РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 73 31.07.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На:
девети юли две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 831 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо
Г. Данов“ № 37, подадена чрез ю.к.Кристиян Николов, против решение № 923/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8379/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че ищцата З.И.К. ***,
не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 116.41
лв., представляваща едностранна корекция на сметката й за електроснабден обект
на адрес гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № *, ет.4, ап.ляв, с клиентски №
**********, за отчетен период 07.01.2017 г. – 03.02.2017 г., за което вземане е
издадена фактура № **********/24.10.2018, както и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 350 лв. за
разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че фактическите констатации в решението не съответстват на
обективната истина, а правните изводи на закона, като са пренебрегнати важни
обстоятелства и доказателствата са тълкувани превратно единствено в полза на
ищеца. Счита се за неправилен извода на съда, че служителите на ЕР ЮГ ЕАД не са
оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за
извършват проверки на СТИ. В тази връзка се посочва, че подобно оправомощаване
не е необходимо, тъй като процедурата по налагане на корекция се извършва по
реда на ПИКЕЕ и такова изискване не е предвидено в Правилата и в ОУ на разпределителното
дружество. Според въззивника, цитираното от съда административно производство
по Закона за измерванията е неотносимо в настоящия случай, доколкото СТИ са
собственост на ЕР ЮГ ЕАД и електроразпределителното дружество е длъжно да
осигурява тяхната функционална изправност и при съмнения за нередност
съответното СТИ се изпраща на БИМ, където оправомощени лица извършват
необходимата проверка на електромера. Посочва се също, че в случая не се твърди
неизпълнение на договора от страна на клиента, поради което не следва да се
доказва и виновно неизпълнение, като без значение е и авторството на
манипулацията, предвид въведената със ЗЕ и ПИКЕЕ обективна отговорност на
потребителя при неправилно отчитане от електромера на консумираната
електроенергия. Изложени са съображения и за основателно начисляване на
претендираната сума, предвид безспорно установеното по делото несъответствие на
СТИ с техническите характеристики, описано в съставения констативен протокол,
чиито констатации са изцяло потвърдени в протокола за метрологичната експертиза
на БИМ, който е официален документ и съставлява доказателство за извършените от
издалото го длъжностно лице действия. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли
предявения иск. Претендират се направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции, като е приложен списък по чл.80 ГПК. Не са направени нови
доказателствени искания.
Направено е евентуално възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата З.И.К., не се взема становище по жалбата. В
съдебно заседание въззиваемата се представлява от адв.Тончев, който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендират
се направените в настоящата производство съдебни разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът
я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените
във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
Производството по гр.д.№ 8379/2018 г. по описа на РС-Бургас
е образувано по исковата молба на З.И.К., против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за
приемане за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 116.41 лв., представляваща начислена без валидно правно основание цена на
електроенергия по фактура № **********/24.10.2018 г. за периода от 07.01.2017
г. до 03.02.2017 г. Ищцата твърди, че не е била уведомена за извършената проверка и не е присъствала при
демонтирането на електромера; търсената сума не се дължи, тъй като
едностранната корекция на сметката била извършена въз основа на констативен
протокол, чиято вярност се оспорва; нямала е достъп до електромера и по никакъв
начин не е манипулирала неговите показания; ответното дружество не е доставяло
претендираното количество електрическа енергия и цената за същото е недължима. Изложени
са съображения и за липса на законово основание за начисляване на търсената
сума при обективна отговорност на потребителя, като такава процедура липсвала и
в общите условия на дружеството.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответното дружество е
оспорило иска като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е извършена
правомерно на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1
ПИКЕЕ. Изложени са доводи, че в случая е извършен нерагламентиран
достъп до СТИ, като са монтирани два резистора на електронната платка,
вследствие на което е имало неточно отчитане на изразходената енергия, установено с експертиза на БИМ. В тази връзка, корекцията
е извършена на основание чл.51, ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ, поради
което сумата е правилно начислена. Изложени са и съображения, че в чл.28 от ОУ
на ЕВН ЕС се съдържа ред за уведомяване на клиента и същият е спазен от
ответното дружество, както и че е без значение кой е извършителят на
това деяние, доколкото сумите се начисляват за безвиновна отговорност, на
основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, като процедурата е уредена
и в ПИКЕЕ, които са подзаконов нормативен акт.
В подкрепа на
твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По делото е
безспорно, че ищцата е потребител на електроенергия и абонат на ответното
дружество с кл.№ **********, за обект на
потребление в гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № *, ет.4, ап.ляв – ИТН: 2663949. Видно от представения Констативен
протокол № 328197/03.02.2017 г., на същата дата служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД са извършили на основание чл.42 и чл.44 ПИКЕЕ проверка
на електромера на ищцата с № *********, намиращ се в обезопасено електромерно
табло, при която са били констатирани несъответствия – при извършеното
контролно измерване с еталон № 0811415 марка EMSІST е установено, че измерената грешка е над
допустимата (-70,44 %); нормална векторна диаграма на схемата на свързване; държавната
и клемната пломби са манипулирани.
Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна торба и изпратен за служебна
метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е поставен друг електромер.
Протоколът е подписан от служителите на ЕВН ЕР, извършили проверката и от двама
свидетели. Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 409/02.04.2018 г. на БИМ, по електромера е констатирано: на дясната страна на
кутията на електромера има следи от допълнително пробиване на два отвора, които
впоследствие са запълнени; фирмен знак (пломба) № ADD/3488212 е унищожена – срязана и лепена пломбажна тел; осъществен е достъп
до вътрешността на електромера, като на електронната платка са
монтирани два последователно свързани резистора, водещи до изменение на
метрологичните характеристики, което води до несъответствие с одобрените
изисквания и до неточно измерване на електрическата енергия. С оглед горните констатации, от страна на ответника
едностранно е коригирана сметката на ищцата и е издадена фактура № **********/24.10.2018
г. за сумата от 116.41 лв., дължима вследствие установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ********* за
периода 07.01.2017 г. – 03.02.2017 г., в размер на 805 кВтч.
Съгласно приетата пред
БРС съдебно-техническа експертиза, с допълнително монтираните в
електромера резистори се манипулира отчитането консумираната енергия, което до
води до частичното й отчитане с грешка -77,5%. Според
вещото лице, при отчитането и начисляването на неотчетената електрическа
енергия е спазена
методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“а“
ПИКЕЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на
ищцата, тъй като по делото липсват доказателства и твърдения служителите на ЕВН
ЕР Юг, извършили проверката, да са в кръга на лицата, оправомощени по реда на
чл.50, ал.1 и ал.2 от Закона за измерванията със заповед на председателя на
Държавна агенция за метрология и технически надзор, да извършват проверка на
средствата за измерване, а за установяването на тези обстоятелства тежестта на
доказване е на ответника. В тази връзка съдът е приел, че поради ненадлежното
провеждане на проверката и издаването на констативния протокол от 03.02.2017
г., проверката е неосъществил се юридически факт и липсва законово основание за
издаването на процесната данъчна фактура от „ЕВН България електроснабдяване
АД”, за едностранна корекция на сметка от доставчика. По тези съображения, БРС е
приел, че ответникът ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не е провел
необходимото главно и пълно доказване по делото, поради което е уважил предявения отрицателен установителен иск като основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд
намира, че решението е валиден и допустим съдебен акт.
По същество първоинстанционното
решение е
правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено, макар и
по други мотиви.
Спорът по делото е за законосъобразност на едностранно
извършената от ЕВН корекция на сметката на ищцата за потребена електроенергия
за периода 07.01.2017 г. – 03.02.2017 г., а оттам и за дължимостта на
процесната сума, начислена от ответника на основание тази корекция по чл.51 ПИКЕЕ.
Настоящата инстанция поддържа становището си, че
законовото основание на крайния снабдител, въведеното със ЗЕ (ДВ-бр.54/2012 г.),
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електроенергия, е поставено под условие – ако е изпълнил задължението си по
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Само при
едновременното наличие на тези предпоставки е завършена процедурата, създаваща
право за енергодружеството да извършва едностранно корекция на сметки за минал
период. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК
след изменението на ЗЕ – Решение № 111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о., която напълно се споделя от
настоящия състав.
В конкретния случай,
въззивният съд намира, че по делото не е доказано кумулативното наличие на
изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на въззивника да извършва
корекция на сметката на въззиваемата-краен клиент, независимо от
обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното задължение е била
налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката. Действително, процесният
период е обхванат от действието на ПИКЕЕ от 2013 г., но ответникът не е
установил по делото да е изменил общите си условия и да ги е привел в
съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
тъй като действащите към момента на начислението и понастоящем Общи условия на
ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008 г., т.е. преди изменението на
ЗЕ и няма как същите да съответстват на въведените в значително по-късен момент
законови промени, като ответникът не е доказал да е привел съдържанието на ОУ в
съответствие със закона. В същите не се съдържа изрично регламентиране на реда,
по който следва да бъде уведомен клиента за извършването на едностранна
корекция съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
тъй като в ОУ е налице само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това. Липсва предвиден такъв ред в клаузата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, която
предвижда единствено уведомяването на клиента за вече начислените суми, което
обаче не може да бъде приравнено на законовото изискване за регламентиране на
изричен ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Не сочи на такъв изричен ред и разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Липсва
изрично посочване в общите условия на реда и начина, по който клиентът следва
да бъде уведомен за извършването на корекция на сметката му, както и за
книжата, които следва да му бъдат представени. Не са посочени и евентуалните
неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението потребителят да
заплати претендираните суми за корекция на сметка. Не се съдържа и изрична
регламентация относно възможността потребителят да въведе възражения, с които
да оспори реда за провеждането на корекционната процедура пред енергийния
доставчик. В този смисъл, настоящият съд намира, че не следва да обсъжда Решение
№ 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което въззивникът
се позовава в допълнително депозираната от него молба, тъй като същото е
постановено по повод отношенията на клиент с друг краен снабдител на
електрическа енергия, поради което е неотносимо към конкретния правен спор. Ето
защо, БОС намира, че не е осъществен пълния фактически състав за едностранна
корекция на сметката на ищеца, като изложените в тази насока възражения на
въззивника са неоснователни.
Следва да се има
предвид също, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на въззивника и в
негово задължение е да осигури правилното му и коректно функциониране, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването, което
задължение в конкретния случай не е изпълнено от него.
С оглед всички
изложени съображения, въззивният съд намира, че по делото не е доказано,
наличието на основание, което би било годно да породи правото на въззивника да
начисли и претендира процесната сума от въззиваемите, поради което едностранната корекция на сметката на ищцата е неоснователно извършена. Това
води до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, който
следва да бъде уважен. Ето защо, постановеното от БРС решение, с което иска е
уважен, е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на
въззивника разноски не му се следват, предвид неоснователността на въззивната
жалба, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият
следва да заплати на въззиваемата сумата от 300 лв. за направените по настоящото
дело разноски за платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка, БОС намира
за неоснователно заявеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като видно от представения договор за правна защита въззиваемата е заплатила на
адв. Т. възнаграждение в размер на 300 лв., който съответства на минималния
такъв по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и не е налице
прекомерност на адвокатския хонорар.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 923/19.04.2019 г., постановено по
гр.д.№ 8379/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, да
заплати на З.И.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за разноски във
въззивното производство пред БОС за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.