№ 6900
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100513360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, срещу
решение № 15446/25.09.2023г., постановено по гр.д. № 21097/2022г. по описа на СРС,
52-и състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИ-О.з.“ ЕАД иск с правно основание
чл. 411 КЗ, за сумата 355.75 лева, представляваща неплатена част от застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“, по образувана при „ДЗИ-О.з.“
ЕАД щета № 44011532105354, за настъпило на 22.07.2021г. в гр. Асеновград ПТП, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 19.04.2022г. до
изплащане на вземането и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение, не били обсъдени пълно и всестранно
доказателствата по делото, неправилно СРС не обсъдил основното защитно
възражение на ответника за съпричиняване на резултата, което било установено от
доказателствата по делото. От събраните по делото гласни доказателства и заключение
на САТЕ се установило, че л.а. „Дачия Докер“ бил паркиран вътре в кръстовището, в
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, с което способствал за настъпването на ПТП.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира
разноски за двете инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-О.з.“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото
несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му
вземане, като съвина не била установена от доказателствата. Претендира разноски
пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС в обжалваната част е правилно на поддържаните с
въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Защитното възражение на ответника се основава на твърдение за съпричиняване
на ПТП от страна на св. К., тъй като той неправилно паркирал л.а. марка „Дачия“,
модел „Докер“ с рег. № РВ **** СТ в района на кръстовище.
Съобразно заключението на изслушаната по делото САТЕ, ПТП се случило в
района на кръстовище, в нарушение на забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП да се
престоява и паркира в кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях от страна на водача
на л.а. „Дачия Докер“. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че
водачът на л.а. „Мерцедес“ св. Л. просто се изнесъл, за да даде път на друг автомобил,
който идвал от улицата.
При разпита си св. Л., управлявал л.а. марка „Мерцедес“, модел „307“ с рег. №
РВ **** СТ, излага, че правил десен завой през магазина за телефони и аксесоари.
Мястото било кръстовище с много гъсто паркирани автомобили. Пространството било
малко, като в същото време идвала кола, на която свидетелят решил да направи път да
мине. Свидетелят Л. не съобразил габарита на автомобила си, минал прекалено близо
до „Дачията“, завивайки на дясно и ударил десния й калник. Намерил собственика й и
двамата попълнили ДКП.
Разпитан св. К. излага, че автомобилът „Дачия Докер“ бил служебен и паркиран
пред магазина, след кръстовището. Другият автомобил бил с платформа и „ожулил“
служебният автомобил „Дачия“. Свидетелят К. не бил очевидец на ПТП - другият
водач го повикал и двамата попълнили ДКП за настъпилото ПТП.
Събраните по делото гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите К. и св. Л., напълно кореспондират както помежду си, така и със
събраните по делото доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП и
2
заключение на САТЕ, поради което въззивният съд напълно ги кредитира при
извършената по реда на чл. 172 ГПК преценка.
При съвкупната преценка на гореобсъдените доказателства настоящият съдебен
състав приема, че причина за настъпване на ПТП е поведението на свидетеля Л., който
макар и добре да възприел местоположението на паркирания автомобил „Дачия“, не
съобразил габаритните размери на управлявания от него автомобил и предприел
маневра, при която причинил вреди на застрахованото МПС. С поведението си водачът
Л. нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
била налице вина за настъпването на ПТП от страна на водача на лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Докер“ с рег.№ РВ **** СТ. В доказателствена тежест въвелия
възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същите. В случая от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за
ПТП и заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателства,
категорично се установява, че вината за настъпването на процесното ПТП изцяло била
на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „307“, с рег. № РВ **** СТ.
Съобразно мотивите по т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК
на ВКС съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В случая по делото не се установява пряко и непосредствено поведението на св.
К. да довело до настъпилите вреди и да ги обусловило. От показанията на двамата
разпитани по делото свидетели, и от неоспореното заключение на САТЕ се установява,
че водачът на л.а. „Мерцедес“ св. Л. имал възможността да премине безпрепятствено
покрай л.а. „Дачия Докер“ без да настъпи съприкосновение между управлявания от
него автомобил и намиращия се в покой лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № РВ
**** СТ, но св. Л. решил да се изнесе, за да направи път на друг автомобил да
премине, преценявайки погрешно габаритните размери на управлявания от него
автомобил и по този начин причинил щета на застрахования при ищеца автомобил.
При носена от ответника тежест да установи в процеса възражението си за
съпричиняване, дължимото пълно и главно доказване не е проведено, поради което
същият следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като съдът
приеме възражението за неоснователно.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
3
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 400 лева, което на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 15446/25.09.2023г., постановено по гр.д.
№ 21097/2022г. по описа на СРС, 52-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, ЕИК ****,
да заплати на „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата 400 лева – разноски по делото,
сторени във въззивното производство пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4