Решение по дело №652/2018 на Окръжен съд - Плевен

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          №    /08.11.2018г.

 

                             гр.П.  08.11.2018г.

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

втори въззивен гр.с.в публичното заседание на седемнадесети октомври  

през две хиляди и осемнадесета  година                                         в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ  СПАРТАНСКА

                                                                  : мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА

при секретаря   Ивайло Цветков                                        и в присъствието     на  прокурора                                                           като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА               въззивно               гр.дело № 652     по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

         С решение  на П.ски Районен съд,V-ти гр.с. №1227  от 30.07.2018г. , постановено по гр.д. №3903/2018 г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С.Б.В.,ЕГН **********,***, срещу Детска градина „***“гр.П.,ж.к.“***“,представлявана от директора В.Г.Г.,иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ, за признаване на уволнението ѝ със заповед № *** от ***. на ответника за незаконно и неговата отмяна.Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С.Б.В. срещу Детска градина „***“гр.П.,представлявана от директора В. Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 от КТ  за възстановяване на предишната работа на длъжност „***”.С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявеният от С.Б.В., срещу Детска градина „***“гр. П., представлявана от директора В.Г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1849.90лв. за времето през което ищцата е останала без работа за периода 30.04.2018г.– 16.07.2018г.Със същото решение на ПРС  на основание чл.78 ал.3 от ГПК С.Б.В., ЕГН **********,*** е осъдена  да заплати на Детска градина „***“ гр. П.,ж.к. „***“,представлявана от директора В.Г.Г., сумата от 500 лв. разноски по делото.

   Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата пред ПРС С.Б.В. ,която чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно,  незаконосъобразно ,необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.В жалбата се навеждат доводи,че неправилно ПРС е приел ,че не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ,че в изисканите от въззивницата писмени обяснения по никакъв начин не е отразено,че същите се искат по повод издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание-уволнение.Изложени са съображения,че в производството пред ПРС ответникът  не е доказал при условията на пълно и главно доказване,че работодателят е изискал и устни обяснения за конкретното нарушение.В жалбата въззивницата твърди,че неправилно ПРС е приел,че е спазена разпоредбата на чл.195 КТ,че от събраните по делото доказателства от страна на ответника не е установено по категоричен начин влагането на по-малко продукти ,че не е установено по категоричен начин соченото нарушение.Посочено е,че съдът не е извършил в пълнота контрол за съответствието на наложеното от ответника дисциплинарно  наказание и извършените нарушения и не е взел предвид тежестта на нарушенията , обстоятелствата при които са извършени и поведението на въззивницата. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключение моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да постанови друго,с което предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ бъдат уважени.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 17.10.2018г.пред ПОС въззивницата Стела В. чрез своя пълномощник адвокат Ю.С. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

          Въззиваемата страна -Детска градина“***“гр.П. , представлявана от директора В.Г.,чрез своя пълномощник –адвокат Н.Д. от  ПАК е депозирала писмен  отговор  в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема становище, че обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Посочено е,че изцяло неоснователни са оплакванията във въззивната жалба ,че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ,както и ,че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на отговаря на изискванията на чл.195 КТ. Оспорват се твърденията в жалбата,че въззивницата не е запозната  с документи, към които заповед №***.препраща,а именно констативен протокол от 26.04.2018г.за извършена проверка в ДГ“***“ от служители на Община П. ,като се твърди,че преди налагане на дисциплинарното наказание С.В. е запозната срещу подпис с изготвения констативен протокол.Изложени са доводи,че безспорно установен факт е,че на 26.04.2018г.при извършената проверка от служители на Община П. ,в личния багаж на работещите в кухнята С.В. на длъжност *** и В. К.-*** ***  е установено наличие на редица хранителни продукти,подробно описани по вид, и количество в съставения протокол.В отговора е посочено ,че деянието на ищцата съставлява нарушение на чл.187 т.8 и чл.190 ал.1 т.4 КТ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя  и уронване доброто име на детското заведение.Посочено е,че при налагане на дисциплинарното уволнение работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ,взети са предвид  тежестта на извършеното нарушение,обстоятелствата,при които е извършено,заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити,съгласно чл.195 ал.1 КТ. Подробни доводи и  съображения в тази насока са изложени  в писмения отговор.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция. Това становище се поддържа от директора на детската градина В. Г. и нейния пълномощник адвокат Н.Д. и в съдебното заседание пред настоящата инстанция,проведено на 17.10.2018г.

          Окръжният съд като прецени оплакванията направени  в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно между страните е,че въззивницата  С.В. е заемала длъжността“***“в детска градина „*** гр.П.  по силата на сключен между страните трудов договор от ***.,като първоначално при постъпването си на работа същата е заемала длъжността“***- ***“.

Няма спор,че със заповед №***.на директора на детска градина „***“гр.П., на С.В. –*** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,затова,че на 26.04.2018г.е извършила следните нарушения:1./Присвояване на хранителни продукти от кухнята на детската градина;2./Злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на името на детската градина.Заповедта е връчена срещу подпис на въззивницата на 30.04.2018г.,което е удостоверено и с подписите на двама служители.

 Безспорно от представените към писмения отговор на ответника писмени доказателства се установява,че със заповед на кмета на Община П. №***.е определена петчленна комисия , служители в отдел „Образование“,които имат право да извършват проверки във всички детски градини ,свързани с начина на изразходване на предоставените финансови средства.На 26.04.2018г.въз основа на цитираната заповед в ДГ“***“П. е извършена проверка от М. Г. и М. А. и двете,заемащи длъжността *** в отдел „***“, като при проверката на личния багаж  на работещите в кухнята С.Б.В.-*** и В. Л. К.-***-*** е установено наличие на хранителни продукти,за което е съставен констативен протокол от същата дата /л.24-25/.В констативния протокол е отразено,че в личния багаж на въззивницата С.В.-*** са открити следните хранителни продукти:хляб пакетиран-650гр.;лимон-0,200гр.;банани-250гр.и кисело мляко кофичка-0,400гр.,посочено е,че количествата на намерените продукти са измерени от домакина в присъствието на директора на детското заведение,медицински специалист и старши учител.Съгласно констативния протокол е извършена проверка на складовите помещения, където се съхраняват продуктите и в тях са намерени банани,ябълки,кисело мляко от същата марка,извара и хляб,не са открити лимони.Отразено е,че съгласно заповед на директорката са изискани писмени обяснения от В. К. и С.В..Констативният протокол е подписан от проверяващите,от директора и още трима служители на ДГ,както и от въззивницата С.Б.В. и от другата служителка В.К.,в чийто личен багаж също са намерени хранителни продукти.

Няма спор,че със заповед на директора на ДГ“***“№***.на основание чл.193 ал.1 КТ е наредено посочените в заповедта служители,а именно С.В. –*** и В.К.-помощник-*** да представят писмени обяснения за констатираните  нарушения-присвояване на хранителни продукти ,при направена проверка от Община П..И двете служителки,в т.ч.и въззивницата са получили въпросната заповед срещу подпис на същата дата 26.04.2018г.Безспорно е,че на тази дата -26.04.2018г.въззивницата С.В. е депозирала писмени обяснения/л.22/,в които не отрича,че при направената проверка от Община П. в чантата й са намерени хранителни продукти:1 хляб,1 кисело мляко,1 лимон и 2 броя банани,като посочва,че не ги е консумирала и ги е взела в чантата си.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са  били въпросите законосъобразна ли е  горепосочената заповед №***г.на директора на ДГ“***“,с която на ищцата е наложено  дисциплинарно наказание уволнение,спазени ли са разпоредбите на чл.193 и на чл.195 КТ, налице ли е посоченото в заповедта основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.190 ал.1 т.4  КТ-злоупотреба с доверието на работодателя.

За да приеме,че процесната заповед ,с която на ищцата е наложено наказание дисциплинарно уволнение е законосъобразна ,ПРС след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства е изложил съображения,че работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ,че  заповедта на директора на ДГ“***“  е мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 КТ.Съдът е счел,че извършеното от ищцата деяние-присвояване на хранителни продукти,с които е боравила при изпълнение на трудовите си задължения като *** представлява злоупотреба с доверието на работодателя ,че наложеното от работодателя наказание-дисциплинарно уволнение е адекватно и работодателят изцяло се е съобразил с разпоредбата на чл.189 КТ.По тези съображения ПРС е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ.Тези правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на ПРС,че при налагане на дисциплинарното наказание на ищцата е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ.С нарочна заповед на директора на детската градина от 26.04.2018г.са изискани писмения обяснения от ищцата.Заповедта е връчена на последната на същата дата 26.04.2018г.,на която е извършена и проверката от служители на Община П. и е установено присвояване на хранителни продукти. Обясненията от работника са изискани именно за това нарушение от директора на детското заведение като субект на дисциплинарна власт.Такива обяснения са дадени от въззивницата С.В. на същата дата 26.04.2018г.и те предхождат издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение.Отделен е въпроса,че в писмените си обяснения въззивницата не оспорва факта,че  в личната й чанта са намерени  хранителни продукти,които самата тя е описала и които съвпадат с тези по констативния протокол,като е дала доста незадоволително обяснение, а именно ,че не ги е консумирала и ги е взела в чантата си. В съдебната практика - решение на ВКС №66/25.03.2016 по гр.д.№3298/2015г.,ІV г.о е възприето становището,че както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.В конкретната хипотеза съдът приема,че и в заповедта за изискване на писмени обяснения,и в заповедта за наложеното дисциплинарно наказание ясно и конкретно, по разбираем за служителя начин е описано извършеното нарушение.От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г. и Г. Н.,които не са заинтересовани от изхода на спора и съдът кредитира с доверие се установява,че преди изискване на писмените обяснения,директорката на детската градина е изискала и устни обяснения от двете служителки. Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания,че е нарушена императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ.

Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че процесната заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение  е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.195 ал.1 от КТ.В нея е посочен нарушителят,конкретното нарушение ,датата,когато е извършено.В самата заповед подробно е описано нарушението,посочено е,че се касае за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на името на детската градина,както  и правното  основание, въз основа на което се налага наказанието.В мотивите на процесната заповед е отразено,че „Изнасянето на хранителни продукти от детската градина за лично потребление от ***-***а безспорно означава  влагането на по-малко количество продукти в дневното меню и ощетяване на децата“.Във вр.с това изречение в жалбата  е направено възражение,че  въззивницата е наказана за действията на лице,заемащо длъжност,различна от нейната.Това възражение е неоснователно и съдът приема,че в случая се касае за допусната техническа грешка.Достатъчно ясно и конкретно в процесната заповед №***.при описание на извършената проверка и установеното нарушение, съгласно констативен  протокол от 26.04.2018г.е посочено , че в личния багаж на ***а  С.Б.В. са намерени хранителни продукти ,като с диспозитива на заповедта именно на С.В.-*** е наложено дисциплинарно наказание за това нарушение.Изцяло несъстоятелни са изложените в жалбата доводи,че въззивницата носи дисциплинарна отговорност за действията друго лице, работник при ответника.

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства,безспорно се установява,че въззивницата С.В. на 26.04.2018г.е извършила посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина –присвояване на хранителни продукти, предназначени за приготвяне на дневната порция храна за децата. В този смисъл са констативния протокол от 26.04.2018г.,подписан от въззивницата без възражения,дневния оклад, ежедневния требвателен лист, дневното меню за същата дата.В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите М. Г. -*** в отдел „***“при Община П.,член на комисията, извършила проверката и на Г. Н.,*** в детска градина “***“,които кореспондират с представените по делото писмени доказателства,непротиворечиви са и съдът кредитира с доверие.Установено е,че на 26.04.2018г.в личната чанта на ищцата са намерени описаните хранителни продукти,че тези продукти са  предназначени за приготвяне на храната от дневното меню на  децата в детската градина, че намерените хр.продукти - хляб, лимон, банани и кисело мляко в по-голямата си част са идентични с тези,намиращи се в склада на детската градина.Самата ищца в обясненията си не оспорва факта,че в личната й чанта са намерени тези продукти,а само посочва,че не ги е консумирала.Присвояването на хранителни продукти от склада на детската градина и предназначени за приготвяне дневната порция храна на децата  представлява нарушение  на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 предл.1 от КТ - злоупотреба с доверието на предприятието/работодателя, за което съгласно чл.190 ал.1 т.4 от КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Въззивницата С.В. е присвоила хранителни продукти,с които е боравила при изпълнение на трудовите си задължения като  *** и до които е имала достъп в складовите помещения,с оглед длъжността си при приготвянето на храна в кухнята.Нарушението е извършено умишлено с цел да извлече имуществена облага за себе си,като изнесе от детското заведение хранителни продукти, предназначени за храната на децата.По този начин същата е злоупотребила с доверието на своя работодател за добросъвестно изпълнение на служебните си задължения като ***. Независимо ,че присвоените хранителни продукти не са на висока стойност,съдът приема,че се касае за тежко нарушение на трудовата дисциплина,с оглед статута на работодателя-детска градина,която полага грижи за деца,вкл. и за качественото им и балансирано изхранване за времето,в което децата са в детското заведение  и с оглед длъжността ***,заемана от въззивницата. Изнасянето на хранителни продукти от детската градина за лична употреба безспорно обуславя извода,че при приготвяне на менюто за съответния ден децата ще бъдат ощетени,тъй като ще се вложи по-малко количество продукти от необходимите.При налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение работодателят е съобразил тежестта на извършеното нарушение.

         По изложените до тук съображения, Окръжният съд приема,че процесната заповед №***. на директора на Детска градина “***“гр.П. ,с която на С.Б.В. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ е законосъобразна.Искът с правно основание чл.344 ал.1т.1 КТ за нейната отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен се явява и искът с правно осн.чл.344 ал.1т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “***“ в ДГ“***“гр.П.,който има акцесорен характер спрямо иска за  отмяна на  незаконното уволнение.Поради законния характер на уволнението  неоснователен се явява и третият от обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ за сумата 1849,90лв.,претендирана като  обезщетение за оставане без работа за периода от 30.04.2018г.до 16.07.2018г.,който следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

        След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което на осн. чл. 271  ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3  ГПК въззивницата С. В.  следва да заплати на въззиваемата страна направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.за адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че възнаграждението е изплатено в брой.

Водим от горното, Окръжният съд

 

                             Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  на  основание  чл. 271 ал. 1  ГПК решението на П.ски Районен съд,V-ти гр.с.№1227 от 30.07.2018 г., постановено по гр.д.№3903/ 2018г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК С.Б.В.,ЕГН **********,***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Ю.С. ***,офис ***  ДА ЗАПЛАТИ   на Детска градина „***“  гр.П.,ж.к. ***,представлявана от директора В.Г.Г.  деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ ,при условията на чл.280 и следв.от ГПК  в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: