РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1530/26.9.2023г.
гр. Пловдив, 26.09.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1280 по
описа за 2023год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на М.А.В.,
ЕГН **********
***,
със съдебен адрес ***,чрез
адвокат Х.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 68/04.05.2023г./връчена
без номер/ издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят
твърди,
че заповедта е неправилна
и незаконосъобразна и моли да се отмени. Обосновава се с това,
че не е извършил вмененото му нарушение.
Твърди, че в деня на проверката е
употребил лекарствен препарат Грипекс и не е употребявал наркотични вещества.
Въпреки,че се е възползвал от правото
да направи кръвни изследвания,то резултатите от същите все още няма
резултат. Прави възражение за липса на форма и на компетентност, поради което
навежда и твърдения за нищожност на оспорвания акт.
Ответникът - младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 04.05.2023г.,а
жалбата е подадена на
18.05.2023г.,
следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По възраженията за
нищожност се установява,че издателят на оспорвания акт разполага с
компетентност,видно от представената Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022г. на директора
на ОД на МВР Пловдив. Заповедта съдържа и изискуемите по чл.172
от ЗДвП и чл.59,ал.2 от АПК реквизити. Липсата на номер в копието от заповедта,
което е било връчено на жалбоподателя не лишава административния акт от
форма,нито е съществено отклонение от изискванията
за съдържание на акта така, щото да представлява основание за някакъв вид
незаконосъобразност.
Не се установява и
непълнота в описанието на вмененото нарушение. В оспорваната заповед
нарушението е квалифицирано като такова по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП. Действително,
в тази норма има включени няколко хипотези,
тоест няколко възможни фактически състава на нарушение, една от които е и
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози,но видно е
именно такова е и описанието на нарушението в съдържанието на заповедта преди
правната квалификация. Тоест, не е налице неяснота,нито несъответствие между
фактическо описание на нарушението и правната квалификация.
Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН
с № 964847, като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в
него констатации.
От фактическа е установено
и не се спори,че на 04.05.2023г.
около 00,10ч.,
като водач на МПС с рег.№ ****В,
Мерцедес Ц240,
жалбоподателят управлява след употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Нарушението е установено с техническо
средство DRUG
TEST 5000 с фабричен номер ARLK 0008.
Издаден e
и
талон за изследване № 119310.
Въз основа на това е
наложена и оспорваната мярка.
За
годността на използваното
техническо средство е представен протокол
за сервизна проверка *********-10000.
Необосновано е възражението, че даденият при проверката резултат е грешен.
Налице е вероятност, която не е доказана.
Действително,
резултатите от кръвното изследване необосновано
са забавени и не са налице, но това е въпрос, който излиза извън предмета на
осъществявания тук съдебен контрол за законосъобразност на приложената ПАМ.
Съгласно разпоредбите
на чл.171 и чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се
прилагат с превантивна цел и в
предпоставките
за прилагането им не е наличието на резултат от медицинското
изследване. Необходимата материалноправна предпоставка за ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. "б" ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС
от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества л. 28;
Докладна записка . – л. 29; АУАН) по
категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за
налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство от
одобрен тип, преминало периодична проверка, е установена употребата от
жалбоподателя на амфетамин – наркотични
вещества. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с
правото, но и е бил задължен да приложи
процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП е императивна
и органът действа при условия на обвързана комепетентност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
Законодателят обаче в ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от
медицинското и химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в
посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва
напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ
употребата на наркотични вещества. Определящи ще са стойностите от медицинското
изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста. Обстоятелството, че
жалбоподателят не е приел резултата от проведения му полеви тест и е дал проба
за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече автоматично извод, че не
са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Както се посочи,
определящ е резултатът от проведения химико-токсикологичен анализ, но до
настоящия момент не е налице такъв.
Липсата на такъв от
своя страна по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на
приложената ПАМ.
Оспорената заповед
съответства на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.
Отнесено към
охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното
деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да
извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде
даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения
интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за
ограничаване на правото на собственост и правото на свободно придвижване е
залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима,
когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно
установения превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед
спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство в срок, който е минимален по
продължителност, не се явява прекомерно и не ограничава правата на
жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По изложените
съображения, съдът намира,че
процесната мярка е наложена законосъобразно
и жалбата против нея следва да се остави без уважение.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.А.В.,
ЕГН **********
***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 68/04.05.2023г./връчена
без номер/ издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: