Р Е Ш Е Н И Е
№ ...8........ 28.01.2019г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд наказателна колегия
На
седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: 1.Светлин Стефанов
2.Румяна Райкова
Секретар:
Станислава Стойчева
Прокурор:
Румен Рачев
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин
Стефанов ВНОХД № 432 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 30 от 30.10.2018г. по НОХД № 232 по описа
за 2018г. Новопазарският районен съд признал подсъдимият
С.К.Н. ЕГН**********, за виновен в това,
че на неустановена с точност дата на месец ноември 2016г. в гр.Каспичан, обл.Шумен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел /мотофреза –неустановена марка, бензинова, с
мотор 175 кубика/, на стойност 290.00лв., собственост на Д.Г.И. ***, като
случаят е маловажен – престъпление по чл.206 ал.5 във вр.с
ал.1 от НК и на основание чл.206 ,ал.5 предл.последно
от НК във вр.чл.206 ал.1 от НК го осъдил на „Глоба“ в
размер на 300/триста/ лева.
Осъдил подсъдимия С. К. Н. да заплати на гражданския
ищец Д.Г.И. ЕГН**********, сума в размер на 290/двеста и деветдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му с извършеното престъпление
имуществени вреди.
Отхвърлил предявения от гражданския ищец Д.Г.И. ЕГН********** против подсъдимият С. К. Н.
граждански иск за разликата до пълния му размер от 900.00лв./главница/, като
неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия С. К. Н. да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар
направените по делото разноски в общ размер на 200.08лв./двеста лева и осем
стотинки/, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50.00лв/петдесет лева/.
Осъдил подсъдимия С. К. Н. да заплати по сметка на
ОДМВР Шумен направените по делото разноски в размер на 331.20лв./триста тридесет и един лева и
двадесет стотинки/.
Осъдил подсъдимия С. К. Н. да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител Д.Г.И. направените по делото разноски в размер на
400.00лв./четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимият,
чрез неговият защитник – адв. И.Д. от ШАК. С жалбата защитата
намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна и постановена при
противоречие на доказателствата по делото. Моли присъдата да бъде отменена и
постановена нова, с която нейният подзащитен да бъде
оправдан, а гражданският иск отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание защитата излага доводи за липса на
мотиви. Доразвива този си довод. Поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата
и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на съда.
Подсъдимият Н., редовно призован, се явява лично.
Излага твърдение, че не знае за какво е осъден и по каква причина, при
положение, че тази вещ му е дадена.
Частният обвинител и граждански ищец И., редовно
призован, ся явява лично. Моли присъдата да бъде потвърдена. Счита, че липсата
на средства от подсъдимият за заплащане на сметки не могат да бъдат оправдание
да продаде собствената му фреза.
Представителят на Окръжна прокуратура – Шумен счита,
че жалбата е допустима, но неоснователна. Намира присъдата за обоснована и
справедлива по същество и предлага да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните изложени
в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери
служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд установил
следната фактическа обстановка: Подсъдимият С.Н. и пострадалият Д.И. са добри
познати от много години. Поддържали приятелски взаимоотношения до преди време. Н.
***, а И. –наследствена къща в същия град, която, след договорка с брат си – св.Н.Т.,
останала в собственост на свидетеля, който наплатил на И. съответната част от
дела му. Двете къщи се намират в съседство.
Преди известен период от време, около десет години, И.
и съпругата му –св.К.Р. работили в Гърция, в сферата на селското стопанство.Тъй
като работодателят им грък нямал възможност да им заплати в брой дължимото им
трудово възнаграждение, им дал мотофреза, американски
модел, с три скорости, която ставала за трактор. За да я транспортират до
България, се наложило И. да я разглобят и за целта закупили специален багажник
към автомобила си, където да я сложат.
След завръщането си в България, И. оставил фрезата на
съхранение в гаража на бащината си къща, тъй като, живеел в апартамент и нямало
място, където да я сложи за съхранение. Тъй като фрезата имала дефекти, той
помолил брат си св.Н.Т. да я ремонтира, което и станало и фрезата била
приведена в изправност.
Около две години преди това /около 2014г./, по устна
договорка между двамата, Н. извършвал строително-монтажни дейности по вилата на
И.. Взаимоотношенията били добри. Уговорката им била да му се заплаща всеки
ден, което И. правели. Поради некачествено свършена работа от подсъдимия, остатъка
от 30 лева не била платена от И.. Последният извикал други майстори да довършат
работата.
През есента на 2015г. И. дал на подсъдимия собствената
си фреза/която в досъдебното производство е идентифицирана от пострадалия като
такава с марка Jас,175 кубика,червена на цвят /жалба до РПУ Нови пазар с
вх.№307000-6307/20.09.2016г./., за да си служи с нея и на съхранение.
На неустановена с точно дата през 2016 година,св.И. се
видял на вилата си със св.К.Р./познат и
на подсъдимия и на гражданския ищец/. Предложил му той да отиде с буса си и вземе от подсъдимия Н. оставената му за
съхранение неговата мотофреза, с идеята да изоре
както своето дворно место, така и това на И. /тъй като последния имал
здравословни проблеми-трудно се движел/. Св.Р. отишъл при подсъдимия на следващия ден да
взема фрезата, но той му заявил, че няма
такава, тъй като И. имал да му плаща едни пари, за това, че му работел, а той
пък нямал пари да си плати тока, поради което намерил начин и я пласирал. Тогава
св. Р. се обадил на гражданския ищец по телефона и му казал, че няма да се
фрезова нито неговото място, нито това на свидетеля, тъй като нямат мотофреза. Казал му, че и не си уредил сметките със С. и
той бил притеснен с плащанията и му пласирал мотофрезата
за някаква сума пари, която свидетелят не знаел. Тогава И. отишъл в дома на
подсъдимият, за да разговаря с него/с Н./. При проведеният между двамата
разговор подсъдимият му заявил да си гледа работата, че вече няма фреза и
същата заминала.
В протокола си за разпит от 24.11.2016г.по ДП, подсъдимият
е заявил, че две седмици преди това е продал фрезата в гр.Шумен на непознато за
него лице за сумата от 200.00лв.
От заключението на назначената по делото тройна съдебно-оценителна
експертиза се установява, че към момента на извършване на инкриминираното
деяние /месец ноември 2016г./ пазарната стойност на процесната
движима вещ, предмет на престъпното посегателство, възлиза в размер на
290.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приел за
установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания на свидетелите Д.И., К.Р., Н.Т. и К.Р., от заключението на тройната
съдебно-оценителна експертиза както и останалите доказателства приобщени от
реда на чл.283 от НПК.
Настоящата инстанция намира, че при правилно
установена фактическа обстановка,
неоспорена и от страните, районният съд е извел и правилни правни
изводи.
Жалбата е неоснователна. Основният и единствен
аргумент е липса на мотиви, като съществено процесуално нарушение водещо до
нарушено право на защита и основание за отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Присъдата на
районният съд не страда от сочения процесуален порок. Макар и пестеливо, съдът
е направил анализ на доказателствата по делото и по конкретно на гласните такива.
Очевидно е, че в пълен обем е кредитирал показанията на всички свидетели.
Кредитирал е част от обясненията на подсъдимия. Като предмет на особено
внимание са тази части от обясненията му, които съдът не кредитирал и подробно
се мотивирал.
За да е налице престъплението обсебване е необходимо
дееца да владее или пази веща на някакво правно основание. Такова в
разглеждания казус е направената между подс.Н. и св.И.
уговорка, датираща от 2015г. и същата има характера на неформален договор и в
този смисъл по делото са събрани достатъчно по обем гласни доказателства. Налице са достатъчно доказателства, че изпълнителното
деяние на обсебването е осъществено както в отказ да бъде върната фрезата на
собственика й, така и чрез разпореждане с тази вещ.
Правилно районният съд е достигнал до извода, че Н. от
обективна и субективна страна е осъществил страна състава на престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Правилна е преценката и по отношение на квалификацията
на деянието по ал.5, с оглед ниската стойност на вещта.
Въззивната инстанция се солидализира
изцяло с изводите на районния съд по отношение на обществената опасност както
на деянието, така и на дееца. Горното обосновано мотивирало първоинстанционният
съд да приеме, че за постигане на целите посочени в чл.36 от НК наказанието
следва да бъде най-лекото по вид наказание, измежду алтернативно предвидените в
закона, а именно „глоба“, но в своя
максимален размер.
Настоящата инстанция не намира нарушения в подхода на
районния съд и относно гражданския иск. Невръщането на вещта, както и
незаплащането на нейната парична равностойност правилно е отчетена от първата
инстанция, поради което и кредитирайки с нужната категоричност заключението на
назначената по делото експертиза правилно е уважил частично предявения
граждански иск.
Водим от горното, като съобрази че във въззивното производство не се събраха доказателства,
променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира
наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на
подсъдимата наказание, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 вр.
чл. 334 т. 6 от НПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30
от 30.10.2018г. по НОХД № 232 по описа за 2018г. на Новопазарският районен
съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи
писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател
: Членове :
1.
2.