Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 03.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
дело № 3060 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 51 вр. чл. 40 ал. 2 Закон за адвокатурата.
Образувано е по искова молба на И.Г.Д. в която
твърди че на 20.04.2013 г. упълномощил ответницата да подаде написана от него
жалба до Европейския съд по правата на човека по повод желанието му да защити
евентуално нарушени негови права от българската държава вследствие на Решение №
550/18.04.2013 г. по к.н.ох.д. № 1637/2012 г.
След тази дата ответницата започнала да го изнудва
за пари в противен случай щяла да влоши положението му. Вследствие тези заплахи
на 13.10.2013 г. неговата позната Ралица Стойнева сключила с адвокатката
Договор за правна защита и съдействие и платила сумата от 650 лв. Последвали нови заплахи придружени с искане на
пари. По силата на Договор за правна защита и съдействие № 2/30.01.2014 г.
ответницата извършила процесуално представителство на ищеца и по адм. дело № 15171/2013 г., Върховен административен съд,
което довело до неблагоприятни последици за него, тъй като адвокатката не
осъществила добросъвестно поръчката. В исковата молба се поддържа, че платените
суми по Договор за правна защита и съдействие № 11/13.10.2013 г. били в общ
размер на 1 250 лв. платени на части: 650 лв. първоначална вноска, 350 лв.
на 10.06.2013 г., 150 лв. на 24.10.2013 г. и 100 лв. на 21.11.2013 г. От
недобросъвестното поведение на ответницата ищецът изпитал притеснения,
огорчения, които вреди счита, че също трябва да му бъдат репарирани. Заради
неосъщественото представителство пред ЕСПЧ изтърпявал присъда от 5 г. лишаване
от свобода, заплатил глоба от 5 000 лв. и му били отнети автомобили. Въз
основа на изложеното ищецът претендира от ответницата обезщетение в размер на
160 000 лв. поради неосъществено представителство пред ЕСПЧ и
непрофесионално представителство по адм. дело №
15171/2013 г., Върховен административен съд. От претърпените по повод на
посочените събития, болки и страдания претендира от ответницата обезщетение в
размер на 160 000 лв.
Ответницата И.Т.И. оспорва исковете по основание
размер.
Твърди, че на 20.04.2013 г. ищецът действително й е
подписал пълномощно за процесуално представителство пред ЕСПЧ с договорен
хонорар в размер на 650 лв. Сумата била изплатена на части (200 лв. на
10.06.2013 г. и 450 лв. на 13.10.2013 г.). Жалбата до ЕСПЧ била изготвена и
подадена на 17.07.2013 г. През лятото на 2014 г. прекратила взаимоотношенията
си с възложителя и неговата позната, с която комуникирала докато той бил в
затвора. Поддържа, че й били заплатени общо 1 050 лв. за изготвяне и подаване
на жалба до ЕСПЧ и за процесуално представителство пред ВАС по цитираното дело.
Претендира разноски.
По делото са представени писмени доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени два договора за правна
защита и впоследствие приложените платежни нареждания и протокол от съдебно
заседание по адм. дело № 15171/2013 г., Върховен
административен съд , както и Договор за
правна защита и съдействие № 2/30.01.2014 г. представен с отговора на исковата
молба,от които се установява,че И.Т.И. е била ангажирана като адвокат от И.Г.Д..
Представен е и Договор за правна защита и
съдействие № 11/13.10.2013 г. и документи във връзка с проведено дисциплинарно
производство срещу адвокат И. по повод на изложените в исковата молба събития,
които документи обаче се явяват неотносими към спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Претенцията в исковата молба за имуществени и
неимуществени вреди се аргументира с неизпълнение на възникналото между
страните договорно правоотношение с мандатен характер. Липсва спор по делото,
че то е възникнало с Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2013 г., в
който са поети задължения от страна на адвоката да изготви жалба до ЕСПЧ и да
осъществи процесуално представителство по делото. От своя страна клиентът е
следвало да заплати възнаграждение от 650 лв. за оказаната услуга, което
страните признават да е сторено макар и на части.
Спорен е въпросът дали ответницата е положила
достатъчна грижа за защита правата на доверителя си по отношение на жалбата до
ЕСПЧ и по адм. дело № 15171/2013 г., Върховен
административен съд и дали с това си поведение е нанесла вреди на ищеца от
материален и нематериален характер.
Неоснователно се явява твърдението за настъпили
вреди от процесния договор. В исковата молба и последвалите я уточнителни, липсва твърдение, че жалба до ЕСПЧ не е
подавана, а само, че ответницата не е написала такава. Бланкетната
форма на договора за правна защита и съдействие се запълва от правилата на
Закона за задълженията и договорите и от специалните разпоредби на Закона за
адвокатурата, в чийто чл. 2, ал. 2 е посочено, че при упражняването на
адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи
от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия
начин със законни средства. В договорът не е поемано задължение ответницата да
подаде конкретно написана от клиента си жалба и качеството й на професионалист
предполага същата да е избере най-удачен начин, за да защити правата му поради
което и тя е наета.
Липсват доказателства за връзка между престоя на
ищеца в затвора и бездействието на адвоката. Неговото участие е ангажирано на
етап, когато всички вътрешносъдебни способи за защита
интересите на подсъдимия са били изчерпани. Подаването на жалба до Европейския
съд по правата на човека не спира изпълнението на една вече влязла в сила
присъда. Този извод е важим и в хипотезата когато изходът от жалбата е
благоприятен за подалия, тъй като ЕСПЧ може да констатира неизпълнение от
страна на държава-членка по ЕКЗПЧОС на нейни задължения и решението да има
морален характер или освен това да присъди обезщетение, но не и да постанови
освобождаване на жалбоподателя от изтърпяване на наказанието. Това е вътрешно
правно средство, което е регламентирано в института на възобновяване на
наказателните дела, чийто правила са разписани в НПК и предложение в тази
насока може да направи само главният прокурор.
Остават недоказани и твърденията на ищеца, че
договореното възнаграждение на адвоката в размер на 650 лв. му е платено след
изнудване. На първо място процесната сума е конкретизирана в писмен акт
подписан и от двете страни и липсват твърдения, че самото подписване на
документа е станало против волята на ищеца. Напротив и двете страни твърдят
това да е плод на свободна воля. На следващо място изнудването е престъпление
по Наказателния кодекс и като такова следва да бъде установено от наказателен
съд, а по изключение това може да стане и от граждански съд, но само и
единствено в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК. По делото не е представен акт с
признаване престъпно поведение на ответницата по повод възникналите отношение с
ищеца.
Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределящо
доказателствената тежест между страните е възложило на ищеца доказването на
твърденията си за наличието на вреди, но по делото такива не се доказаха.
Въз основа на изложеното искът следва да бъде
оставен без уважение като неоснователен.
При този изход на делото на ответницата се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 730 лв. по представен
на 29.09.2021 г. договор и съдържаща се в него разписка за заплащането им.
Водим от горното Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
срещу И.Т.И.
с адрес: *** иск с правно основание чл. 51 вр. чл. 40
ал. 2 Закон за адвокатурата за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди
в общ размер на 160 000 лв. от неизпълнение на Договор за правна защита и съдействие №
11/13.10.2013 г. за представителство пред Европейския съд по правата на човека
и от неизпълнението на Договор за правна защита и съдействие № 2/30.01.2014 г.
за процесуално представителство по адм. дело № 15171/2013 г., Върховен
административен съд като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И.Т.И. с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) в
размер на 8 730 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: