,88лв.), съдът счита, че ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното производство
в размер на 27лв., съразмерно уважената част от иска.
За исковото
производство всяка от страните е
претендирала разноски. Ищецът е направил такива за държавна такса в размер на
25 лв., за вещи лица в размер на 2 556лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв или общо 2 941лв. Ответникът е направил разноски за вещи
лица в размер на 480лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
(съобразно договорите за правна защита и съдействие, приложени на л.22 и л.348)
или общо разноски в размер на 980лв.
Съразмерно
уважената част от иска, ответника дължи на ищеца разноски в размер на 1 058,76лв.
- при съобразяване на частта от вземането, която се прие за дължима от ответника
към момента на иницииране на заповедното производство (121,22лв.) и общия
размер на претенцията (332,88лв.).
Съразмерно
отхвърлената част от иска ищеца дължи
разноски на ответника в размер на 627,20лв.
На основание
чл.77 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
възложените в негова тежест разноски за вещо лице в о.с.з. на 21.05.2020г. в
размер на 130лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.А.И. с ЕГН **********,
с адрес ***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 21,22 лв., представляваща стойност на ползвана и неплатена топлинна
енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2018г., която сума представлява
част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №5110 от 12.11.2018г. по ч.гр.д.№8154/2018г. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.11.2018г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 21,22лв. до размера на главницата от 121,22лв., като погасен чрез плащане в
хода на производството, а за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от
332,88лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 27лв., представляваща деловодни разноски за заповедното
производство и сумата
от 1 058,76лв.,
представляваща деловодни разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 627,20лв., представляваща деловодни разноски за исковото
производство, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание
чл.77 от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд сумата
от 130лв., представляваща невнесени разноски за вещо лице.
Решението е постановено
при участието на ***, като трето
лице – помагач на ищеца ***ЕАД.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: