Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
05.12.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 14717 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на З.” Б.И.“АД, ***-
длъжник по
изпълнително дело № 20197880400407 по описа на ЧСИ М.К., подадена чрез адв.М.Г.срещу разпореждане от
04.09.2019 г., обективирано в съобщение с изх.№ 8244/04.09.2019 г., с което е
отказано да се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното разпореждане. Твърди се, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- З.Б.К., чрез
пълномощника си адв.В.И.в писмено становище, оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като
неоснователна.
ЧСИ М.К. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20197880400407 по описа на ЧСИ М.К. е образувано на 21.08.2019 г. по молба на З.Б.К., подадена чрез пълномощника
си адв.В.И., въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2019 г., издаден от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, по гр.дело № 955/2018 г. срещу
Застрахователно дружество ”Б.И.“АД, гр.София,
за заплащане на сумите посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
З.” Б.И.“АД,
***, чрез пълномощника си адв.М.Г.е депозирал на 26.08.2019 год. молба, с която
е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е
поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С разпореждане от 04.09.2019 г.,
обективирано в съобщение с изх.№ 8244/04.09.2019 г., ЧСИ М.К. е отказал да
намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в разпореждане
от 04.09.2019 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът,
че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима
не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл
определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V
Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по
делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
21.08.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.В.И.не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 980 лв. за оказване на процесуално представителство във връзка с
образуване на изпълнително дело, въз основа на
издаден изпълнителен лист по гр.дело № 955/2018 г. на СГС, ГО, І- 15
състав, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на
молба на 21.08.2019 год. за образуването му въз основа на издадения от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, по гр.дело № 955/2018 г.,
изпълнителен лист. В тази връзка съдът
приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение,
възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от
Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че
упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на
изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се
дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка
възражението на длъжника по чл.78, ал.5
от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на сумата от 980 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ М.К. от 04.09.2019 год., с което е отказано да
се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 980 лв., следва да бъде намалено до размер
на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане от 04.09.2019
г., обективирано в съобщение с изх.№ 8244/04.09.2019 г., по изп.дело № 20197880400407 по описа на ЧСИ М.К.,
с рег.№ 788, с район на действие СГС, с което е отказано да се намали адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя З.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, по изп.дело № 20197880400407 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 980 лв / деветстотин и осемдесет лева/ до размер на сумата от
200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.