Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 23.07.2020         Град Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На четиринадесети юли                                           Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                                                                                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове: 1.

                                                                                                      2.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 279 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът ОБЩИНА, с. Опан твърди в исковата си молба, че на 18.02.2015 г. сключил с ответника договор за концесия на язовир „Ястребово“, находящ се в землището на с.Ястребово, общ. Опан. Концесионерът се задължил да плаща годишно концесионно възнаграждение от 5555 лв. без ДДС на 4 вноски. В чл.3, ал.3 от договора била уговорена неустойка в размер на 2% от годишното концесионно възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от годишното концесионно възнаграждение. С допълнително споразумение от 22.06.2016 г. размерът на неустойката бил намален от 2% на 0,5 % на календарен ден. Концесионерът не плащал редовно концесионното си възнаграждение. На 25.11.2018 г. било сключено ново споразумение за разсрочване на задълженията по шест фактури. Плащане не последвало, а били натрупани и нови задължения. С Решение № 431 от 10.04.2019 г. от протокол № 42 Общински съвет Опан прекратил концесионния договор поради неизпълнение от страна на концесионера на основното му задължение по договора. Със заповед № 105 от 25 04 2019 г. кметът на община Опан назначил комисия за предаване на язовира. Изпратено било писмо № 70-00-66/17.04.2019 г. до концесионера за предаване на съоръжението на 02.05.2019 г. и даден срок до 15.06. 2019 г. за изплащане на сумата 9999 лв с ДДС и 7672.58 лв. неустойки по следните фактури: № **********/03.01. 2018 г. - 1666 50 лв., № ********** / 06.03.2018 г. - 1666.50 лв., № **********/01.06.2018 г. - 1666 50 лв., № ********** / 03.09.2018 г.- 1666.50 лв., № **********/03 12.2018 г. - 1666.50 лв., № **********/22.02.2019 г. - 1666.50 лв. На 18.07.2019 г. длъжникът превел по сметката на Община Опан сумата от 3000 лв., с която покривал изцяло концесионното възнаграждение по първата фактура и частично възнаграждението по втората фактура, по която оставало задължението от 333 лв. Общото задължение останало 14671.58 лв., от които 6999 лв. с ДДС концесионни възнаграждения и 7672.58 лв. неустойка по договора. Други плащания по задължението не били постъпвали. По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК било образувано ч.г.д № 6183/2019 г. на РС-Ст.Загора, в което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника за заплащане на 6999 лв. за неизплатени концесионни задължения по фактури за периода м.01.2018 г. до 22.02.2019 г., законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и неустойка по договора в размер на 7672.58 лв. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, че вземането му по заповед за изпълнение, издадена по ч.г.д № 6183/2019 г. по описа на РС Стара Загора, съществува, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, гр. Стара Загора оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. На 01.08.2019 г. страните подписали извънсъдебно споразумение, по силата на което приели за безспорно, че „Хепи Нес 05“ ЕООД дължи на Община Опан сумата от 12672,08 лв. както следва: по фактура **********/01.06.2018 г. сумата от 1666,50 лв., по фактура **********/03.09.2018 г. сумата от 1666.50 лв. и по фактура ********** сумата от 1666,50 лв. и неустойки по договор от 18.02.2015 г. за концесия на язовир с.Ястребово в размер на 7672,58 лв. Договорили се, че тази дължимата сума ще се заплаща на равни месечни вноски от 1056 лв., които били дължими до 30-то число, считано от м.септември 2019 г. Уговорили и че след изтичане на дванадесетмесечен срок за доброволно плащане, ако втората страна не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимата сума или на част от нея, първата страна имала право да предприеме действия по събиране на вземането си по съдебен ред. Налице било едно споразумение, по силата на което кредиторът в лицето на Община Опан се споразумял с длъжника, като след взаимни отстъпки определил размера на вземането си /12672,08 лв./ и отложил изпълнението на плащането до 01.08.2020 г. Поддържа, че ответникът все още имал срок за доброволно заплащане на задължението си, който срок изтичал на 01.08.2020 г. и претенцията на ищеца към настоящия момент била неоснователна, защото падежът на вземането не бил настъпил. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3192/27.11.2019 г. за сумата 6999 лева – главница, представляваща задължение по договор за концесия на язовир „Ястребово” от 18.02.2015 г. съгласно издадени фактури, 7672,58 лева - неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2019г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за концесия от 18.02.2015г., по силата на който ищецът е  предоставил на ответника особено право на ползване на язовир - водоем „Ястребово” срещу заплащане на сумата 5555 лева без ДДС годишно. Плащането е следвало да се извършва на 4 равни вноски на текущата година. При забава на плащането е уговорена неустойка в размер на 2% от годишното концесионно възнаграждение  за всеки календарен просрочен ден, но не повече от 50 % от годишното концесионно възнаграждение. С анекс от 22.06.2016 г. е размерът на неустойката е намален на 0,5 % от неиздълженото концесионно възнаграждение  за всеки календарен просрочен ден, но не повече от 50 % от годишното концесионно възнаграждение.

По делото е представено допълнително споразумение между страните от 28.11.2018 г., с което страните са приели за установено, че ответникът дължи концесионно възнаграждение в размер на 6666 лв. и неустойки в размер на 7672,58 лв., като погасяването на задължението е разсрочено на три вноски, последната от които е с падеж  28.04.2019 г.

Представено е и споразумение от 01.08.2019 г., с което страните са приели за безспорно, че ответникът дължи на ищеца следните суми:  по фактура № **********/01.06.2018 г. – 1666,50 лв., по фактура № **********/03.09.2018 г. - 1666,50 лв., по фактура № **********/22.02.2019 г. – 1666,50 лв., както и неустойки по договор от 18.02.2015 г. за концесия на язовир „Ястребово”в размер на 7672,58 лв.

От съдържанието на посоченото споразумение е видно, че същото има акцесорен характер и предназначението му е да уреди отношенията, възникнали от договора от 18.02.2015 г. за концесия на язовир „Ястребово”. Споразумението представлява по естеството си спогодба, с която страните  избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Спогодбата е уредена в чл.365-367 от ЗЗД и има характеристиката на  двустранен, възмезден и каузален договор. В случая съдържанието на договора разкрива елемента взаимни отстъпки, доколкото ищецът се е отказал от първоначалното си твърдение за размера на дължимите суми за концесионно плащане. Приетите от страните по договора изменения в действителното правно положение обуславят конститутивното действие на споразумението от 01.08.2019 г., изразяващо се в преобразуване съдържанието на правоотношението между страните съобразно спогодбата.

Неоснователни са доводите на ответника за недействителност на спогодбата поради липса на представителна власт на подписалото я лице. Следва да се отбележи, че срещу липсата на представителна власт интерес да възрази има единствено ненадлежно представляваната страна. Същата има възможност да потвърди и извършените от нейно име действия /чл.42, ал.2 ЗЗД/, което в случая е направено с позоваването на споразумението от 01.08.2019 г. Освен това по делото е представено и нотариално заверено пълномощно от 21.04.2015 г., с което сключилото договора за спогодба лице е упълномощено да извършва всякакви правни действия от името на ищцовото дружество.   

Неоснователни са и заявените едва с писмената защита на ответника доводи за липса на овластяване на кмета на ответната община да сключи споразумението от 01.08.2019 г. Кметът на общината е неин законен представител по силата на чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА, като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на ограничения в представителната власт на кмета по въпросите, уредени със сключения договор за спогодба.  

В споразумението от 01.08.2019 г. страните са внесли изменение в съдържанието на договора за концесия от 18.02.2015 г., като са предвидили, че дължимата сума в размер на 12672,08 лева ще се заплаща на равни месечни вноски, всяка по 1056 лв., дължими до 30-число, считано от месец септември 2019 г. Уговорили са също така, че едва след изтичане на дванадесетмесечен срок ищецът има право да предприеме действия по събиране на вземането си по съдебен ред. Волята на страните по договора е ясна – кредиторът може да иска изпълнение, разчитайки на държавната принуда, след изтичане на дванадесет месеца от сключване на договора. Това е падежът на задължението, а не уговорените срокове на заплащане на отделните вноски, тъй като с изтичането на тези срокове за кредитора не възниква правна възможност да се снабди с титул за принудителното им събиране.   

При тези обстоятелства се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане не е изискуемо и за него същият не може да се снабди със заповед за изпълнение. Поради това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 6999 лева – главница, представляваща задължение по договор за концесия на язовир „Ястребово” от 18.02.2015г. съгласно издадени фактури, 7672,58 лева - неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2019г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3192/27.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да  заплати на ответника направените разноски в настоящото производство в размер на 1100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА, с. Опан, ЕИК 00817917, представлявана от кмета Генчо Дончев Колев, против „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.21, вх.А, ет.5, ап.14, ЕИК  *********, представлявано от Георги Станимиров Тотев, иск по чл.415, ал.1, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата 6999 лева за главница, представляваща задължение по договор за концесия на язовир „Ястребово” от 18.02.2015 г., 7672,58 лева неустойка и законната лихва върху главницата от 26.11.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 3192/27.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 6183/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА, с. Опан, ЕИК 00817917, представлявана от кмета Генчо Дончев Колев, да заплати на „ХЕПИ НЕС 05“ ЕООД, гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ бл.21, вх.А, ет.5, ап.14, ЕИК  *********, представлявано от Георги Станимиров Тотев, сумата 1100 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :