Р Е
Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Перник, 18.10.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
административно дело № 255/2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба с вх. № 2029 от 22.06.2022 г., подадена от Г.М.М.,***,
чрез адв. С.К., САК, със съдебен адрес *** срещу Решение № КПК-26 от
02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, с което е отхвърлена
жалбата й против Разпореждане № РВ-3-13-01116108/15.04.2022г. на ръководител
контрол на разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО
е разпоредено Г.М.М. да възстанови добросъвестно полученото обезщетение при
нетрудова злополука за периода от 04.11.2018г. до 02.01.2019г. в размер на
1558.14 лв. главница.
С жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорваното решение на
директора на ТП на НОИ, гр. Перник като постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и
присъждане на разноските по делото, поради следните наведени основания:
установява се валидно възникнало трудово правоотношение, реално упражняване на
трудова дейност от 21.11.2017г. като специалист ТРЗ и счетоводител в „****“
ЕООД. Задължителните предписания за заличаване на неоснователно подадени данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за Г.М.М. не са й връчени, не е участвала в
производството по издаването им, но последиците от неговото приключване
автоматично засягат нейната имуществена сфера и правата й на осигурено лице като
ги отричат, без възможност да се установи противното. Оттук се сочи, че не са
налице основанията да бъде адресат на разпореждане за възстановяване на
неоснователно получени суми, изплатени като обезщетение при временна
неработоспособност за периода от 04.11.2018г. до 02.01.2019г. Развиват се правни съображения, основани на
определението за осигурено лице, на разпоредбите, които определят право на
изплащане на обезщетения от посочения вид, като се сочи, че правото на
обезщетение зависи от наличието на осигуряване към момента на възникване на
осигурения социален риск.. На следващо място, за да се приложи чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО трябва да е
установено, че не са били налице условията на чл. 40, ал. 1 от КСО – 6 месеца
осигурителен стаж за осигурения социален риск и лицето, на което се отпуска и
изплаща обезщетението, да има качеството на осигурено такова, а жалбоподателката
е била такова лице. Сочи, че правопораждащия юридически факт за възникване на
трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и
работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряване по чл.
4, ал. 1, т. 1 от КСО. На жалбоподателката са изплащани трудови възнаграждения,
подписвала е ведомости, които органа е следвало да провери.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.
К., която моли съда оспореният акт да бъде отменен по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Перник, се представлява по делото
от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
За Г.М. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов
договор на 21.11.2017г. на длъжност "специалист ТРЗ“ в „****“ ЕООД, като
същият е прекратен, считано от 06.02.2019г. По болнични листове № ****за
периода 04.11.2018г. – 03.12.2018г. и № ****за периода 04.12.2018 –
02.01.2019г. /л. 129 – л. 132/ на Г.М.М. е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 1 558.14 лв.
Дружество „****“ ЕООД, ЕИК **** е регистрирано на 11.04.2017г. На 18.05.2017г.
е вписан запор на дружествените дялове от ТД на НАП В., офис Р.. Седалището е
променяно неколкократно. На 20.12.2019г. по искане на едноличния собственик на
капитала и управител Й.В., е образувано дело в СГС за обявяването му в несъстоятелност.
С Решение № 1079/24.07.2020г. на СГС, ТО по т.д. № 2765/2019г. дружеството е
обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност
31.05.2017г.
Със Заповед № ЗР-5-21-00542491/25.03.2019г./л.134/ на Ръководител на
контрола по разходите в ДОО е възложена проверка по разходите на ДОО на „****“
ЕООД от контролните органи на ТП на НОИ, София град. Паралелна проверка се
извършвала от Главна дирекция „Национална полиция“, отдел „Икономическа
полиция“ за няколко дружества от цялата страна, които не извършват дейност, но
за които има сигнали, че участват в схеми за измами, едно от които е „****“
ЕООД, видно от писмо рег. № 328600-38982/09.08.2019г. на ГДИН /л. 145, гръб/.
Със Заповед № ЗР-5-21-00738097/23.03.2020г.,/л. 429/, изменена със Заповед
№ СЗ-5-21-00842261/17.11.2020г. на ръководител контрол на разходите на ДОО в ТП
на Нои-София град е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на
осигурителя „****“ ЕООД, ЕИК **** за периода от 11.04.2017г. – до 27.07.2020г.
В хода на проверките са установени следните факти и обстоятелства:
За периода 02.05.2017г. – 20.12.2019г. от дружеството са подадени
уведомления по чл. 62. ал. 5 от КТ за сключване/прекратяване на 42 бр. трудови
договори в компетентната ТД на НАП, както и данни по реда на чл. 5, ал. 4. т. 1
от КСО с вид осигурен "01" за 42 лица. Липсват данни за преведени
осигурителни вноски за ДОО за лицата за горепосочения период. За периода от
11.04.2017г. са подавани удостоверения и са изплащани парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете за
37 лица и обезщетение за безработица за 1 лице. Извършени са проверки от
компетентните ТД на НАП Перник, ТП на НОИ Р., ТП на НОИ Г., ТП на НОИ София
област, ТП на НОИ В., ТП на НОИ Б., ТП на НОИ Перник, ТП на НОИ В.Т., които
установяват, че дружеството има регистрирани 2 бр. ЕКАФП и търговски обекти – 2 бр. – питейно заведение, гр. В. и
офис в гр. София. Събрани са данни от наетите лица, които в собственоръчни
декларации /л.329 – 365/ заявяват, че не са работили в стационарен офис, а на
мобилно работно място, като са получавали заплатите си в брой. Конкретно Г.М.М.
е декларирала, че е работила от вкъщи като специалист ТРЗ, получавала си е
заплатата на ръка от управителя и собственик Й.В.. /л. 344/.
За „****“ ЕООД има подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за финансовите 2017г. и
2018г., като за 2017г. са декларирани приходи и разходи и е деклариран
отрицателен финансов резултат /счетоводна загуба/, а за 2018г. има декларирани
само разходи, без приходи. От ТД на НАП е предоставена информация, че
дружеството няма отчетени обороти по фискалните устройства.
В хода на проверките контролните органи не са успели да установят личен
контакт с управителя и едноличен собственик на капитала Й.В.. Търсено е
съдействие от на ОД на МВР Р., които уведомяват с писмо от 03.11.2020г., че г-н
Велев от година и половина живее в приют за бездомни лица.
В резултат на осъществената ревизия е издаден ревизионен акт за начет №
РА-5-21-00842853/18.11.2020г./л. 433-439/ за причинени щети на фонд „Общо
заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“ за сумата в общ размер на 73
733.31 лв. и са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020
г. /л. 431 – 432/ за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 42
лица, вкл. за Г.М.М. за периода от 02.05.2017г. – 20.12.2019 г. Контролните
органи са достигнали до извода, че дружеството не е извършвало стопанска и
търговска дейност след регистрацията си на 11.04.2017г., тъй като документи за
постъпили приходи не са представени, за да бъдат изплатени трудови
възнаграждения на лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с
висок осигурителен доход. Не е доказано, че лицата са полагали труд, всички
посочват „мобилна работа“, липсват регистрирани обекти, на които да са полагали
труд. Направено е заключение, че при липсата на каквито и да било доказателства
за извършвана стопанска/търговска дейност от дружеството, респективно трудова
дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не
може да се приеме, че те са осигурени лица, тъй като при невъзникнало
осигурително правоотношение осигурителни вноски не се дължат.
Задължителните предписания са били обжалвани по административен ред като Директора
на ТП на НОИ – София град е прекратил производството поради просрочие на
жалбата с Определение № 1040-21-383/05.04.2021г. /л.407-408/. Подадената пред АССГ жалба срещу акта на
горестоящия административен орган е била отхвърлена с окончателен съдебен акт
по адм. д. № 3956/2021 г. по описа на АССГ./л.419 – л.420/.
С разпореждане № РВ-3-13-01116108/15.04.2022г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник, на основание чл. 114, ал. 2, т.2 и чл.
114, ал. 3 от КСО е разпоредено Г.М.М. да възстанови добросъвестното получено
парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.11.2018г. до
02.01.2019г. в размер на 1558.14 лв. главница. Предвид заличаването на данните
за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето за периода от 21.11.2017г.
– 06.02.2019г. е прието, че са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО, които сочат, че паричното обезщетение за временна
неработоспособност на Г.М.М. по БЛ № ****за периода 04.11.2018г. – 03.12.2018г.
и БЛ № ****за периода 04.12.2018 – 02.01.2019г. е неоснователно изплатено, тъй
като тя няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО чрез „****“ ЕООД и не отговаря на предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО
за изплащане на парично обезщетение.
При обжалването му по административен ред процесното разпореждане на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Перник е потвърдено с Решение №
КПК-26 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, а жалбата срещу
него е отхвърлена.
По делото, като доказателства са приети документите представени с административната
преписка, както и такива приобщени в хода на съдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу оспорваното Решение № КПК-26 от 02.06.2022г. на Директора на
ТП на НОИ – Перник е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО / решението на
директора на ТП на НОИ е получено на
06.06.2022г., а жалбата е подадена по пощата на 20.06.2022г./, от лице с право
и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал.
1 от КСО е Решение № КПК-26 от 02.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Перник.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването
му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал.
2 от АПК.
Разпореждане № РВ-3-13-01116108/15.04.2022г е обжалвано по административен
ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т.2, б. „д“ вр. с
чл. 117, ал. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени
последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му.
По делото не е спорно, че по издадените на Г.М.М. болнични листове са изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност за периода от 04.11.2018г. до
02.01.2019г. в размер на 1558.14 лв. В случая спорът се изразява в това дали Г.М.М.
реално е упражнявала трудова дейност, което съгласно чл. 10 от КСО и § 1. т. 3
от ДР на КСО е основание за възникване на осигуряване, респективно била ли е
"осигурено лице" към момента на настъпване на осигурителните рискове,
както и дали е налице визираната в чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО хипотеза, а именно
- дали след изплащането на обезщетението са представени нови документи или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане на обезщетението.
Според чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на
случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане,
като възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от
посочената разпоредба, предпоставка за възникване право на парично обезщетение
е качеството "осигурено лице". Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е въведена легалната дефиниция на
понятието "осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на
цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на
трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на
осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично
обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на
осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се
дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. В
този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС. В тази насока Решение №
9721 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2020 г., VI о., Решение № 1574
от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2019 г., Решение № 16555 от 4.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 8906/2019 г., VI о. и др.
Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на
самото лице (в този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
12220/2019 г.).
В настоящия случай от събраните по делото доказателства за осигурителя се
установява, че за периода от регистрация на дружеството дружеството не е
извършвало стопанска и търговска дейност след регистрацията си на 11.04.2017г.,
тъй като документи за постъпили приходи не са представени, за да бъдат
изплатени трудови възнаграждения на лицата, за които са подадени данни по чл.
5, ал. 4 от КСО с висок осигурителен доход. От ведомостите е видно, че 2 лица
са с месторабота „лоби и коктейл бар“, а всички останали са с месторабота
„офис“, тоест липсват регистрирани обекти, на които да са полагали труд. Изводът
на контролните органи за липса въобще на извършвана търговска дейност от
осигурителя е обоснован и подкрепен със съответните доказателства, обективирани
в приложените по делото протоколи от извършени проверки от ТП на НОИ в цялата
страна, както и НАП.
На следващо място, липсват доказателства, че жалбоподателката действително
е извършвала трудова дейност при осигурителя. В настоящия случай в трудовия договор
не е посочено нито мястото на работа, което е един от реквизитите на трудовия
договор, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ, нито работното място, на което е
полагала труд жалбоподателката. Тя самата твърди, че е работила „от вкъщи“. Не са приобщени доказателства
за изплатено трудово възнаграждение за периода на действие на трудовия договор
и др. документи, които са неизменна част от едно валидно трудово
правоотношение. В трудовия договор е посочена основна заплата 1500 лв., а в
платежните ведомости, представени от самата жалбоподателка е посочена основна
заплата 2 500 лв./л.51, 55, 57 и сл/. Недоказани са и изпълняваните трудови
функции на жалбоподателя и обема и вида на неговите задължения.
По отношение на представените в хода на съдебното производство от
жалбоподателката разпечатки на имейли, служебни бележки от работодател, трудови договори и платежни ведомости, голяма
част от тях неподписани, следва да се посочи, че същите са формално изготвени
документи, относими към трудови правоотношения, но в случая от тях не се
установява реалното полагане на труд от жалбоподателката. Възражението на
жалбоподателката, че ведомостите са подписвани от лицата, вкл. от нея,
следователно има полагане на труд, съдът счита за неоснователно. Подписването
на ведомости за заплати не би доказало престиране на труд, а има значението на
признание за получено възнаграждение – частен свидетелстващ документ, който
лицето, което дължи възнаграждение може да ползва срещу кредитора си.
В този смисъл съдът приема, че не са налице доказателства, от които да може
да се направи извод, че Г.М.М. е полагала труд в полза на осигурителя „****“
ЕООД. След като осигурителя няма
извършвана търговска дейност, няма приходи, от които да плаща заплати, не може
да се осъществи личен контакт с управителя му, който е в приют и е вписан като управител
на общо 6 фирми, които дължат осигурителни вноски, не може да се приеме, че Г.М.
е престирала труд за търговец, който съществува само в Търговския регистър и за
който е приета начална дата на неплатежоспособност 31.05.2017г. със съдебно
решение. Следователно не може да се приеме, че сключвайки трудов договор на 21.11.2017г.,
жалбоподателката е започнала реално работа като специалист ТРЗ за това
дружество. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че
изплатеното такова е получено без основание, което е установено при условията
на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за
възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането им
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са
събрани доказателства, че през периода 21.11.2017г. – 06.02.2019г. не е
извършвала дейност по трудово правоотношение при „****“ ЕООД и съответно не е
била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за
нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в изпълнение на влязъл в сила
след изплащане на обезщетенията административен акт. В конкретния случай, след
изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на Г.М. са налице нови
данни – заличени са релевантните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, поради което е
разпоредено възстановяването на получените суми. Следва да се отбележи, че
разпореждането за възстановяване на сумите е по реда на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО – за добросъвестно получени суми, при което не се дължи лихва върху
главницата, а не както неоснователно се твърди в жалбата, че е издадено на
основание чл. 114, ал.1 КСО – при недобросъвестност на лицето. В този смисъл не
следва да бъдат обсъждани доводите в жалбата за неприложимост на чл. 114, ал.1
от КСО и добросъвестност на лицето.
С оглед резултата от извършените проверки на „****“ ЕООД и липсата на
доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, както и трудова
дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, в
това число и за Г.М., контролните органи
обосновано са приели, че това не са били осигурени лица. В хода на съдебното
производство жалбоподателката не успя да обори изводите на контролните органи,
че не е осъществявала трудова дейност при въпросния осигурител, съответно, че за
него не е възникнало задължение за осигуряване, а от там и че не е осигурено
лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Наличието на трудов
договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за
временна неработоспособност, а е необходимо лицето реално да е осъществявало
трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са
възникнали. След като не е извършвана трудова дейност, не е възникнало
осигурителното правоотношение, респ. осигурителните вноски не са дължими, а
получените от жалбоподателката парични обезщетения се неоснователно получени и
подлежат на възстановяване. Затова настоящият състав намира, че административния
акт, предмет на съдебен контрол са издадени при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. По отношение
на възражението на жалбоподателката, че оспореното решение е постановено при
позоваване на проверки, в които тя не е участвала, следва да се посочи, че за
нея е съществувала възможността да установи собствените си права в съдебното
производство и да представи доказателства, които да опровергаят направените в
административното производство констатации, което в случая не е направено.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, такива следва да се присъдят в минимален размер от 100 лв на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при Административен
съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.М. срещу Решение № КПК-26 от 02.06.2022г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-13-01116108/15.04.2022г. на ръководител контрол на
разходите на ДОО.
ОСЪЖДА Г.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Перник сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия:/п/