Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, .2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 2096 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от Е.Д.М. против ЗД „Е.“ АД гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 26 000лв., частично от 43 000лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва
от 25.02.2018г. до изплащането, сумата 818.99лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи
за лечението, ведно със законната
лихва от 10.04.2018г. до изплащането, както и за сумата
982.19лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото трудово възнаграждение за м.03.2018г. и полученото обезщетение за временна неработоспособност.
Твърденията са за настъпило на
25.02.2018г. в гр. София пътно-транспортно произшествие между л.а.Опел Фронтера с ДК № *******, управляван от В.А.Т., и л.а. Опел Фронтера с ДК № *******, в който ищцата била пътник.
Произшествието настъпило поради виновното противоправно
поведение на водача на първия автомобил, чиято наказателна отговорност е
ангажирана с одобрено споразумение по НОХД № 9873/2018г. по описа на СРС, 129
състав. Ищцата получила травматично увреждане на горния десен крайник, наложило
извършването на три операции. Твърди да е претърпяла болки и страдания,
движенията на ръката били силно затруднени и болезнени в продължителен период
от време, била депресирана и притеснена, че не може да извършва елементарни
действия и да се грижи за домакинството, както и изпитвала тревога и
притеснение, че не може да се грижи за останалите членове на семейството си,
които също пострадали в произшествието. По отправената извънсъдебна претенция
ответникът определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди от
17 000лв., която сума счита за несъответна на действително претърпените.
Оценява тези вреди на 43 000лв. с предявен частичен иск от 26 000лв.
Твърди във връзка с лечението да е направила разходи на обща стойност
818.99лв., както и в продължение
на един месец
/м.03.2018г./ да е била в болнични, поради което пропуснала да реализира трудово
възнаграждение, вместо което получавала обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност,
което е в по-малък размер, т.е. разлика от 982.19лв. Навежда същите да съставляват имуществена
вреда, подлежаща от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер. Навежда определеното и платено по извънсъдебната
претенция обезщетение за неимуществени вреди да отговаря на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Искът за имуществени вреди счита за
недопустим поради това, че искане
за това не
е било заявено в съответствие с чл.380 КЗ преди подаване на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят покрива в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. На обезщетяване подлежат както неимуществените вреди, така и
имуществените, които могат да се изразяват в претърпяна загуба и/или пропусната
полза /чл.429 КЗ/.
Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, разполага с прякото право по чл.432, ал.1 КЗ да
поиска обезщетение за вредите от застрахователя. Съгласно чл.498, ал.1 КЗ той е
длъжен да отправи към застрахователя писмена претенция по реда на чл.380, ал.1 КЗ, изпълнението на което условие на основание чл.498, ал.3 КЗ се явява абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск.
С исковата молба
ищцата претендира от ответника обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени и
имуществени вреди, като последните обхващат претърпяна загуба от 818.99лв.-направени
разходи за лечение и 982.19лв. пропусната полза-разлика между полученото
обезщетение за временна неработоспособност поради увреждането от ПТП и трудовото
възнаграждение за м.03.2018г.
Не е спорно преди подаване
на исковата молба ищцата да е отправила писмена претенция до застрахователя,
получена на 27.07.2018г., с искане за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди от 30 000лв., по която е налице произнасяне в срока по чл.496 КЗ. При
изпълнение изискването по чл.380 КЗ прекият иск в тази част се явява
процесуално допустим. В нея не се съдържа искане за обезщетение за имуществени
вреди, нито са изложени твърдения да е претърпяла такива, съответно посочване в
какво се изразяват.
В съдебно заседание ответникът
признава ищцата да е заявила извънсъдебна претенция за имуществени вреди за
пропусната полза, като разлика между получаваното обезщетение за временна
неработоспособност по КСО и това, което би получила по трудовото правоотношение
от 982.19лв. Представя доказателства за плащането на тази сума, който факт се
признава от ищцата. С оглед на това следва да се приеме, че в тази част искът е
процесуално допустим, но неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение другата претендирана сума 818.99лв. за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба не са събрани доказателства за отправена
извънсъдебна претенция по чл.498, ал.1 вр. чл.380 КЗ,
доказването на което е в тежест на ищцата. Неизпълнението на законовото
изискване предпоставя
процесуална недопустимост на иска по чл.432, ал.1 КЗ за тези заявени
вреди и в приложение на чл.130 ГПК исковата молба в тази част подлежи на
връщане.
По делото не е предмет на спор сключена
и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Опел
Фронтера с ДК № *****, покриваща отговорността на
водача В. А.Т., страна по която е ответникът.
Не е спорно и настъпването на 25.02.2018г.
в гр.София пътно-транспортно произшествие между този автомобил и л.а.Опел Фронтера с ДК № *******, управляван от В.К.П., в който
ищцата била пътник на предна дясна седалка.
С одобрено споразумение от 14.06.2018г.
по НОХД № 9873/201г. по описа на СРС, 129 състав В.А.Т. е признат за виновен в
това, че на посочените дата в гр.София, при управление на л.а. Опел Фронтера с ДК № ******* по ул.Хенрик
Ибсен с посока на движение от ул.Козяк към ул.Луи Айер и в района на № 38 нарушил правилата за движение по
чл.6, т.1 ЗДв.П, чл.63, ал.2, т.1 ППЗДв.П,
чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П и чл.20, ал.1 ЗДв.П, като не контролирал непрекъснато автомобила, загубил
контрол върху управлението и се отклонил наляво спрямо посоката си на движение,
пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща лентите за движение, навлязъл
в тази за насрещно движение и се ударил в насрещно движещия се л.а.Опел Фронтера с ДК № 4412 НХ с причиняване по непредпазливост
средни телесни повреди на повече от едно лица, в тази част на ищцата, съставляващо
престъпление по НК с наложено наказание.
На основание чл.383, ал.1 НПК
одобреното споразумение в наказателното производство има значението на влязла в
сила присъда и следва да се зачете от от съда
разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването на деянието, неговата противоправност
и вината на дееца. Предвид това и съдът приема за установен фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, осъществен от застрахования при ответника водач.
Според показанията на разпитания
свидетел В.П. и заключението по СМЕ ищцата е била с поставен обезопасителен колан в съответствие със задължението по
чл.137а ЗДв.П, поради което възражението на ответника
за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.
По извънсъдебната претенция
застрахователят определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди от
17 000лв. Ищцата изразява несъгласие с този размер с твърдението да не е съответен на
действително претърпените и с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Като последица от произшествието
ищцата получила фрактура на 3-та метакарпална /дланна/ кост на дясната ръка, което по своя
медико-биологичен характер представлява трайно затруднение на движенията на
този крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В деня на катастрофата постъпила в болнично
заведение с извършено наместване на увредената ръка и поставена гипсова шина.
Поради разместването на счупената кост на 27.02.2018г. била извършена операция
по открито наместване на счупената кост и стабилизиране на фрактурата с 2бр. Киршнерови игли. Впоследствие било установено ново
разместване и извършена през м.03.2018г. втора операция с поставяне на метална
плака и 3 винта. Вещото лице по СМЕ сочи, че обичайно метакарпалните
кости зарастват за срок до 30 дни, но при ищцата това е станало за по-дълъг
период-около 50 дни поради това, че фрактурата е наложила повече от една
оперативни интервенции. Общият лечебен и възстановителен период е приключил за
срок от 3 месеца, в който е търпяла болки и страдания в първите 30 дни
непосредствено след произшествието и проведените операции, а в останалото време
периодични при промяна на времето, налагало ползването на обезболяващи
средства. Наред с болките в рамките на първите 2 месеца не е можела да си служи
с дясната ръка. Видно от заключението понастоящем счупването е зараснало
окончателно, движенията на увредения 3-ти пръст са почти възстановени, но
флексията /свиване при захват/ все още е в намален
обем. Това ограничение ще отпадне след изваждане на металната плака и
винтовете, което е само по оперативен път и това ще причини допълнителни болки
за 2-3 седмици и нужда от рехабилитация. Налице е остатъчен кожен белег на
дясната длан от извършените операции.
В съдебно заседание вещото лице
сочи, че по принцип счупванията на метакарпалните кости /дланните
кости/ най-често са от ротационен механизъм-директен удар и счупване.
Фрактурите са коси по вид и когато е счупена косо единият фрагмент има
способността да се плъзга върху другия.
Пояснява, че в случая при първото постъпване на ищцата в болница е
направен неуспешен опит за наместване, след което при второто постъпване в
друга болница са били поставени две игли, но и те не довели до резултат на
задържане, защото силата на мускулите на дланта е голяма и при флексия
фрагментите на костта се разместват. Това наложило втората операция по
поставянето на метална плака. Сочи, че при подобни травми обикновено лекарите
избягват прилагането на оперативно лечение, ако е възможно задържането на
фрагментите да се постигне чрез наместване.
От показанията на св.В.К. се
установява, че ищцата носила повече от месец гипс на увредената ръка и това
създавало затруднения в самообслужването и извършването на обичайни дейности от
ежедневието, а след като се върнала на работа след около месец изпитвала
затруднения при изпълнение на задълженията си свързани с работа на компютър. От
самото счупване и във връзка с претърпените операции изпитвала болки, средния
пръст на дланта на ръката бил на практика обездвижен. Операция по изваждане на
винтовете до момента не е извършена. С ищцата живеят на съпружески начала и
имат две деца, като всички пострадали от катастрофата с получени различни
наранявания, поради което в първите 2-3 седмици им било много трудно. Сочи, че
след произшествието изпитвала страх при пътуване с кола, което се налага почти
ежедневно по причина, че живеят в с.Мърчаево, както и притеснения за близките
си, когато пътуват без нея. Поради страха й от инциденти пътуванията на по-дълги
разстояния били трудни, а такива през нощта вече не предприемали.
Въз основа тези доказателства при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
възрастта на ищцата /38г./ към деня на произшествието/, неговия механизъм,
полученото травматично увреждане и тежестта му-фрактура на 3-та метакарпална /дланна/ кост на
дясната ръка, за лечението на което са извършени две операции;
продължителността на лечебния и възстановителен период-около 50 дни, в който е
търпяла болки и страдания с по-голяма интензивност в първите 30 дни и при извършването
на операциите, а в останалото време периодични при смяна на времето. В този
период не е била възпрепятствана в извършването на дейности от ежедневието и
при обслужването, но не е можела да си служи пълноценно с дясната ръка и
изпитвала затруднения в тази посока. Била е във временна нетрудоспособност
около месец и след завръщането на работа също е изпитвала известни затруднения
при изпълнение на служебните задължения. Доводът на ответника търпените болки и
страдания за времето надвишаващо обичайния срок на зарастване при този вид
травми /30 дни/ да не е в причинна връзка с произшествието поради неподходящо
лечение е неоснователен. По делото е установено, че първо било направено наместване
на костта с поставен гипс, но поради
продължаващо разместване последователно
са извършени две операции. При първата поставени игли в ръката, които били
извадени по същата причина, а при втората метални винтове. Видно от
заключението на вещото лице тези методи на лечение са напълно приложими към подобен
вид травми. В съдебно заседание дава допълнителни разяснения относно естеството
на самото счупване и защо като краен резултат е било необходимо поставянето на
метални винтове, но не сочи в конкретния случай единствения и правилен метод за
лечение да е бил чрез операция. Следователно само поради факта, че първоначално
е било предприето консервативно, а не оперативно не може да се приеме липса на
причинна връзка между произшествието и претърпените от ищцата болки и страдания
или тя да е била прекъсната, което да обуслови по-нисък размер на дължимото
обезщетение. На следващо място, следва да се отчете обстоятелството, че независимо
от зарастване на счупването и отшумяване на болките с рядка проява при
определени климатични условия, към
момента е с намален обем на движенията в
единия от пръстите на дясната ръка и необходимост от извършване на нова
операция по изваждане на поставените в ръката винтове, което безспорно ще
доведе до нови болки и страдания. Налице е и остатъчен оперативен белег. Наред
с физическите болки и страдания произшествието се отразило негативно и в
психично отношение-силна уплаха не само за себе си, но и за децата си, които
също били в автомобила, изпитвала страх при пътуване.
При така приетите
за установени неимуществени вреди съдът намира за обоснован и съизмерим с
принципа за справедливост размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от
19 000лв. Този размер е в границите на установените лимити на
застрахователна отговорност по КЗ и съответства на икономическите условия към
деня на произшествието и съдебната практика по сходни случаи. При зачитане
извършеното от ответника извънсъдебно плащане от 17 000лв. на ищцата се
следва обезщетение още от 2 000лв., до който размер искът с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по
чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което последният дължи законна лихва за забава считано от 27.07.2018г., когато
е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По тези съображения искането
за присъждане на законна лихва за периода от увреждането 25.02.2018г. до
27.07.2018г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски
по производството.
Представлявана е от
адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Д.Д.-Бл.АК адвокатско възнаграждение от 100.77лв. с оглед
уважената част от иска.
Ответникът е направил
разноски от 200лв. и представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът
определя на 100лв. на основание по чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ или общо разноски от 300лв. Съобразно отхвърлената част на иска
за неимуществени вреди и изхода от делото по иска за имуществени вреди в тежест
на ищцата следва да се възложат разноски за ответника по чл.78, ал.3 ГПК от
278.42лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска за неимуществени вреди от 80лв. и
платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице от 10.79лв.
или общо сумата 90.79лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.Д.М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.*******, сумата от 2 000лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП на 25.02.2018г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Опел Фронтера
с ДК № *******, ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 26 000лв. и искането за законна лихва за периода 25.02.2018г.-27.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д.М., ЕГН **********, от гр.София, против ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
гр.София, иск за сумата 982.19лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от ПТП, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение за м.03.2018г. и полученото обезщетение за временна
неработоспособност.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.130 ГПК производството по делото в частта по иска с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 818.99лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди за направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 10.04.2018г.
до изплащането.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“
АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.Д.Д.-Бл.АК с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА от 100.77лв.
ОСЪЖДА Е.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
гр.София, разноски по делото по чл.78, ал.3 ГПК от 278.42лв.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 90.79лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
В частта, в която производството
по делото е прекратено, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от
връчване препис на страните.
СЪДИЯ: