№ 14
гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000285 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 186/17.06.2020 год. по гр. д. № 737/2019 год.
Русенският окръжен съд осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – гр. София да
заплати на Г. Д. Д. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП на 11.10.2018
год., ведно със законната лихва от 21.03.2019 год. до окончателното
изплащане, като за разликата от 10 000 лв. до 30 000 лв. отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адв. Ц. В.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 830 лв.,
както и 166 лв. ДДС, а по см. на РОС – сумата 200 лв. направени от бюджета
на съда разноски по делото и 400 лв. ДТ.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен
за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва, е подадена от
ищцата Г. Д. Д. чрез адв. Ц. В.. Счита, че решението в тази част е неправилно
и необосновано. Съдът неправилно е определил размера на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият противоречи на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не е взел предвид всички
конкретни обстоятелства и не е обсъдил доказателствата по делото. Съдът е
1
пропуснал да обсъди детайлно и да съобрази получените от пострадалата
травматични увреждания, периода на лечение и възстановяване, търпените от
нея болки и страдания, настъпилите трайни последици за здравето , както и
негативното отражение на произшествието върху емоционалното
състояние. Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в
занижен размер, не е съобразено с индивидуалните критерии за съответния
случай, трайната съдебна практика, лимита на отговорност на застрахователя
и със събраните по делото доказателства. Изложени са подробни аргументи в
подкрепа на развитите доводи. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да присъди още 20 000 лв. обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва така, както е
претендирана с исковата молба. Направено е искане за присъждане на
разноски за производството пред въззивната инстанция.
В писмения си отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез
адв. Т. Т. заема становище за необоснованост и неоснователност на жалбата.
Първоинстанционният съд правилно и обосновано е отхвърлил частично иска
за обезщетение за неимуществени вреди. Присъденото обезщетение напълно
съответства на претърпените от ищцата вреди. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното
от фактическа и правна страна:
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно:
Ищцата Г. Д. Д. е предявила иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да й заплати сумата
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от нея в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2018 год. по вина на водача на
лек автомобил „Нисан“, модел „Примера“, с рег. № Р 65****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на изтичане на
срока за произнасяне по застрахователната претенция – 21.03.2019 год. до
окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска в размер на 10 000 лв. и
решението в тази част е влязло в сила (не е било обжалвано от ответника).
С оглед предмета на подадената жалба, спорен е въпросът за размера на
обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди в рамките на
претенцията над 10 000 лв. до 30 000 лв., ведно със съответната законна
лихва.
От представените по делото писмени доказателства – медицински
2
документи, както и от заключението на изслушаната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищцата
е получила счупване на лява лъчева кост. Приложено е консервативно
амбулаторно лечение с гипсова имобилизация и обезболяващи медикаменти.
В представената медицинска документация няма данни за продължителността
на обездвижването на левия горен крайник на ищцата, но според вещото
лице, при подобни счупвания, ако няма усложнения, периодът на
имобилизация трае около 30 дни. Обикновено болките са най-силни
непосредствено след счупването, а после продължават със значителен
интензитет до обездвижването на крайника. След това, при липса на
усложнения, болките постепенно намаляват и отшумяват в рамките на
няколко денонощия. Болки със значителен интензитет се усещат и в периода
на раздвижване на крайника, след сваляне на гипсовата имобилизация. Болки
с по-слаб интензитет при физически натоварвания и промяна в атмосферните
условия могат да се усещат за по-продължителен период от време, който е
индивидуален за всеки случай. Счупването на лява лъчева кост при ищцата е
причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, но
няма данни да се е отразило върху общото й здравословно състояние. При
подобни счупвания обичайният възстановителен период трае около 2.5 - 3
месеца.
Действително, при направеното през м. февруари 2020 год. изследване
на ищцата е установено, че има ограничение в крайните фази на движение на
лявата гривнена става. Това ограничение обаче е „съвсем леко“ и според
уточненията на вещото лице в съдебно заседание в случая се касае за самото
движение на китката в крайните фази. Индивидуалните особености на
хората са различни - не всички могат да движат ставите си еднакво в
определени позиции. Предвид това и съобразно нормалните стойности,
вещото лице определя отклонението при движение на ставата при ищцата
като несъществено.
Състоянието на ищцата след ПТП се установява и от показанията на
свидетеля Й. Л. И. – неин син. Непосредствено след инцидента ищцата била
закарана в болницата в гр. Бяла, където било установено счупването. Била
насочена към болницата в гр. Русе, където на следващия ден ръката била
наместена и бил поставен гипс от пръстите до лакътя. Обездвижването с
гипса продължило около месец, след което били провеждани процедури по
рехабилитация в продължение на две седмици в болницата в гр. Бяла.
Възстановителният период продължил 2-3 месеца, като в този период ищцата
разчитала на помощта на близките си за ежедневните дейности. И към
настоящият момент тя живее със своята внучка в къща близнак,
непосредствено до семейството на сина си. След премахването на гипса
изпитвала болки, продължава да изпитва такива и понастоящем при
определени движения. Приемала болкоуспокояващи, като свидетелят не може
да посочи за какъв период от време. Понастоящем приема „хапчета за нерви“
3
заради уплахата, която преживяла. Преди инцидента работела в църквата в гр.
Бяла. След като се възстановила опитала отново на ходи на работа, но
напуснала, защото било трудно да преминава през кръстовището, на което
станал инцидентът.
При така установеното, въззивният съд намира определеното от първата
инстанция обезщетение в размер на 10 000 лв. за напълно адекватно да
репарира доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на деликта. Съобразени са както вида на увреждането –
счупване на лява лъчева кост, така и периода на възстановяване: гипсова
имобилизация в продължение на около 30 дни; процедури по рехабилитация в
рамките на две седмици след премахването на гипса, като общо
възстановяването след травмата е отнело около 2-3 месеца. Така установените
периоди на лечение и възстановяване попадат в рамките на нормално
необходимото време за възстановяване при подобни травми, така както е
посочено от вещото лице. Видно от представената по делото медицинска
документация, няма данни да са налице усложнения след инцидента, нито
травмата да се е отразила неблагоприятно върху общото здравословно
състояние на ищцата. Няма данни за медикаментозно лечение, извън приема
на обезболяващи средства непосредствено след травмата. Ограничението в
крайните фази на движение на лявата гривнена става е леко и несъществено.
То няма значими неблагоприятни последици за ищцата, доколкото няма
данни да й се налага да извършва активна физическа дейност.
Болките, които ищцата изпитва и към настоящия момент при
извършването на определени движения с лявата ръка или при промяна на
атмосферните условия, са отчетени и се поглъщат от неимуществените вреди,
които следва да бъдат обезщетение с така определеното от първостепенния
съд обезщетение в размер на 10 000 лв. Освен това, те са с по-слаб интензитет
и са характерни при подобни травми. Съобразено е и обстоятелството, че към
датата на настъпване на произшествието ищцата е била на 76 години.
Възрастта й сама по себе си не може да обоснове завишаване на размера на
обезщетението, доколкото след получаване на травмата и понастоящем
ищцата не е лишена от грижите на своите близки.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд не намира основания
за увеличаване размера на обезщетението, каквото искане е направено от
жалбоподателката Г. Д. Д.. Не са доказани по-високи по интензитет и
продължителност болки и страдания, които да определят присъждане на
обезщетение над 10 000 лв. Според данните по делото към настоящия момент
ищцата се е възстановила напълно от претърпения инцидент.
При този извод на въззивния съд, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част, с която искът е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва.
4
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1 080 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение с ДДС. Същото не е прекомерно, в каквато насока
са възраженията на жалбоподателката, тъй като е в размера по чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен съобразно обжалваемия интерес (20 000 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/17.06.2020 год. на Окръжен съд –
Русе по гр. д. № 737/2019 год. по описа на същия съд в обжалваната част, с
която предявеният от Г. Д. Д. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на
11.10.2018 год. е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до 30 000 лв., ведно със
законната лихва от 21.03.2019 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., от гр. Бяла, **********, с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, ЕИК *********, сумата 1 080 лв. (хиляда и осемдесет лева) разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5