Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/14.05.2019 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на шестнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 6337 по
описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Ищецът
Р+В А.Ф.АГ, рег. номер DE
******,
съдебен адрес:*** 38, адв. Д.П. твърди, че е
застраховател по застраховка на неизплатени вземания.
Твърди
се, че дружеството Шмит Кунстщоф ГмбХ е сключил договор за застраховка при
ищеца и на 05.03.2014 г. е уведомил
ищеца като застраховател, че има неплатени вземания от клиента си „Д.Е.П.“ ЕООД. На 10.02.2015 г. ищецът е привел на своя застрахован
застрахователно обезщетение по щета 403-91-14200051-4. На 27.04.2016 г. било
сключено споразумение между ищеца и застрахованото лице, с което същото му прехвърлило вземанията си към
ответника в размер на 101 722,50 евро по доставки на различни видове
полиетилен BRASKEM
за
периода юни – август 2014 г., за които са издадени три броя фактури. За
доставките били издавани съответните превозни документи - международни
товарителници – CMR.
Въпреки изпратените по няколко напомнителни писма, ответникът не изпълнил
задължението си да заплати получените стоки. С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 101 722,50 евро – заплатени суми
за осъществени доставки, заедно със законната лихва от предявяване на иска –
29.07.2016 г. до окончателното й заплащане,както и разноските по делото.
Ответникът
- „Д.Е.П.“ ЕООД, редовно уведомен за производството не взема становище по
исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въз
основа на твърденията на ищеца, и представените писмени доказателства –
застрахователна полица 403 91 ********* от 30.09.2009 г. (последно изменение от
11.10.2013 г. (стр. 110-124 по делото)) се установява, че страните по договора
за застраховка 403 91 *********, на
който ищецът основава претенцията си, са приели, че приложимото право относно
договора е правото на Федерална Република Германия (стр. 2 от договора за
застраховка) – аргумент и от чл. 3, ал.1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП и
на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим І).
Следва
да се отбележи и, че това следва да е приложимо право и с оглед правилата на
чл. 7, параграф 3 връзка ал.6 от Регламент
(ЕО) № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим І) връзка член 2, буква г), предложение четвърто от Втора
директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно
координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби,
отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за
формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата
на предоставяне на услуги, тъй като това е държавата –членка, където се
намира установяването на юридическото
лице - титуляр на полицата - ответник по
делото.
По
изложените съображения искът следва да се квалифицира като иск по чл. 86 от
Закона за застрахователните договори ( от 23.11.2007 г., ДВ I стр.
2631).
Доколкото
Законът за застрахователните договори на Федералната Република Германия
представлява чуждо право, неговото съдържание е установено с оглед правилото на
чл. 43, ал.2 от Кодекса за международното частно право, чрез представена
извадка в превод на български език от ищеца по делото (стр. 200-207 по делото).
Съгласно
чл. 86 от Закона за застрахователните договори, в случай, че титулярът на
застрахователна полица има право на претенции за обезщетение спрямо трети лица, тези претенции се
прехвърлят върху застрахователят, доколкото същият следва да компенсира щетите.
Следователно,
за основателността на исковата претенция, ищецът следва да докаже:
1)
Сключване на договор за застраховка с
трето лице с предмет – неизпълнение на парични задължения по договори между
страните;
2)
Настъпване на застрахователно събитие –
неплащане на дължими суми от купувача – ответник по делото по договора с
третото лице;
3)
Плащане на застрахователно обезщетение
на застрахованото лице;
4)
Прехвърляне на правата на третото лице
към неговия съдоговорител върху застрахователя;
Като
цени в съвкупност представените по делото доказателства, съдът намира, че се
доказаха в съвкупност посочените предпоставки.
От
представените по делото писмени доказателства (застрахователна полица 403 91
********* от 30.09.2009 г. (последно изменение от 11.10.2013 г. (стр. 110-124
по делото), уведомление от Р+В А.Ф.АГ, рег. номер DE ******
към Шмит Кунстщоф ГмбХ, споразумение между двете дружества за прехвърляне на
вземане от 27.04.2016 г. по щета 403-91-14200051-4 (стр. 37-44 по делото),
платежен документ от 26.07.2017 г. – стр. 109 по делото), се установява, че
ищецът, като застраховател е сключил с трето лице - Шмит
Кунстщоф ГмбХ договор за
застраховка на неплатени задължения, с валидност в исковия период 06.2014 г. –
10.2014 година.
Предмет
на застраховката е „загуба от кредити (вземания)“ от съдоговорители
на застрахованото дружество.
Установява
се и, че на 10.02.2015 г. ищецът като застраховател е изплатил на
застрахованото лице обезщетение в размер на 91 550,25 евро - стойността на незаплатени стоки от
ответника по делото, след приспадане на самоучастие,
съгласно клаузите на договора в размер на 10 172,25 евро от общия размер
на щетата – стойността на стоките – 101 722,50 евро.
Установява
се, че между Шмит Кунстщоф ГмбХ и българското дружество - ответник по делото Д.Е.П.ООД
са сключени три броя договори за покупко - продажба на стока - Полиетилен Braskem, с различни партиди,
за които в периода 06-08.2014 г. са издадени три броя фактури: фактура
419447/05.06.2014 г. на стойност 32 917,50 евро, фактура
419593/25.07.2014 г. на стойност 36 877, 50 евро и фактура
419646/04.08.2014 г. на стойност 34 155 евро (фактури на стр. 5-7 по
делото, потвърждения за платежни нареждания
- стр. 25-27 по делото, както и разменена електронна кореспонденция
между страните по повод поръчките).
Изпълнението
на задълженията на продавача - Шмит Кунстщоф ГмбХ да предаде
закупените стоки, описани във фактурите, чрез доставката им на трети лица за
осъществяване на превоза до посочения от купувача разтоварен пункт се установява
чрез представените извадки от електронна кореспонденция между страните,
неоспорена от ответника (стр. 11-18 по делото), както и от издадените три броя
товарителници, удостоверяващи изпълнението на транспорта съобразно правилата на
Конвенцията за международен автомобилен превоз на страни (CMR) - товарителници от 03.06.2014 г.,
24.07.2014 г. и от 04.08.2014 г. (стр.
19-24 по делото).
Съгласно
чл. 4, ал.1, б „а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17 юни
2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим І),
приложимото право към договора за продажба между Шмит Кунстщоф ГмбХ като
продавач и ответника „Д.Е.П.“ ООД като купувач е правото на Федералната
Република Германия, като правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на продавача - Шмит Кунстщоф ГмбХ, доколкото липсват данни и
твърдения, че страните по договора за покупко-продажба са упражнили правото си
да изберат приложимо право.
Съдържанието
на приложимото чуждо право, което е факт по делото, е установено с оглед
правилото на чл. 43, ал.2 от Кодекса за международното частно право, чрез
представена извадка, с превод на български език от ищеца по делото на
съответните разпоредби от Гражданския кодекс на Федерална Република Германия
(стр.208 - 229 по делото)
– чл. 241 и сл. и чл. 433 и следващите.
Не
се спори между страните, а се установява и от представените фактури, неоспорени
ката получени от ответника, вкл. и от напомнителните писма, че страните по
договора за покупко-продажба са уговорили 1 - месечен срок за плащане, след
издаване на фактурата.
Следователно,
налице е задължение на ответника да заплати продажната цена на основание чл.
241 вр чл. 433, ал.2 от Гражданския кодекс на Федерална Република Германия по
трите доставки, в размер на общо 101 722,50 евро.
Не
се твърди от ответника, и не се установява погасяване на това задължение.
Поради
това и съдът приема, че са били налице основания за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца, тъй като неизпълнението на ответника на
задължението му да заплати продажната цена на закупените от третото лице стоки
представлява настъпил застрахователен риск по договор на застраховка на
продавача - Шмит Кунстщоф ГмбХ.
С
оглед правилото на чл. 86 от Закона за застрахователните договори, след
плащането и сключеното споразумение за прехвърляне на вземания, ищецът по
настоящото дело е станал титуляр на вземането на третото лице към ответника за
продажната цена на описаните в трите фактури стоки.
Налице
е правна фигура, която представлява законовата суброгация,
без да е необходимо по смисъла на Закона за застрахователните договори
длъжникът да бъде уведомяван за същата. Обемът на прехвърлените права не е ограничен
до размера на изплатеното обезщетението (за разлика от суброгацията по чл. 410
от КЗ).
По
изложените съображения, предявеният иск е основателен изцяло за предявената
сума от общо 101 722,50 евро.
Относно разноските
С
оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направените разноски
съобразно представения списък.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -1 състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******, адрес: *** да заплати на Р+В А.Ф.АГ, рег. номер DE ******,
седалище и адрес на управление:. ФРГ, Висбаден 65189,
Райфайзенплатс 1, съдебен адрес:*** 38, адв. Д.П. по иск с правно основание чл. 86 от Закона за
застрахователните договори (от 23.11.2007 г., ДВ I стр. 2631) вр. чл. 3, ал.1
от Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим І) сумата от 101 722,50 евро - общо дължими по фактура
419447/05.06.2014 г. (за сумата от 30 690 евро), фактура 419593 от
25.07.2014 г. (за сумата от 36 877,50 евро) и по фактура 419646/04.08.2014
г. (за сумата от 34155 евро), прехвърлени със споразумение от за прехвърляне на вземане от 27.04.2016 г.
във връзка със застрахователна щета 403-91-14200051-4 по застрахователна полица
910514784400, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2016 г., и на
основание чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 7 958,08 лева – за
внесена държавна такса, 350 лева –депозит за вещо лице и сумата от
7 798,27 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: