Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                 № 1666

                                      гр. Русе, 25.10.2018 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                               Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря Василена Жекова 

в присъствието на прокурора ………................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 2409 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е по чл.422 от ГПК.

Изложени са твърдения, че ищцовата страна се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК срещу ответника по ч.гр.дело № 212/2018 г. по описа на РРС.Вземането им произтича от Договор за далекосъобщителни услуги № М4174992/ 24.07.2014 г. и издадените въз основа на него 2 бр. фактури за месечни такси на обща стойност от 31,80 лв., с вкл.ДДС, с неустойка за предсрочно прекратяване на контракта в размер на 245,75 лв.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било указано да предявят претенциите си по общия исков ред.

Твърдят, че абонатът не изпълнил договорните си задължения да им заплати уговорената цена за предоставените услуги за периода 23.03.-22.05.2015 г., което довело до предсрочно прекратяване на правоотношението между тях.В тази връзка и съобразно предвиденото в чл.54.12 от ОУ, на потребителя била начислена неустойка от 245,75 лв.Искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 212/2018 г. по описа на РРС, със законната лихва от образуване на посоченото дело.Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът П.И.С. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.Наведени са доводи за нищожност на клаузата за неустойка в хипотезата на чл.143 от ЗЗП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

Видно от приложеното ч.гр.дело № 212/ 2018 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от П.И.С. суми по договор за далекосъобщителни услуги от 24.07.2014 г. в общ размер на 31,80 лв., ведно със законната лихва върху нея от 09.01.2018 г., 245,75 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта, 8,06 лв.-лихва за забава за периода 12.06.2015 г.-18.12.2017 г. и 205 лв.-разноски за производсвото.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 14.03.2018 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила по пощата на 18.04.2018 г., като клеймото на плика е от 16.04.2018 г.При съобразяване действащата към него момент норма на чл.61 ал.2 от ГПК, 1-месечният срок се явява спазен от заявителя, предвид което претенциите са допустими.

Предмет на този спор е установяване дължимост само на вземанията на дружеството за дължима цена за предоставени на ответника  далекосъобщителни услуги от 31,80 лв. по 2 бр. фактури ( № *********/ 28.04.2015 г. за 15,90 лв. и № *********/ 27.05.2015 г. за 15,90 лв.) и 245,75 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта, във връзка с което били издадени ф-ра № *********/ 02.10.2015 г., касаеща времето 23.08.-22.09.2015 г., за 86,57 лв., и ф-ра № *********/ 02.10.2015 г. за същото време, на стойност от 159,18 лв.

По делото няма спор относно възникналите между страните отношения по повод Договор № М4174992/ 24.07.2014 г., със срок на действие от 24 месеца, като ответникът се задължил да заплаща цена за предоставените му от оператора далекосъобщителни услуги.Същият е декларирал, че е запознат с ОУ на дружеството.Такива не са представени в настоящото производство.Според ищеца, в чл.54.12. от тях е предвидена възможност операторът едностранно да прекрати договора при неплащане на уговорената цена, като в този случай потребителят дължи и неустойка в размер на месечните абонаментни такси за съответната SIM карта до изтичане на посочения в контракта срок.Уговорка относно неустойка се съдържа в чл.5.3.1 от Приложение № 1 към договора.

Страните не спорят, че до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е бил задължен с цената за предоставени му услуги за времето 23.03.-22.05.2015 г.В тежест на ответната страна е било да докаже, че е изправен съконтрахент и е престирала на доставчика уговорената сума.В хода на процеса не са ангажирани доказателства в тази насока.Искът за установяване дължимост на цена за предоставените услуга за заявените по исковата молба месеци се явява основателен.Сумата се дължи със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Следва да бъде отхвърлен обаче искът за неустойката.Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за нищожност на тази уговорка във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Правилата на директивата са транспонирани в чл.146  ал.1 от ЗЗП.Съдът намира, че клаузата, съдържаща се в чл.5.3.1 от Приложение № 1 към договора, предвиждаща, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определен срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.В процесния случай се твърди, че  договорът между страните е предсрочно прекратен от оператора поради забава от страна на потребителя в заплащането на две месечни такси.Съдът намира, че в този случай ищецът би могъл да претендира обезщетение за забава върху просроченото парично задължение или при постигнато съгласие с насрещната страна-неустойка за забава.Неравноправна обаче се явява клаузата, според която доставчикът има право сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за услуга, която не е предоставил на абоната–чл.143 т.6 пр.2 от ЗЗП.След като  операторът е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение.Следователно клаузата по чл.5.3.1 от Приложение № 1 към договора, е неравноправна на на основание чл.143 т.6 пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна.Тя не поражда правен ефект и следователно основаният на нея иск за  неустойка в размер на 245,75 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С влязло в сила определение от 12.09.2018 г. съдът е прекратил производството по делото по иска за мораторна лихва в размер на 8,06 лв., поради отказ от претенцията.Съгласно указанията, дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4  от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да обезсили заповедта за изпълнени при прекратяване на производството по иска по чл.422 от ГПК.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно с уважената част от претенциите-63,59 лв., а тези в заповедното производство трябва да се редуцират до 22,82 лв.

  По изложените съображения, съдът

                                   

                   Р  Е  Ш  И  :

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.С., ЕГН **********,***, че дължи на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с предишно наименование ”Мобилтел”, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, сумата от 33,80 лв., представляваща цена за предоставена услуга   по Договор № М4174992/ 24.07.2014 г. за периода 23.03.-22.05.2015 г., със законната лихва върху нея от 09.01.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 102 от 11.01.2018 г. по ч.гр.дело № 212/2018 г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено по отношение на П.И.С., че дължи на ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София, с предишно наименование ”Мобилтел”, сумата от 245,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4174992/ 24.07.2014 г., като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 102 от 11.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 212/2018 г. по описа на РРС, в частта за сумата от 8,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 12.06.2015 г.-18.12.2017 г.

         ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с предишно наименование ”Мобилтел”, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, по банкова сметка *** ”Райфайзенбанк (България)”-BIC:***, IBAN: ***, сумата от 63,59 лв.-разноски по настоящото дело и 22,82 лв.-разходи по ч.гр.дело № 212/2018 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/