Решение по дело №1122/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

264/8.7.2020г.

 

№......................                                   08.07.2020 г.                                        гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                   Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1122/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0000370 от 24.04.2020 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на В.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. „И.“ № 3, вх. 3, ет. 4, ап. 63 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

За Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.С.В. работел като шофьор на товарен автомобил към фирма „Севан“ ООД, с ЕИК *********, която притежавала Лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България.

На 11.02.2020 г. жалбоподателят В. управлявал товарен автомобил от категория № 3, марка „ДАФ“ с рег. № А 0488 МТ, с прикачено полуремарке от категория №  4 с рег. № А 0817 ЕМ, и двете собственост на „Севан“ ООД. Същият се движел по път I-7 Силистра - Шумен, като извършвал превоз за собствена сметка с маршрут с. Зафирово - с. Камено, с превозван товар - пшеница. Около 12.35 часа, на около 500 метра преди  входа за с. Панойот Волов, в посока гр. Шумен, В. бил спрян за проверка от свидетелят Т.С.Т. и колегата му А.С.К., които поискали да им бъде представено копие от фактурата за товара или копие от документ, че превозвания товар принадлежи на предприятието или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени от него, но жалбоподателят не разполагал с такива. Въз основа тези констатации на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 269641 от  11.02.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8, издадена от министъра на транспорта – за това, че водачът на товарния автомобил, който извършвал превоз на товар за собствена сметка не представил копие на фактура за товара или документ, удостоверяващ произхода му, съгласно чл. 18 от Наредба № Н-8 на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан, сочейки, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23-0000370 от 24.04.2020 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на В.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. „И.“ № 3,  вх. 3, ет. 4, ап. 63 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Т.С.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Т.С.Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са еднопосочни, непротиворечиви и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 23-0000370 от 24.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - от и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвт.П. А съобразно нормата на чл. 9 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта „Превоз на товари за собствена сметка“ е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

В разпоредбата на чл. 18 от  Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка са изчерпателно посочени документите, които водачът при извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен да представи при поискване от контролните органи. Нормата на чл. 18,  т. 2 от цитираната Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ задължава водачите, при извършване на превози на товари за собствена сметка, да представят при поискване от контролните органи копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

От приложените по делото Заповед № 2/08.05.2019 г. /л. 14 от делото/ и товарителница № 0071892 /л. 11/ се установява, че жалбоподателят е осъществявал превоз за собствена сметка на пшеница, закупена от търговецът - собственик на превозното средство, т. е. – извършвал е превоз на товари за собствена сметка. При това положение същият е бил задължен да представи при поискване от контролните органи копие на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. От показанията на разпитаният свидетел, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил такъв документ - обстоятелство, което не се оспорва от последния. При така установеното несъмнено следва да се счете, че водачът действително е извършил нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г., за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. 

Ето защо, поради изложеното, съдът намира, че правилно е била ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на превозното средство, с което е следвало да бъде извършен превоз на товари за собствена сметка. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, като наказанието е наложена на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, предвиждащ специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на проверката документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По начало жалбоподателят не оспорва изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че процесното нарушение  съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. Дори и да се приеме, че жалбоподателя е забравил копие на фактуратата за товара или копие на документа, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице, доколкото впоследствие в хода на администратовнонаказателната проверка са представени такива /пътно-прехвърлителна разписка № 01001/11.02.2020 г./, следва да се има предвид, че по силата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН на административно наказание подлежат и непредпазливите деяния. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство - обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. електронен фиш страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000370 от 24.04.2020 г. на и. д. Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което на В.С.В., ЕГН **********,***, ж. к. „И.“ № 3, вх. 3, ет. 4, ап. 63 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта /Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г./, като правилно и законосъобразно. 

ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                              

           

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: