Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
гр. Габрово, 14.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание пети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН
АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 92 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Х.Р.К. *** против Решение № 33 от 01.03.2023 година по АНД № 6/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 6106719, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Габрово, с който на Х.К. *** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се доводи за неясно изписване на нарушената правна норма, като разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП са взаимоизключващи се и не могат да образуват конструкция на едно нарушение. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да бъде отменен процесният електронен фиш. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, за които се представя списък /л. 21/.
Касационният жалбоподател Х.Р.К. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се касационната жалба, както и искането по същество, като в хода по същество се навеждат доводи и против извода на съда за спазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като приложената по делото снимка не доказва датата на извършване на вмененото на К. нарушение, както и начален и краен момент на започване на работа.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че въззивното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменен процесният ЕФ, предвид следните съображения:
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал. 2 касае стойности на скоростта, различни от тези по ал. 1, в случаите когато тези стойности са допълнително въведени с поставен в участъка пътен знак. Поради това няма пречка, когато ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, цифровото изписване на вмененото нарушение да се извърши както е направено в конкретния случай – по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както е приел районният съд, нито засяга и/или препятства правото на защита на наказаното лице.
Наведеното в горната насока възражение на касационния жалбоподател е неоснователно, но са налице други основания за отмяна на обжалваното решение.
Въззивният съд не е съобразил, че наказаното лице е оспорило факта на наличие на пътен знак В26, посочен в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л. 13 от първоинст. дело/, и в Справката, изготвена от служител на сектор ПП при ОДМВР - Габрово /л. 15 от първоинст. дело/, която се базира на данни от заснемането и придружаващите го документи, включващи горепосочения Протокол. При извършеното от наказаното лице оспорване и при тежест на доказване върху административнонаказващия орган, каквато обаче не му е била възложена от съда, органът е следвало да ангажира доказателства за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя. Съдът е следвало да извърши необходимите процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства от значение за делото. Неизследваното от районния съд обстоятелство за наличие на пътен знак В26, действащ на контролираната отсечка от пътя, е от съществено значение за крайния изход на делото, доколкото това обстоятелство касае обективната страна на вмененото на санкционираното лице нарушение. В случая въззивният съд не е изпълнил едно от основните си задължения в процеса, а именно да установи всички релевантни за спора факти, да установи спорните въпроси, да укаже на страните доказателствената тежест, която всяка от тях носи, както и по свой почин да събере доказателства относно спорните въпроси. Само по себе си горепосоченото е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице непълна и неконкретна квалификация на нарушението.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. В процесния електронен фиш не е посочено в коя от хипотезите, към които препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, попада процесното нарушение. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, включително да измени обжалвания акт като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административнонаказващият орган бе извършил привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гледна точка на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочена от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година по т. д. № 1/2020 година, І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, поради което не е налице и основание за прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, даващ право на въззивния съд за изменение на оспорения акт. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, което нарушение не може да бъде отстранено, вкл. и при връщане на делото за ново разглеждане, поради което представлява основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на установеното нарушение.
По изложените съображения процесният електронен фиш следва да бъде отменен, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и постановяване на друго по същество от настоящата инстанция.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на касатора бъде присъдена сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени писмени документи /л. 23 от първоинст. дело и л. 20 от настоящото дело/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 33 от 01.03.2023 година
по АНД № 6/2023 година по описа на Районен съд – Габрово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 6106719, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Габрово, с който на Х.К. *** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Х.Р.К. *** с ЕГН ********** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.