О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Т.А
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия М. Колева
въззивно
частно търговско дело № 1056
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.Т., против определение № 5318/23.04.2019
г., постановено по гр. дело № 7546/2018 г. по описа ВРС, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата й с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение
№ 916/06.03.2019 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на определението. Излага се становище, че първоинстанционният съд неправилно не
е присъдил разноски за втория иск – иска за материални вреди. Навежда доводи, че
в случая не се касае за обективно съединени искове в условията на евентуалност
или алтернативност, когато присъденото адвокатско възнаграждение следва да е
едно, а за два отделни обективно съединени искове, за които жалбоподателят
счита, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за всеки от тях. Позовава се на съдебната практика,
че разноските, съразмерно на уважената част от иска, респ. на отхвърлената част
от иска, касаят и кумулативно съединените искове, където съдът дължи
произнасяне по всеки един от тези искове, при които и правото на защита е
различно. Навежда още доводи, че при кумулативно съединени искове се събира
държавна такса по всеки иск. Сочи се, че разрешението в чл. 55, ал. 3 от ГПК от
Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното определение
и да присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА и за иска за материални вреди. В
случай, че това искане не бъде уважено, моли съда да измени решението в частта
за разноските и да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение
съгласно материалния интерес по двата иска и съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След
връчването на препис от частната жалба на насрещната страна „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, по делото не е постъпил отговор от същата в
законоустановения срок.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 248, ал.
3 от ГПК.
При тези
фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално
допустимо.
За да се произнесе по същество,
съставът на въззивния съд съобрази следното:
С решение № 916/06.03.2019 г., постановено по гр. дело № 7546/2018 г. по
описа ВРС, 8 състав, е осъдено ЗАД „Алианц България“ АД – гр.
София, да заплати на С.Я.Я. сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 30 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2018 г. до окончателното
изплащане, всички вреди претърпени в резултат на ПТП, станало на 18.03.2017 г.
в гр. Варна, в близост до кръстовището на ул. „Народни будители“ и ул.
„Чонгора“, причинено от водача И.Х.П., управлявал лек автомобил с марка „Пежо“,
модел „406“, с рег. № В 2049 РМ, като е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4500 лв. до
предявения размер от 6500 лв., поради извършено в хода на процеса плащане, както
и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата
от 30 лв. до предявения размер от 70 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл и по направените по делото разноски, като е осъдил ответника да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв. М.Т. Т. от АК – Варна,
сумата от 5645,49 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 248 от ГПК е депозирана
молба от 12.03.2019 г. от С.Я.Я., чрез адв. М.Т., с която е поискала да бъде
допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените
в полза на ищцата разноски. В молбата се
излага, че с постановеното решение ВРС не е присъдил разноски в полза на
адвоката по втория предявен иск за имуществени вреди, а са представени два
договора за правна защита и съдействие.
С обжалваното определение № 5318/23.04.2019 г., постановено
по гр. дело № 7546/2018 г. по описа ВРС, 8 състав,
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на С.Я.Я. за изменение на
решението в частта за разноските.
За да остави молбата по чл.
248 от ГПК без уважение, първоинстанционният съд в обжалваното определение е
посочил, че ищцата е претендирала адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., която разпоредба обвързва размера на присъжданото възнаграждение с
размера, предвиден по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а самата наредба в чл. 7, ал. 2 определя размера на дължимите
възнаграждения с общия материален интерес по делото. Определяйки с решението си
дължимото в полза на адвоката на ищцата възнаграждение, ВРС е посочил, че е
съобразил размера на уважената и отхвърлена част от исковете, вземайки общия
материален интерес по иска за вреди – имуществени и неимуществени, т.е.
произнесъл се е по цялото искане. Изложил е съображения, че съдът не е обвързан
от сключените два договора за правна защита и съдействие от ищцата и адвоката
й, когато присъжда възнаграждение в условията на чл. 38 ЗАдв, чийто размер се
определя от съда при спазване на цитираните разпоредби на ЗАдв и Наредба № 1. В
допълнение е отбелязал, че в съдебната практика искът за вреди, макар и те в
двете им разновидности – имуществени и неимуществени, се разглежда като един, а
не като обективно съединени искове.
Настоящият
въззивен състав
намира, че частната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. В конкретния случай производството е
образувано по предявен от С.Я.Я. срещу
ЗАД „Алианц България“ АД – гр. София, пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
обезщетение за вреди, за които застрахователят отговаря по силата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
увреждащия. Тази отговорност на застрахователя, независимо от вида на вредите,
произтича от един общ юридически факт, а именно настъпването на
застрахователното събитие. Именно поради наличието на този общ факт в тези
случаи следва да се определи едно общо адвокатско възнаграждение, а не такова
за всяка претенция поотделно. Първоинстанционният съд се е съобразил с това
обстоятелство като при изчисление на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е допуснал твърдяната от частния жалбоподател техническа
грешка. Съдът е спазил изискването да определи размера на адвокатското
възнаграждение върху целия размер на предявените претеции, като в последствие е
определил действително дължимия се размер, съобразно уважената част от тях. При
това, при определяне на размера на уважената част от претенциите съдът е взел
предвид пълния размер на предявената претенция за неимуществени вреди – 6500
лв., а не само уважената част от 4500 лв., предвид извършеното в хода на
процеса плащане.
Предвид съвпадане на правните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанциония съд, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 5318/23.04.2019 г., постановено по гр. дело № 7546/2018 г. по описа ВРС, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.