Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 2116/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на ЗАД ОЗК –
Застраховане АД, ЕИК: *******срещу Разпореждане от 07.01.2020 година по
изп.дело № 20199240401507 на ЧСИ рег. № 924, В ЧАСТТА, в която е отказано по
искането на жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за
разликата до размер от 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на
разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност, съответно – неправилно изчислена
таксата по т. 26.
Взискателят
не изразява становище по жалбата, но е намерил възражението пред ЧСИ за
неоснователно.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за
неоснователна.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Разпореждане, съдът
дължи разглеждането му по същество.
По
същество жалбата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 350 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин
на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, която е конкретизирал впоследствие.
Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани.
Поради
това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е
дължимо в конкретния случай. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева. Посочването
на способа на изпълнение е реквизит на молбите по чл. 426 ГПК. Тоест, се дължат
разноски за адвокат, определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004
г., а именно – 200 лв. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явява
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в
обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева
без ДДС.
Основателна,
съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от
Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която
изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 218,21
лева.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и адвокатско
възнаграждение от 360 лева с ДДС и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК: *******Разпореждане от 07.01.2020 година по изп.дело №
20199240401507 на ЧСИ рег. № 924, В ЧАСТТА, в която е отказано по искането на
жалбоподателя намаляване на определеното като разноски в изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата от 350
лева до размер от 200 лева, както и в частта, в която е отказано намаляване на
разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ и вместо
това НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат - до размер от 200
лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство -
до размер от 218,21 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Н. К. Н. – П.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК: *******сумата от 385 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението
е окончателно.