МОТИВИ
към присъда от 16.11.2018
год. по НОХД № 3817/2017 година
по описа на
Специализирания наказателен съд,12 н.с.
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания
наказателен съд, като е повдигнала обвинения срещу подсъдимите лица както следва:
1.В.А.Т. В ТОВА, ЧЕ:
От неустановена дата на месец януари
2008г. до 14.04.2009г. в гр.С., е ръководил организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на осем лица /с участници И.М.М., ЕГН: **********
/починал/, П.Й.Н. ЕГН **********, Р.А.Г. ЕГН **********/по отношение на същия делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил
сключено споразумение/, Т.С.С. ЕГН **********, Л.С.Я. ЕГН ********** /по отношение на същия делото е решено след
като СНС 3 с-в е одобрил сключено споразумение/, В.М.М. ЕГН **********, В.Н.Д.,
ЕГН **********/, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.354а от НК /държане без надлежно разрешително по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови
наркотични вещества — амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение
на високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин/, за които
е предвидено наказание "Лишаване от свобода" повече от три години - престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК.
2.П.Й.Н. В ТОВА,
ЧЕ:
2.1. За времето от неустановена дата
през месец януари 2008г. до 02.04.2009г. в гр.С., участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на осем лица /с участници В.Н.Д.,
ЕГН **********, И.М.М., ЕГН: ********** /починал/, Р.А.Г. ЕГН ********** !по отношение на същия делото е решено след
като СНС 3 с-в е одобрил сключено споразумение/, Т.С.С. ЕГН **********, Л.С.Я.
ЕГН ********** /по отношение на същия
делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил сключено споразумение /, В.М.М.
ЕГН ********** и ръководител В.А.Т. ЕГН **********/, създадена с користна цел и
с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а от НК /държане без надлежно разрешително по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични
вещества — амфетамин,марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение
на високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин/, за които
е предвидено наказание «лишаване от свобода» повече от три години -
престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.
ал.2 от НК.
2.2.
На 02.04.2009г., в гр.С. в района на КПП - 52 /Г./ държал без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества -
хероин, с цел разпространение, както следва: 29 /двадесет и девет/ броя
полиетиленови топчета, съдържащи хероин с общо нето тегло 7,75 грама на обща
стойност 515,30 /петстотин и петнадесет лева и тридесет стотинки/ лева, както
следва:
|
Обект
№ наркотик
|
Вид
|
Количество
в грама
|
Процентно съдържание на активния компонент в процент
|
|
1.
|
хероин
|
0.30
|
23.8 диацетил - морфин
|
|
2.
|
хероин
|
0.14
|
26.5 диацетил - морфин
|
|
3.
|
хероин
|
0.14
|
31.4 диацетил - морфин
|
|
4.
|
хероин
|
0.16
|
35.3 диацетил - морфин
|
|
5.
|
хероин
|
0.15
|
36.5 диацетил - морфин
|
|
6.
|
хероин
|
0.16
|
31.1 диацетил - морфин
|
|
7.
|
хероин
|
0.16
|
29.2 диацетил - морфин
|
|
8.
|
хероин
|
0.14
|
28.0 диацетил - морфин
|
|
9.
|
хероин
|
0.14
|
27.0 диацетил - морфин
|
|
10.
|
хероин
|
0.16
|
27.1 диацетил - морфин
|
|
11.
|
хероин
|
0.15
|
30.31 диацетил - морфин
|
|
12.
|
хероин
|
0.15
|
28.4 диацетил - морфин
|
|
13.
|
хероин
|
0.33
|
24.9 диацетил - морфин
|
|
14.
|
хероин
|
0.35
|
27.7 диацетил - морфин
|
|
15.
|
хероин
|
0.35
|
25.7 диацетил - морфин
|
|
16.
|
хероин
|
0.33
|
26.6 диацетил - морфин
|
|
17.
|
хероин
|
0.32
|
27.9 диацетил - морфин
|
|
18.
|
хероин
|
0.32
|
31.3 диацетил - морфин
|
|
19.
|
хероин
|
0.33
|
28.4 диацетил - морфин
|
|
20.
|
хероин
|
0.30
|
27.2 диацетил - морфин
|
|
21.
|
хероин
|
0.34
|
25.3 диацетил - морфин
|
|
22.
|
хероин
|
0.38
|
26.1 диацетил - морфин
|
|
23.
|
хероин
|
0.35
|
25.1 диацетил - морфин
|
|
24.
|
хероин
|
0.34
|
28.6 диацетил - морфин
|
|
25.
|
хероин
|
0.35
|
27.7 диацетил - морфин
|
|
26.
|
хероин
|
0.29
|
28.0 диацетил - морфин
|
|
27.
|
хероин
|
0.33
|
26.5 диацетил - морфин
|
|
28.
|
хероин
|
0.33
|
29.0 диацетил - морфин
|
|
29.
|
хероин
|
0.28
|
29.5 диацетил - морфин
|
като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - дееца е извършил престъплението, след
като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, както следва: 1. С присъда по НОХД № 2263/2002г. по описа на СГС,
влязла в сила на 15.06.2004г. е осъден на три години лишаване от свобода и 2. С
присъда по НОХД № 9256/2007г. по описа на СРС, влязла в сила на 28.01.2008г. е
осъден на единадесет месеца и дванадесет дни лишаване от свобода и глоба в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева — престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б."Б"
от НК.
3.Т.С.С. В ТОВА, ЧЕ:
За времето от неустановена дата през
месец януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр.С., участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на осем лица /с участници И.М.М. ЕГН: ********** /починал/, П.Й.Н.
ЕГН **********, , Р.А.Г. ЕГН **********
/по отношение на същия делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил сключено
споразумение/, Л.С.Я. ЕГН **********/ по отношение на същия делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил
сключено споразумение/, В.М.М. ЕГН **********, В.Н.Д., ЕГН ********** и
ръководител В.А.Т. ЕГН **********/, създадена с користна цел и с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по
чл.354а от НК / държане без надлежно разрешително по Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества —
амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение на
високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин/, за които е
предвидено наказание "Лишаване от свобода" повече от три години - престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК.
4.В.М.М. В ТОВА,
ЧЕ:
За времето от неустановена дата през
месец януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр. С., участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на осем лица /с участници И.М.М. ЕГН: ********** /починал/, П.Й.Н.
ЕГН **********, , Р.А.Г. ЕГН **********
/по отношение на същия делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил сключено
споразумение/, Т.С.С. ЕГН **********, Л.С.Я. ЕГН ********** /по отношение на същия делото е решено след
като СНС 3 с-в е одобрил сключено споразумение/, В.Н.Д., ЕГН **********
и ръководител В.А.Т. ЕГН **********/, създадена с користна цел и с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а от НК /държане без надлежно разрешително по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични
вещества — амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение
на високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин/, за които
е предвидено наказание "Лишаване от свобода" повече от три години - престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2
НК.
5.В.Н.Д. В ТОВА,
ЧЕ:
За времето от неустановена дата през
месец януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр.С., участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на осем лица /с участници И.М.М. ЕГН: ********** /починал/, П.Й.Н.
ЕГН **********, Р.А.Г. ЕГН **********/
по отношение на същия делото е решено след като СНС 3 с-в е одобрил сключено
споразумение /, Т.С.С. ЕГН **********, Л.С.Я. ЕГН **********/ по отношение на същия делото е решено след
като СНС 3 с-в е одобрил сключено споразумение/, В.М.М. ЕГН ********** и
ръководител В.А.Т. ЕГН **********/, създадена с користна цел и с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по
чл.354а от НК /държане без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества —
амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение на
високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин/, за които е
предвидено наказание "Лишаване от свобода" повече от три години - престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2
НК.
В хода на воденото съдебното
производство за двама от подсъдимите, а именно П.Й.Н. и В.М.М., наказателното
производство е прекратено със споразумение за решаване на делото по реда на
Глава 29 от НПК. Споразумението е било сключено между защитниците на двамата
подсъдими и представителя на СП, като същото е било депозирано в Регистратура
на Специализиран наказателен съд и е било разпределено на 11 наказателен
състав. Споразумението е било одобрено с Определение от 12.04.2018г. по НОХД №895/2018
год. по описа на Специализиран
наказателен съд,11 н.с., заверен препис от което е приложено по настоящето
дело.
След одобряването на внесеното споразумение от Специализиран
наказателен съд, съдебното производство е продължило срещу останалите трима
подсъдими – Т.С., В.Д. и В.Т. по внесените срещу тях обвинения.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение единствено
срещу подсъдимия Т.С. за
престъпление по чл.321, ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за който е бил внесен
обвинителния акт в Съда. Срещу останалите подсъдими – В.Д. и В.Т., представителя на
държавното обвинение не поддържа обвинението и излага становище, че обвиненията
срещу тях не са доказани по несъмнен и категоричен начини и поради това същите
следва да бъдат признати за невиновни и оправдани. По отношение на подсъдимия С.,
представителят на държавното обвинение описва фактическата обстановка отразена
в обвинителния акт, като смята че е била изяснена на базата на доказателствения
материал събран по делото. Прокурорът прави извод досежно виновността на
подсъдимия С., като намира че свидетелските показания на разпитаните
свидетели са еднопосочни, взаимно допълващи и са лишени от противоречия.
Пояснява, че свидетелите са категорични в показанията си, че подсъдимият С.
продавал наркотични вещества. Прокурорът моли Съда при определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия С. да бъдат отчетени смекчаващите
вината обстоятелства и отегчаващите такива. В заключение пледира, на подс. С.
да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минималния размер при
първоначален общ режим.
По отношение на
подсъдимите В.Т. и В.Д., както бе посочено по-горе, прокурорът не подържа
тезата изложена в обвинителния акт за съпричастността им към трайното престъпно
сдружение. Прави детайлен анализ на доказателствата в подкрепа на тезата му.
Процесуалният
представител на подсъдимия С., адв. К.
излага аргументи, че от цялостния събран доказателствен материал, преценен
поотделно и в неговата съвкупност, не може да се направи обоснован и правно
издържан извод, че подзащитния й е извършил престъплението, за което го
обвинява прокуратурата. Пояснява, че в съдебната фаза всички разпитани
свидетели категорично са отбелязали, че заявеното от тях в досъдебна фаза е
казано под натиск или изобщо не е казвано. Защитата обстойно тълкува всички
свидетелски показания на разпитаните свидетели. Според адв. К. обвинението не е
доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин. Изтъква, че нито един
свидетел, който е разпитан в ДП, не е казал и не потвърдил казаното от него в
ДП. В заключение пледира подсъдимият С. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото обвинение.
В
своя лична защита подсъдимият С. твърди, че не е виновен и не е участвал в
никаква група за наркотици. Заявява, че в периода за който му е повдигнато
обвинение е бил задържан. Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.
Процесуалният представител на подс. Т., адв. И. акцентира, че в хода
на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да подкрепят
описаната фактическа обстановка във внесения обвинителен акт. Защитникът моли
съда да постанови оправдателна присъда за всички подсъдими по делото.
В своя лична защита подсъдимият Т. подържа казаното от защитника му и
моли съда да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Д., адв. М. моли съда да се произнесе със
съдебен акт, с който да бъде оправдан подзащитния му. Адвокатът се солидаризира
със становището на представителя на СП, че в хода на досъдебна и в съдебна фаза
не са събрани доказателства, от които може да се направи категоричен и несъмнен
извод, че подсъдимият Д. е участвал в ОПГ. Защитата сочи, че в хода на
съдебната фаза нито един свидетел не спомена по какъвто и да било начин подс. В.Н.Д.
да е съпричастен към престъпна дейност. Процесуалният представител заявява, че
няма данни подс. Д. да е съгласувал волята си с другите участници в групата.
Изтъква, че за нито един от подсъдимите не са събрани доказателства за участие
в ОПГ. Адвокатът пояснява, че от четените свидетелски показания не може да се
направи извод за трайност на взаимоотношения, за съгласуваност на волите и за
разпределение на роли. Адвокат М. пледира, съдът да постанови съдебен акт, с
който всички подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения.
В своя лична защита подс. Д. заявява категорично, че не е участвал в
престъпна група и моли съда да бъде оправдан.
В последната си дума всеки един от подсъдимите
лица Т., С. и Д., моли да бъде оправдан от Съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В.А.Т. е роден на *** ***. Същият е
българин, български гражданин, женен е, неосъждан е, има средно специално
образование и работи като пицар във фирма „..“. Живее на адрес: гр.С., ж.к. „Н.“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап.* и е с ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.С.С.
е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, женен е, осъждан е, има средно специално образование и
работи във фирма „..“ като технически изпълнител. Живее на адрес: гр. С., ж.к.
„М.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и е с ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ
В.Н.Д. е роден на *** ***. Същият е българин, български
гражданин, женен е, неосъждан е, има средно специално образование, работи във
фирма „..“ като строителен работник. Живее на адрес: гр. П, ул. „**“ № *, вх. *,
ет. *, ап. * и е с ЕГН **********.
Първоначално
наказателното производство по делото е било образувано и водено срещу подсъдимите В.Т., Т.С., П.Н., В.М., В.Д., както и срещу лицата Р.Г., Л.Я. и И.М.. С
Постановление от 14.09.2016 год. на Специализирана прокуратура наказателното
производство по делото е било прекратено с Постановление от 14.09.2016 год. на
Специализирана прокуратура(л.2-3,т.13 от ДП) срещу И.М. за престъпления по чл.321,ал.3,т.2
вр. ал.2 от НК и по чл.116,ал.1,т.6 вр. чл.115 от НК на основание
чл.24,ал.1,т.4 от НПК, тъй като същият починал на 22.05.2016 год.
По
отношение на други двама: Р.Г. и Л.Я. е било одобрено Споразумение за решаване
на делото в хода на съдебното производство по НОХД №167/2017 год. по описа на 3
н.с. при Специализирания наказателен съд, като Г. и Я. са признати за виновни в извършването
на повдигнатите им и предявени обвинения, осъдени са и са им наложени наказания
както следва:
- Л.Я.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр.
ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание "Лишаване от
свобода" в размер на единадесет
месеца. На основание чл.59,ал.1,т.1 и чл.2 от НК е било зачетено времето, през
което Я. е бил задържан под стража ,считано
от 14.04.2009 год. и
- Р.Г.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр.
ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание "Лишаване от
свобода" в размер на единадесет
месеца. На основание чл.59, ал.1, т.1 и чл.2 от НК е било зачетено времето,
през което Я. е бил задържан под стража,
считано от 14.04.2009 год.
Съгласно
посоченото определение на Специализирания наказателен съд Л.Я. и Р. Г. са били осъдени да заплатят направените по
делото съдебни разноски- всеки от тях по 141,30лв.
След
образуването на настоящето съдебно производство, други двама, а именно П.Н. и В.М. са сключили споразумение със
представителя на държавното обвинение, като същото е било одобрено с
Определение от 12.04.2018г. по НОХД №895/2018 год. по описа на 11 н.с. при Специализирания
наказателен съд. Делото е решено по отношение на тях, признати са за виновни и
са им наложени наказания както следва:
- В.М.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание "Лишаване от свобода"
в размер на две години, изпълнението на
което е било отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от
четири години. На основание чл.59,ал.1,т.1 и ал.2 от НК е било зачетено
времето, през което В.М. е бил задържан под
стража по реда на НПК и ЗМВР.
- П.Н.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3,т.2 вр. ал.2 от НК, като му е било наложено
наказание "Лишаване от
свобода" в размер на две години и
два месеца и в извършването на престъплението по чл.354а,ал.1 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК, като
му е било наложено наказание
"Лишаване от свобода" в размер на две години и два месеца. На основание
чл.23 от НК е било определено едно общо
наказание "Лишаване от свобода" в размер на две години и два месеца,което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим на
основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.59,ал.1,т.1 и ал.2 от НК е
било зачетено времето, през което Пл.Н. е
бил задържан под стража по реда на НПК и ЗМВР,считано от 02.04.2009 год.
до 14.03.2011 год.
Съгласно
посоченото определение на Специализирания наказателен съд Пл. Н. и В. М.
са били осъдени да заплатят направените
по делото съдебни разноски- всеки от тях по 197,80лв.
След
одобряването на споразумението по отношение на Пл.Н. и В.М., наказателното
производство по НОХД №3817/2017 год. по описа на Специализирания наказателен
съд, 12 н.с. е продължило по общия ред единствено по отношение на подсъдимите В.А.Т.,
Т.С.С. и В.Н.Д. по повдигнатите и предявени им обвинения от Специализирана
прокуратура с внесения обвинителен акт, посочен по-горе.
Безспорно
установено по делото е, че И.М. с прякор „К.“ (починал) и осъдения В.М. с
прякор „П.“ били братя, които имали криминално минало и познанство с осъдените П.Н.
(с прякор „Г.“), Р.Г. (с прякор „У.“) и Л.Я.. Същите били участници в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение, създадена с
користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а
от НК (държане без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества — амфетамин
марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение на високорискови
наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин), за които е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години. Всеки един от участниците в сдружението съзнавал, че е част (член, участник) от
действащата посочена по-горе престъпна група, занимаваща се с разпространение
на наркотични вещества на територията на гр.С..
Групата
функционирала от неустановена по безспорен начин дата през месец януари 2008г.
до 14.04.2009г. на територията на гр. С., когато дейността й била преустановена
след намесата на органите на МВР и поетапното задържане на участниците в нея.
Престъпното
сдружение се занимавало с разпространение на наркотични вещества - хероин, амфетамин и марихуана в района на столичните
квартали „М.“, „Г.“, „Д.“, „М.“, „В.“
и „ СГ.“.
Братята
В. и И. М. имали за задача в групата да контролират останалите участници - дилъри
на по-ниско йерархично ниво и били известни между тях като „шефове на хероина“.
В. и И. М. контролирали осъдените (разпитани като свидетели по настоящето дело)
Р.Г., П.Н. и Л.Я., като имало случаи при които същите лично осъществявали
дейност на продажба на наркотични вещества на крайни потребители – явявали се
на срещи с клиенти. Участниците в групата (в т.ч. и братята М.) отговаряли и на телефонни
повиквания към т.нар. „централа“, на която наркозависими лица поръчвали наркотични вещества, вследствие на
което на уговорените срещи се изпращали куриери, които предавали (продавали)
съответното количество наркотично вещество.
Освен
горните задачи, починалия И.М. осъществявал роля в престъпната група по набиране на дилъри и куриери, които да
разпространяват на дребно наркотични вещества до клиенти. Подобен бил случаят
със свидетеля Д.М., който познавал Ив.М.
от квартала, в който живеел и му било
известно с какво се занимава той. Свидетелят се свързал с последния и му
заявил, че желае да продава наркотици за него. Ив.М. се съгласил, дал телефон
на М. и му уговорил среща, на която лице с неустановена по делото самоличност
трябвало да му донесе наркотични вещества, които следвало да продава. На
срещата така и не пристигнало въпросното
лице, но свидетеля М. бил задържан от органите на МВР, като му бил иззет
мобилния телефон. Свидетелят Д.М. не успял по независещи от него причини да се
включи в дейността на инкриминираната организирана престъпна група, за разлика
от други дилъри.
Починалият
И.М. осъществявал и т.нар. „силова дейност“ в организираната престъпна група, а
именно прилагане на физическа сила спрямо провинили се дилъри или неизправни
купувачи. В изпълнение на тази роля в сдружението, И.М. нанесъл жесток побой на
В. Й., който бил бивш дилър към същата група и който желаел да преустанови
контактите си и дейността си в нея. Именно в резултат на това свое решение Й.
бил пребит в дома си от И.М..
На
10.02.2009 год. В.Й. имал среща с приятелката си Н.Р. (починала на 23.03.2014
год.) в кафе, намиращо се в близост до магазин „Х“ в гр.С.. Р. решила пътьом да се отбие при Й., който живеел
заедно с майка си в ж.к. „М. 2“, бл.215, ет.19, ап.133. Когато пристигнала на
място, свидетелката заварила вратата на апартамента отворена, а Й. лежал пребит в леглото в стаята си, а
наоколо всичко било в кръв. Последният бил неадекватен, като на моменти идвал в
съзнание и успял да отговори на въпроса на Р.
„Кой го е бил?“, а именно заявил: „Би ме И. К!“. Малко след това на
място пристигнала майката на Й. и брат му, като бил подаден сигнал в Спешна
медицинска помощ. Й. бил откаран незабавно в болница (в Пирогов) в гр.С.,
където починал от травмите си на 15.02.2009г. С Постановление от 25.02.2009
год. на Софийска градска прокуратура (л.138-139,т.7 от ДП) от воденото ДП са
отделени материали в друго наказателно производство (стар номер ДП №832/2009
год. по описа на СДВР,стар номер ДП №633/2009
год. по описа на СДВР) за престъпление по чл.321,ал.3,т.2 вр. ал. 2 и ал. 1 от НК. Впоследствие материалите по делата
са били приети по компетентност от Специализирана прокуратура, като делото е водено под нов номер ДП №35/2016 год. по описа
на ГД "БОП".
П.Н.,
Р.Г. и Л.Я. изпълнявали ролята на куриери и дилъри в сдружението, като се явявали
на среща с крайни потребители и продавали на дребно наркотични вещества. Участието
на ос.П.Н. в групата било преустановено по-рано от останалите участници, тъй
като същият бил задържан на 02.04.2009
год. от органите на полицията с наркотични вещества, които държал в управляван
от него лек автомобил в гр.С. в района
на КПП - 52 (Г.). Наркотичните вещества Н. ги е държал без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества -
хероин, с цел разпространение, както следва: 29 (двадесет и девет) броя
полиетиленови топчета, съдържащи хероин с общо нето тегло 7,75 грама на обща
стойност 515,30 (петстотин и петнадесет лева и тридесет стотинки) лева.
Н., който
бил известен с прякора „Г.“ бил задържан на КПП 52 „Панчарево“ в гр.С.. Свидетелката
Д.Д., която била полицейски служител към 07 РУ на СДВР, заедно с колегата й К.Б.
била изпратена от ОДЧ на посоченото 52 КПП. На място свидетеля Д. установила , че задържаното лице било П.Н.,
известен й като лице от криминалния контингент – регистриран и осъждан за
престъпления по чл.354а от НК. Същият се намирал в лек автомобил с рег. № *******и
при извършената му проверка заявил, че има топчета с хероин. Свидетелят Д.
подала сигнал и повикала ДОГ от 07 РУ на СДВР за да бъде извършен обиск на Н.. В резултат на извършените действия по разследването
от последния били иззети общо 29 топчета
с кафяво прахообразно вещество – 11 розови на цвят и 18 синьо-жълти, запечатани
в пликчета и оформени във вид на топчета.След извършване на необходимите
действия с Н., същия бил транспортиран до 07 РУ на СДВР и бил задържан за 24
часа със заповед за полицейско задържане.
Впоследствие,
след задържането на П.Н., от органите на МВР били задържани ос. В.М. и
свидетеля Н.Г. (двамата задържани на 21.04.2009 год.), осъдения Р.Г., осъдения Л.Я.,
подсъдимия Т.С. (последните трима задържани на 14.04.2009год.) и подсъдимия В.Т.
(задържан на 15.04.2009год.) .
Ос.В.М.
бил задържан на 21.04.2009 год. на паркинг на 25-та поликлиника в кв. „М. 3“ в
гр.С. от свидетеля Д.Д., който по това
време изпълнявал задължения на полицай в 04 сектор ОКП - СДП във връзка с
протичаща специализирана полицейска операция по линия на наркотични вещества в
гр.С.. Д. работел по подаден сигнал за
разпространение на наркотични вещества от лицето В.М.. Около 14.30-15.00
часа в близост до 25-та поликлиника бил
забелязан В.М., заедно с лицата свидетелите С. Неделчев, К.Г. и В.л. с лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ****. Автомобилът
подходил към паркинга на поликлиниката и спрял, като В. М. отворил прозореца на
предната дясна врата и подал зелено топче с хероин на приближилия се мъж от
ромски произход, установен като свидетеля Н.А.Г. (известен с прякора „***“), а
последният подал (на В. М.) банкнота от десет лева, след което се разделили. Полицейските
служители задържали лицата незабавно на
паркинга, като междувременно В.М. и Н.А. споделили, че са погълнали топчета с
хероин. В.М. и Н.А. били транспортирани
незабавно в болница Пирогов, където им били извършени съответните медицински
манипулации. В резултат на това лицата повърнали наркотични вещества – хероин: А.
– едно топче, а В.М. - четири топчета. Бил извършен оглед на местопроизшествие
от група при 07 РУ на СДВР и топчетата с наркотични вещества – хероин били иззети като веществени доказателства.
След
задържането на лицата, бил посетен адреса, на който живеел В.М. *** и било
извършено претърсване, като било иззето живо растение канабис, суха тревиста маса и СИМ карти за
мобилни телефони.
Свидетелите С.Н. и К.Г. били наркозависими и си купували
наркотични вещества от ос.В.М..
Свидетелят Кр. Г. освен от последния, купувал наркотични вещества и от
ос. Р.Г., ос. П.Н. с прякор „Г.“ и ос. Л.Я., всички участници в престъпната
група. Свидетелят не е купувал наркотични вещества от подсъдимите по делото. Свидетелят
С.Н. не познавал подсъдимите С., Д. и Т. и не е имало случай, при който той да
е купувал от тях наркотични вещества. Познавал единствено ос. В.М., които возил
в автомобила си на посочената по-горе дата и от който свидетеля Кр. Г. купувал
периодично в инкриминирания период хероин.
Свидетелят
Н.Д. в периода от 1997 год. до 2009 год. бил наркозависим и
употребявал наркотици – хероин. Купувал предимно от „К.“ и лице с малко име В.
(самоличността на последния не е установен по делото). Не е имало случай, при
който Д. да е купувал от подсъдимите наркотични вещества, тъй като не ги познавал.
Известен му бил и познавал само свидетеля Д.А., който също познавал от средата
в която бил. Познавал ос. Р.Г., известен
му като Радо с прякор „У.“ и ос. П.Н., известен му с прякора „Г.“. Последните двама
живеели със свидетеля в един квартал, продавали наркотични вещества и Д., често
си купувал от тях в инкриминирания период. Г. и Н. работели за И. от М. с
прякор „К.“ (починалия И.М.) и В. с прякор „П.“ (ос. В.М.), които били „шефове“
на хероина в столичния кв.М.. Наркотикът се поръчвал по телефона, като първоначално „К.“, а след това и В.М.
отговаряли на обажданията, а ос. Р. Г.
(понякога и М.) отивал на уговорените срещи и носел съответното количество за
продажба на клиента. Освен него, имало и други дилъри, които свидетеля не
познавал. При една от срещите с ос.Р.Г.,
свидетеля Д. поискал да започне да продава за групата и вместо да дава пари за
наркотика, в замяна на това искал да
получава по едно топче хероин. Първоначално
Д. получил отказ, но на следваща среща Р. Г. му казал, че може да започне да
продава за тях. Осъдените Г. и В.М. започнали да го вземат на уговорени срещи и
да го представят на клиентите. На следващия ден
свидетеля Д. започнал да обикаля сам на срещи и да продава наркотични
вещества, като се придвижвал с автомобила на бащата си лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Поло“ с рег.№****. Свидетелят Д. бил изпращан на срещи с крайни потребители
на хероин, като му Р.Г. му давал предварително наркотика и му звънял по
телефона за всяка продажба. Когато количеството наркотик му свършило, Д. отивал
пред дома на Р.Г., който го зареждал отново, а той предавал съответно събраните
пари. За всяка продадена доза от свидетеля Д., на него му се полагал дял от 3
лева, които той си приспадал и оставял за себе си. Именно ос.Р.Г. ми обяснил
как да си направи „каше“, т.е. да скрие част от наркотичните вещества , за да
не държи у себе си цялото количество и
му показал кое място да използва за скривалище. Д. бил инструктиран от Р.Г. и
какво да казва на полицаите, в случай че бъде задържан от тях, както и да не
издава никой от стоящите в йерархично отношение над него лица.
Към
края на м.март 2009 год. Д. започнал да се редува с ос.П.Н. по срещи. След няколко „издънки“ от страна на Д. – изгубил
пари, кучета му изровили наркотика от скривалището, бил „уволнен“ и спрял да
продава за групата. Няколко дни по – късно разбрал от свой познат, че ос.П.Н. е
бил задържан с хероин – с „цялото зареждане“ (описаният по-горе случай при
който Н. бил задържан). На негово място започнал да продава друг дилър на име
Любо, докато всички от престъпното сдружение били задържани и дейността им била преустановена.
Свидетелят
Д. не познавал подсъдимите и лице Т. с прякор „Б.“ не го свързвал с нито един
от тях , не го разпознава и в съдебната зала.
Свидетелят
Д.А., бил наркозависим и употребявал хероин, купувал в инкриминирания период от
лице с име В., който бил с изпито лице,
а след това от ос.Л.Я. ***. На срещите, на които си купувал наркотик А., Я. бил
придружаван от лице известно му като Т. „Б.“, но от него никога не бил купувал хероин. От
присъстващите в съдебната зала подсъдими, свидетелят познавал само подсъдимия С.
***, където се засичали като клиенти. Не го знаел по друг повод.
Свидетелят
М.З. също не е купувал наркотични вещества от подсъдимите по делото. И той,
както и предните посочени по-горе лица
бил наркозависим, но си набавял необходимата доза от дилъри в района на НДК. Лица с имена Т. „Б.“, П. „Г.“ и Р.Г. не му говорели нищо.
Към датата на разпита му в хода на съдебното следствие не е могъл да възпроизведе имена и контакти на лицата, от които е купувал.
По
идентичен начин стои въпроса и със свидетелите Л.Д. и Н.В.. Същите не познавали подсъдимите и не са купували
наркотични вещества от тях.
Свидетелят
Ц. П. също бил наркозависим и преди около 10 години (в инкриминирания период)
употребявал хероин, но нямал спомен от кой си купувал. Същият не познавал никой
от подсъдимите в съдебната зала и не купувал наркотични вещества от тях.
Обикновено си набавял наркотични вещества
от дилъри на ул. „К. В.“ в гр.С., но не и от С., Д. или Т.. В
началото поръчвал от В. Й., а след като
същия починал започнал да си купува от ос.Л.Я..
Подсъдимите
по настоящето дело Т.С., В.Д. и В.Т. не участвали в описаната по-горе престъпна
група. От тях само за С. има данни, че е бил потребител на наркотични вещества,
бил наркозависими в инкриминирания период и имало случаи да е закупувал
наркотични вещества от дилъри на сдружението. Освен това същият в
инкриминирания период от 29.09.2008 год. до 27.02.2009 год. бил задържан под
стража по зм№492/2008 год. по описа на СДВР.
Не са
установени свидетели, които да сочат, че описаната по-горе организирана
престъпна група е била ръководена от подсъдимия В.Т. и участие в нея са взели Т.С.
и В.Д..
Свидетелят
Р.Г. бил наркозависим и употребявал наркотични вещества – хероин, като си
купувал от различни лица, на които не сочи имена. Не познавал лично последните
трима, нямал контакти с тях и не е имало случай да е купувал от тях наркотични
вещества. Познавал единствено подсъдимия С. и Д. визуално, но нямал отношения с
тях. Преди години (неустановен по категоричен начин период от време), Г. бил вербуван от лице В. с прякор „М.“ - „шеф
на фирма“ да продава наркотични вещества, на който се отчитал парично и в
замяна получавал по „две двайски“ безплатен хероин. Първоначално Г. бил само
клиент, но след това започнал да продава за въпросното лице, като се зареждал
от негов дилър Е. „К.“. През май месец 2007 год. Г. бил задържан под стража с наркотични
вещества. След като бил освободен от ареста, като дилъри действали лица с имена
Е, „П“, М и М. На „П“ шеф бил И. с
прякор „К.“ и Т.. В този период Г. си купувал наркотик от дилъри на И. с прякор „К.“ и Т. „Б.“, които
позволили на В. „М.“ да продава в техния район за да отклонят вниманието на
полицията.
Свидетелят
Г. не разпознава никой от присъстващите в съдебната зала и не е купувал
наркотични вещества от подсъдимите. Изброените дилъри (с изключение на И. „К.“
– починалия И.М.) не са с установена самоличност по делото.
Идентичен
е и случаят със свидетелите В.А. и Д.М., които
били наркозависими и употребявали хероин. Нито един от двамата свидетели
не е купувал наркотични вещества от някой от тримата подсъдими по делото в
инкриминирания период. Свидетелката А.
купувала хероин през 2009 год., като
звъняла на телефон, но предвид изтеклия
период от време не са установени имената на лицата и същата не съхранявала
контактите им. Към датата на разпита й в хода на съдебното следствие, свидетелката
не употребявала наркотични вещества. Свидетелят М. употребявал хероин, като в
периода м.юни до м.септември на 2008 год. и от м.февруари 2009 год. започнал да
си купува наркотични вещества от лица с
прякор „К.“ и „Б.“, на които не знаел имената. За тях работело и лице с прякор
„П.“ от кв.Г., което първоначално возел само последните двама, а след това същият
започнал и да продава. От пет години свидетеля
М. не употребявал наркотични вещества. Не може да даде описание на „Б.“. На
подсъдимия С. не знаел прякора, както и не е купувал наркотични вещества от
него.
Свидетелят
Х.Г., както и свидетеля Б.В. били наркозависими, които употребявали наркотични
вещества през инкриминирания период, като си купували същите от различни
дилъри. В. не помни имената им и не познавал подсъдимите. От лицата, от които
си купувал наркотични вещества през 2009 год. свидетеля Г. познавал двама от
тях Т. с прякор „Б.“, както и И. „К.“ и
брат му с прякора „П.“. Същият, обаче не познавал подсъдимите, не купувал
наркотични вещества от тях и посочените от него лица с прякори не били сред
тях.
Свидетелката
С.С., също била наркозависима от 1998
год. до 2009 год., когато започнала да се лекува. Случвало се през 2009 год. да
употребява хероин, като си купувала дневно по
една доза за 20лв. И тя , както и свидетеля А., си купувала от лице на
име В., който бил висок, слаб, с изпито лице. Не разпозна никой от подсъдимите в съдебната
зала.
Осъдените
Л.Я., Р.Г. и В.М., разпитани в хода на съдебното производство в качеството им
на свидетели, познавали подсъдимия Т.С., но същия им бил известен като
наркозависим. Не участвал в престъпната група и не им било известно същият да е
разпространявал/продавал наркотични вещества. С Я. и Г. заедно употребявали
наркотични вещества и били в една компания. Г. не познавал и другите подсъдими Д.
и Т., с тях се запознал след задържането му по настоящето дело. Я. познавал
освен подсъдимия С. и осъдените Пл. Н. и Р. Г., останалите лица в
залата не му били познати и известни. Свидетелят В.М. не участвал с подсъдимите С., Д. и Т. в една престъпна група и не му е
известно последните да са продавали
наркотични вещества. Същите му били познати, но не му били известни с някакви
прякори. М. не бил задържан по едно и също време с тях, а на по-късен етап на
паркинга на 25-та поликлиника в гр.С..
След
задържането на всички лица по делото, били извършени множество претърсвания и
изземвания, както с разрешение на съответния първоинстанционен Съд, така и в
случай на неотложност и при спазване на изискванията на чл.161 от НПК(поради
което се ценят от Съда), а именно:
На 14.04.2009 год. е бил извършен обиск и изземване на
Л.Я. (л.73,т.2 от ДП), като са били иззети мобилни телефони - Нокиа със СИМ карта на Глобул в работен режим, Моторола със СИМ карта на Вивател, блистер с
2 хапчета Морфин сулфат, пластика на СИМ карта, пари и връзка с ключ от л.а.
„Форд“ и дистанционно управление, подробно описани в съставения протокол.
На същата дата
е било извършено претърсване и изземване в дома на осъдения Л.Я. (л.78-79,т.2
от ДП), като от съставения за това действие протокол се установява, че са били
иззети л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№ ***, дебитна карта Маестро на ЦКБ на името на Я.,
контролен талон за застраховка на л.а. Форд Фиеста, полица за застраховка,
договор за залог, копие от договор за покупко-продажба на л.а. посочен
по-горе,ведно с контролен талон към знак на ТП и талон за безплатна пътна
помощ.
Обект на претърсване и изземване е бил домът на
подсъдимия Т.С. ***, като от съставения за това действие Протокол от 14.04.2009
год. (л.83-84,т.2 от ДП) е видно, че са били намерени и иззети 1бр. мобилен телефон Нокиа
с имей ***и 1бр. мобилен
телефон Нокиа с имей ***, 1бр. ключодържател с 1бр. ключ за
кола и дистанционно за аларма. Посочените телефонни номера СИМ карти липсват
данни да са били обект на специални разузнавателни средства и същите не
фигурират в справката на БТК АД (л.17-21, т.10 от класифицираните материали),
както в справката на Мтел с рег.№*/17.03.2010 г. (л.22-23 от т.2 кл.м-ли) и
справката на „Космо България Мобайл“ ЕАД с рег.№*/2010 г. (л.24 от същия том).
На същата дата с протокол от 14.04.2009 год.(л.88,89,т.2 от ДП ) от подсъдимия Т.С.
е бил иззет л.а. БМВ с рег.№ ****, като липсват данни да са били намерени и
иззети други следи и доказателства в автомобила. Иззети са били вещи от самия С.
при извършения му обиск на 14.04.2009 год.(л.76-77,т.2 от ДП), а именно 1 бр. ключодържател, 2бр. банкноти от по
50лв, 1бр. банкнота от 100лв, 1бр. банкнота от 10лв, 5бр. банкноти от по 5 лева
и 2бр. банкноти от по 2 лв. В същия не са били намерени и иззети мобилни
телефони или СИМ карти. В посочения протокол
липсва номер на досъдебното
производство, по което е извършено действието. Съдът приема, че този
пропуск е чисто технически и няма никакво съмнение, че действието по
разследването е извършено именно по настоящето досъдебно производство, поради
което не го отчита като съществено процесуално нарушение. На 15.04.2009 год. отново е било извършено второ
претърсване и изземване в дома на С., като от съставения протокол е видно, че
нищо не е било намерено и иззето.
На 17.04.2009 год. е било извършено претърсване и
изземване в дома на подсъдимия Вл. Т., като са били иззети 2бр. мобилни телефони Нокиа 1208, полиетиленов плик с надпис „mobi“ с връзка със 7 бр. ключове, 2бр. връзки за обувки,
1бр. платнена чантичка „Samsonite“ ;
1бр. кожен колан, 1бр. връзка с ключове с 4бр. ключове, 2бр. мобилни телефони- LG и Нокиа N90, 1бр. СИМ карта на Глобул, подробно описани в
съставения протокол (л.80-81,т.2 от ДП).
На 14.04.2009 год. е било извършено претърсване и изземване в дома на
осъдения Р.Г. ***), като от съставения за това действие протокол (л.87-88,т.2
от ДП) е видно, че са били иззети
мобилен телефон Нокиа 2610 със
СИМ карта на Вивател, ел.везна, кафяво на цвят пластмасово шише с прозрачна
течност и бележник. При извършения обиск на Г. на същата дата (л.89-90,т.2 от
ДП) не са били намерени вещи, които да са били в интерес на воденото
наказателно производство.
На 15.04.2009 год. е бил извършен обиск на подсъдимия В.Д.,
като у същия са били намерени и иззети
(вж.протокол на л.91,т.2 от ДП) 1бр.
банкнота от 50лв, 2бр. банкноти от по
20лв, 9бр. банкноти от по 10лв, 7бр. банкноти от по 5лв, 1бр. банкноти от по
2лв. На същата дата (л.91,т.2 от ДП) е бил извършен още един обиск на Д. и са
били намерени 1бр. мобилен телефон Нокиа
1600 със СИМ карта на Вивател с №****, 1бр. мобилен телефон “HTC“ със СИМ карта
на Вивател с №***, 20бр. банкноти от по 100лв, ведно с платнена чантичка,както
и банкова карта на ПБ на името на Т., фонокарта с 50 импулса и фонокарта със
100 импулса, 3бр. банкноти от по 50лв,13 бр. банкноти от по 20лв, 32бр.
банкноти от по 10лв и 1бр. банкнота от по 5 евро.
Освен горните, претърсване е било извършено и в
л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“ с № ***(л.94-95,т.2
от ДП), в който са намерени и иззети 1бр. мобилен телефон Нокиа 2310 със СИМ
карта на Вивател с №***, 1бр. мобилен телефон със СИМ карта на Вивател с №***,
ведно с 2 бр. батерии за телефоните.
Нито едно от посочените СИМ карти , иззети от
подсъдимия Д. не са обект на приложената по делото справка на БТК в т.2 от класифицираните материали
посочена по-горе, както в справката на Мтел с рег.№***/17.03.2010
г. (л.22-23 от т.2 кл.м-ли) и справката на „Космо България Мобайл“ ЕАД с рег.№***/2010
г. (л.24 от същия том). Липсват по делото доказателства относно това, че описаните по-горе СИМ карти
са били обект на експлоатиране на специални разузнавателни средства.
На 15.04.2009 год. е било извършено претърсване и
изземване в заведение „К“, находящо се в бл.* в ж.к. СГ. в гр.С.. От маса в
заведението са били иззети следните вещи (л.96-97,т.2 от ДП): 1бр. мобилен
телефон НТС, 1бр. мобилен телефон Нокиа,
2бр. мобилни телефони Самсунг ,1 1бр. черна чантичка и 3бр. СИМ карти на „Виваком“. Липсват
безспорни доказателства същите да принадлежат или да са ползвани от някой от
подсъдимите по делото.
С Протокол за
доброволно предаване от 04.06.2009 год.(л.100,т.2 от ДП) към веществени
доказателства по делото е бил приобщен и 1бр. СИМ карта на Вивател с номер ****,
предадена от свидетеля Н.Д..
На 21.04.2009 год.
е бил извършен обиск и изземване
на осъдения В.М., като са били намерени и иззети 11бр. банкноти от по
10лв, 9 бр. банкноти от по 20лв, 2бр. банкноти от по 5лв, 2бр. банкноти от по 50лв.
На същата дата - 21.04.2009 год. е бил извършен обиск
и изземване от К.Г.(л.102-103,т.2 от ДП),от който е бил иззет 1 бр. мобилен
телефон „Моторола“ и СИМ карта на
Вивател. В посочения протокол липсва
номер на досъдебното производство, по
което е извършено действието. Съдът приема, че този пропуск е чисто технически
и няма никакво съмнение, че действието по разследването е извършено именно по
настоящето досъдебно производство, поради което не го отчита като съществено
процесуално нарушение. Идентичен
процесуален пропуск и недостатък се констатира и в съставените протоколи: за
обиск и изземване от свидетеля С.Н. на 21.04.2009 г.(л.104-105,т.2 от ДП), от
който са били иззети 1 бр. мобилен телефон Самсунг със СИМ карта на Вивател; за
претърсване и изземване(л.106-107,т.2 от ДП) от на л.а. Опел Вектра с рег.№***,
от където са иззети мобилни телефони- общо 8бр. ,ведно със СИМ карти;
претърсване и изземване от свидетеля В.л.(л.105-106,т.2 от ДП) , където не са
иззети вещи; претърсване и изземване от дома на В.М. (л.108-109,т.2 от ДП), при
които са иззети 3бр. растения, зелени на цвят и 1бр. кутия със зелена тревиста
маса, 1бр. лична карта, 2бр. СИМ карти,4бр. СИМ карти на Вивател.
По делото е било извършено разпознаване единствено от свидетелката Н.Р.,която видно
от съставения за това действие протокол от 13.02.2009 год.(л.150,т.2 от ДП)
същата е разпознала починалия И.М..
Веществените доказателства по делото, които са били
иззети в хода на разследването са били предмет на извършени огледи на
15.04.2009г.(л.152-153,154-155,156,т.2 от ДП),които Съдът цени и ги ползва при формирането
на фактическата обстановка и изводите, направени въз основа на нея.
По делото е бил извършен оглед на
местопроизшествие на 12.02.2009 год. в
ж.к. „М. 2“, бл.*,ет.*,ап.*, а именно в дома на починалия В. Й. (л.12-13,т.4 от
ДП),както и в л.а. БМВ 318 с рег.№ ***, паркиран в същия квартал пред вх.*,бл.**.Иззети
са веществени доказателства, относими към побоя на починалия В.Й., за който бе
отбелязано по-горе.
На 02.04.2009 год. на КПП-52 , на кръстовището на
бул.“С. ш.“ и бел.“О. п.“ е бил извършен оглед на местопроизшествие (л.3-4,т.1
от ДП), като предмет на огледа е бил л.а. „ДЕУ“, модел „Нексия“ с рег.№****,
управляван от осъдения П.Н.. От последния при извършения му обиск и изземване
на същата дата са били иззети и описаните по-горе наркотични вещества – 11бр.
розови полиетиленови топчета с кафеникаво-бяло вещество,17бр. синьо-жълти
полиетиленови топчета с кафеникаво-бяло прахообразно вещество и 1бр.
синьо-жълто полиетиленово топче с кафеникаво-бяло прахообразно вещество.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията
на вещите лица по извършените експертизи (в хода на досъдебното
производство посочени по-долу), като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата
доказателствена съвкупност.
По делото са били извършени
множество експертизи, които Съдът цени и
същите кореспондират с гореизложената фактическа обстановка:
Извършена е комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза от вещите лица К.
и Г., като от представеното заключение от 04.04.2009 год. (л.46-52, т.2 от ДП)
се установява, че Пл. Н. е психично здрав, същият страда от Синдром на
хероинова зависимост, изразяваща се в поява на соматични и психични
разстройства при отнемането на веществото, нараснал толеранс спрямо него и
налични негативни промени в телесното, психичното и социалното функциониране. Н.
към инкриминираната дата е могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си. Наркоманната зависимост , от която страда
последния, според вещите лица се явява
психичен недостатък, който ограничава възможността му да организира
своята защита и самостоятелно да защитата правата си, но психичното
състояние на осв. Н. към момента на
изследването не се явява пречка за участието на същия във всички фази на
наказателно производство.
Извършена е физико- химическа експертиза по Протокол №326/Х-2009 год. от вещото лице Ал. Дж. (том 1, лист 58-60 от ДП), като от
представеното заключение от 16.05.2009 год. се установява, че изследваните веществени доказателства, които
са били иззети от осъдения Пл. Н. - 29 бр. полиетиленови топчета с кафеникаво-бяло прахообразно вещество са
хероин със следното количество нетно тегло и активно наркотично действащ компонент –диацетилморфин, както следва:
|
Обект№ наркотик
|
Вид
|
Количество в грама
|
Процентно съдържание на активния
компонент в
процент
|
|
1.
|
хероин
|
0.30
|
23.8
диацетил - морфин
|
|
2.
|
хероин
|
0.14
|
26.5 диацетил -
морфин
|
|
3.
|
хероин
|
0.14
|
31.4 диацетил -
морфин
|
|
4.
|
хероин
|
0.16
|
35.3 диацетил -
морфин
|
|
5.
|
хероин
|
0.15
|
36.5 диацетил -
морфин
|
|
6.
|
хероин
|
0.16
|
31.1 диацетил -
морфин
|
|
7.
|
хероин
|
0.16
|
29.2 диацетил -
морфин
|
|
8.
|
хероин
|
0.14
|
28.0 диацетил -
морфин
|
|
9.
|
хероин
|
0.14
|
27.0 диацетил -
морфин
|
|
10.
|
хероин
|
0.16
|
27.1 диацетил -
морфин
|
|
11.
|
хероин
|
0.15
|
30.31 диацетил - морфин
|
|
12.
|
хероин
|
0.15
|
28.4 диацетил -
морфин
|
|
13.
|
хероин
|
0.33
|
24.9 диацетил -
морфин
|
|
14.
|
хероин
|
0.35
|
27.7 диацетил -
морфин
|
|
15.
|
хероин
|
0.35
|
25.7 диацетил -
морфин
|
|
16.
|
хероин
|
0.33
|
26.6 диацетил -
морфин
|
|
17.
|
хероин
|
0.32
|
27.9 диацетил -
морфин
|
|
18.
|
хероин
|
0.32
|
31.3 диацетил -
морфин
|
|
19.
|
хероин
|
0.33
|
28.4 диацетил -
морфин
|
|
20.
|
хероин
|
0.30
|
27.2 диацетил -
морфин
|
|
21.
|
хероин
|
0.34
|
25.3 диацетил -
морфин
|
|
22.
|
хероин
|
0.38
|
26.1 диацетил -
морфин
|
|
23.
|
хероин
|
0.35
|
25.1 диацетил -
морфин
|
|
24.
|
хероин
|
0.34
|
28.6 диацетил -
морфин
|
|
25.
|
хероин
|
0.35
|
27.7 диацетил -
морфин
|
|
26.
|
хероин
|
0.29
|
28.0 диацетил -
морфин
|
|
27.
|
хероин
|
0.33
|
26.5 диацетил -
морфин
|
|
28.
|
хероин
|
0.33
|
29.0 диацетил -
морфин
|
|
29.
|
хероин
|
0.28
|
29.5 диацетил -
морфин
|
Извършена е физико- химическа експертиза по Протокол №359/Х-2009 год. от вещото лице Д.Д.(том 1, лист 63-67 от ДП), като от представеното заключение от 08.05.2009 год.
се установява, че изследваните
веществени доказателства, които са били иззети от осъдения В.М. са 3,63 гр.
марихуана с 0,13% тетрахидрокарабинол. Експертизата е изследвала и кафявото
прахообразно вещество, иззето от стомашното съдържимо на ос. В.М. и свидетеля
Н. Г. (т.2, л.118-121). Приобщените като веществени доказателства общо 5бр.
обекти е установено ,че съдържат хероин с нетно тегло съответно 0,33гр,
0,30гр., 0,15гр., 0,15гр. и 0,19гр. и с посочен в експертизата процент на
активно наркотично действащ компонент – диацетилморфин
и представляват високорискови наркотични вещества.
По отношение на зелената свежа тревиста маса, иззета
от обитавания от осъдения В.М. адрес не е установено същата да представлява
наркотично вещество.
По делото са извършени съдебно-психиатрични експертизи
по отношение на свидетели и подсъдими, а именно по отношение на
свидетелите Н.Р. (т.6, л.12-13 от ДП), С.Н.
(том 6, лист 15-17 от ДП), К.Г.(том
6, лист 21-23 от ДП) и Н.Г.(том 6, лист 26-28).
От представените заключения по посочените експертизи
се установява, че лицата не страдат от психично заболяване и психичното им
състояние позволява да възприемат
правилно фактите от значение за делото и дават достоверни показания за тях.
По всички
посочени по-горе експертизи, извършени в хода на досъдебното производство, заключенията
са приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им и без извършване на
разпит на вещи лица по тях със съгласието на страните на основание чл.282,ал.3
от НПК.
Изводите на вещите лица кореспондират изцяло с изводите на
Съда при формирането на вътрешното убеждение. Съдът изцяло приема за достоверни
изготвените заключения на вещите лице, цени ги и им дава вяра, като намира че те
кореспондират с останалия достоверен доказателствен материал по делото, включително
и с приетите по делото гласни, писмени и веществените доказателства. В тази насока няма спор и със страните по
делото, които не оспорват заключенията на вещите лица и не правят възражения в
тази насока. Отделно, Съдът приема, че всички горепосочени заключения , по
назначените експертизи в хода на досъдебното производство са задълбочени, пълни
, ясни и са изготвени от компетентни вещи лица , поради което и не се е
наложило да бъдат назначавани повторни или допълнителни експертизи.
Съдът
намира,че приобщените по делото (в досъдебното и съдебното производство) писмени
доказателства подкрепят изцяло възприетата фактическа обстановка и се
кредитират като достоверни. Съдът цени като достоверни и кредитира и следните
писмени доказателства, приобщени по делото, а именно :
-
от досъдебното производство:
Том 1 - Протокол за оглед на местопроизшествие от
02.04.2009 г. (л.3-4); Протокол обиск и изземване от 02.04.2009 г. (л.5-6);
Определение на СРС по чл.164,ал.3 от НПК, ЧНД №И-1134/2009 г.(л.25) и искане от СРП (л.26); справка за лице бълг. гражданин
в АИС БДС (л.34); копия от бюлетини за съдимост на Пл. Н. (л.35-41); КСППЕ (л.46-52);
Физико- химическа експертиза - Протокол №326/Х-2009 (л.57-60); Физико - химическа
експертиза – Протокол №359/Х-2009 г. (л.64-67);
Том 2 - Протокол за обиск и изземване от 14.04.2009 г.
(л.73); Протокол за претърсване и изземване от 14.04.2009 г. (л.74-75);
Протокол за обиск и изземване от 14.04.2009 г. (л.76-77); Протокол за претърсване
и изземване от 14.04.2009 г. (л.78-79); Протокол за претърсване и изземване от
17.04.2009г. (л.80-81); Протокол за доброволно предаване от 24.04.2009 г.
(л.82); Протокол за претърсване и изземване от 14.04.2009 г. (л.83-84);
Протокол за претърсване и изземване от 14.04.2009 г. (л.85-86); Протокол за
претърсване и изземване от 14.04.2009 г. (л.87-88); Протокол за обиск и
изземване от 14.04.2009 г. (л.89-90); Протокол за обиск и изземване от
15.04.2009 г. (л.91); Протокол за обиск и изземване от 15.04.2009 г. (л.92);
Протокол за обиск и изземване от 15.04.2009 г. (л.93); Протокол за претърсване
и изземване от 15.04.2009 г. (л.94-95);
Протокол за претърсване и изземване от 15.04.2009 г. (л.96-97); Протокол за
доброволно предаване от 12.05.2009 г. (л.98); Протокол за доброволно предаване
от 04.06.2009 г. (л.100); Протокол за обиск и изземване от 21.04.2009 г. (л.101);
Протокол за обиск и изземване от 21.04.2009 г. (л.102-103); Протокол за обиск и
изземване от 21.04.2009 г. (л.104); Протокол за обиск и изземване от 21.04.2009
г. (л.105); Протокол за претърсване и изземване от 21.04.2009 г. (л.106-107);
Протокол за претърсване и изземване от 21.04.2009 г. (л.108-109); Протокол за
оглед на местопроизшествие от 21.04.2009
г. (л.116-117); Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.04.2009 г. (л.118-119); Протокол за оглед
на местопроизшествие от 21.04.2009 г. (л.120-121);
Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.04.2009 г. (л.151);
Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2009 г. (л.152-153);
Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2009 г. (л.154-155);
Протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2009 г. (л.156);
приемо-предавателен протокол за НВ (л.158);
Том 3 -
свидетелство за съдимост на св. Д.М. (л.58); свидетелства за съдимост на В.М. (л.60-61), Р. Г. (л.63); Т.С. (л.66-68, 75-77); И.М. (л.70-71);
В.Т. (л.73), В.Д. (л.80), Л.Я. (л.82); Справка от НСС рег. № И-47879/17.04.2009
г. (л.79);
Том 4 - Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2009 г. (л.12-13); Протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.02.2009 г. (л.14-15);
Том 5 - Справки за лице бълг. гражданин в АИС БДС (л.1-12);
заповед за задържане на лице от 15.04.2009 г. на В. Д. (л.24); заповед за
задържане на лице от 14.04.2009 г. на Т.С. (л.31); заповед за задържане на лице
от 15.04.2009 г. на В.Т. (л.31);
Том 6 – Съдебно - психиатрични експертизи (л.2-4, 11-13,
15-17, 21-23, 26-28);
Том 7 - Определения по чл.161,ал.2 от НПК (л.46-57,87-98);
Определение по чл.161,ал.1 от НПК (л.99);
Том 8 - Удостоверение за наследници на В.П. Й.
№535/11,06,2009 (л.99);У-ние за раждане на П.В. Й.(л.98);
Том 9 - Справка от ГД "ИН" 14277/21.10.2013
г. за Т. С. (л.27); Справка от ГД "ИН" №7444/30.10.2013 г. за Т. С. (л.29);
Том 11 - Справки за съдимост на Л.Я. (л.50-52), В .Д. (л.58-60),
Ив. М. (л.66-69), Р. Г. (л.77-79), В. Т. (л.84), Т. С. (л.90-93), П.Н.
(л.106-117), В.М. (л.134-135); заверен препис от Акт за смърт на И.М.
№691/24.05.2016 г. (л.75а); справка от НСС за Т. .С. рег.№И-19514/27.05.2016 г.
(л.97); справка от ГД "ИН" за
Т.С. рег.№ И-8098/17.06.2016 г. (л.103);
Том 13 - Удостоверение за наследници
изх.№1710/26.09.2016 год.(л.6).
-от съдебното производство:
Том 1 - Протокол от 12.04.2018 год. по НОХД №895/2018
год. по описа на 11н.с. при Специализиран наказателен съд (л.106-112 от СП), материалите
по НОХД №895/2018 год. по описа на Специализиран наказателен съд, 11 н.с., материалите
по НОХД №167/2017 год. по описа на Специализиран наказателен съд, 3 н.с.,
преразпределено впоследствие на 12н.с.; препис – извлечение от Акт за смърт на Н.Р.
(л.167), Акт за смърт на А.Г. (л.207);
Том 2 - Акт за смърт на Д.Д. (л.230), Справка от МП, ГД“ИН“
относно подсъдимия Т. С. (л.369,437),Справка от НСС за подсъдимия Т. .С.
(л.371), материали от 07 РУ-СДВР (л.393-394), справка от СГП №1597/04.10.2018г.
(л.395), Удостоверение за раждане на А.С. (л.426), копие от трудов договор от
17.07.2017 год. (л.427),Справка за съдимост на Вл. Т. (л.434), Справка от МП, ГД“ИН“
относно подсъдимия Т. С. (л.438,524), Справка за съдимост на В. Д. (л.440-443),
Справка от НСС за подсъдимите (л.444-457).
Фактическата
обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от: обясненията
на подсъдимия Т.С., дадени в хода на съдебно следствие, както и от показанията на свидетелите, дадени
в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на чл.281 от НПК и
кредитирани от съда в посочените по-долу части, а именно на: Д.М., Н.Р.
(починала) (прочетени по реда чл.281, ал. 1, т. 4, пр.
2 НПК от ДП), Д.Д. (включително и прочетените по реда
чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Р.Г. (включително и прочетените по
реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Д.М. (включително и
прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Х.Г.
(включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), К.Г. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1
и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), С.Н. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4
вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Д.Д. (включително и прочетените по реда
чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), М.З., В.Д., Л.Д., Н.В., Н.Г.
(включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Ц. П. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1
и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Н.Д. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4
вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Д.А. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4
вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Б.В., С.С., Л.Я., Р.Г. и В.М..
Съдът
кредитира и дава вяра на показанията на посочените свидетели в съответните
части (посочени подробно по-долу), като житейски логични, последователни и
непротиворечащи си. Действително, за някои от тях се констатират неточности и
разминавания, но Съдът ги отчита като дължащи се на дългият период от време
изминал от датата на извършването на престъплението до момента, а и още повече
че тези противоречия не са от такова естество, че да водят до направата на
други изводи и друга фактическа обстановка, различни от възприетите.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие пред съдебния състав и
прочетените по реда на чл.281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (с малки изключения и
посочени в конкретика по-долу), а именно от 22.04.2009 год. дадени пред орган
на досъдебното производство. Същите кореспондират напълно с възприетата от съда
фактическа обстановка. Свидетелят Д. подробно разказва за задържането на ос. В.М.
и придружаващите го С. Неделчев и К.Г.
на 21.04.2009 год., когато била проведена СПО по линия на наркотиците в
кв.М. в гр.С.. Освен посочените лица бил задържан и свидетеля Н.Г., който малко
преди идването на органите на МВР бил закупил от В.М. хероин и който погълнал.
За посочената дата и събития свидетелстват и разпитаните на досъдебното производство С.Н., К.Г. и Н.Г.,
чиито показания също са прочетени по реда на чл.281 от НПК и приобщени към
доказателствения материал по делото. В тази връзка показанията на посочените
свидетели, които са били дадени пред орган на досъдебното производство си
кореспондират в пълнота и се намират в житейско и логическо единство, поради което и Съда ги ползва с
доверието си. Свидетелят Д. подробно
описва водача на автомобила Неделчев, както и пътниците в него К.Г., В.л.(приятелка
на В.М.) и В.М., същият е станал очевидец на приближаването на свидетеля Н.Г. към автомобила и кратката комуникация между него и В.М., ведно с предаването на
наркотика. Както и свидетеля Н.Г., така и Д. свидетелстват на досъдебното
производство за задържането и посещението незабавно след това на болницата
„Пирогов“, където първия и В.М. повърнали хероин на топчета. В подкрепа на посочените
показания са и тези на свидетелите Н. и Кр .Г., които също са били очевидци на
мястото на описаните събития. Показанията на горните свидетели кореспондират с
извършения оглед на местопроизшествие на 21.04.2009 год. и на автомобила, с
който се придвижвали лицата, на огледа на
стомашното съдържимо на В.М. и Н.Г., както и с извършената по делото ФХЕ.
Анализирайки показанията на свидетеля
Д., дадени пред съдебния състав най-общо кореспондират с прочетените от
досъдебното производство. Липсата на спомен у свидетеля, Съдът обяснява с оглед
изминалия период от време от датата на събитията, за които разказва. Д. си спомни и потвърди най-общо
фактите относно задържането на ос. В.М., като заяви че подсъдимите по
делото не са били там. Действително същият сочи, че познава С., Т. и Д. във връзка с работата си като полицейски
служител, тъй като същите били криминално проявени и е участвал в задържането
им, но същия не излага конкретни факти
относно връзка на последните трима с осъдените по делото лица и конкретно тяхно
участие в инкриминираната престъпна група. Свидетелят Д. заяви, че не си спомня
конкретика около задържането на С. по делото, тъй като с него имал доста
контакти преди и след това във връзка с работата си. По отношение на подсъдимия
Т., свидетеля Д. заяви, че същия е бил задържан в кафе в СГ. в гр.С., като не е
имало открити вещи в интерес на разследването, освен мобилни телефони.
Показанията на свидетеля Д. изцяло кореспондират с възприетата от Съда
фактическа обстановка, като от същите не могат да се направят категорични
изводи за участие на подсъдимите в процесната организирана престъпна група.
Отнесени към останалите събрани по делото доказателства , същите единствено
навеждат на изводи за участие на ос. В.М. в престъпното сдружение.
В хода на съдебното следствие е
разпитан свидетеля Р.Г.. Същият, както и повечето разпитани по делото свидетели
(с изключение на полицейските служители и поемното лице) е бил наркозависим, като
е употребявал хероин. При извършения му разпит Г. потвърди този факт, като посочи, че не си
спомня от кои дилъри си е купувал наркотика към 2008-2009 год. Съдът цени
показанията на този свидетел в посочената част, като приема за недостоверни
единствено изложеното от него досежно извършения му разпит на досъдебното
производство, а именно че е дал показания под диктовка на разследващия полицай
за да избегне наказание и за да бъде пуснат да си върви. Посоченото обяснение е
нелогично, имайки предвид изложената фактология в детайли. Предвид наличието на процесуалните предпоставки на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК е било допуснато
прочитането на протокол за разпит на свидетел от 11.06.2009г., в който са
обективирани показанията на свидетеля Р.О.Г., дадени пред орган на ДП (том 2,
лист 50-51 от ДП). Съдът обсъждайки дадените показания от свидетеля Г. от
досъдебното производство, намира че същите са логични, достоверни, подробни, но
не допринасят за разкрИ.ето на обективната истина по делото. Видно е, че свидетеля в показанията от досъдебното
производство на първо място разказва за период, които значително предхожда
инкриминирания - 2007 год., а след това същия е бил задържан и е пребивавал в местата за лишаване от
свобода. На следващо място в показанията на Г. е видно, че са споменати
множество лица единствено по техните прякори, с които са били известни в
обществото, без да е установена по несъмнен начин самоличността им в хода на
досъдебното производство и без да е извършено нито едно разпознаване. В този
смисъл е видно, че не може и липсват доказателства, които да сочат по несъмнен
начин, че е налице идентичност между подсъдимия С. и лице с прякора „Б.“ или между подсъдимия Д.
и лице с прякора В „М.“. Отделно от това свидетеля сочи, че лицата с прякора „Б.“ и „М.“ са били конкуренция във връзка с разпространението на наркотици в
кв.М. в гр.С., което от своя страна противоречи изцяло на изложената фактическа
обстановка във внесения по делото обвинителен акт от Специализираната прокуратура. Отделно от
горното по делото не е установена изобщо самоличността на посочените от Г. лица
известни като „П.“, Е, Е и др. Единствено по делото е безспорно установено, че
лице с прякора И.„К.“ е именно починалия И. М., брат на ос. В.М., за което има
безспорни доказателства, както и че от него Г. си е купувал наркотични
вещества след излизането му от ареста и
поради това Съдът цени показанията му единствено в тази част. За това, че Ив.М.
е продавал наркотични вещества по делото и че е бил участник в организираната
престъпна група, има многобройни доказателства по делото и не се спори. В останалата
част, Съдът намира показанията на свидетеля Г. за не относими към воденото
наказателно производство тъй като не
касаят изясняването на ролята на подсъдимите в инкриминираната престъпна група,
а на трети лица, които не са изобщо установени като самоличности и нямат връзка
с повдигнатите обвинения. Отделно от горното свидетеля заяви, че подсъдимия С.,
който е в съдебната зала го познава
визуално, няма отношения с него и не го свързва с лице с прякор „Б.“. Сочи, че
му е известен по физиономия от квартала, в който живеел преди време и с него
бил на „здравей, здрасти“. По отношение на тези обстоятелства, по идентичен
начин стои въпросът и с показанията на свидетелите Д.М., Х.Г., К.Г., Н.Г., Н.Д.
и Д.А.. Нито един от посочените свидетели по делото не сочи в приобщените показания от
досъдебното производство по реда на чл.281,ал.4 вр. ал. 1 от НПК, че лицето с
прякор „Б.“ или лице на име Т. е идентично с подсъдимия С.. По делото не е
извършено нито едно разпознаване от последните, а в хода на съдебното
следствие свидетелите не разпознават С.,
като лице което да е участвало в инкриминираната организирана престъпна група и продавало
наркотични вещества. В тази насока единствено могат да се правят предположения,
но не и категорични и несъмнени изводи. С оглед на това в посочената част,
Съдът намира че показанията на изброените свидетели не се отнасят за подсъдимия
С.. Отделно от горното освен приобщените показания по реда на чл.281,ал.4 от НПК, по
делото не са събрани други доказателства, които да обвързват по някакъв начин С.
и да сочат съпричастността му с престъпното сдружение, в което са
членували осъдените В.М., Р. Г., Пл .Н., Л.Я. и починалия Ив.М..
Съдът
цени показанията на свидетеля Д.М. дадени пред съдебния състав, като
логични и достоверни в частта в която сочи, че
познава подсъдимия С. единствено като
лице от квартала и от него не е купувал наркотик. М. е посочил, че не си
спомня подробности относно периода 2007-2009 год., когато и на какви дози и за
какви цени е купувал наркотика. Сочи единствено, че има спомен ,че е
купувал наркотик от „К.“, но не
съхранява телефона му. Липсата на спомен у свидетеля е обяснима с оглед
изтеклия период от време, като това бе основание (чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК) за прочитане на показанията на
свидетеля от досъдебното производство – обективирани в протокол от 23.04.2010г. (том 6, лист 141 от ДП).
Посочените показания се ценят от Съда, тъй като същите касаят престъпната
дейност на починалия Ив.М. с прякор „К.“ през инкриминирания период и се
подкрепят от доказателствата по делото. Същите са достоверни, логични и
последователни. В прочетените
показания свидетеля М. съобщава и за лице с прякор „Б.“, от което
през януари, февруари 2009 год. си е
купувало хероин, както и в периода юни-септември 2008 год. Същият е дал
описание на упоменатото от него лице
единствено с прякора му, като го е описал
„около 30 години, с неприятна физиономия, леко пъпчив, с остри черти,
остър нос, изразени скули, с коса до средата на врата, с тъмни очи, висок около
170см, слаб. В хода на досъдебното производство обаче не е извършено
разпознаване, а даденото описание не
може да бъде свързано с подсъдимия С.. Отделно от това, още на досъдебното
производство свидетеля М. е заявил, че
не му е известно местоживеенето на „Б.“. След прочитането на показанията на М.,
свидетеля е заявил че не си спомня
подробности, но не си е купувал лично от
подсъдимия С. наркотични вещества, както и към датата на разпита му не
си спомня как точно изглежда „Б.“. Показанията на М. се приемат за достоверни с
оглед обстоятелството, че не са налице по делото други доказателства, които да
ги оборват или най-малкото да са в противоречие с тях.
По аналогичен начин стои въпросът и с анализа на
показанията на свидетеля Х.Г..
Същият, при извършения му разпит
в хода на съдебното следствие заяви, че не познава никой от присъстващите подсъдими в съдебната
зала, както и че лица с прякори И. „К.“ и Т. „Б.“ не му говорят нищо. Съдът
цени показанията на Г. като логични, като намира че същите са достоверни. Липсата на спомен у свидетеля
се обяснява с дългият период от време от
2009 год. до датата на разпита му. Г. заяви, че е купувал наркотични вещества
от различни дилъри, като някои пъти е поръчвал по телефона, а друг път е
купувал от дилъри в района на центъра на
С. или отделни квартали.
На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.1 и 2, предл. 2
от НПК е било допуснато прочитане на протокол от 22.04.2010г., в който са
обективирани показанията на свидетеля Х.Е.Г., дадени пред орган на ДП (том 6,
лист 142-143 от ДП). Посочените показания дори и да се приемат за достоверни,
не са пълни и детайлни за да обосноват
извод за съпричастност към инкриминираната група от страна на
С. или някой друг от подсъдимите лица. На първо място свидетеля Г.
съобщава в показанията си от досъдебното производство за инцидентна употреба на наркотични вещества
– хероин. Същият сочи, че 2009 год. е употребявал инцидентно, т.е. не постоянно и не регулярно
във времето. В този смисъл не може да се приеме по безспорен начин, че
показанията му касаят инкриминираният период, тъй като същият е с край
14.04.2009 год. съобразно повдигнатите обвинения. На следващо място отново, както
бе констатирано и при предходни свидетели Г.
сочи ,че е купувал наркотика от двама – трима дилъри, като от тях
познавал Т. с прякор „Б.“ и И.„К.“. За тях е
посочил, че не се е случвало да идват заедно. Изключително кратките показания,
без да се съобщават подробности относно дати,
време, място, без да е извършено разпознаване, което да води до категорични изводи,
че лицето Т. с прякор „Б.“ е идентично с подсъдимия Т.С.,
водят единствено до предположения. От показанията на свидетеля Г. не може да се
изведе каквато и да е била съпричастност
на подсъдимия С. с инкриминираната организирана престъпна група и то в период
от неустановена дата през м.01.2008 год. до 14.04.2009 год. Съдът приема за
достоверни посочените показания, както и дадените такива след прочитането на
протокола от досъдебното производство. Свидетелят е заявил, че изобщо няма спомен за събитията, за които е разказвал, както и
че не си спомня как изглеждат лицата, чиито прякори е съобщил или какви
автомобили са управлявали. По делото не са установени други доказателства
(липсва и разпознаване, извършено от свидетеля), които да оборват показанията
на свидетеля Г. или да са в противоречие с тях, поради което и няма основание
същите да се приемат за недостоверни и обслужващи интереса на подсъдимите.
В показанията си от 21.04.2009 год. (том 2, лист 62-63 от ДП), както
и отчасти в тези от същата дата, но находящи се в том 6, лист 24 от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 предл.2 НПК, свидетеля Кр.
Г. подробно разказва за възприетите от него факти от действителността, както и
че ос. В.М. бил известен с
обстоятелството, че продава наркотични вещества и че бил брат на „К.“, който
също се занимавал с наркотици. Обстоятелството, че В.М. продавал наркотични
вещества се потвърждава и от количеството, което същият повърнал и било
намерено у него - 4бр. топчета и водещо до извод,че същите са предназначени за
продажба и разпространение до крайни клиенти. Освен това Кр. Г. сочи, че докато се возели с колата на Н.,
един от многото телефони на В.М. непрекъснато звънял, обикаляли на срещи и при
всяка среща последният вадел топче хероин от устата си и го продавал на
съответния клиент, като съобщавал и нов телефонен номер за поръчки. Кр. Г.
свидетелства и за осъдените Р.Г. и П.Н., за които е безспорно
по делото, че са били заедно с ос.В.М. участници в една и съща организирана
престъпна група. И Р.Г. и П.Н., известен
като П. "Г.“ продавали хероин и от които Кр. Г. си купувал, като преди това се обаждал на
предоставения му телефонен номер. В
показанията си свидетеля Кр. Г. говори за лице на име Т., за което е изложил че е „държал“ телефона, на който си
поръчвал наркотични вещества. Съдът намира, че не може да свърже по несъмнен
начин лицето Т., за което е дал
показания Кр. Г. на досъдебното производство с подсъдимия Т.С., а може
единствено да се направят предположения. На първо място в показанията на Кр. Г. липсват
описание и индивидуализиращи белези на това лице, по делото не е било извършено
разпознаване и респ. не може да бъде установено по безспорен начин, че това е
подсъдимият С.. По същия начин стои и въпроса с лицето Владо, за което
свидетеля говори, че доставял на Р. и Т.
наркотични вещества, когато количеството свършило и че при възникване на
проблеми, именно той ги решавал. Лицето Владо, което не е описано, разпознато и
индивидуализирано по някакви отличителни белези от свидетеля, по никакъв начин
не може да бъде свързано по безспорен начин с подсъдимия В.Т.. В тази част
показанията на свидетеля Кр. Г. се вземат
предвид от съдебния състав при
изграждането на изложената фактическа обстановка и направените изводи досежно
ос.В.М. и неговата дейност и роля в престъпното сдружение и тази на ос. Р. М.. Показанията на свидетеля Кр. Г. не водят обаче,
до извод за участие в организирана престъпна група на подсъдимите по делото в
инкриминирания период заедно с осъдените В.М., починалия Ив.М., Р.Г., Л.Я. и Пл.Н..
В съдебно заседание свидетеля Кр. Г. заявява, че не си спомня за прочетените факти и обстоятелства, което Съдът
приема за достоверно с оглед изтеклия период от време от датата на събитията до
настоящия момент, но въпреки това Съдът дава вяра на изложеното от свидетеля
пред органа на досъдебното производство. Този извод се прави след съпоставката
на показанията на свидетеля Кр. Г. с тези на други свидетели по делото, дали
показания за същите факти от действителността – свидетелите С. Н., Н. Г. и Д.,
които се ценят като достоверни. Поради същите съображения Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която е заявил пред съдебния състав че
прочетеното във втория протокол не отговаря на истината, както и че част от
подписите на предявените му протоколи(прочетените) не са негови. Приема за
достоверно показанията на Кр.Г. , в частта
в която сочи че не е купувал наркотични вещества от подсъдимия С., тъй като по
делото не е установено по безспорен начин противното, а и в тази част показанията му не се опровергават
от други доказателства.
Показанията на свидетеля Кр. Г. от досъдебното
производство изцяло кореспондират и се подкрепят от тези на свидетеля С.Н.,
също дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 предл.2 от НПК( от 21.04.2009, том 6, лист 19 от ДП).
Посочените показания изцяло се намират във взаимовръзка с изложеното от
свидетеля Д., както и от изложеното от свидетеля Н.Г. на досъдебното
производство и приобщените по делото писмени и веществени доказателства.
Показанията от Н. на досъдебното производство се ценят от съдебния състав, като
логични , достоверни, подробни и житейски
логични. Изложеното от Н. в хода на
съдебното следствие , в частта в която сочи, че не е употребявал наркотични
вещества , както и че не знае Кр. Г. да е употребявал такива или В.М. да е
продавал пред него на трети лица се
опровергават от събраните по делото
доказателства , в тяхната цялост. Съдът цени показанията на свидетеля Н.,
дадени непосредствено пред съдебния състав относно подсъдимите Т.С., а именно
че не познава подсъдимия, както и лице с Т. „Б.“. Доказателства, които да оборват това
твърдение на Н. не са събрани и не са установени свидетели, които да сочат за
отношения между него и подсъдимия С., в
т.ч. и последния да е продавал наркотични вещества и да е участвал в описаната
организирана престъпна група, в който са участвали осъдените.
Във връзка с гореизложеното Съдът
намира, че следва да отбележи , че
цени показанията на свидетеля Н.Г. дадени пред орган от досъдебното
производство, като достоверни и намиращи се във логическа последователност с
тези на свидетелите Д., Кр. Г. и С. Н.. Поради наличието на предпоставките на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК, към доказателствения материал по делото
бяха приобщени показанията на свидетеля Н.Г., обективирани в протокол за разпит
на свидетел от 21.04.2009г. (том 6, лист 29 от ДП). Посочените гласни
доказателства, както поотделно така и в
съвкупността им по категоричен начин опровергават изложеното от свидетеля Н.Г.
пред съдебния състав, а именно че не си е поръчвал наркотични вещества по
телефона ,че не познава ос. В.М. с прякор „П.“, както и че показанията му от
досъдебното производство били дадени под давлението на свидетеля Д. и Христо
Разсолков, в т.ч. и че бил жестоко пребит, че не бил поглъщал топче с хероин
при задържането му и не бил воден в тази връзка в болница Пирогов в гр.С.. С
оглед на горното Съдът не приема за достоверно
изложеното от Н.Г. в посочените части, тъй като за тези факти има
категорични гласни, писмени и веществени
доказателства. По отношение на изложеното
от свидетеля Н.Г. в хода на досъдебното производство относно обажданията му по
телефон на лице на име Т., следва да се отбележи че липсва каквато и да е
връзка по делото с подсъдимия С.. Нито свидетеля Н.Г., нито някой друг от
разпитаните по делото сочи за познанство и отношения между Н.Г. и С. от една
срана и от друга ,че именно лицето Т. е идентично с подсъдимия С.. Освен това
самия Н. Г. в показанията си сочи, че не е виждал въпросното лице Т. никога, а
е разговарял с него единствено по телефона. В подкрепа на изложеното е и
отбелязаното вече, че по делото не е извършено за установяването на
самоличността на лицата нито едно разпознаване от свидетели, а това е било
абсолютно наложително в хода на досъдебното производство, предвид факта че не се индивидуализират лицата по несъмнен
начин, че да се приеме самоличността им
за безспорна.
При обсъждането на гласните доказателства по делото
следва да се посочи, че Съдът цени показанията на свидетеля Д.Д.. Изложеното от
нея в хода на съдебното следствие кореспондира изцяло с прочетените и приобщени
показания на същата свидетелка, дадени пред орган на досъдебното производство.
Пред Съда свидетеля Д. заяви, че има
спомен относно факти и обстоятелства, които е възприела от
действителността по времето на
задържането на ос. П.Н. от органите на МВР, тъй като към инкриминираната дата
същата е работила като ръководител на звено „Наркотици“ в 7 РУ на СДВР. Същата
заяви, че предвид изтеклия период от време не си спомня в детайли събитията,
което се възприема като достоверно от Съда.
На основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 предл.2 от НПК, показанията й
от досъдебното производство, обективирани в протокол от 03.04.2009г. (том 1
лист 10-11 от ДП), бяха приобщени към делото, като свидетеля Д. изцяло потвърди
верността им. Изложеното от свидетеля
изцяло кореспондира с възприетата от Съда фактическа обстановка и
категорично подкрепя направения извод за съпричастност на ос. Н. към
организирана престъпна група, в т.ч. и към вторичното престъпление, за което
също е осъден - в последния при задържането му на 02.04.2009 год. на 52 КПП
Панчарево са намерени и иззети наркотични вещества – хероин, представляващо
кафяво прахообразно вещество общо 29 топчета, запечатани в найлонови пликчета.
Показанията на свидетеля Д., както от съдебното , така и от досъдебното
производство се ценят и се приемат за достоверни от Съда, същите кореспондират
помежду си, както и с целия доказателствен материал по делото, в т.ч. писмени и веществени доказателства.
Показанията на свидетелите В.А., М.З.,
Л.Д., Н.В. и В.Д. се приемат от Съда за достоверни, тъй
като не са събрани доказателства, които
да ги опровергават. Същите са логични и
последователни, но не допринасят по никакъв начин за разкрИ.ето на обективната
истина по делото. Нито един от тези свидетели не сочи, че познава подсъдимите
по делото и не се установява С., Д. и Т. да са част от описаната по-горе организирана
престъпна група. А. сочи, че действително през 2009 год. е имала проблем с
наркотиците, употребявала е хероин, но към датата на разпита й не взимала и поради това не пази контакти с
дилъри. Същата пред съдебния състав
заяви категорично, че не познава подсъдимите по делото и не си спомня от кои лица си е купувала
навремето наркотични вещества. По идентичен начин свидетеля З. също разказва, че е бил наркозависим, купувал си е наркотични
вещества от различни дилъри, предимно в района на НДК. Заявява, че не познава
подсъдимите в съдебната зала, както и лице известно като Т. „Б.“. Същото сочи и
свидетеля Д., които няма никакъв спомен от къде и от кой си е купувал наркотични
вещества предвид изтеклия период от
време, като освен това заявява, че през 2009 год. дори не е употребявал такива. За липса на познанство с подсъдимите
свидетелства и Н.В., който през инкриминирания период е употребявал хероин, но
не помни от кой го е закупувал. Свидетелят Д. пък е бил студент в Медицинския
университет през инкриминирания период и същият заяви, че никога не е употребявал
наркотични вещества, нито е купувал, нито е разпространявал. От материалите по
делото се установява, че същият е бил
поемно лице при извършеното разпознаване от страна на свидетеля Н.Р. в
хода на досъдебно производство и при което последната е разпознала починалия И.М.
с прякор „К.“. Посочените показания на свидетелите А., З., Д., В. и Д. се
приемат за достоверни, тъй като не са събрани по делото никакви доказателства,
които да им противоречат или да ги опровергават, но освен това същите не
изобличават по никакъв начин подсъдимия Т., Д. и С. в осъществяването на
някаква престъпна дейност и то такава
каквато се сочи от обвинението.
Анализирайки показанията на
свидетеля Ц. П., дадени пред съдебния
състав, се стига до извод че и той както и повечето от свидетелите по делото не
познава никой от присъстващите подсъдими в съдебната зала, както и че същият не
е купувал никога наркотични вещества от тях. Дадените от свидетеля показания не
се опровергават от нито едно събрано по делото гласно, писмено или веществено
доказателство и в това отношение те се приемат от Съда с доверие. Не се спори
по делото относно това, че действително П. преди около 10 години е употребявал
наркотични вещества - хероин, както и че
си е купувал от различни лица на различни цени. Предвид липсата на спомен у
свидетеля, на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК е било допуснато прочитане на протокол за разпит
на свидетел от 26.04.2010г., в който са обективирани показанията на свидетеля Ц.
П., дадени пред орган на ДП, находящ се в том 6, лист 139-140 от ДП. Посочените
показания не се кредитират от Съда предвид обстоятелството, че свидетеля отрече истинността им и отрече
категорично познанството си с лица Л.Я., Р.Г. и Т.С.. Обратното не се
установява от други доказателства, поради което и Съдът няма основание да не дава вяра на
изложеното от свидетеля в хода на съдебното следствие.
Анализирайки показанията на свидетеля Н.Д., Съдът
намира че следва да бъдат кредитирани само част от дадените в хода на съдебното
следствие, а именно относно
обстоятелството, че преди десет години е купувал наркотични вещества от
лице с прякор К.. Същият, както и
повечето свидетели по делото е бил
наркозависим, като е употребявал хероин.
Съдът дава вяра и на изложеното от
свидетеля досежно подсъдимите, като същия заяви, че не ги познава. В тази
връзка Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат
обратното, както и липсват извършени разпознавания в хода на досъдебното
производство. По отношение на показанията на свидетеля Д. отнасящи се до
обстоятелства свързани с разпита му от досъдебното производство, Съдът намира
същите за недостоверни, т.к. не се
установява да е бил упражнен натиск върху свидетеля, а освен това и видно от
приобщените показания от 04.06.2009г. по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК (том 2, лист 52-54 от ДП), дадени пред орган на досъдебното производство,
са изключително подробни, последователни, логични и взаимосвързани с останалите
събрани по делото доказателства. Поради горното, Съдът цени изцяло показанията на
свидетеля Д. от досъдебното производство, като намира че същите са достоверни, както
и че познава лицата упоменати в този протокол. Както и свидетеля Г., Г. и М.,
така и Д., разказва за И.„К.“ от М. и Т.
„Б.“, които продавали наркотични вещества – хероин в квартала. Д. сочи, че Р. „У.“
също продавал и е купувал от него през
инкриминирания период, а след това чрез последния започнал да продава за В. „П.“,
установен безспорно като брат на „К.“ (починалия Ив. М.). Освен това свидетеля Д.
разказва за ареста на П. „Г.“, което кореспондира с показаният на свидетеля Д.
относно ареста на ос. П.Н.. Свидетелят дори е посочил, че е посетил Н. в
затвора, където последния споделил, че е бил задържан в Г. на КПП „с цялото зареждане“, което също отговаря на голямото
количество наркотични вещества, приобщени по делото, с които е бил задържан. По
отношение на лицата Кр. „К.“ и В. „П.“ и ареста им при 25
поликлиника в гр.С., за който разказва Д., показанията му кореспондират изцяло
с ценените гласни такива на свидетелите Д.,
Кр. Г. и С.Н., в т.ч. и писмените и веществените такива по делото. Показанията
на свидетеля Д. изцяло подкрепят възприетата от Съда фактическа обстановка, а
именно относно съществуването и дейността на организирана престъпна група в
която са участвали осъдените П.Н., В.М., Л.Я., Р.Г. и починалия И.М.. Във
връзка с дадените показания от свидетеля
Н. досежно лице на име Т. „Б.“ , Съдът приема същите за достоверни, като намира, че
същия е продавал наркотични вещества, но не е установен по безспорен начин по
делото кое е това лице. От свидетеля Д.
не е извършено разпознаване, а при извършения му разпит в хода на съдебното
следствие същия посочи , че не познава
никой от подсъдимите. В този връзка не може да се направи безспорен извод и да
се приеме по несъмнен начин, че подсъдимия С. е всъщност лицето Т. „Б.“, за
което Д. сочи, че е заело мястото на починалия Ив.М.. Освен това свидетеля Д., при положение че е бил запознат в детайли с дейността на
организираната престъпна група , не сочи в същата да са участвали подсъдимия Т.
или Д.. От друга страна е видно, че по
делото не се установява подсъдимите да са били
задържани с наркотични вещества и
респ. няма такива приобщени по делото като веществени доказателства. Отделно от това свидетеля Д. пред съдебния
състав е посочил, че Т. „Б.“ е висок и
слаб, което кореспондира на даденото описание и показанията на свидетеля Д. М.
в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК и не
отговаря на външността на подсъдимия Т. С.. Действително възможно е
телосложението на подсъдимия С. да е претърпяло известна промяна, предвид
изминалия дълъг период от време, но липсата на разпознаване, води до направата
единствено на предположения и догадки.
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля Д.А. дава показания относно
подсъдимия Т.С., като заявява че го познава по физиономия, тъй като го виждал
по заведения в гр. С. и сочи, че не знае същият да има прякор и респ. какъв е
той, тъй като не е общувал с него. По отношение на тези обстоятелства, Съдът
ползва с доверието си изложеното от
свидетеля А., тъй като не са събрани никакви доказателства, които да ги
опровергават. По отношение на изложеното от
последния, че не познава лица с имена Л.Я. и В. „П.“ Съдът намира,
показанията на А. за недостоверни. Именно поради последното заявено от
свидетеля, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК е било допуснато
прочитането на показанията на А. от досъдебното производство от 21.04.2010г. (том
6, лист 150-151 от ДП). Не се спори, че А. е бил наркозависим и е употребявал
хероин, който си купувал от района на столичния квартал „М.“ от лица с имена В.
„П.“, Л.Я. и Р. с тъмен лек автомобил БМВ, модел 320 Д от кв.Г.. Освен това е
посочил, че Я. е бил придружаван от лице на име Т. „Б.“,
но от него не сочи да е купувал наркотици. Изложеното от свидетеля А. изцяло
кореспондира с показанията на свидетелите М., Д., Г. и Г. относно дейността на
осъдените Р.Г., Л.Я. и В. М. във връзка с разпространение на наркотични
вещества в района на гр.С. и участието
им в организирана престъпна група. От посочените показания обаче, не се
установява дали лицето Т. „Б.“ е идентично с
подсъдимия С., тъй като по делото, както и при предните свидетели, не е
извършено разпознаване на лица, което е било абсолютно наложително, имайки
предвид че лицата се споменават единствено по прякори, без да се сочат никакви
други индивидуализиращи белези, които да ги идентифицират по безспорен начин.
За изясняването на самоличността на
посоченото лице не допринасят и показанията на свидетеля Б.В.,
който аналогично на предните сочи, че не
познава подсъдимите в съдебната зала, както и не познава лица
с имена Т. „Б.“, Радо „У.“, П. „Г.“,
„П.“ и „К.“. Предвид, това че не се съдържат доказателства , които да оборват
изложеното от В., Съдът приема изложеното от него за достоверно.
Самоличността
на Т. „Б.“ не се установява и от показанията на свидетеля С.С., която
също бе разпитана в хода на съдебното
следствие. Съдът цени с доверието си изложеното от последната, като взема предвид
обстоятелството , че не са събрани други такива доказателства, които да
ги оборват. На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл.2 от НПК са били
прочетени показанията на свидетеля С., дадени пред орган на досъдебното
производство от 21.04.2010г. (том 6, лист 152-153 от ДП). Съдът намира, че посочените показания не следва да се вземат предвид и респ. да се ценят, тъй като същите са опорочени в протокола, в който са
обективирани. В края на протокола е записано, че протокола е продиктуван от свидетеля С. и й е
бил преведен, като липсват данни за самоличността на преводача или езика от
който е бил преведен протокола. От дадените показания на С. в съдебно
заседание се установява, че разпита е
бил извършен на български език и не е бил превеждан. На следващо място
същата заяви в съдебно заседание, че няма спомен да си е
купувала наркотични вещества от лице с имена Т. Б., тъй като в посочения период е била в доста неадекватно
и „пагубно“ състояние предвид употребата на хероин и зависимостта й към него, а съдебно -
психиатрична и психологична експертиза
по отношение на С. не е била извършена. В хода на съдебното следствие, при
разпита на свидетеля С., същата заяви пред съдебния състав, че не познава
присъстващите подсъдими в съдебната зала, както и дори не са й били известни
и по физиономия. По време на досъдебното
производство не е било извършено разпознаване от свидетеля С., а това отново е
било абсолютно наложително.
В хода на съдебното следствие са били разпитани в
качеството на свидетели по делото и осъдените
Л.Я., Р. Г. и В.М.. Съдът цени показанията на Я. по
отношение на подсъдимите С., Т. и Д., а именно че познава единствено подсъдимия
С. от общи компании в които заедно са употребявали наркотични вещества. За
другите двама – Д. и Т., заявява категорично че се е запознал с тях след
задържането им по настоящето производство. Съдът не цени показанията на
свидетеля Я. по отношение на изложеното от него, а именно че е бил само ползвател
на наркотични вещества, но не и
разпространител и участник в организираната престъпна група, за което е
бил осъден. Показанията му в тази част се оборват от разпитаните по делото
свидетели Кр. Г., Ц. П., Н.Д. и Д. А., които са купували от него хероин в
инкриминирания период и обясняват за връзките му с организираната престъпна
група. По идентичен начин стои въпроса и с показанията на свидетеля Р.Г., също
осъден за участието си в инкриминираната
престъпна група, както е посочено по-горе. Аналогично на Я., Р. Г. също
сочи, че не е познавал от преди задържането по настоящето дело подсъдимите Д. и
Т.. По отношение на ос. П.Н. заявява
пред съдебния състав , че го познава тъй като са братовчеди, а подсъдимия Т.С. го познавал от дете, тъй като
израснал с него и навремето употребявали
заедно наркотични вещества.
Действително Г. сочи, че подсъдимия С. е известен с прякора „Б.“, като
някои хора го наричали така, но в тази връзка не може да се приеме че
последния е идентичен по самоличност с лицето
Т. „Б.“, който се споменава в някои от посочените по-горе показания на
свидетелите от досъдебното производство.
Тази връзка не може да бъде установено, тъй като на първо място липсва
каквото и да е било разпознаване, а в хода на съдебното следствие нито един от разпитаните по делото свидетели
не го разпозна и не заяви, че именно това е лицето от което са си купували
наркотични вещества и което е разпространявало наркотични вещества на
територията на гр.С. или е участвало в инкриминираната организирана престъпна
група. Във връзка с гореизложените обстоятелства от свидетеля Г., Съдът заема
становището че същите са достоверни, поради което и ги цени. Не се ползват с доверието на Съда показанията на
последния относно изложените от него
факти, че не е продавал наркотични
вещества, както и че с ос. П.Н. или другите осъдени по делото В.М. или Л.Я. не са участвали в организирана
престъпна група. В тази част показанията на Р.Г. категорично се оборват от възприетите и ценени от Съда показания на
свидетелите К.Г.,С.Н. и Н.Д., на които същия
е бил известен като Радо „У.“ и от който всички те си закупували наркотични
вещества – хероин и сочат за дейността му като разпространяващ и връзката му с инкриминираната организирана
престъпна група. По същите съображения не се ценят и показанията на свидетеля В.М.,
относно връзките му в престъпното сдружение, неговата роля и познанството му с
останалите осъдени лица. За дейността и неговата престъпна роля по делото има
безспорни доказателства, които се ползват от Съда като достоверни при
формирането на фактическа обстановка по делото, изложена по-горе и които
опровергават изцяло изложеното от В. М. досежно самостоятелната роля в
продажбата на наркотични вещества. В тази връзка Съдът не приема за достоверно
твърдението му, че не е работил за никой, както и че е намерил продаваните от него наркотични
вещества и е работил единствено и само за себе си. Показанията на свидетелите, които
се приемат за достоверни на Д., Кр. Г.,
С. Н., Н. Г., Н. Д., на които е бил известен и с прякора си „П.“. Последните
подробно разказват как е продавал наркотични вещества, как е ставало отчитането
на средствата, как и къде са съхранявани наркотични вещества и случаят при
който дори В.М. е погълнал носеното
количество хероин, за да не бъде задържан.
За достоверни се приемат показанията на свидетеля В.М.
относно подсъдимите, за които категорично заявява че не ги е виждал да
разпространяват наркотични вещества. Сочи, че познава същите, но не и във
връзка с участието им в инкриминираната организирана престъпна група. По отношение
на тези факти, по делото не са събрани доказателства, които да опровергават
изложеното от свидетеля В.М..
За достоверни се приемат и показанията по делото,
дадени пред съдебния състав от свидетеля Д.М.. Същият сочи, че е познавал подсъдимия
С. по физиономия от квартала, тъй като живеели в съседни блокове, но нямал
отношения с него. По отношение на починалия И.М. сочи, че е имал разговор с
него, тъй като искал да продава наркотични вещества за него, помолил го да
продава и той се съгласил. М. му дал телефон и му съобщил, че ще прати по трето
лице наркотиците , които ще продава.
Същият ден свидетеля М. бил задържан. Показанията на свидетеля М.
кореспондират с възприетата от Съда фактическа обстановка,както и се правят
изводи относно престъпната дейност, с която се е занимавал починалия Ив.М.. За
тази дейност сочи и свидетеля Н. Р., чиито показания са приобщени в хода на
съдебното следствие по реда на
чл.281,ал.1,т.4,пр.2 от НПК, а именно обективираните в съдебен протокол от
12.02.2009год. по НЧД 542/2009год. по описа на СГС(том 2, лист 1-4 от ДП). Същите
се ползват с доверието на Съда относно изложените от нея факти и обстоятелства
касаещи смъртта на починалия В. Й., който бил неин приятел и който продавал
преди смъртта си наркотични вещества за починалия И.М., който тя е разпознала в
хода на досъдебното производство. Показанията на свидетеля Р. изцяло
кореспондират с всички доказателства по делото, в т.ч. писмени и гласни и
приобщените веществени доказателства. Показанията на Р. не се опровергават от
други доказателства и Съдът ги цени в пълнота.
При преценката на доказателствената
съвкупност, следва да се отбележи,
че подсъдимите Т. и Д. не дават
обяснения в хода на съдебното следствие. Отказът им да дават
такива, Съдът не тълкува в тяхна вреда.
Кратки обяснения дава единствено
подсъдимия Т.С., който заяви, че никога не
е продавал наркотични вещества, не е участвал в организирана престъпна
група и през инкриминирания период единствено
е бил наркозависим и е употребявал хероин. Съдът цени посочените
обяснения на подсъдимия С., като намира че същите кореспондират на събраните по
делото доказателства и не се установява по безспорен и категоричен начин същият
да е участвал в организирана престъпна група, описана в обвинителния акт на
Специализираната прокуратура.
В тази връзка следва да посочи, че обясненията
на подсъдимите лица е необходимо да се анализират изключително внимателно, тъй
като същите имат двойствена природа – защитна и доказателствена функция. В
случая, Съдът приема че същите имат не само
защитна, но и доказателствена стойност, тъй като кореспондират с показанията
на свидетелите, дадени пред съдебния състав, а именно че не го свързват с лицето
Т. „Б.“, разпространявало наркотични вещества за организирана престъпна група,
в която участвали починалия Ив.М. „К.“ и останалите осъдени лица по делото. Отделно от това нито едно
лице по делото, което бе разпитано в хода на съдебното следствие не заяви и не
потвърди обстоятелството, че е купувало наркотични вещества от С. или че е
възприело факти от действителността свързващи го с такава престъпна дейност.
В този смисъл обясненията на подсъдимия С.
се приемат за достоверни и кредитират се, тъй като не се опровергават от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната по-горе фактическа обстановка.
Същата се установи по несъмнен и категоричен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали: от гласните доказателствени средства - от обясненията на подсъдимия Т.С., дадени в хода
на съдебно следствие, както и от показанията
на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда на
чл.281 от НПК и кредитирани от съда в посочените по-горе части, а именно на: Д.М.,
Н.Р. (починала) (прочетени по реда чл.281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК от ДП), Д.Д.
(включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Р.Г.
(включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от
ДП), Д.М. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 НПК от ДП), Х.Г. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1,
т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), К.Г. (включително и прочетените по реда чл.281,
ал.4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), С.Н. (включително и прочетените по
реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Д.Д. (включително и
прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК от ДП), М.З., В.Д.,
Л.Д., Н.В., Н.Г. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.1
и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Ц. П. (включително и прочетените по реда чл.281, ал.4
вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 НПК от ДП), Н.Д. (включително и прочетените по реда
чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Д.А. (включително и прочетените по реда
чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 НПК от ДП), Б.В., С.С., Л.Я., Р.Г. и В.М., от заключенията на вещите лица по
извършените експертизи, кредитирани от
съда (подробно изброени и посочени по-горе, ведно с представените по тях
заключения); от всички посочени по-горе писмени доказателства по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК, писмените доказателствени средства, от
всички веществени доказателства и веществени доказателствени средства по
делото, предявени на основание чл.284 от НПК (с изключение на изразходваните
количества наркотични вещества, използвани съответно за ФХЕ) и надлежно приобщени към
доказателствения материал.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията
на вещите лица по извършените експертизи (подробно посочени по-горе), като
изготвени обективно, пълно и компетентно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област и кореспондиращи на останалата доказателствена
съвкупност.
Съдът
кредитира с доверието си показанията на
свидетелите и обясненията на подсъдимия в посочените им части, прочетените
такива от ДП, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по
делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските
показания на посочените лица не съдържат
съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и
съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен
материал по делото
съобразно изложените в тази насока аргументи от Съда.
Кредитираните свидетелски показания се допълват и подкрепят от прочетените и приети по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото съобразно изложените в
тази насока аргументи на Съда по-горе. По делото липсват каквито и да са
доказателства, които да ги оборват или опровергават.
Приетите и предявени по реда на
чл.284 НПК веществени доказателства и веществени доказателствени средства също подкрепят описаната фактическа
обстановка и допълват и изясняват установените релевантни факти и
обстоятелства.
В рамките на воденото
наказателно производство са били прилагани специални разузнавателни средства
съгласно изискванията на българското законодателство.
Съгласно Искане № * от 08.04.2009 год. на СГП и разрешение рег.№*/08.04.2009 год. на
Председателя на СГС е било разрешено
използването на специални разузнавателни средства за 60 дни (считано от
08.04.2009 г.) подслушване на В.А.Т. за комуникатор № *. По делото е приложен
Протокол рег. № RB 202007-001-05/0322-22-69 от 21.08.2009
год.(том II – том 7 ВДС от класифицираните материали по
делото) и ВДС, отразяващ резултатите от експлоатацията на специални
разузнавателни средства.
Съгласно Искане №* от 06.04.2009 год. на СГП и разрешение рег.№*/06.04.2009 год. на
Председателя на СГС е било разрешено
използването на специални разузнавателни средства за 60 дни (считано от 06.04.2009 год.) подслушване на Т.С.С. за комуникатори
№*, №* и №*. По делото е приложен Протокол рег. №RB 202007-001-05/0322-22-66 от 21.08.2009 год.(том I –том 6 ВДС от класифицираните материали по делото) и
ВДС,отразяващ резултатите от експлоатацията на специални разузнавателни
средства.
Съгласно Искане №* от 08.04.2009 год. на СГП и разрешение рег.№*/08.04.2009 год. на
Председателя на СГС е било разрешено
използването на специални разузнавателни средства за 60 дни (считано от
08.04.2009 год.) подслушване на Т.С.С. за комуникатор №*. По делото е приложен
Протокол рег. №RB 202007-001-05/0322-22-46 от 30.07.2009
год.(том IХ –том 9 от класифицираните материали по
делото) и ВДС, отразяващ резултатите от експлоатацията на специални разузнавателни
средства.
От приложената по делото справка с рег.№ */18.03.2010г.
(приложена в том Х-том 10 от класифицираните материали) се установява, че СИМ
карта с №* е с активирана предплатена услуга на Виваком и няма данни за
абоната, а СИМ карта с №* е с абонат А* ЕООД (но неизвестен ползвател), активна
от 30.12.2005 год. до 20.04.2009 год., когато е била закрита. По делото няма
данни относно абонатите на СИМ карти с №* и №*, нито от кой оператор са същите
и на името на кой абонат се водят, както и дали са с абонаментен договори или
представляват предплатена услуга и от кой са ползвани.
С оглед на горното Съдът не може да направи извод и връзка, че
действително специални разузнавателни
средства са експлоатирани по отношение на
двамата подсъдими Тодоров С. и В.Т.. Посочените СИМ карти, които са били
обект на подслушването не са били намерени и иззети у двамата подсъдими, нито е
установено от друга страна, че именно Т. и С. са били техни ползватели. Видно
е, че две от СИМ картите, по отношение на които е било приложено специално
разузнавателно средство (за които се твърди от обвинението, че са били ползвани
от Т.С.) са били с предплатена услуга, а другата се е водела на дружество
- А* ЕООД, за което липсва каквато да е
информация в т.ч. и ползвател. За две от СИМ
картите, посочени по-горе изобщо липсва каквато и да е информация.
С оглед на горното Съдът, при формирането на
фактическата обстановка, не взема предвид резултатите от експлоатираните
специални разузнавателни средства по делото, за които се сочи че са били приложени
по отношение на подсъдимия Т.С. и В.Т., тъй като не може да се направи връзка
между номерата на мобилните телефони, които
са били обект на подслушване и
ползваните телефони от последните двама. Телефони с посочените по-горе
номера не са били намерени и иззети у двамата подсъдими. Отделно от горното
следва да се посочи, че оперативната
информация, върху която се основават исканията за издаване на разрешения за
експлоатацията на специални разузнавателни средства досежно лицата С. и Т. не е
подкрепена с никакви други доказателства по делото. Тази информация следва да бъде проверена и съпоставена с
останалия доказателствен материал, а това
се оказва невъзможно в хода на делото тъй като не се сочат конкретни
лица (или други писмени и вещ. доказателства), евентуално от които е придобита и
Съдът е поставен в невъзможност да провери по реда на НПК и респективно да възприеме
непосредствено от тях съответната информация, с която те са разполагали. С
оглед на това не може да се приеме по безспорен начин, че комуникаторите, по
отношение на които е приложен способа „подслушване“ са били ползвани от двамата
подсъдими С. и Т..
По отношение на осъдения по делото Р.Г. също са били
експлоатирани специални разузнавателни средства – подслушване, като исканията,
разрешенията, протоколите и веществени доказателствени средства Съдът ги цени и
ползва с доверието си при формирането на описаната по-горе фактическата
обстановка, като намира че същите са във взаимовръзка с останалия ценен
доказателствен материал и не са изолирани или единствени с оглед текста на
чл.177,ал.1 от НПК.
По отношение на обекти №* (от 25.03.09 за 60 дни), представляваща предплатена услуга на
Виваком, без данни за абоната * (от 25.03.09 за 60 дни) с абонат А* ЕООД и 0*8 (от
25.03.09 за 60 дни) с абонат В.л. (приятелката на осъдения В.М., била с него
към момента на задържането му) също са били експлоатирани специални
разузнавателни средства, като Съдът намира че същите са във взаимовръзка с
инкриминираната дейност на осъдения В.М.,
поради което и резултатите обективирани в съставените протоколи, се ценят.
Съдът ползва приложените по делото специални
разузнавателни средства и изготвените по
делото веществени доказателствени средства(с изключение на посочените по-горе
за Т. и С.), като счита че същите подкрепят гореизложената фактическа
обстановка и не се стига до направата на
противоположни изводи. Не се констатират и нарушения по отношение
изготвените ВДС посредством използването на СРС. Същите са годни такива
и не е опорочена процедурата по тяхното изготвяне.
От наличните по делото и приети за
достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвиден в НПК, не се установи по безсъмнен начин осъществяването
на деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, в т.ч. по време, място, механизъм на извършване,
както и авторството.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед на така установената безспорна фактическа обстановка, подкрепена от преки и косвени доказателства, Съдът призна подсъдимите за невинни и постанови оправдателна присъда по обвинения, които са били
повдигнати на подсъдимите по чл.321 от НК, а именно както следва: по отношение
на В.А.Т. по обвинението
за престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК; по
отношение на Т.С.С. по обвинението за престъпление
по чл.321,
ал.3, т.2 вр. ал.2 НК и по отношение на В.Н.Д. по
обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК.
Съдът призна подсъдимият В.А.Т. за невинен в това, че:
От неустановена дата на месец януари 2008г. до
14.04.2009г. в гр. С.,е ръководил организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на осем лица (с участници И.М.М.,
ЕГН: ********** - починал, П.Й.Н. ЕГН **********, Р.А.Г. ЕГН **********, Т.С.С.
ЕГН **********, Л.С.Я. ЕГН **********, В.М.М. ЕГН **********, В.Н.Д., ЕГН **********),
създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по
чл.354а от НК (държане без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества —
амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение на
високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин), за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.
321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК;
Съдът призна подсъдимият Т.С.С. за невинен в това, че:
За времето от неустановена дата
през месец януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр. С. , участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на осем лица (с участници И.М.М.
ЕГН: ********** – починал, П.Й.Н. ЕГН **********, , Р.А.Г. ЕГН **********, Л.С.Я.
ЕГН **********, В.М.М. ЕГН **********, В.Н.Д., ЕГН ********** и ръководител В.А.Т.
ЕГН **********), създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.354а от НК (държане без
надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
високорискови наркотични вещества — амфетамин марихуана и хероин с цел
разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества -
амфетамин, марихуана и хероин), за които е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ повече от три години, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК;
Съдът призна подсъдимият В.Н.Д. за невинен в това, че:
За
времето от неустановена дата през месец януари 2008г. до 14.04.2009г. в гр. С.
, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на
осем лица (с участници И. М.М. ЕГН: ********** - починал, П.Й.Н. ЕГН **********,
Р.А.Г. ЕГН **********, Т.С.С. ЕГН **********, Л.С.Я. ЕГН **********, В.М.М. ЕГН
********** и ръководител В.А.Т. ЕГН **********), създадена с користна цел и с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а
от НК (държане без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества —
амфетамин марихуана и хероин с цел разпространение и разпространение на
високорискови наркотични вещества - амфетамин, марихуана и хероин), за които е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК.
Съдът зае становище, че събраните
доказателства по делото не сочат по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите
са извършили горните
престъпления.
Съставомерните белези на
престъплението по чл.321 от НК го характеризират като типично „формално”
престъпление и за съставомерността му не се изисква настъпването на престъпен
резултат. То е осъществено с постигане на съгласие между законоустановения
минимален брой участници по отношение на формулираните престъпни цели, свързани
винаги с осъществяването на друга - вторична престъпна дейност. Основна
характеристика на „организираната престъпна група” е наличието на количествен
критерии по отношение на участниците в нея. Съгласно чл.93, т.20 от НК,
организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече
лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления (т.е.
повече от едно), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците, продължителност на участието или развита структура. Освен това следва да се посочи, че не е
необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк
контакт помежду си, като отсъствието на контакт между някои от членове на групата и установен такъв с
други членове на групата е обстоятелство, което не изключва по принцип
наказателната им отговорност за извършено престъпление по чл.321, ал.2 НК. Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната
дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по
отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия
съгласува своите действия.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 , т.1, вр. ал.1 от НК се осъществява с дейност, изразяваща се в даване на
нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни
или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде
включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели. Субектът на
престъплението-ръководителят на групата задължително членува в нея.
Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се приема за довършено с достигането
на нарежданията или указанията до един или повече от членовете на групата, а
квалифициращото обстоятелство се отнася до наличието на „користна цел”.
На първо място следва да се посочи, че
по делото е установено по несъмнен начин съществуването на организирана
престъпна група, като трайно сдружение на три и повече лица, с цел извършване
на престъпления по чл. 354а от НК (държане без надлежно разрешение на
наркотични вещества по ЗКНВП, високо
рискови наркотични вещества – амфетамини, марихуана и хероин с цел
разпространение и разпространение на
такива вещества). Тази
организирана престъпна група, която по безспорен начин е установено че е
действала, изобщо не е в персоналния състав, очертан в обвинителния акт на
Специализираната прокуратура. Установено
е безспорно, че в това престъпно сдружение са участвали лицата Р.Г., П.Н., Л.Я.,
В.М. (осъдени по делото) и починалия И. М.. По делото не се установиха каквито
и да било трайни отношения между последните от една страна и от друга страна на
тримата подсъдими Т.С., В.Д. и В.Т.,
основани на власт и подчинение. Съдът положи максимални усилия за изясняване на
фактите и обстоятелствата по обвинението, но не успя да събере нито едно
доказателство за участието на последните трима в съществуващата ОПГ, в това
число във вида и формата, сочени от обвинението.
С оглед горното, в настоящото
производство, доказателствата по делото не сочат подс.В.Т. да е осъществил
състава на соченото от представителя на Специализирана прокуратура престъпление.
Не се установява по несъмнен начин да е „ръководил
организирана престъпна група” по
отношение на подсъдимия Т., който е действал така, че да е поставял своите
управленски решения в това си качество и
те са достигали до другите подсъдими или до осъдените по-горе лица, сочени
за участници в инкриминираната група, и
действията на които да са били подчинени на тях. Не е доказано по делото, че
подс. Т. е имал йерархичното място и то е било на най-високо ниво - ръководна
роля в твърдяната от обвинението
престъпна структура, както и че той е осъществявал координацията между останалите подсъдими или
осъдените, че изработвал план на действие, че е поставял задачи, че е разпределял ролите на всеки един
от тях и че им е давал
конкретни нареждания. Освен това от субективна страна не бе доказано
подсъдимия Т. да е имал знанието, че е ръководител в очертаната в обвинителния акт организирана
престъпна група. За наличието на организирана престъпна група и участието на Т.
в ролята, приписана му от обвинението, следва да е доказано и извършването на
конкретни фактически действия по ръководене на групата, респективно изпълнение
на неговите нареждания от останалите участници. Такива доказателства
категорично липсват по делото, още по-малкото пък да установяват по несъмнен
начин тези факти. По делото липсват доказателства за осъществявани комуникации
между Т., подсъдимите и осъдените по делото лица през инкриминирания период,
въобще даващ основание да се предположи ръководство и участие в инкриминираната
група.
По
делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено подсъдимият Т.
от обективна и субективна страна да е осъществил състава на престъплението по чл. 321, ал.3, т.1 вр.
ал.1 НК.
На следващо място изпълнителното деяние
на престъплението по чл.321, ал.3,пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК, изразяващо се в членуване
(участие) в организирана престъпна група, следва да се осъществи чрез
извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се
обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.
Деянието от субективна страна е осъществено само тогава когато деецът е
съзнавал, че поне три лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки
помежду им съгласуват своята дейност за да вършат конкретни престъпления, които отговарят на
критериите на чл.93, т.20 НК и наличието на квалифициращото обстоятелство
„користна цел”. При изпълнителното деяние участие в организирана престъпна
група деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата.
Членуването в организирана престъпна група, като една от формите на
изпълнителното деяние, посочено в чл.321, ал.2 от НК, представлява изразено
съгласие от дееца, устно или писмено, или пък с някакви действия за участие в
дейността на организацията. Необходимо е в настоящия случай подсъдимите С. и Д.
да са извършили действия, чрез които да са се обвързали в трайни фактически
взаимоотношения, като такива конкретни действия не бяха установени по делото.
Участието в такава организирана престъпна група означава подсъдимите С. и Д. да
са изразили съгласие - с някакви действия воля за участие в групата, както и да са имали знанието за целта, за която е
създадена въпросната група - да вършат престъпления по чл.354а от НК и то
трайно във времето. Липсват каквито и да било данни, от които да се изведе
извода, че подсъдимите са дали съгласие за участие в такава ОПГ. Напротив от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че не
съществуват такива действия и изразена такава воля от страна на същите. Липсват
и доказателства подсъдимия Т., който е сочен от Специализираната прокуратура за
ръководител на организирана престъпна група, да е поставял общи или конкретни
задачи на другите подсъдими или пък да им е дал указания за постигане на
набелязаната цел, а именно извършване на
престъпления по престъпления по чл.354а от НК на територията на гр.С. в
инкриминирания период - от неустановена дата през месец януари 2008 г. до 14.04.2009г.
Обвинението се основава единствено на
предположението, че след като подсъдимите и част от осъдените лица се познават,
същите са участвали в организирана престъпна група създадена с цел да извършва
посочените по – горе престъпления. При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин за
всеки един от подсъдимите.
Безспорно по делото бе установено, че подсъдимия
С. е бил наркозависим през инкриминирания период и се е познавал с
осъдените по делото именно от тези среди като ползватели и консуматори на
наркотични вещества. В хода на съдебното следствие не се установиха безспорни
доказателства, които да свързват подсъдимия С. с лицето Т. „Б.“, за което се
сочи от свидетелите Р.Г., Д.М., Х.Г., Кр. Н., Н.Г. (последните двама споменаващи
дори само лице с малко име Т., без никакви други отличителни белези), Ц. П., Н.Д.
и Д.А.. Нито един от посочените свидетели не разпознава лицето Т. „Б.“ сред
подсъдимите в съдебната зала (посоченото лице Т. „Б.“ се споменава единствено в показанията на
свидетелите, приобщените по делото от досъдебното производство). Показанията на свидетелите, дадени пред
съдебния състав не противоречат на събрани други доказателства по делото. По
друг начин би стоял въпросът с оценката на
изложеното от свидетелите относно тези факти и респ. същите биха се
приели като недостоверни, ако по делото имаше извършено поне едно разпознаване,
а такова липсва. Извършването на разпознаване в хода на разследването по делото
е било наложително с оглед установяване по безспорен начин на самоличността на
лицето Т. „Б.“ и евентуалното му свързване по несъмнен начин със самоличността
на подсъдимия С.. От друга страна по делото от показанията на свидетеля Н.Г. и К.Г.
се установява, че последните не са виждали лицето Т., за което само бегло се
споменава в показанията им, тъй като говорили с него единствено по телефона, не
сочат изобщо отличителни белези. Свидетелят Ц. П. е виждал лицето Т. с прякор „Б.“, но сочи че не знае
дали е продавал наркотични вещества и не
си е купувал такива никога от него. Съмненията относно самоличността на лицето Т. „Б.“ се задълбочават и с оглед
даденото описание за него от свидетеля Д.М., който сочи че последния е 30-годишен, с неприятна физиономия, леко пъпчив, с остри
черти, остър нос, изразени скули, с тъмни очи, висок около 170см и слаб. За подобно телосложение (коренно
различаващо се от това на подсъдимия Т.С.) сочи и свидетеля Н.Д. пред съдебния състав. При разпита на свидетеля
Д., същият заяви, че е чувал за лице Т.
с прякор „Б.“, но това не бил подсъдимия и то изглеждало високо и слабо, каквото в залата не разпознава и категорично заявява,
че не познава подсъдимите. Да действително, възможно е с оглед изтеклия период
от време да има промяна във външността
на Т.С., но с оглед липсата на извършени разпознавания, няма как по безспорен
начин да се установи това. С оглед на горното Съдът не може да направи
безспорен извод, че лицето Т. „Б.“ е идентично с подсъдимия Т.С.. Такава връзка
не може да се направи с подсъдимия и с
оглед приложените по делото веществени доказателствени средства и
протоколи във връзка с експлоатираните по делото специални разузнавателни
средства. Мобилните телефони, които са
били обект на подслушване не са били собственост на подсъдимия С., а и същите
не са били иззети от него при задържането му. Освен това експлоатацията на
специални разузнавателни средства е била в последния един месец на периода,
посочен в обвинителния акт като инкриминиран. Липсват доказателства по делото
за експлоатация на специални разузнавателни средства от началото на м. януари
2008 год. до 06.04.2009 год., когато е било издадено
разрешението от Председателя на СГС (за използване на СРС) и при положение, че
подсъдимия С. е задържан по делото на 14.04.2009 год.
На следващо място, от приложените по
делото справки от ГД "ИН", изискани в хода на съдебното производство,
се установява че през голяма част на
инкриминирания период, подсъдимия С. е бил задържан под стража в следствения
арест и впоследствие в СЦЗ по зм */2008 год. по описа на СДВР (от 29.09.2008
год. до 27.02.2009 год.). За този период не се съдържат абсолютно никакви
доказателства по отношение на подсъдимия С. да е бил част от организирана
престъпна група, докато е бил с мярка за неотклонение по посоченото досъдебно
производство и да е извършвал престъпна дейност от местата за лишаване от
свобода, докато е бил с мярка за процесуална принуда. Отделно от изложеното, не се установява у С. да са намерени и иззети каквито и да е наркотични
вещества, както и нито един свидетел не сочи конкретна дата, място и време през
което същия да е продавал/разпространявал наркотични вещества или да сочи
за евентуални връзки с останалите подсъдими
по делото или да има съпричастност към организирана престъпна група, в която са
участвали осъдените по делото лица и тези отношения да са били трайни във
времето.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК
въвежда процесуална забрана присъдата да почива изолирано върху фактически
данни от свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Аналогична
по характер забрана е въведена и в разпоредбата на чл. 177, ал.1 от НПК,
относно това, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на
данни, събрани с помощта на специални разузнавателни средства.
В
случая освен прочетените показания от досъдебното производство, дадени пред
разследващия орган не могат също да бъдат основание за постановяване на
осъдителна присъда срещу С., както и срещу Д. или Т.. Прочетените показания по
реда на чл.281,ал.4 от НПК (и то само в частта която касае самоличността на
лицето Т. „Б.“) не кореспондират с останали гласни, писмени и веществени
доказателства по делото. Съществуването на цитираната забрана по чл.281, ал.8
от НПК (а и тази визирана в чл.177, ал.1 от НПК) се корени в необходимостта да
бъде адекватно реализирано правото на защита на обвиняемото, респективно
подсъдимото лице, предвид възможността му да се противопоставя активно (конфронтира)
на уличаващите го източници. Ако такава възможност не се предоставя поради
характера на доказателствените материали – специални разузнавателни средства и свидетелски показания, при които за
обвиняемия е било невъзможно да разпита изобличаващия го свидетел (за разлика
от случаите по ал.3 на чл.281 НПК), отговорът следва да бъде отрицателен. В
такъв аспект, що се касае до реализиране правото на защита в контекста на
изискването за провеждане на справедлив процес, е и принципното произнасяне на
ЕСПЧ.
Обстоятелства, които да подкрепят
изложената теза на Специализирана прокуратура в обвинителен акт не се установяват и за подсъдимите Д. и Т. и
дори не е безспорно установено, дали същите са били ползватели на наркотични
вещества. Предвид това и правилно и законосъобразно се явява становището на
представителя на държавното обвинение при изложението му в хода на съдебните
прения. За последните двама по делото не
са събрани абсолютно никакви доказателства
обвързващи ги с осъдените лица по делото или с подсъдимия С.. Нито един
от разпитаните лица – нито в съдебно производство, нито в досъдебното
производство не сочи и не разпознава подсъдимите Д. и Т.. За последните двама няма нито едно
доказателство, което по някакъв начин да ги прави съпричастни или да сочи дори
вероятно участие от тяхна страна в организирана престъпна група, инкриминирана
в обвинителен акт на Специализирана прокуратура, както и да ги свързва по някакъв начин с
престъпната дейност на осъдените по делото лица. По отношение на Д. и Т., също
липсват извършени разпознавания от страна на свидетелите по делото в хода на
досъдебното производство. При извършените
претърсвания и изземвания от адресите, на които са пребивавали и при
извършените обиски, не са били иззети наркотични вещества, както и телефони
които да са били предмет на подслушването във връзка с експлоатираните по
делото специални разузнавателни средства (имайки предвид и забраната по чл.177, ал.1 от НПК).
На следващо място по никакъв начин в
хода на разследването не е доказано и наличието на паричен поток към тримата подсъдими,
разследване в тази насока в хода на досъдебното производство изобщо не е
извършвано и такива доказателства в хода на съдебното следствие не са били събрани.
Освен това от
субективна страна не бе доказано подсъдимите С. и Д. да са имали знанието, че
са участвали в очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група. По
делото липсват доказателства последните
да са имали знанието за съществуването на такава група или пък знанието,
че подсъдимия Т. е бил неин ръководител. Такива обстоятелства не се установяват
и по отношение на осъдените по делото, т.е. на тях да им е било известно, че
подсъдимите са членували в организираната престъпна група, в която и те са
членували, а освен това и подсъдимия Т. да е бил неин ръководител.
По
делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено подсъдимите С. и Д.
от обективна и субективна страна да е осъществили състава на престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК.
Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
всяко едно престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, Съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт
отговорност на подсъдимото лице.
Присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно фактическите констатации за инкриминираните деяния и липсата на
категоричност относно авторството му водят до единствения възможен изход, а
именно съда да оправдае подсъдимите по всяко едно от посочените по-горе деяния.
Писмените и гласните доказателства, взети предвид при установяване на
фактическите обстоятелства, не допринасят
за изясняване на обстоятелствата по чл.102, т.1 и т.2 НПК относими към
предмета на доказване и се явяват недостатъчни за обосноваване на осъдителна
присъда. Налице е предположение за извършване от подсъдимите на престъплението
по чл.302 т.1 предл.2 във вр. чл.301 ал.1 предл.2 от НК. Разпоредбата на чл.303, НПК вменява
задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна. В
конкретният случай, престъпленията не са доказани по несъмнен начин от
обективна страна за всеки от посочените по-горе подсъдими.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата Съдът отне в полза на държавата
на основание чл.53, ал.2, б. “А“ от НК предмета на престъплението -
иззетите по делото наркотични вещества, предадени на съхранение в ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ,
ОТДЕЛ „МРР - НОП" – С. с приемо-предавателен протокол №***/12.06.2009 год.
(л.158,т.2 от ДП), а именно: хероин с бруто тегло 23,65гр., иззет от
осъдения П.Й.Н., като постанови тяхното
унищожаване, след влизане на присъдата в
законна сила.
Съдът отне в полза на държавата, на
основание чл.53, ал.1, б. “А“ и б. “Б“ от НК, иззети по делото веществени
доказателства: 1бр. моб. телефон
Nokia 1600 и 1бр. моб. телефон Nokia 2610 (по т.2); 1бр. моб. телефон
Моторола С139 (по т.3); ел. везна „Покет
скал", №* (по т.5); 2бр. мобилни телефона Нокиа - 1бр. с Имей ***и 1 бр. с
Имей ***по (т.7); 1бр. мобилен телефон Нокиа, с Имей ***(по т.12).
Съдът постанови да се върнат веществени доказателства както следва:
На Л.Я. - 2 бр. мултимедийна карта
1600 SD 2 GB;
На В.Т. -
1бр. моб. телефон НТС със .сериен № ***, 1бр. моб. телефон Нокиа 2610 без
сериен номер, с код ***, 1 бр. моб. телефон Самсунг със сериен № ***и 1 бр.
слот (по т.4);
На Р. Р. -
1бр. моб. телефон Нокиа 6120 със сериен № ***(по т.8);
На Н.Д. -
1 бр. моб. телефон Нокия 2310 със сериен № ***и
1бр. мобилен телефон „Нокиа“ 1110, сериен № ***(по т.10);
На В.Д. - 1бр.черна платнена чантичка с надпис Адидас,
съдържаща лични вещи – 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ с батерия без заден
капак, модел SDH – X300 с Имей № ***с карта на Вивател, 12 късметчета от кафе,
зелено парче плат, касова бележка с изписани върху нея ръкописни цифри от Т - Маркет,
1 бр. сметка с изписани върху нея ръкописни цифри, квитанция, скъсана на две,
на името на В.Д., за платена такса, изписана ръкописно, 1 бр. билет за пътуване
издаден от „Груп Плюс“ ООД с № ***С.– С. за
14 април, 1 бр. част от списание с изписано върху него ръкописно, на
латиница текст, 1 бр. медальонче с икона на Свети Георги, откъсната част от
списание с ръкописно изписани имена на улица, хотел, име и град Несебър, и
ръкописно изписани на гърба цифри, 1 АУАН №***от 25.07.2008 г., издаден на В.Д.,
застрахователна полица „Уника“, издадена от ЗК „Уника“ АД, агенция П.№ **, издадена
на името на Н.Д. за периода 07.05.2008 до 06.05.2009 г, отрязък от годишна
винетка за 2008 г., контролен талон застраховка ГО по застрахователна полица № **1
за 2009 г. знак за ПТП, ** за лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***за 2009 г., 1
лв. монета и две монети от по 50 стотинки, пари банкноти – 2 по 50 лв., 7 по 20
лв., 10 по 10 лв., 1 по 5 лв., 9 по 2 лв. и 1 бр. автоматична палка, 1 бр. моб.
телефон LG – LP –GAMM, с Имей ***с карта на Вивател (по т.11);
На В.Д. – парични средства: 1 бр.
банкнота от 50 лв., 2 бр. банкноти по 20 лв.; 9 бр. банкноти по 10 лв.; 7 бр.
банкноти по 5 лв. и 1 бр. банкнота от 2 лв.(по т.14);
На В.Т. - мобилен телефон HTC с ИМЕИ ***със
СИМ - карта на „Вивател“; мобилен телефон „Нокиа 1600“ с ИМЕИ сер. № ***, **
със СИМ - карта на „Вивател“; Пластика-карта на БТК с 50 импулса;
Пластика-карта на БТК с 100 импулса; Банкова карта на „Пощенска банка“ на името
на В.Т., валидна до м.08.2009г. с №**; 3 бр. банкноти по 50 лв., 13 бр. банкноти по 20 лв., 32 бр.
банкноти по 10 лв., 1 бр. банкнота от 5 евро, 20 бр. банкноти по 100 лв.(по
т.13);
На С.В.Н. - л.а. марка Опел, модел Вектра с ДК№ ***;
На Т.С. - л.а. марка БМВ, модел 320Д с ДК№ ***;
На С. Н. -
1бр. моб. телефон Нокиа 5310 (по т.3).
С
присъдата си Съдът постанови унищожаването на веществени доказателства иззети
по делото, след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност: 2бр.
СИМ карти (по т.2); 2бр. СИМ карти (по т.3); 1 бр. бележник с Надпис „ТВ7 - Виж
нещо хубаво.“ (по т.6); метална кутия, празна (т.9); СИМ карта на Вивател ***(по
т.12).
По отношение на веществените доказателства:
1 бр. лична карта с изтекла валидност на В.Д. (изтекла на 17.01.2017 г. ),
свидетелство за регистрация „Част 2-ра“ на МПС на лек автомобил „Хонда“ с рег.
№ ***на името на Н.Г.Д., СУ на МПС на В.Д. с валидност до 27.05.2018 г. (по
т.11), Съдът
постанови да бъдат изпратени на СДВР - за преценка относно наличието на
основание за унищожаването на
документите предвид изтеклия срок на валидност и за което да уведомят
Специализиран наказателен съд.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото и с оглед
оправдателните диспозитиви по обвиненията срещу подсъдимите В.Т., Т.С. и В.Д., решаващият
съдебен състав постанови на основание
чл.190, ал.1 НПК
направените по делото разноски (с изключение на разноските, за които са осъдени
признатите за виновни по делото лица) в хода на досъдебното
производство по делото, в размер на 310лв
(триста и десет лева и 80стотинки) да
останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
: