Р
Е Ш Е Н И Е
№ 135 01.10.2019 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 25 септември Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар Иванка
Георгиева
Прокурор Радостин
Рахнев
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик КР. ДОНЧЕВА
ВАНД № 1184 по
описа за 2019 година на
Старозагорски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 219/24.06.2019 г., постановено по АНД №
303/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък, обвиняемият Т.Г.Т., ЕГН **********
е признат за виновен в това, на 05.01.2019 г. в гр. К.,
на ***,
не е изпълнил Заповед №7 за защита от домашно насилие /доближил се е на
разстояние по-близко от 20 метра от жилището на И.М.Т. в гр.Казанлък/, издадена въз основа на съдебно решение №
259/14.05.2018 г. по гр. дело № 915/2018 г. на РС- Казанлък, издадена в полза
на И.М.Т. - престъпление по чл.296, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Подсъдимият Т.Т. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Казанлък разноски в размер на 540 лв.
В срока по чл. 319 от НПК против решението е подадена жалба от обвиняемия Т.Т..
В жалбата се прави оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Подадени са допълнителни писмени
изложения към въззивната жалба в които се развиват съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Развива се становище за извършване на деянието от
обвиняемия при крайна необходимост по см. на чл.13 от НК.
Искането в жалбата и в допълненията към нея е
обжалваното решение да бъде отменено и постановена ново, с което обвиняемият да
бъде признат за невинен и оправдан в това да е извършил престъплението по
повдигнатото обвинение.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заема
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
Защитникът
на обвиняемия адв. Ц.К. *** поддържа жалбата и допълненията към нея, както и
искането за отмяна на атакуваното решение и оправдаването на подзащитния му.
Обвиняемият
Т. в съдебно заседание поддържа жалбата, като в последна дума моли за
оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният
съд, след извършения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства
намира за установена по делото следната фактическа обстановка:
Обвиняемия
Т.Г.Т. и свидетелката И.М.Т. са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен с влязло в сила на 06.06.2012 г. Решение № 318 по
гр.д. № 811/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък. На свидетелката Т. е предоставено упражняването на родителските права
спрямо децата Г. и Т.,
родени по време на брака им, а на обвиняемия Т. е предоставен режим на лични
контакти с децата. Определено е местоживеенето на двете деца да бъде на адреса
на майката в гр. К., ул. ***,
като на майката – свидетелката Т., е предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се на посочения адрес. Бащата Т.Т. е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата си в размер на 150 лв. за
детето Г. и в размер на 100 лв. за детето Т..
По гр. дело №
915/2018 г. по описа на РС - Казанлък е постановено съдебно решение № 259 от
14.05.2018 г., с което се признава за установено, че обвиняемият Т. е извършил
спрямо свидетелката Т. действия, съставляващи
домашно насилие. Въз основа на това решение е издадена Заповед № 7 по чл.15 от ЗЗДН, издадена от РС – Казанлък, с която на обвиняемия Т. са били наложени
ограничения по отношение на бившата му съпруга свидетелката И.М.Т.. Със
заповедта било разпоредено обвиняемият да не приближава на по-малко от 20 метра
от жилището на свидетелката Т. на ул. ***,
като са му наложени и други ограничения, описани в заповедта. Няма спор, че
това жилище е съсобствено между бившите съпрузи, но по силата на съдебно
решение ползването му е предоставено на свидетелката Т.. Видно от приетата като
писмено доказателство по делото Заповед № 652 от 05.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, свидетелката Т. е осъдена да заплати на
обвиняемия Т. сумата от 850 лева – наем за ползваното от нея семейно жилище на
посочения адрес за периода от 06.06.2018 г. до 03.04.2019 г.
На 05.01.2019
г. следобед около 15 часа свидетелката И.Т. и приятеля й – свидетеля Х.Г. излезли
от жилището, находящо се в град К. на адрес ***.
През прозорците на входа свидетелите забелязали обвиняемия Т. да стои отсреща.
Докато те слизали нарушителят влязъл във входа до пощенските кутии и при
появата им започнал да обижда и да се заканва на свидетелката Т., и да
я дърпа. Това принудило свидетелката да се обади на тел. 112, но докато чакали
патрулния полицейски автомобил, обвиняемият си тръгнал.
Обвиняемият Т.Т.
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие признава, че
на инкриминираната дата се е намирал до жилището на бившата си съпруга, като
отрича да е обиждал или заплашвал нея или приятеля й. В хода на съдебното
следствие обяснява присъствието си в района и пред жилището на свидетелката Т. с
необходимостта да свърши лична работа.
Районният съд е подложил на анализ събраните две групи противоречиви гласни
доказателства - от една страна обясненията на обвиняемия Т. и на неговата
приятелка – свидетелката Я.Т., в които се оспорва наличието на упражнена от
обвиняемия Т. физическа или психическа агресия спрямо бившата му съпруга, но не
се оспорва присъствието му на местопроизшествието в инкриминираното време, а от
друга страна – показанията на свидетелите Т. и Г., които освен присъствието на
обвиняемия Т. до и в блока, където се намира жилището на Т., обхванато от забранителния
режим на издадената срещу него ограничителна заповед, свидетелстват и за отправени заплахи и обиди, съпроводено и с дърпане на
свидетелката Т.. Първоинстанционният
съд е изложил съображения защо приема за достоверни показанията на свидетелите
Т. и Г. и защо не дава кредит на
доверие на обясненията на обвиняемия Т. и показанията на посочената от него чак
в хода на съдебното следствие свидетелка Т.. Районният съд е положил
усилия в доказателствената си дейност, като е извършил оглед на
местопроизшествието, чрез който е проверил достоверността на гласните
доказателства. В мотивите към атакуваната присъда подробно е изложил
съображенията си относно недостоверността на обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелката Т., позовавайки се именно на извършения оглед на
местопроизшествието, които се възприемат и от настоящата инстанция.
Въззивният съд изцяло се солидаризира със становището на първоинстанционния
съд, че обясненията на обвиняемия Т. /които освен доказателствено средство, са
и средство за неговата защита/ и показанията на свидетелката Т. – негова приятелка, са дадени
в полза на изградената защитна позиция, обясняваща присъствието му до жилището
на бившата му съпруга в нарушение на забраната, вменена му с издадената срещу
него ограничителна заповед, по лични причини.
Правилен и
обоснован е извода на първоинстанционния съд, че по гореописания начин
обвиняемият Т.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК. От субективна страна е действал виновно,
под формата на вина пряк умисъл. – съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му
последици.
В пледоарията
си пред първоинстанционния съд, както и в подадените допълнителни писмени
изложения към въззивната жалба защитникът на обвиняемия развива съображения за
това, че деянието е извършено при крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК. Районният съд е обсъдил това възражение в мотивите на обжалваното решение,
като е приел, че не са налице данни по делото за наличието на обстоятелствата
по чл.13 от НК. Въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на първата
инстанция, тъй като по делото не са налични факти и обстоятелства, сочещи на
съществуваща непосредствена опасност за лични или имотни блага на обвиняемия Т.,
която да оправдава присъствието му в близост до жилището, предоставено за
ползване на бившата му съпруга, за доближаването на което има издадена по
надлежния ред ограничителна заповед.
За
престъплението по чл.296, ал.1 от НК в закона е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до три години или глоба до 5000 лева. Районният съд, като е отчел
настъпилата реабилитация за предишни две осъждания на обвиняемия Т. и настъпилата
давност за изпълнение на наказанието по последното НОХД № 590/2008г. на
РС-Габрово правилно е приел, че следва да третира обвиняемия Т. като неосъждан.
При наличието и на останалите материалноправни предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК, законосъобразно съдът го е освободил от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Глобата
справедливо е индивидуализирана в минималния размер, като са отчетени
смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намери въззивната жалба за неоснователна и тъй като при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не
се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК прие, че решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/24.06.2019 г., постановено по АНД № 303/2019
г. по описа на Районен съд – Казанлък.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.