№ 192
гр. Костинброд, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100732 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 3665 /
23.08.2022 г. подадена от Д. М. М., ЕГН ********** от гр. София, ул. „П.
Парчевич“ № 2, ет. 2, ап. 9, чрез адв. Р. – САК против Софийския районен
съд, с адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от
Александър Велинов Ангелов / делото е изпратено по подсъдност /.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения,
изведени от обстоятелствената част на исковата молба : Твърди се, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с неговия работодател -
„Компас Транс Интернешънъл“ ЕООД, същият образува на 03.06.2021 г. две
заповедни производства пред СРС – ч. гр. д. № 31240 / 2021 г. и ч. гр. д. №
31239 / 2021 г. На 10.06.2021 г. съдията – докладчик по ч. гр. д. № 31240 /
2021 г. изпраща делото по подсъдност на РС – Петрич. А на 18.08.2021 г.
съдията – докладчик по ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. разпорежда да се издаде
заповед № 8838 / 18.08.2021 г. и връчването й на длъжника. Няма постъпило
възражение и на 15.10.2021 г. се издава и ИЛ.
Същият сочи, че след образуването на заповедните производства
ищецът образува и гр. д. № 36593 / 2021 г. в което претендира неплатено
трудово възнаграждение за месец април по сключения трудов договор № 3 /
1
29.01.2021 г. Направено е и искане по допускане на обезпечение по
предявения иск. Същото е допуснато от съда с определение. А по другото ч.
гр. д. № 31240 / 2021 г. в РС – Петрич е образувано ч. гр. д. № 1082 / 2021 г. и
съдът издава заповед, постъпва възражение и ищецът предявява
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че впоследствие посочените производства приключват,
като се уважават изцяло претенциите на ищеца, издадени са ИЛ и същият
образува изпълнителни дела пред ДСИ при РС – Петрич.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд да му заплати обезщетение в размер
на 2 602.92 лева – имуществени вреди, произтичащи от нарушение на правото
за разглеждане на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на СРС в разумен срок,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2022 г. / датата
на подаване на исковата молба / до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
от СРС, в който същият оспорва иска. Същият моли съдът да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си.
Претендират се направените по делото разноски на основание чл. 10 ал. 4 от
ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът редовно призован явява се лично, както и с
упълномощения си защитник - адв. Р. – САК, която моли съдът дапостанови
решение, с което да уважи така предявения иск.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, същият е
депозирал становище, с което заявява, че поддържа отговора и моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор
Янкова, която взема становище, че така предявения иск е неоснователен и
недоказан. Същата сочи, че се присъединява към отговора на СРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
2
На 02.06.2021 г. заявителят Д. М. М., ЕГН ********** е подал
заявление срещу „КОМПАС ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Петрич, бел. „Цар Борис
III“ № 11А за сумата в размер от 1 551.96 лева, за неизплатено трудово
възнаграждение за месец март 2021 г. по трудов договор № 3 от 29.01.2021 г.
В СРС е било образувано ч. гр. д. № 31239 / 2021 г., като на 18.08.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 8838, която е връчена на длъжника и след като е влязла в сила е издаден
изпълнителен лист № 3772 / 13.10.2021 г. и е образувано изпълнително дело
при ДСИ при РС – Петрич, по което се събират доказателства.
След окончателното приключване на производството ищецът е предявил
претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред
ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ. Изготвен е подробен констативен протокол
от 01.03.2022 г., който е бил изпратен на Министъра на правосъдието След
като било разгледано заявление вх. № РС – 21 - 486 / 30.11.2021 г.
заявлението е било отхвърлено, тъй като продължителността на
производството не е надхвърлило разумния срок / в конкретния случай
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена 2 месеца и 16 дни след
подаване на заявлението /.
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че с постъпленията в размер на 8 006.61 лева
„Компас транс интернешънъл“ ЕООД е имало възможност да заплати
задължението в размер на претендирания иск 2 602.92 лева, въпрос на
приоритети при разходите. От допълнителното заключение се установява, че
за периода от 03.06.2021 г. до 01.05.2022 г. по банкова сметка с IBAN :
LG26RBB91551012646236 с титуляр „Компас транс интернешънъл“ ЕООД с
преминалите парични средства е имало възможност фирмата да изплати
задължението в размер на претендирания иск 2 602.92 лева.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи :
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
3
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
4
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на
СРС.
В Констативния протокол изх. № РС – 21 – 486 от 01.03.2022 г. са
посочени следните забавяния : общият период на производството е от
02.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението до съда за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е до 12.10.2021 г., когато е
постановено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и възлиза на 4
месеца и 10 дни, през който период се е развило едно заповедно
производство.
Действително при разглеждане на ч. гр. д. № 31239 / 2021 г. по описа на
СРС се констатира, че Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е издадена извън предвидения в закона тридневен срок, като
забавата е 2 месеца и 16 дни.
Но съдът споделя доводите на ответника, че не е налице причинно –
следствена връзка между поведението на съда при разглеждане на ч. гр. д. №
5
31239 / 2021 г. и твърдението на ищеца, че именно с оглед на нарушено право
на разглеждане на делото в разумен срок е претърпял имуществени вреди в
размер на 2 602.92 лева, от които : 1 551.92 лева – главница, акцесорно
вземане в размер на 150.90 лева – лихва, за периода от 02.06.2021 г. до
17.06.2022 г. – датата на подаване на настоящата искова молба и 450.00 лева –
присъдени разноски, адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 31 239 / 2021
г., както и 450.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ИД № 86 /
2021 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич.
От приложените доказателства се установява, че ако са налице
имуществени вреди за ищеца, то те се дължат от бившия му работодател
„Компас транс интернешънъл“ ЕООД, който е осъден да заплати сумите, за
които е издаден изпълнителен лист.
От приложената справка от Търговския регистър за фирма „Компас
транс интернешънъл“ ЕООД, ЕИК : ********* не са налице данни да е в
несъстоятелност, в производство по ликвидация, нито има данни фирмата да е
прекратила дейност или да е заличена като търговец.
Съдът намира, че причина за неплащането е липсата на авоари по
сметката на работодателя, липсата на движимо и недвижимо имущество,
както и наложени други запори върху сметките на длъжника, а не допусната
забава при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. 31239 / 2021 г. по описа на СРС. Именно
ищецът предоставя доказателства, за липсата на достатъчна наличност в
банковата сметка на дружеството, разкрита в „Райфайзенбанк“ ЕАД още към
31.08.2021 г. / писмо изх. № 001 – 50778 / 31.08.2021 г. / л. 46 / от
„Райфайзенбанк“ ЕАД по ИД № 70 / 2021 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич
/.
Претендираните от ищеца разноски в размер на 450.00 лева по ИД № 86
/ 2021 г. по описа на ДСИ при РС – Петрич, както и претендираните разноски
в размер на 450.00 лева по издадения ИЛ съдът намира, че те не само не са
резултат от действия на съда, а се дължат изцяло на волята на ищеца и
неговия процесуален представител.
Поради изложените съображения съдът намира, че не са налице
материалните предпоставки за уважаване на исковата претенция – не е налице
допусната забава, която съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ да бъде
6
приета като нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок,
тъй като не е налице имуществена вреда, нито пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника – съдът и твърдяните от
ищеца имуществени вреди. Не е налице причинно – следствена връзка между
липсата на плащане по издаден изпълнителен лист / ИЛ / и поведението на
съда, доколкото същото се дължи на фактори, които са извън действията на
съда.
С оглед на горното така предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. М., ЕГН ********** от гр. София, ул.
„П. Парчевич“ № 2, ет. 2, ап. 9 иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника Софийския районен съд, с адрес : гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от Александър Велинов
Ангелов да заплати сумата в размер на 2 602.92 лева – имуществени вреди,
произтичащи от нарушение на правото за разглеждане на ч. гр. д. № 31239 /
2021 г. по описа на СРС в разумен срок, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.05.2022 г. / датата на подаване на исковата молба /
до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** от гр. София, ул. „П. Парчевич“
№ 2, ет. 2, ап. 9 да заплати на Софийския районен съд, с адрес : гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от Александър Велинов Ангелов
направените по делото разноски в размер на 250.00 / двест и петдесет / лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
7
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
8