РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. В., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20241420101043 по описа за 2024 година
„Т.С.” ЕАД, с ЕИК ** е предявила при условията на обективно
съединяване искове против К. Л. К., ЕГН - **********, постоянен и
настоящ адрес : гр.В., ул.”И.Ц.” № **, адрес по заявление: гр.С.,
общ.И.,ж.к.“С.т.“ ** ,с които иска да се признае за установено,че
ответницата дължи на ищеца както следва: сумата от 1673.28 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и БГВ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ; сумата от 369.90 лева, представляваща лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г.; сумата от
14.04 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2021г.
до 30.04.2022г.; сумата от 2.91 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците за периода от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 41.20 лева
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
разноски по заповедното производство и разноските по исковото производство.
Вземането произтича от неизплатени суми за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.И., ж.к.“С.т.“
** аб. **
1
Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с
чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор,
с който оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като
неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.
Третото лице-помагат на ищеца „МХЕ.” ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес
на управление: гр.С.,район К.с.”,ул.”Б.л.”** не е ангажирало становище.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №333/2024г. по описа на ВРС, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва
и
разноски.С оглед депозирано възражение от длъжницата съдът е указал на кредитора
да предяви искове относно вземанията си, което е довело до настоящото исково
производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към
настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За
да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно
отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ се
в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като
без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието
2
на конкретни задължения.Ответницата е съсобственик на процесния
апартамент видно от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №49, том.1,рег.№5438,дело №42/2002г.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за
допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в
общите условия.В разпоредбата на чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че
количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между
потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е
уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната
енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите
части и топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната
енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия
отдадена от сградна инсталация се дължи от всички потребители в сградата
независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са
обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й
разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-
топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр.В. одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-
02/03.01.2014г. от ДКВЕР - в същите подробно са визирани правата и задълженията
на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната
енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната
енергия. В чл.33 , ал.1 от общите условия от 2008г. евизирано,че купувача е длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви
възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е
депозирано.Съответно ал.4 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по
ал.1 купувача заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за
целия исков период се идентични.
3
Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи съгласно изискванията на
чл.7, ал.3 от ГПК.
По делото са назначени специализирана съдебно-техническа и счетоводна
експертизи, които са потвърдили наличието на видовете неизадължения за исковия
период,както и размер на извършени пращания от страна на ответницата по фактури в
хода на процеса.
Основателни са възраженията на пълномощника на ответника направени за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111,б.в ЗЗД. три годишна
давност от изискуемостта на вземането .Видно от исковите претенции с начална дата
на период на вземането -01.05.2020 г.,респективно заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 22.11.2023г.,т.е. за
периода да 22.11.2020г. вземанията са погасени по давност по отношение на
претендираните главници и лихви за забава.
С оглед отчитане на направените плащания,погасителната давност и заключението
на СЧЕ следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца: сумата от 1260.32
лева, представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и БГВ
за периода от 21.11.2020 г. до 30.04.2022 г. ; сумата от 326.71 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г.;
сумата от 14.04 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.09.2021г. до 30.04.2022г.; сумата от 2.91 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно
със законната лихва върху главниците за периода от датата на завеждане на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.В останалата част исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца деловодни разноски
за настоящата инстанция съразмерно уважената част от исковите претенции
включваща разноски по заповедното и исковата производство за внесени държавни
такси,експертизи и юристконсултско възнаграждение в размер на 1356.25лв.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски за
настоящата инстанция за адвокатска защита за заповедното и исковото производство
съразмерно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 141.91 лв.
Неоснователни са възраженията на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответницата с оглед факта,че същите са в
минимални размери съобразно наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК,
4
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че К. Л. К., ЕГН - **********, постоянен
и настоящ адрес : гр.В., ул.”И.Ц.” № **, адрес по заявление: гр.С.,
общ.И.,ж.к.“С.т.“ ** дължи на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ** сумата от 1260.32 лева,
представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и БГВ за
периода от 21.11.2020 г. до 30.04.2022 г. ; сумата от 326.71 лева, представляваща лихва
за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г.; сумата от
14.04 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2021г.
до 30.04.2022г.; сумата от 2.91 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците за периода от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.В ОСТАНАЛАТА част
отхвърля исковите претенции като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Л. К., ЕГН -
**********, постоянен и настоящ адрес : гр.В., ул.”И.Ц.” № **, деловодни
разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции в размер на 141.91лв.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН - **********, постоянен и настоящ адрес : гр.В.,
ул.”И.Ц.” № ** да заплати на„Т.С.” ЕАД, с ЕИК ** деловодни разноски за
настоящата инстанция за внесена държавна такса за заповедното и исковото
производство,разноски за експертизи и юристконсултско възнаграждение
съразмерно уважената част от исковите претенции в размер на 1356.25лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„МХЕ.” ООД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление: гр.С.,бул.”Б.Б.”****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6