Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Дванадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 514 по
описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Г.Х.Х., против наказателно постановление № ....2017 г. на началник
група, сектор „ПП“ при О.... С...., с което за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП на осн.
чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лв. и за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
лв.
Жалбоподателят
по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН попункт 1 и пунк
3, отправя възражение за нарушение на материалния закон, като счита, че не е
извършил административните нарушения по тези точки, не отрича, че е управлявал
процесното МПС на място и време, посочени в НП.
В съдебното
заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява, поддържа жалбата по
избожените съображения, моли за отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващия
орган, при редовно призоваване не изпраща представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На ....2016г. около ....ч.,
жалбоподателят управлявал т.а. „ П....„ с рег. № .... по АМ „ Т.... „, посока
гр. С...., когато на км. ………… бил спрян за проверка от контролни органи по ЗДвП
– свидетелите И.Ц. и Ц.К. и двамата служители в Сектор „ ПП „ при О.... – С.....
Поводът за проверката бил, че по време на управление водачът разговарял по
мобилния си телефон без устройство „ свободни ръце“, което било забелязано от
св. Ц. с помощта на техническо средство -бинокъл. При проверката полицейските
служители установили, че за процесното МПС не е заплатена дължимата винетна
такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП. Тъй като жалбоподателят не представил за
проверка СРМПС, част 2, а АУАН бл. № 249432 от същата дата, също съставен му за
нарушение по пункт 2 от обжалваното НП, св. Ц. чрез дежурен в О.... извършил
справка в информационната система на МВР – КАТ и установил, че т.а. „ П....„ с
рег. № .... е временно спрян от движение. За така установеното, св. Ц. в
присъствие на жалбоподателя съставил АУАН бл. № ……………, в който описал
нарушенията като „…като водача използва мобилен телефон по време на движение
без устройство „ свободни ръце“; няма заплатена винетна такса по реда на чл.
10, ал.1, т.1 от ЗП; управлява спряно от движение МПС, видно от АУАН …………… от ....2016г.
в ……………ч. с който е иззето СРМПС част 2 № ……………“ и квалифицирал същите, съответно
по чл. 137а, ал.1; чл. 139, ал.5 и чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен
и подписан от жалбоподателя с отбелязване на възражение „…при съставянето на
акт № ………….. от Г………….Н………….Г………….бях информиран от същият, че не е необходимо
закупуване…“
Въз основа на
акта, на ………2017 г. било издадено и процесното
НП, в което аписанието на нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН
за виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137а, ал.1, чл. 139 ал.5 и
чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като описал нарушението по пункт едно „…водач на
МПС…когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано…“ и наложил посочените адм. наказания.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество същата е
частично основателна по следните съображения.
По отношение на първото от
санкционираните нарушения.
При словесно описание на същото
както в АУАН така и в обжалваното НП – „ползва мобилен телефон без наличие на
устройство“свободни ръце“, нарушението е квалифицирано, както от контролните
органи, така и от административнонаказващия орган, като такова по чл. 137а ал.1
от ЗДвП. За нарушение именно на този текст от закона е и санкциониран жалбоподателя
на осн. чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП. Същевременно по делото няма спор, че Х. е управлявал
МПС с поставен обезопасителен колан. На действително установеното нарушение - ползването на мобилен телефон без наличие на
устройство“свободни ръце“, не е дадена съответната правна квалификация по чл.
104а от ЗДвП, нито е приложена следваща се за него санкционна норма на чл. 183
ал.4 т.6 от ЗДвП. Ето защо обжалваното НП досежно това нарушение, следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
По отношение второто и третото от
санкционираните нарушения, като издадено от компетентния за това орган, по реда
и във формата предвидени в закона НП се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това извършени ли са
нарушенията от жалбоподателя и осъществени ли са те от него виновно, съдът
намира следното.
Разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, изисква от водачите на МПС да се движат по пътища в обхвата на републиканската
пътна мрежа/в редакцията на ДВ бр. 101/2015 г./ след заплащане на съответната
винетна такса. Управлението на МПС за което не е заплатена такава такса по
чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, подлежи на санкциониране по реда на чл. 179 ал.3 от ЗДвП
/ в редакцията на ДВ бр. № 102/2015 г./. В зависимост от вида на превозното
средство, в абсолютен размер са определени
и размерите на следващите се наказания „глоба“, най –лекото от които от
300 лв. е наложеното на жалбоподателя на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП. В
посоченият размер е и следващото се понастоящем наказание „глоба“ по чл.179
ал.3 от ЗДвП, за същото нарушението, поради което и липсват основанията по чл.3
ал.2 от ЗАНН за изменение на постановлението в тази му част. Временно спиране
от движение на МПС до заплащане на дължимата винетна такса е предвидено, като
законова последица от нарушението на чл.139 ал.5 от ЗДвП с действащата към
момента на осъществяване на нарушението разпоредба на чл. 171, т.2 б.“ж“ от ЗДвП /редакция на ДВ бр. № 101/2015 г., настояща т.8 на чл. 171 от ЗДвП/. Ето
защо, като е продължил движението си с процесното МПС след съставяне на АУАН бл. № ……… от ....2016 г. за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят с действие е осъществил и адм. нарушение по чл. 5,
ал.3, т.2 от ЗДвП.
Наложеното от административнонаказващия орган за това нарушение административно
наказание „глоба“ е определено на минимума от 100 лв., предвиден в приложимата
санкционна разпоредба на чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП. Ето защо и по изложените съображения,
атакуваното НП в тази му част, досежно второто и третото от санкционираните
нарушения, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ....2017 г. на началник група,
сектор „П………“ при О.... С...., в частта в която за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП на Г.Х.Х.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
....2017 г. на началник група, сектор „П………“ при О.... С...., в частта в която
за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Г.Х.Х.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв. и за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП на
осн. чл. 177 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.... област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: