РЕШЕНИЕ
№ 1400
гр. Велико Търново, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101997 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД
против З. О. Х., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 212,74 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия по фактури, издадени в периода 14.12.2022 г. – 13.01.2013 г., за
обект на потребление с абонатен № 32Z450523001122N, находящ се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.03.2023 г.,
до окончателното плащане, както и сумата от 3,54 лв. - мораторна лихва за периода от
22.12.2022 г. до 16.02.2023 г., за които суми е била издадена Заповед № 311 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г. по ч.гр.д. № 760 по
описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с
клиентски № ********** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен № 32Z450523001122N, находящ се в ***. Поддържа
се, че отношенията между страните се регламентират от ОУ, приети на основание чл.
98а ЗЕ и одобрени от КЕВР, като съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ
потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и начина, определени в тях. Изтъква се още, че
сроковете за плащане са регламентирани в чл. 26 от ОУ, като според ал. 6 от същия
член потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението, поради което и потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането
1
на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 38 от
ОУ потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е имал неплатени задължения за процесния обект и период в
общ размер от 216,28 лв., от които 212,74 лв. – главница, и 3,54 лв. – мораторна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. О.
Х., в който същият взема становище по предявените искове. Ответникът не оспорва
основанието и размера на вземанията, предмет на исковата претенция, но оспорва
тяхната дължимост, като твърди, че е погасил задълженията си по процесните две
фактури на 14.07.2023 г., заедно със законната лихва за забава към тази дата. Посочва,
че плащането е извършено преди узнаване за предприетите от ищеца действия по
съдебно събиране на вземанията, както и че е узнал за тези действия едва с
получаването на препис от исковата молба на 04.08.2023 г., доколкото заповедта за
изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По горните съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за възлагане на
разноските по делото на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 760 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г. се
установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление против
ответника е издадена Заповед № 311 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 17.03.2023 г. за вземанията, предмет на настоящото дело. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същевременно с
това връчителят е събрал данни, че същият не живее на адреса, поради което с
разпореждане на съда от 29.05.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
06.06.2023 г., а настоящата искова молба е подадена на 06.07.2023 г.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, които са одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. Видно е от представените извлечения от вестници,
че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
Представени по делото са и заявление от 17.11.2022 г. за продажба на
електрическа енергия от „Енерго – Про Продажби“ АД при Общи условия, подадено от
З. О. Х., с което същият е заявил желанието си снабдяване с електрическа енергия за
битови нужди на съществуващ обект, находящ се в ***, договор за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последната инстанция, сключен на същата дата
между страните, както и справка от имотния регистър за вписванията, отбелязванията
и заличавания по партидата на ответника, от която е видно, че на 19.08.2010 г. същият
е придобил чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в ***.
От представените фактура №№ ********** от 14.12.2022 г. и ********** от
13.01.2023 г., извлечение за фактури и плащания за период към 06.06.2023 г., справка
за потреблението към 07.06.2023 г. и извлечение от сметка към 16.02.2023 г. се
установява, че за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2022 г. ищцовото дружество е
2
начислило на ответника суми за потребена в процесния имот електрическа енергия в
общ размер, възлизащ на 212,74 лв.
По делото е представено и извлечение за фактури и плащания за период към
11.08.2023 г., издадено от ищцовото дружество, от което е видно, че към посочената
дата сумите по oписаните по-горе две фактури са платени. Горното обстоятелство не
се оспорва от ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
при събрани данни, че същият не живее на известните му по делото адреси. Налице е
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на настоящото производство.
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество
следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, че
ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди,
че процесният обект на потребление е бил присъединен към електропреносната мрежа,
че реално е доставил на ответника в този обект посочените в приложените към
исковата молба фактури количества електрическа енергия, както и размера на
претендираното вземане. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане чрез плащане.
В случая по делото между страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е носител на правото на собственост върху
обект, заведен с абонатен № 32Z450523001122N, находящ се в ***. Именно в това си
качество същият е сключил договор с ищеца договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция от 17.11.2022 г. По силата на този договор
ответникът се е задължил да заплаща на ищцовото дружество доставената до обекта му
електрическа енергия. По делото не е спорно също така, че през исковия период
процесният обект на потребление е бил присъединен към електропреносната мрежа,
както и че ответникът действително е доставил до този обект твърдените количества
електрическа енергия, за което са издадени два броя фактури на обща стойност от
212,74 лв.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва следва да се има
предвид, че съгласно чл. 16, ал. 1 от сключения между страните договор клиентът
заплаща на доставчика от последна инстанция дължимите суми по издадените фактури
за доставено количество електрическа енергия в срок от пет работни работни дни от
датата на издаването им, като фактурите се издават до 15-то число на месеца, следващ
отчетния (чл. 12, ал. 1). В случай на забавено плащане в чл. 26, ал. 1 от договора е
уговорено, че неизправната страна дължи обезщетение на другата в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на
забавата до пълното погасяване на задължението. По делото не е спорно, че доколкото
ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена електрическа енергия в
предвидения срок, на същия е начислена мораторна лихва в размер на 3,54 лв. за
периода от 22.12.2022 г. до 16.02.2023 г.
3
Ответникът оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми с
твърденията за извършено в хода на процеса плащане. С молба с вх. №
19926/25.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца посочва, че претендираните
по делото вземания за главница и мораторна лихва са платени от ответника. Ето защо
съдът намира за безспорно, че претендираните с исковата молба суми са платени
изцяло в хода на процеса. Това е обстоятелство, което съдът съгласно изричното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да съобрази при решаване на спора и което
обуславя отхвърляне на предявените искове.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта на сторените от страните разноски.
Доколкото исковете срещу ответника се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода
на процеса, то на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК същият дължи заплащане на
сторените от ищеца разноски за заповедното производство за заплатена държавна такса
в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и
разноските, сторени в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на
25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че в случая
не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът
с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото. Това е така,
доколкото безспорно се установи, че същият не е платил дълга си на падежа по
фактурите, който падеж предхожда подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. По този
начин ответникът е станал причина за подаване на заявлението, а настоящото исково
производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното производство с
оглед дадените на ищеца указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск. В
този смисъл определящо за разпределението на отговорността за разноски е
обстоятелството, че претендираните суми са заплатени след подаване на заявлението, а
не това кога ответникът е узнал за предприетите съдебни действия за събирането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс Г, против З. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът З. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 212,74 лв. (двеста и
дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща
стойността на незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени в периода
14.12.2022 г. – 13.01.2013 г., за обект на потребление с абонатен № 32Z450523001122N,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 10.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 3,54 лв. (три
лева и петдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за периода от 22.12.2022 г. до
16.02.2023 г., за които суми е била издадена Заповед № 311 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г. по ч.гр.д. № 760 по описа на РС – Велико
Търново за 2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА З. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
4
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) – сторени в хода на заповедното производство разноски, и сумата от 125 лв. (сто
двадесет и пет лева) – сторени в хода на настоящото исково производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 760
по описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5