Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
28.06.2019г.,
гр.Бяла
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I-ви
наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Пенка
Цанкова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 106 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на Н.Й.Н., ЕГН ********** ***, и адрес за призоваване гр.П., ул.“Б.“ № .., ет..,
офис ., чрез адв. Р.П., против НП № 6022 от 15.03.2019г., издадено от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на
жалбоподателя на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева.
Жалбоподателят
счита, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон и при неразкрита, неизяснена и неправилно установена действителна
фактическа обстановка, а наложеното наказание било явно несправедливо. Твърди
се, че не е правилно установена фактическата обстановка в издадения АУАН, тъй
като извършеното измерване с ел.везна CAPTELS ORA
10 №
0785 и ролетка 1303/18 – 5м. са без данни за извършен контрол, замерване и дали
са включени в регистрите за годно техническо средство. Твърди се също така, че
за извършения от жалбоподателя курс има издадена на същия ден Справка № 8 от
19.02.2019г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ за ППС Рено с рег.№ …… и
полуремарке с рег.№ ………., с вид на товара скална маса, с платена пътна такса за
целия маршрут, както и платена такса за обработка на документи за един ден.
Сочи, че работата в ОПУ – Русе е тромава и бюрократична и всъщност водачът е
заплатил всички необходими такси за превоз на товара, които в деня на
проверката са постъпили по сметка на Агенцията, но документално разрешението се
връща на следващия ден в ОПУ – Русе. Сочи, се че при съставяне на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, са допуснати съществени нарушения на закона и
на процесуалните правила, изразяващи се в ангажиране отговорността на
нарушителя по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, а водачът е заявил същият ден,
получил е справка и е заплатил необходимата такса за ползването на пътя. Счита,
че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като при определяне на санкционната норма наказващия орган е
посочил твърде общо чл.53, ал.1 от ЗП, който предвижда множество хипотези, в
които следва да се наложи наказание и по този начин за жалбоподателя остава неясно
за кое нарушение е наказан и дали е сторено правилно и законосъобразно. В
същото време счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
и компетентния орган не е отчел правилно степента и тежестта на извършеното
нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски
по делото – за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща в с.з. процесуален представител – юрк. П., която оспорва изцяло жалбата, моли съда да я
остави без уважение, като неоснователна и да потвърди издаденото НП. Сочи, че е
спазена процедурата по ЗАНН, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
наложеното наказание е справедливо.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.02.2018г.,
актосъставителят К., главен инспектор в отдел КРПМ към АРОК-АПИ, изпълнявал
служебните си задължения във връзка с контролиране движението по
републиканската пътна мрежа. Около 13.20ч. на главен път I-5, км.56, в посока гр.В. Т., спрял за проверка състав
от ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „Рено“, модел „Премиум“, с рег.№ …….. и
прикачено към него полуремарке с три оси, с рег.№ ……, превозващо чакъл. Актосъставителят,
в присъствието на св. П., извършил контролно замерване и изтегляне посредством
техническо средство – ролетка, с № 1303/18 и електронна везна CAPTELS ORA 10 №
0785, при което се констатирало надвишаване нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
а именно натоварването на тройната ос на полуремаркето на ППС била 29,580 тона,
при максимално допустима – 24 тона.
Актосъставителят
поискал от водача да представи разрешение за движение на извънгабаритно и тежко
ППС, но такова не било представено. За извършеното нарушение бил съставен АУАН
№ 6758/19.02.2019г. в присъствието на св. П., за извършено нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ, който водачът подписал. След съставяне на акта са
били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредбата, като били платени такси
за обработка на документи с кв.№ 117011780012839/19.02.2019г. в 16.42ч. и за
разрешително РИ-983/20.02.2019г. с кв.№ 117011780012840/19.02.2019г. в 17.10ч.,
което обстоятелство било отразено в съставената разписка.
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Н.Н. не е направил писмени възражения по така
съставения му АУАН.
При така
установеното, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, упълномощен с Пълномощно с вх.№ П-285 от 07.12.2018г. от Председателя
на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, въз основа на
Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол № 20789/18, издал атакуваното НП,
връчено на жалбоподателя по пощата с писмо с обратна разписка на 22.03.2019г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - квитанция за платени
пътни такси № 117011780012840/19.02.2019г.; квитанция за платени пътни такси №
117011780012839/19.02.2019г.; справка № 8/19.02.2019г.; разрешително №
РИ-983/20.02.2019г.; кантарна бележка № 1530/19.02.2019г.; паспорт на везна
електронна фабричен № 785; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
06.03.4542 и другите писмени доказателства. По делото се събраха гласни
доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на
актосъставителя. Съдът приема и кредитира както писмените, така и гласните
доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден
от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът намира, че
актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно
лице по чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Същото е оправомощено от
Председателя на УС на АПИ със Заповед № РД-11-42/29.01.2018г. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно
чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата, каквото се явява и Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, упълномощен с Пълномощно с вх.№
П-285 от 07.12.2018г. от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, въз основа на Решение на УС на АПИ, обективирано в
Протокол № 20789/18. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността
на актосъставителя и наказващия орган.
По възражението на
жалбоподателя относно неправилно установената в АУАН фактическа обстановка и
липсата на данни за годността на техническите средства ролетка и електронна
везна, съдът намира същото за неоснователно. От представения паспорт на
електронна везна тип ORA-10 с фабричен № 785
се установява, че последната регистрация за извършена проверка е от
30.03.2018г. и устройството подлежи на следваща проверка през месец март
2019г., тоест към момента на извършване на проверката и замерването на ППС,
използваното техническо средство е било годно. Измереното разстояние между
осите на ППС е извършено посредством техническо средство – ролетка с № 1303/18,
за което по делото има представени писмени доказателства – декларация за
съответствие и сертификат, с придружен превод на български език. От същите се установява,
че измерването е извършено с технически годно средство за измерване и няма
съмнение относно верността на извършеното замерване. Съдът намира, че при така
установеното надвишаване на максимално допустимото натоварване на ППС, състава
на нарушението от обективна страна е осъществен.
На следващо място
съдът счита, че доводите за заплащане на дължимите такси и че причина за
липсата на разрешение са тромавите и бюрократични правила за работа в пътното
управление са несъстоятелни. От приложените към жалбата квитанции се
установява, че същите са заплатени след констатирането на извършеното нарушение
и са отразени като такива в становището на актосъставителя за изпълнение на
условията по чл.37, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В разписката на АУАН е
отразено, че това обстоятелство се отчита като смекчаващо вината обстоятелство,
което има своето значение при определяне на справедливия размер на наказанието.
Това обаче съвсем не означава, че не е извършено нарушение или че същото не
следва да бъде санкционирано. Напротив, това обуславя определяне на по-нисък
размер на наказанието, с оглед смекчаващите вината обстоятелства, което и АНО е
направил определяйки наказанието в неговия минимум.
Не е налице и
соченото в жалбата нарушение при ангажиране отговорността на нарушителя по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. С оглед установените при проверката обстоятелства,
съдът намира, че правилно в АУАН и НП на констатираното административното
нарушение е дадена правна квалификация по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във
вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, които регламентират забрана за движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение. По
смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н.
Процесният автомобил е тежък, съгласно чл.3 от Наредбата, при надвишаване нормите
на чл.7 от същата Наредба. Особения режим на ползване на пътищата от тази
категория ППС се изразява в това, че същите следва да се снабдят със специално
разрешение и дължат заплащане на допълнителна такса. От обективна страна този
елемент е налице, поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно
разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата.
По делото, от представените писмени и гласни доказателства, безспорно е установено,
че към момента на проверката за процесния автомобил не е имало разрешително,
издадено от АПИ. Не се спори относно установяването на този определящ
съставомерен отрицателен факт. Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където
е била извършена проверката, както и мястото – път I–5, км.56, което безспорно
представлява част от републиканската пътна мрежа.
Настоящият състав
на съда намира за неоснователно и възражението за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в общото посочване на нормата
на чл.53, ал.1 от ЗП. В обстоятелствената част на наказателното постановление
са отразени законовите разпоредби, които са били нарушени, като са посочени
точно, конкретно и ясно. Така АНО в атакуваното НП е посочил, че на основание
чл.53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата и на
основание чл.53 от ЗАНН налага съответното наказание. Последващото общо
посочване на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП не може да доведе до сочения от жалбоподателя
извод за неяснота на наложеното наказание и ограничаване правото на защита, тъй
като в самото НП ясно и недвусмислено са отразени нарушените законови
разпоредби и дори това да представлява пропуск, то той не е съществен и не води
до опорочаване на производството по издаване на НП.
Съдът счита, че не
е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН и извършеното нарушение не представлява
маловажен случай. В ЗАНН никъде не е предвиден законен критерий за маловажен
случай на административното нарушение, поради което следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Определяща е степента на обществена опасност на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръгът на засегнатите интереси, времетраенето
на нарушението, значимостта на увредените с нарушението обществени отношения и
др. Отнесено към конкретния случай е налице смекчаващо обстоятелство – изпълнението
на условията на чл.37, ал.3 от Наредба № 11/2001г., което е било взето предвид
при определяне на наказанието и което виждане на АНО съдът споделя. Не са налице
обаче други смекчаващи обстоятелства, които да водят до извода за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Това следва от най-вече от степента на обществената опасност
и от значимостта на защитаваните обществени отношения. Закона за пътищата се
отнася до обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. При движение на тежко ППС без разрешение
по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, т.к. пътищата са
застрашени от увреждане.
От всичко изложено
съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Така определения
размер на наложената глоба е справедлив, като съгласно разпоредбата на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, за физическите лица е предвидено наказание глоба в размер от
1000лв. до 5000лв. В случая АНО е наложил глоба в размер на 1 000лв., която по
изложените по-горе съображения съдът намира, за правилно индивидуализирана. С
оглед на това, атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6022 от 15.03.2019г., издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2011г. на МРРП за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на Н.Й.Н.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1 000лв.
Решението подлежи
на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/