Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на девети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Десислава Йорданова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №9407 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на взискателя „Т.б.Д”АД, срещу разпореждане от 29.03.2019 год. по
изпълнително дело №20097810400087 на частен съдебен изпълнител Г.Д.с рег.№781 на
КЧСИ, с което е прекратено производството по изпълнителното дело. Жалбоподателят
поддържа, че не е необходимо да се предприемат изпалнителни действия от
взискателя за прекъсване на погасителната давност, защото давност не тече. Твърди
също така, че ТР №2/26.06.2015г. на ВКС е неприложимо в случая, доколкото
делото е образувано през 2009г. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено,
а висящността на изпълнителното дело- възстановена. Претендира разноски.
Длъжниците
не са подали отговор в срок.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на производството на посоченото
основание предполага бездействие на взискателя за период от време, надвишаващ
две години. Видно от материалите по изпълнително дело №20097810400087, след налагането
на запори на вземанията на длъжниците от Б.ДСК“ЕАД на 29.10.2009г., други
изпълнителни действия не са поискани от взискателя до 31.07.2014г. Следва да бъде
съобразена в случая константата съдебна практика, според която подаването на
молби и възражения не представляват действия, прекъсващи срока за перемпция,
тъй като те по съществото си не представляват искане за извършване на
изпълнителни действия по смисъла на процесуалния закон. Като не е проявил
активност, взискателят се е дезинтересирал от движението по делото, като
причините за това са ирелевантни. В случая перемцията (прекратяването) на
изпълнителното производство е настъпила по селата на закона на 30.10.2011г. В
този смисъл е и т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Прекратяването настъпва по силата на закона (в този
смисъл ТР №47/1965г. на ОСГК на ВС), а с постановлението си (разпореждане,
резолюция) частният съдебен изпълнител само констатира едно вече настъпило
прекратяване. Нещо повече- съдебният изпълнител е длъжен да откаже
предприемането на последващи
изпълнителни действия, тъй като са недопустими (нищожни).
За пълнота на изложението и доколкото в частната
жалба се засяга въпросът относно погасителната давност касаеща изпълняемото
право, следва да се отбележи че горепосоченият преклузивен срок води само до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на
вземането на взискателя, който може да пристъпи отново към принудителното му
изпълнение и да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, въз основа
на същия изпълнителен титул.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Т.б.Д”АД, срещу
разпореждане от 29.03.2019 год. по изпълнително дело №20097810400087 на частен
съдебен изпълнител Г.Д.с рег.№781 на КЧСИ, с което е прекратено производството
по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/