Р
Е Ш Е
Н И Е №97
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.Видин,
20.11.2018година
Окръжен съд – град Видин, наказателно
отделение, в закрито заседание, проведено на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Л.Л.
2.
Р.Д.
след като разгледа докладваното от съдията Д. в.ч.х.д №217 по описа за 2018 година на Окръжен съд
Видин и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. от Наказателно процесуалния кодекс.
С присъда №154, постановена на 18.07.18г. по н.ч.х.д.№60 по
описа за 2018г. на Районен съд – .Б подсъдимата А.Н.И.,***, ЕГН **********,
е призната за виновна в това, че на
26.12.2017г. в град Б., област Видин е причинила на И.Х.К. *** на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана
на главата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1от НК съдът я е освободил от наказателната отговорност и й е наложил
административно наказание глоба в размер на хиляда лева.
Съдът е осъдил подсъдимата А.Н.И.
да заплати на пострадалата И.Х.К. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от две
хиляди лева, представляваща обезщетение
за неимуществените вреди, като е отхвърлил иска в останалата част до
претендирания пълен размер като неоснователен, както и е осъдил подсъдимата да
заплати дължимите съдебни разноски.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимата А.Н.И., чрез
защитника й адвокат И.И. ***, в която сочи, че е недоволна от така
постановената присъда и смята, че същата е незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива.
Основното оплакване е, че при постановяването на
присъдата, БРС неправилно е интерпретирал събрания по делото доказателствен
материал, в резултат на което е изложил изцяло противоречащи на установената по делото фактическа
обстановка и поради това е приложен и неправилно материалния закон.
Второто оплакване е, че подсъдимата е осъдена за
две деяния, а предявеният граждански иск е предявен общо и да двете деяния
съответно двете увреждания, като не е конкретизирано за кое увреждане каква
сума се претендира. В резултат на това, от
гражданската част на присъдата остава неясно с присъдената сума кое от
причинените увреждания се обезщетяват и в какъв размер.
Със жалбата се иска да бъде
отменена атакуваната присъда на БРС и
бъде постановена нова, с която подсъдимата по делото да бъде оправдана по
обвинението по чл.130, ал.1 от НК, като същата бъде призната за виновна за престъпление
по чл.132, ал.1, т.3 от НК като на това основание, с оглед поведението на
тъжителката да бъде отменена присъдата в гражданската й част за уважения граждански иск в размер на две хиляди и
петстотин лева.
В съдебно заседание подсъдимият чрез
защитника си – адвокат И.И. *** поддържа
всички оплаквания направени във въззивната жалба. Иска се отмяна на обжалваната
присъда като неправилна и бъде постановена оправдателна присъда.
Защитата на частния тъжител в съдебно заседание
поддържа, че фактическата обстановка е доказана по несъмнен начин, има гласни
и писмени доказателства, доказани са
причинно следствените действия на подсъдимия за нанасяне на телесната повреда.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и
като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Делото
пред първостепенният съд е образувано по тъжба
от И.Х.К. *** против А. Н.И. *** обвинение по чл.130, ал.1 от НК и
предявен граждански иск в размер на 2500лева за претърпени неимуществени вреди.
По делото са разпитани пред първостепенния съд трима свидетели посочени от тъжителката – Б., В. и П. и един посочен от подсъдимата – К. като преди
това са посочени други двама свидетели, от които подсъдимата се е отказала.
Пред втората инстанция същата поиска и й беше допуснат един свидетел при режим
на довеждане, който така и не бе доведен и се отказаха от него и същият беше
заличен.
По
отношение на установената фактическа обстановка от първостепенния съд,
настоящият състав намира, че същата е обективно установена, почиваща на
свидетелските показания на тримата посочени от тъжителката свидетели, които
установяват по категоричен начин, че както тъжителката, така и подсъдимата на 26.12.2017г.
в ранните часове са се намирали в ресторанта на хотел „******“ в град Б.,
където била организирана дискотека. Около 04.00 часа частната тъжителка К. тръгвайки да си ходи
видяла на една от масите приятелката си С.В. – свидетел-очевидец по делото, поздравили
и се заговорили. На съседната маса се намирала подсъдимата, която се приближила
към тъжителката и започнала й крещи и говори нещо, което поради силната музика
не се е чувало точно какво й говори. От
поведението й обаче се е виждало, че е силно ядосана и агресивна и същевременно
пияна. Впоследствие подсъдимата взела от намиращата се до нея маса стъклен съд за лед и го хвърлила по
тъжителката, като я уцелила в главата, в резултат на което се получила открита
рана, от която потекло много кръв. Подсъдимата продължила да хвърля и другите
намиращи на се масата предмети по тъжителката, която първоначално се опитала да
стане, но поради летящите към нея предмети и удара по главата, отново седнала и
си прикрила главата с ръцете си, за да се предпази. Музиката била спряна, а
окървавената тъжителка била изведена от заведението и откарана във филиала за
спешна медицинска помощ в град Б. за оказване на медицинска помощ където
пристигнала в 04.30, а впоследствие била
откарана в ЦСМП – град В.където пристигнала в 06.20ч, като и от филиала и от центъра са й били
издадени фишове за спешна медицинска помощ, с констатирана разкъсно-контузна рана/ порезна рана/ в
окосмената част на главата. Що се касае до авторството на деянието, първостепенният съд е направил правилния извод, че същото е
установено по безспорен начин както от свидетелските показания, така и от
обяснението на подсъдимата. От
назначената и приета съдебно-медицинска експертиза се установява, че с
разкъсно-контузната рана на главата на тъжителката й е причинено временно разстройство на здравето без опасност за
живота. В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не цени
показанията на посочения от подсъдимия свидетел К., тъй като неговите показания
не кореспондират с установената фактическа обстановка от една страна, както и с
всички други събрани по делото доказателства включително и останалите
свидетелски показания. Освен това показанията
му са непоследователни, неточни и твърде общи без никаква конкретика. Относно
твърденията на подсъдимата, че е била предизвикана от тъжителката с обидни думи
за детето, същите не бяха доказани. Освен показанията на свидетеля Конов, за
които съдът посочи по-горе че не ги цени поради изложените съображения, на
подсъдимата й беше дадена възможност да доведе поискания от нея свидетел пред
въззивната инстанция за разпит, но същата не доведе искания свидетел.
Видинският
окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждание и закона, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от подсъдимата А. Н.,
която е страна, която има правен
интерес срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Окръжният съд, след като
прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с
оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е постановена правилно, като при постановяването й не е нарушен
материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е нарушило правото на защита на страните по делото, както и че
наложеното наказание е правилно определено по вид и по размер с оглед
осъществяване на целите му.
По оплакванията в жалбата:
Оплакванията във въззивната
жалба на подсъдимата са, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.
Основното оплакване е, че при постановяването на
присъдата, БРС неправилно е интерпретирал събрания по делото доказателствен
материал, в резултат на което е изложил изцяло противоречащи на установената по делото фактическа
обстановка и поради това е приложен и неправилно материалния закон.
Второто оплакване е, че подсъдимата е осъдена за
две деяния, а предявеният граждански иск е предявен общо и да двете деяния съответно
двете увреждания, като не е конкретизирано за кое увреждане каква сума се
претендира. В резултат на това, от
гражданската част на присъдата остава неясно с присъдената сума кое от
причинените увреждания се обезщетяват и в какъв размер.
Въззивният съд намира същите като неоснователни поради следните
съображения, а именно:
-
по първото оплакване, че по
отношение на установената фактическа обстановка първостепенният съд не е
изяснил докрай същата, като не е
кредитирал показанията на свидетелят К. относно това, че подсъдимата е била
провокирана от тъжителката, съдът по-горе изложи съображенията си относно това
защо не цени тези показания. Конкретно относно твърденията в жалбата, че именно
показанията на този свидетел доказват нанесени обиди от страна на тъжителката
към подсъдимата, съдът не дава вяра и в
тази им част, тъй като всички други
свидетели установяват, че музиката е била силна и не се е чувало какво говорят
и едва след като подсъдимата хвърляла множество предмети по тъжителката
музиката била спряна. От друга страна всички свидетели установяват, включително
и К., че физически контакт между тях е
нямало, тъй като двете били на разстояние около 2 метра. Освен това свидетелят
К.при една и съща обстановка по време на инцидента установява, че е чул, че
подсъдимата искала да търси сметка на тъжителката за това, че я нарекла
„наркоманка“, но не е нито видял, че
подсъдимата хвърля предмети по тъжителката, нито е видял подсъдимата да отправя
закани и обиди към тъжителката. В този смисъл съдът намира, че от показанията
на свидетелят К. не се установява тъжителката К.да е изрекла обиди както по
адрес на подсъдимата А.И., както и по
адрес на нейното дете. Както посочи по-горе съдът, беше допуснат нов свидетел
при режим на довеждане от подсъдимата,
но такъв не бе доведен пред въззивния съд и тези й твърдения останаха
недоказани. Във връзка с този извод, съответно е неоснователно и искането на
защитата на подсъдимата същата да бъде оправдана по обвинението по чл.130, ал1 НК и бъде призната за виновна за престъпление по чл.132, ал.1, т.3 от НК.
-
по второто оплакване, че подсъдимата е осъдена за две деяния, а предявеният
граждански иск е предявен общо и да двете деяния съответно двете увреждания,
като не е конкретизирано за кое увреждане каква сума се претендира. В резултат
на това, от гражданската част на
присъдата остава неясно с присъдената сума кое от причинените увреждания се
обезщетяват и в какъв размер Съдът намира и това оплакване за неоснователно,
поради следните съображения: видно от тъжбата, обвинението е предявено за
причиняване на „лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на главата и охлузвания
по тялото“. В присъдата си съдът е описал деянието, за което признава за
виновна подсъдимата – „причиняване на И.Х. Константинова разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана на главата – престъпление по чл.130, ал.1 НК“, тоест от
присъдата е видно, че подсъдимата е
призната за виновна само да нанесената лека телесна повреда на главата и
съответно за нея й е присъдено съответното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В тази връзка на л.70 от първоинстанционното дело в
мотивите си, първостепенният съд е
обяснил, защо приема, че подсъдимата е извършила само едно престъпление – това
по чл.130, ал.1 от НК и е изложил съображенията си за това, които въззивният
съд приема изцяло.
Поради всички изложени по-горе
съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и
несправедливост на постановената присъда
са неоснователни, поради което и жалбата е неоснователна, а обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна, поради което и на основание чл.334, ал.6, от НПК,
атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №154,
постановена на 18.07.18г. по н.ч.х.д.№60 по описа за 2018г. на Районен съд – Б.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.