РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Добрич, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. М.
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. М. Административно наказателно
дело № 20213230200994 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. Д., ул. „***” № ***, представлявано от Л.А.Б.. в
качеството му на ..., срещу Наказателно постановление /НП/ № 08-002267/151
от 06.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Добрич, с което на „***“ , ЕИК ********** за нарушение на чл. 61, ал. 1,
вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на нарушителя изцяло
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира НП като
законосъобразно и обосновано да се потвърди.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му
на оспорваното НП.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице в присъствието на редовно упълномощено от управителя на
дружеството лице /л. 20/ и на двама свидетели, като е редовно връчен. НП е
издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е
на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно във формално-правен аспект.
След анализ на събраните доказателства в настоящото производство
съдът установи следното от фактическа страна:
На 14.06.2021 г. в 15,30 ч. свидетелите С.Н.П.., Е.К.И. и Е.И.К. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич,
извършили проверка на цех за п..., находящ се в град Д., ул. „***“ № ***,
стопанисван от „***“ .
По време на проверката в едно от помещенията на обекта контролните
орани установили лицето П.К.М. да ***. М. попълнил Декларация относно
условията по наемането му на работа /л. 25/, в която посочил, че от 30 дни
работи *** в цеха *** на ул. „***“ № *** на фирма „***“ с работно време
„на повикване“, няма сключен договор, като посочил и трудовото си
възнаграждение в размер на ***. Декларацията била попълнена в 15.20 ч. на
14.06.2021 г.
При проверката с призовка /л. 18/ били изискани и представени на
16.06.2021 г. документи от „***“ ЕООД, а именно – Трудов договор № РД-
00007/16.06.2021 г. /л. 26/, справка за подадено уведомление от 16.06.2021 г. в
16.07 ч. /л. 27/ и Длъжностна характеристика /л. 28/, от които се установило,
че дружеството в качеството си на работодател на 14.06.2021 г. е допуснало
до работа П.К.М., без да е сключил с него писмен трудов договор преди
постъпването му на работа.
За така констатираното нарушение св. П., в присъствието на
упълномощеното лице и свидетелите И. и К., съставила против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 08-002267/19.07.2021 г. /л. 7/. В него били отразени всички обстоятелства
по твърдяното нарушения, като е прието, че в случая е налице нарушение на
по чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Нарушението било извършено в гр.
Добрич на 14.06.2021 г и установено на 16.06.2021 г.
Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на
дружеството на датата на съставянето му – 19.07.2021 год.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения от страна на санкционираното дружество.
2
Въз основа на акта за санкциониране на извършителя и предвид
констатираното нарушение, на 06.08.2021 г. било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 08-002267/149 от Директора на Дирекция
„ИТ” Добрич, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа
обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за
нарушението на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „***” ООД с ЕИК ********* била наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът
кредитира като обективни е непротиворечиви: С.П. – актосъставител, Е.К.И. и
Е.И.К., както и от приложените по делото писмени доказателства - Жалба с
рег. № 21082626/31.08.2021 г. ведно с копие от плик; НП № 08-002267/151 от
06.08.2021 г.; АУАН № 08-002267 от 19.07.2021г.; Известие за доставяне до
„***“ ЕООД – 3 бр.; Протокол с изх. № ПР 2119831/12.07.2021 г.; Призовка
от 16.06.2021 г.; Пълномощно № 683/10.02.2021 г.; Декларация от П.К.М.;
Трудов Договор № РД-00007/16.06.2021 г.; Справка с вх. №
08388213014835/16.06.2021 г.; Длъжностна характеристика; Пълномощно №
3658/19.07.2021 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. №
21054749/13.07.2021 г., Молба рег. № 7826/15.09.2021 г., приобщени по
надлежния ред към доказателствената съвкупност по делото.
В хода на съдебното следствие съдът е провел разпит на двама
свидетели по искане на жалбоподателя – св. П.К.М. и св. Д.П.М.. Съдът
кредитира показанията на св. М. в частта, че същият е бил в работните
помещения на фирмата въпросния ден, че е попълнил лично Декларацията,
предоставена му от проверяващите, както и че е подписал Трудов договор от
16.06.2021 г. В цитираната част показанията на св. М. кореспондират с
останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства по делото,
поради което съдът ги приема за обективни и достоверни.
В показанията си св. М. също сочи, че М. е бил в работната зала,
излязъл е и пак се е върнал, но не знае повече подробности. Съдът кредитира
показанията и на тази свидетелка, доколкото същите кореспондират със
събраните доказателства по делото или пък не са от значение за решаване на
спора по същество.
От друга страна, АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с
доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
В хода на производството събраните доказателства не опровергаха
обстоятелствата, отразени в АУАН. Напротив, в процесния случай по
безспорен начин се установи от кредитираните показания на свидетели, а и от
писмените доказателства, че на 14.06.2021 г. П. М. е бил приет на работа от
жалбоподателя, без преди това да е сключил с него писмен трудов договор, с
3
което е извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, за което
нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на
работодателя с процесното наказателно постановление.
При гореописаната фактическа обстановка след направения анализ на
доказателствата по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства.
Работодателят няма право да приема работника/служителя на работа
преди да е сключил писмен трудов договор с него. Приемането на работа при
липсата на изпълнение на горното задължение е основание за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „***“ . се явява работодател
и субект на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. чл. 62, ал. 1 от
КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
4
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС – Добрич/.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – петима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 08-002267/151
от 06.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Добрич, с което на „***“ ., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. „***” № ***, представлявано от Л.А.Б.., за нарушение
на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. „***” №***, представлявано от Л.А.Б.. и, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
5
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6