Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 588 04.06.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Величка
Костова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 345 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от С.А.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение № 1445/26.11.2019 г. по НАХД № 4240/2019 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи,
че при съставяне на предхождащия наказателното постановление акт за
установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразено в неточна правна квалификация на административното
нарушение. Изложено е, че в наказателното постановление липсват констатации за
обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на деянието, като в тази
връзка е отбелязано, че не е посочено от наказващия орган в коя от възможните
единадесет хипотези на чл. 18б от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е извършено
служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. По
същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 19-0769-003463
от 12.07.2019 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на касационния жалбоподател С.А.Т.
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 05.03.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, Т.
е управлявала моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег. № А 33 44 КМ. Около 11.20 часа същата е била спряна за проверка
от полицейски служител. При извършена справка в масивите на МВР е било
установено, че лекият автомобил е с прекратена регистрация, считано от
23.11.2018 г.
От приложените по
делото писмени доказателства е видно, че на 29.04.2008 г. Т. е сключила с „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД, клон Бургас, договор за финансов лизинг №
********* за обект: „Опел Астра“. В изпълнение на договорните си задължения лизингодателят
е предоставил на същата лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с държавен
контролен номер А 3344 КМ, като за обезпечаване на вземанията му са били
подписани от лизингополучателя 5 броя записи на заповед. На 08.05.2013 г. е
била издадена срещу последния заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на записа на заповед с падеж 01.05.2010 г. За събиране на присъденото
вземане е било образувано изпълнително производство. На 08.05.2015 г. е била
издадена и заповед за изпълнение на парично задължение, за сумата по записа на
заповед с падеж 01.05.2012 г., за която по молба на кредитора е било образувано
изпълнително производство. След депозирано от длъжника възражение по чл. 414,
ал. 1 от ГПК, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането, кийто е
бил отхвърлен изцяло с решение на Районен съд- Бургас, влязло в сила на
02.05.2017 г.
На 26.07.2018 г. е
бил сключен договор за покупко-продажба, с който лизингодателят е прехвърлил на
трето лице- „Тетрикс парк“ ЕООД собствеността върху лекия автомобил, предмет на
сключения с Т. договор за лизинг. В законоустановения 2-месечен срок от
придобиването собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство, поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
регистрацията на същото е била прекратена служебно. По делото няма данни
владението на лекия автомобил да е било предадено на купувача „Тетрикс парк“
ЕООД.
На 10.05.2019 г.
(след процесното деяние, извършено на 05.03.2019 г.) Т. е придобила
собствеността върху автомобила с договор с нотариална заверка на подписите,
сключен с „Тетрикс парк“ ЕООД, въз основа на постигнато от тях споразумение от
09.05.2019 г. с лизингодателя „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с
предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД).
При тези фактически данни
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който управлява нерегистрирано
МПС. В случая не е спорно между страните, че управляваното от касатора МПС е
било с прекратена регистрация към момента на деянието. Следователно, налице са обективните
признаци от състава на нарушението, за което е наложено наказанието.
Не са допуснати
нарушения при подбора на приложимите за деянието разпоредби. Съставомерните признаци
на нарушението са очертани с цитираните в наказателното постановление норми,
като последните не препращат към норми от Наредба № І-45/24.03.2000 г., и
доколкото не се сочи от наказващия орган нарушение на реда за регистриране на
превозните средства, то неговото описание в НП е ненужно. Неоснователни са и
доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в неточна правна
квалификация на административното нарушение. Деянието съставлява нарушение по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и това е посоченото от наказващия орган правно
основание за налагане на наказанието, а и нарушителят се защитава по фактите, които
в случая са пълно и ясно описани както в
акта, така и в наказателното постановление.
Независимо от
изложеното, настоящият касационен състав счита, че Т. е санкционирана
неоснователно. По делото не е спорно, че владението на процесното МПС е било
предадено на последната на 29.04.2008 г., при сключване на договора за финансов
лизинг, като до датата на деянието тя не е била лишена от него, въпреки
водените от лизингодателя съдебни производства за събиране на лизингови вноски.
Няма данни, нито дори твърдения, Т. да е била информирана от лизингодателя за
сключения с „Тетрикс парк“ ЕООД договор за покупко-продажба на автомобила,
както и да е била информирана от контролния орган за прекратената регистрация
(последният няма такова задължение). При тези данни и доколкото
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не би могло да се
приеме, че същата съзнателно е управлявала нерегистрирано превозно средство. Горните
обективни данни по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието и́
относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по
чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че деянието е субективно
несъставомерно, а издаденото наказателно постановление- незаконосъобразно. Като
е стигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на
наказателното постановление.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
1445/26.11.2019 г. по НАХД № 4240/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0769-003463 от 12.07.2019 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 175, ал.
3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на С.А.Т. с
ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.