Номер 72023.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20204300500483 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.274 и сл ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю. Ц. , чрез адвокат В. Г. , САК, Съд.адрес: гр.София,
бул.”България” № 81, вх.В, ет.8 против Разпореждане № 720/07 август 2020 г., постановено
по ч.гр.дело № 297 по описа за 20202 година на Районен съд Луковит.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно-
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Позовавайки се на ТР № 4
от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, подчертава, че заповедният съд е длъжен да прочете
представените договори, какъвто е смисълът на закона, а не да приема в мотивите си, че
няма задължение да анализира представените със заявлението доказателства и извлича от тях
твърденията на заявителя. Твърди, че в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и в
уточняващата молба, са описани видът на услугите, периодите на доставянето им и
стойността им и че потребителят може да заяви желание да не получава детайлизирана
сметка. Акцентира, че претендира сума в размер на 163.47 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по четири договора и е посочен периодът на задължението-
22.02.2017 г.- 21.05.2017 г. Изтъква и че по идентични казуси има постановени
противоречиви решения на съда.
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени обжалваното
1
разпореждане и се разпореди издаване на заповед за изпълнение против длъжника.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е
допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ЮБЦ”ЕООД, ЕИК
********* срещу длъжника М. Т. И. , ЕГН ********** от гр.Луковит- 5770, ул.” Лале” 12А
за: 163.47 лева главница и 46.65 лева лихва за периода от 10.06.2017 г. до 01.04.2020 г.,
представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги по договори с клиентски номер
16246586001 от дата: 20.04.2016 г., 14.12.2016 г., 28.12.2016 г. и 22.03.2017 г., сключени
между длъжника и мобилния оператор” Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за
което са издадени 3 бр.фактури ( № **********/22.03.2017 г.; **********/22.04.2017г. ;
**********/22.05.2017 г.) за периода от 22.02.2017 г. до 21.05.2017 г.Заявителят е придобил
вземането по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК
*********, а последното от своя страна е придобило вземането от „БТК”ЕАД по силата на
договор за целия от 16.10.2018 г. Претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена
държавна такса, както и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 624/17 юли 2020 г. по ч.гр.дело № 297/2020 г. Луковитският
районен съд е указал на заявителя да отстрани нередовностите в подаденото заявление като
въведе твърдения относно вида и размера на предоставените услуги и стойността на всяка
от тях, както и за какъв период се отнасят.
След подадена молба от заявителя, Луковитският районен съд е отхвърлил
заявлението, като е приел, че с уточняващата молба заявителят не е индивидуализирал
услугите, а ги е назовал с общото име ”далекосъобщителни услуги”, което не държи сметка
за въведената терминология със Закона за електронните съобщения от 2007 г. Изложил е
мотиви, че част от исканата информация се съдържа в приложените към заявлението
доказателства, но съдът няма задължение да анализира същите, за да извлича от тях
твърденията на заявителя.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
Настоящият въззивен състав приема, че заявлението е нередовно, тъй като от него не
може да се направи извод по какъв начин е формирана сумата от 163.47 лева- главница. С
допълнителната молба заявителят не е изпълнил указанията на съда и отново не е посочил
2
по какъв начин е определен размерът на главницата, като само е допълнено, че се касае за
неплатени месечни абонаментни такси за всяка една от посочените мобилни гласови услуги-
VIVACOM i-Traffic M; VIVACOM Smart M; VIVACOM Smart S+ ; VIVACOM Mobix 30. Не
е посочено каква е цената на всяка от тези услуги, а от Договора от 28.12.2016 г. се
установява, че последните две от услугите са закрити, т.е. за тях не се дължат такси.
Заявителят е приложил и Договорни условия за лизинг на устройство, в които е договорено
от страните, че месечните лизингови вноски се начисляват от VIVACOM и заплащат от
клиента съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на Клиента
по Договора за услуги. Не са приложени и посочените в заявлението фактури, за да може
съдът да извлече информация за размера на месечното задължение на длъжник по всеки от
договорите, както и за безспорност на целия дълг. Прави впечатление, че на 22.03.2017 г. е
издадена фактура за плащане и въпреки, че потребителят не е платил задължението си, на
същата дата страните са подписали нов договор за мобилни услуги, които са Интернет
услуга, Мобилна гласова услуга и Мобилна услуга за данни и мобилен апарат.
Съпоставяйки искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Мокрина Иванова на суми за потребени далекосъобщителни услуги в посочения
период с приложените договори, имащи различен предмет и цена на услугите, включително
и отказ от услуги, заповедният съд не може да формира извод относно начина на формиране
и размера на задължението по всеки от договорите, включително и след депозиране на
допълнителната молба, с която заявителят не е изпълнил указанията на съда.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение по заявлението с Вх.№ 3047/15.07.2020 г. на Луковитския
районен съд. Достигайки до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 720 от 07 август 2020 година, постановено по
ч.гр.дело № 297 по описа за 2020 година на Районен съд- Луковит.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4