Присъда по дело №363/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 4
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20215440200363
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Смолян, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
СъдебниС*

заседатели:
при участието на секретаря *
и прокурора Е. П. С.
като разгледа докладваното от *Наказателно дело от общ характер №
20215440200363 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. * ***, за ВИНОВЕН в това, че в периода
от 19.11.2019 год. до 22.11.2019 год. в гр.*, гр.*и гр.*, при условията на
продължавано престъпление и при условията на повторност в немаловажен
случай, след като е осъден със Споразумение № 269/29.06.2011г. по НОХД №
1496/2011г. на Районен съд гр. *, в сила от 29.06.2011г. за престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у А. И. С. от гр.Габрово, Ю. Й. М. от гр.*и Я. И. Л. от
гр.Смолян, като в резултат на продължаваната престъпна дейност е причинена
имотна вреда в размер общо на 1710 лева, както следва:
на 19.11.2019 год. в гр. *, в офис на „И.“, находящ се на ул. „*, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А. И.
С. от гр. *, на длъжност касиер -оператор в „И.“ АД, с което е причинил
имотна вреда на „И.“ АД гр. София в размер на 560.00 лева;
1
на 21.11.2019 год. в гр. *, общ. *, обл. * с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Ю. Й. М. от гр.
Кърджали, на длъжност специалист обслужване и продажби в *, с което
причинил имотна вреда на * офис гр. *в размер на 500.00 лева; и
на 22.11.2019г. в гр. Смолян, *, клон Смолян, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Я. И. Л. от гр.Смолян,
на длъжност специалист обслужване на клиенти, с което причинил имотна
вреда на „*“, офис Смолян в размер на 650 лева - престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр.
чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определя на
подсъдимия А. * /със снета по делото самоличност/ едно общо най-тежко
наказание по настоящата присъда и по присъда № 260009/30.06.2021 г. по
НОХД № 66/2020 г. по описа на РС – *, в сила от 16.07.2021 г., а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването
на което е отложено за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал.2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното общо
най-тежко наказание наказание ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимия А. * /със снета по делото самоличност/ е търпял задържане по
реда на ЗМВР за срок от 24ч.
Веществените доказателства: ***
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия А. * /със снета
по делото самоличност/ да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР гр.Смолян сума в размер на 570,00 лв, представляваща направените в
досъдебното производство разноски за експертизи, по сметка на ОД на МВР
гр.*- сума в размер на 5,80 лв, представляваща направените в досъдебното
производство разноски, а по сметка на РС Смолян- сума в размер на 390,02лв.
разноски направени в хода на съдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Смолянски
2
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/26.01.2023 г. по
НОХД №363/2021 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД *

Против подсъдимия А. *, * е повдигнато обвинение от * гр.* за това, че
в периода от 19.11.2019 год. до 22.11.2019 год. в гр.*, гр.* и гр.*, при
условията на продължавано престъпление и при условията на повторност в
немаловажен случай, след като е осъден със Споразумение №
269/29.06.2011г. по НОХД № 1496/2011г. на Районен съд гр. Русе, в сила от
29.06.2011г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А. И. С. от гр.*, Ю.
Й. М. от гр. * и Я. И. Л. от гр. *, като в резултат на продължаваната престъпна
дейност е причинена имотна вреда в размер общо на 1710 лева, както следва:
На 19.11.2019 год. в гр. *, в офис на „*.“, находящ се на ул. *, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А. И.
С. от гр.*, на длъжност касиер-оператор в *, с което е причинил имотна вреда
на * гр.София в размер на 560.00 лева;
На 21.11.2019 год. в гр.*, общ.*, обл. *, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Ю. Й. М. от гр.*, на
длъжност специалист обслужване и продажби в „*“ АД, с което причинил
имотна вреда на „*“ АД офис гр. * в размер на 500.00 лева; и
На 22.11.2019г. в гр. *, бул.*, в офис на „*“ АД, клон *, с цел да набави
за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Я. И. Л. от
гр. *, на длъжност специалист обслужване на клиенти, с което причинил
имотна вреда на „*“, офис * в размер на 650 лева - престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на * гр.* поддържа така повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление с горепосочената правна квалификация, сочи за справедливо
налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
Подсъдимият А. * не се явява в с.з. Спрямо него се провежда задочно
производство по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.“б“ НК- предвид неоткриването му
на адреса му в гр.*, Румъния от съответния съд по изпратената съдебна
поръчка.
В с.з. се явява назначения му служебен защитник адв.Ст. Бр., който
пледира за приложение на чл.66 ал.1 от НК при признаване на подсъдимия за
виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“, както и за
наличието на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Подсъдимият А. * е ***.
През месец ноември 2019 г. подсъдимият * * се намирал на територията
на Република България и обикалял различни градове на страната. Обвиняемия
владеел добре български език и тъй като бил опитен в извършването на
измами решил отново да извърши такива, за да спечели пари.
На 19.11.2019 г. подсъдимият * бил в гр.* и следобяд посетил офис на *
на ул. "*" *. Подсъдимият * * се приближил до едно от гишетата, където по
това време на работа била свидетелката А. С. (*). Той й подал сумата от 1200
лева в банкноти от по 100 лева и помолил да му ги развали на по-дребни
банкноти. Свидетелката А. С. (*) взела банкнотите, след което изброила от
касата сумата от 1200 лева в банкноти от по 20 лева и ги подала на
подсъдимия *, който ги взел с ръката си. Веднага след това той й обяснил, че
всъщност иска да му обмени сумата в евро, но свидетелката А. С. (*) му
отказала, тъй като в офиса не работели с валута. В този момент подсъдимият
* без да бъде забелязан от свидетелката А. С. (*) ловко отделил 28 банкноти с
номинал всяка от по 20 лева или общо 560 лева и ги скрил в себе си, а
останалите /640 лева/ върнал на свидетелката А. С. (*), заблуждавайки я, че
връща цялата сума от 1200 лева. Тя съответно взела парите, но не забелязала,
че липсва част от сумата, тъй като мислела, че това са всички банкноти, които
му била дала, след което му върнала неговите 1200 лева в банкноти от 100
лева. Веднага след това подсъдимият * напуснал офиса и тръгнал в
неизвестна посока. Малко след това свидетелката С. проверила банкнотите в
касата, които й върнал подсъдимият и установила, че липсвали 28 банкноти с
номинал по 20 лева или общо липсвала сумата от 560 лева. Тогава разбрала,
че подсъдимият * я измамил и по този повод била подадена жалба до органите
на полицията и било образувано ДП №673/2019 год. по описа на Районно
управление – гр.* за престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.
На 21.11.2019 год. подсъдимият * пристигнал в гр.* и отново решил да
извърши измама по добре усвоеният от него начин. Подсъдимият * отишъл в
офис на "*"АД и се насочил към едно от гишетата, където бил обслужен от
служителката в банката свидетелката Ю. М.. Подсъдимият * й подал 11
банкноти всяка с номинал от по 100 лева или общо сумата от 1100 лева, като
я помолил да ги развали на по-дребни банкноти. Свидетелката Ю. М. взела
парите, изброила ги, след което взела от касата банкноти от по 20 лева и
изброила от тях 55 банкноти или общо 1100 лева. Тя му ги дала като ги
оставила на гишето пред подсъдимия. Веднага след това без да го забележи
подсъдимият * ловко отделил 25 броя банкноти от по 20 лева или общо
сумата от 500 лева и бързо ги прибрал в себе си. Останалите банкноти върнал
на свидетелката М., заблуждавайки я, че връща цялата сума от 1100 лева, като
й обяснил, че всъщност искал да обемени парите в евро. Тогава свидетелката
М. прибрала върнатите банкноти от по 20 лева без да ги преброи, тъй като
през цялото време обвиняемия й ангажирал вниманието като й задавал
различни въпроси относно обмЯ.та на парите, като мислела, че това са всички
банкноти, които му дала малко преди това. Свидетелката М. върнала на
2
подсъдимия неговите банкноти от по 100 лева или общо 1100 лева. Обяснила
на подсъдимия, че за да извърши обмЯ. на парите в евро е необходимо да
представи документ за самоличност. Понеже подсъдимият не носел в себе си
документ за самоличност, си тръгнал. През цялото време подсъдимият
комуникирал с М. на български език. Веднага след като напуснал офиса на
банката свидетелката Ю. М. преброила върнатите от обвиняемия банкноти от
по 20 лева и установила, че липсвали 25 банкноти или общо сумата от 500
лева. Тогава разбрала, че подсъдимият * я измамил и по този повод била
подадена жалба до органите на полицията и било образувано ДП №112/2019
год. по описа на Районно управление – гр.* за престъпление по чл.209, ал.1 от
Наказателния кодекс.
На 22.11.2019 г. подсъдимият * пристигнал в гр.* и решил отново да
извърши измама по сходен на предишните начин. Подсъдимият отишъл в
офис на "*" АД, находящ се на бул*, където по това време на работа в офиса
била свидетелката Я. Л.. Когато влязъл вътре подсъдимият се насочил към
гишето, където работела свидетелката Я. Л.. Подсъдимият помолил
свидетелката Я. Л. да му развали парична сума на по-дребни банкноти, след
което й подал 11 броя банкноти, всяка с номинал от 100 лева или общо 1100
лева. Л. ги изброила, а след това взела от касата няколко банкноти от 20 лева
и няколко банкноти от 50 лева и изброила сумата от 1100 лева. Подала на
подсъдимия банкнотите от по 20 и 50 лева /общо 1100 лева/. Той ги взел и без
да бъде забелязан от свидетелката Л., бързо и ловко отделил от тях 13
банкноти с номинал 50 лева или общо сумата от 650 лева и ги прибрал в себе
си. Веднага след това казал на свидетелката Л., че всъщност искал да му
развали парите на още по-дребни банкноти и върнал останалите банкноти.
Свидетелката Л. взела парите без да ги преброи, тъй като нищо не забелязала
и се заблудила, че й връща всички 1100 лева. Свидетелката Л. взела от касата
пачка с банкноти от по 10 лева и отброила 100 банкноти /общо 1000 лева/,
които дала на подсъдимия, а след това му върнала една банкнота от 100 лева,
от тези които преди това й дал. След като взел сумата от 1100 лева
подсъдимият напуснал банката. По-късно през деня била извършена ревизия
на касата на свидетелката Я. Л., при която било установено, че липсвали 13
броя банкноти с номинал от 50 лева или общо липсвала сумата от 650 лева.
След преглед на видеозаписите в банката се досетила, че подсъдимият * я
измамил и по този повод била подадена жалба до органите на полицията и
било образувано ДП №483/2019 год. по описа на Районно управление – гр.* за
престъпление чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.
Измамите и по трите деяния са извършени от подсъдимия по един и
същи начин - чрез молба за разваляне на парична сума на по-дребни банкноти
от служителите и веднага след като му бъде предадена паричната сума, под
някакъв предлог връща парите, при което ловко отделя и скрива част от тях в
себе си.
Образуваните три досъдебни производства били обединени в едно
наказателно производство, което продължило да се води под №483/2019 г. по
3
описа на Районно управление – гр.* за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С деянията си подсъдимият А. * е причинил имуществени вреди в общ
размер на 1710 лева на ощетените юридически лица, част от които
впоследствие възстановил. На * причинил вреди в размер на 560 лева, от
които възстановил само 100 лева /останалите 460 лева не са възстановени/; на
„*“ *възстановил изцяло причинените вреди размер на 500 лева; на *“ *също
възстановил изцяло причинените вреди в размер на 650 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –
обясненията на подсъдимия А. * дадени на досъдебното производство на
03.12.2019 г. и на 05.12.2019 г., прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2
НПК, в които признава, че е извършил деянията в гр.* и гр.* и описва
механизма на осъществяването им, показанията на свидетелите А. Г., И. И., Х.
Д., А. С., К. Д., Я. Л., Н. Р., Т. Б., Ю. М., С. Т., С. Ю., заключенията по три
броя видео-технически експертизи, за които са изготвени Протокол
№15/17.02.2020 г., Протокол №37/21.04.2020 г., Протокол №45/02.06.2020 г.,
протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми, протоколи за оглед на
веществени доказателства ведно с фотоалбуми, справка за съдимост на
подсъдимия А. *, бюлетини за съдимост; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, характеристична справка.
Съдът приема за установено извършеното в офиса на * гр.*, на ул.* *,
деяние от подсъдимия * главно въз основа на показанията на свидетелките И.
И., Х. Д., А. С. (*), К. Д. и обясненията на подсъдимия * дадени по ДП на
05.12.2019 г., които бяха прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 НПК.
Те се подкрепят от протоколите за разпознаване на лица от 05.12.2019 г. и
заключението по видео-техническата експертиза, за което е изготвен
протокол № 45/02.06.2020г.
Обстоятелствата относно това, че на 19.11.2019 г. подсъдимият е
предоставил сума в банкноти от по 100лв. за разваляне на по-дребно на
свидетелката С. (*)-оператор в офиса на * гр.*, на ул.* *, а след като ги е
получил в номинал от по 20лв., държал ги е в ръце и ги е върнал с
обяснението, че всъщност иска обмЯ. на сумата в евро, при което
свидетелката С. (*) му е върнала първоначално дадената й сума в банкноти от
по 100лв., се установява от показанията на четирите свидетелки И. И., Х. Д.,
А. С. (*) и К. Д.. Еднопосочни са и показанията им относно обстоятелството,
че непосредствено след като получила обратно от него сумата в банкноти с
номинал 20лв. свидетелката С. (*), която го обслужвала като клиент,
установила липса на част от нея. Четирите свидетелки са били очевидци на
извършените от подсъдимия действия и съдът крадитира показанията им в
тази част. Налице е разлика в показанията им единствено по отношение на
обстоятелството какъв е бил размерът на първоначално дадената сума в
банкноти с номинал 100лв. за разваляне от подсъдимия на свидетелката С. и
4
каква липса последната е установила в пачката от банкноти с номинал 20лв.,
след като й била върната от подсъдимия. Свидетелката С. (*) сочи, че
подсъдимият първоначално й дал сумата 1000лв. в банкноти от по 100лв., но
сочи, че е възможно да е била 1200лв., не излага каква е била липсващата
сума. Свидетелката И. И. не сочи, каква е била сумата която подсъдимият
искал колежката й С. (*) да му развали, но си спомня, че С. (*) установила, че
й липсва сумата от 500лв. „и нещо“. Свидетелките Х. Д. и К. Д. сочат, че
колежката им С. (*) след като обслужила подсъдимия като клиент установила,
че от върнатата й пачка в банкноти с номинал 20лв. липсвала сумата 540лв.
Свидетелката Д. си спомня, че подсъдимият поискал първоначално да му бъде
развалена на дребно сумата 1200лв.
Съдът кредитира показанията на последната относно размера на
първоначално предоставената сума от подсъдимия на свидетелката С. (*) за
разваляне, тъй като показанията й кареспондират с тези на свидетелката С. (*)
и обясненията на подсъдимия * дадени по ДП на 05.12.2019 г., които бяха
прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 НПК и в които той категорично
сочи, че е поискал да му бъде развалена сумата 1200лв. Неясни са спомените
на свидетелките относно обстоятелството каква е била липсващата сума в
пачката с банкноти от по 20лв., които подсъдимият * върнал на свидетелката
С. (*). От показанията на свидетелките И., Д. и Д. се установява, че
липсващата сума е около 540лв. Показанията им са в противоречие с
обясненията на подсъдимия * дадени по ДП на 05.12.2019 г., които бяха
прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2 НПК и в които той категорично
сочи, че когато държал в ръка по-дребните банкноти от по 20лв., взел от тях
сумата от 560лв. Съдът приема, че подсъдимият е взел сумата 560лв. на база
неговите обяснения, които като доказателствено средство, съдът кредитира
изцяло. Подсъдимият ясно, последователно и непротиворечиво обяснава
механизма на извършеното от него деяние в офиса на * гр.*. Свидетелките Д.
и Д. които сочат, че липсващата сума била 540 лв. не са обслужили
подсъдимия лично. Освен това те бяха разпитани в с.з. 3 години след
случилото се в офиса на * гр.*, докато подсъдимият е дал обяснения на
05.12.2019 г. непосредствено след извършване на деянието, поради което
съдът счита, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия като
достоверни.
Свидетелят А. Г. сочи, че свидетелката С.(*) му съобщила, че има
дефицит от над 400лв. след обслужване на клиент, който искал уедряване на
банкноти. Съдът не кредитира показанията му относно поисканата от
подсъдимия услуга от служителката в офиса и размера на липсващата сума,
докалкото не кореспондират с показанията на свидетелките очевидци И. И.,
Х. Д., А. С., К. Д. и обясненията на подсъдимия * прочетени по реда на чл.279
ал.2 вр. с ал.1 т.2 НПК, в които се сочи, че подсъдимият поискал да му бъде
развалена сума на по-дребно.
От показанията на свидетелката Ю. М., които съдът кредитира като
подробни и последователни, се установява и извършеното от подсъдимия А. *
5
деяние в офиса на „*“ *в гр.*. Свидетелката разказва, че обслужила
подсъдимия като касиер, като му развалила на дребно банкноти от по 20лв.
дадените й от него 1100лв. в банкнтои от по 100лв., но след като той ги взел в
ръце ги върнал обяснявайки й, че иска обмЯ. в евро. Върнал сумата, а тя на
него-първонално дадената й в банкноти от по 100лв. Свидетелката М. излага,
че впоследствие разбрала, че й е върнал с 500лв. по-малко, тъй като във
върнатата й от подсъдимия * пачка липсавли 25 бр. банкноти с номинал от
20лв. Показанията на свидетелката се подкрепят от тези на свидетелите Т. и
Ю., протокола за разпознаване на лица и заключението по видео-техническата
експертиза дадено с протокол №37/21.04.2020г. Налице е единствено
противоречие в показанията на свидтелките М. и Ю. относно това каква
услуга е извършила първоначално по искане на подсъдимия свидетелката М..
Последната сочи, че му е развалила пари на дребно, а свидетелката Ю.- че
колежката й е обменяла пари, но съдът не кредитира показанията на
последната в тази част, тъй като тя не е свидетел очевидец, доколкото както
сочи била вън и пушела, а свидетелката М. лично е обслужила подсъдимия.
Деянието извършено от подсъдимия на 22.11.2019 г. в офис на „*“ *
клон гр.* се установява от показанията на свидетелките Л., Б. и Р., протокола
за разпознаване на лица и заключението по видео-техническата експертиза
дадено с проткол №15/17.02.2020 г. Свидетелката Я. Л. сочи, че като
специалист обслужване на клиенти е развалила на подсъдимия дадената й от
него сума в размер на 1000лв на по-дребни банкноти от по 20 лв. и 50лв., но
той след като ги взел й ги върнал с молба да му даде по-дребни банкноти.
Свидетелката излага, че взела върнатата й сума, след което извадила от касата
пачка от 1000лв. в банкноти от по 10 лв. и ги дала на подсъдимия. Сочи, че
при засичане на касата в края на работния ден била установена липса на 13
бр. банкноти от по 50лв. или общо 650лв. Съдът приема, че сумата, която
подсъдимият поискал да му бъде развалена е била общо 1100лв., както и че
освен 1000лв. в банкноти с номинал 10лв. свидетелката му върнала и една с
номинал от 100лв. въз основа на прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК
показания на свидетелкта Л. дадени пред съдия по ДП. Последните следва да
се кредитират като детайлни и подробни, дадени непосредствено след
случилото се на 22.11.2019 г. Те се подкрепят, както от показанията на
свидетелките Р. и Б., така и от заключението по видео-техническата
експетиза, в която се сочи, че лице 1 взема банкнотите и комуникирайки със
служителката, отделя част от тях в лявата си ръка, а останалите отново подава
на служителката.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че от обективна
и субективна страна подсъдимият е осъществил състав престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК, като в периода от 19.11.2019 год. до 22.11.2019 год. в гр. *, гр. * и гр.
*, при условията на продължавано престъпление и при условията на
повторност в немаловажен случай, след като е осъден със Споразумение №
269/29.06.2011г. по НОХД № 1496/2011г. на Районен съд гр. Русе, в сила от
6
29.06.2011г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А. И. С. от гр. *, Ю.
Й. М. от гр. * и Я. И. Л. от гр. *, като в резултат на продължаваната престъпна
дейност е причинена имотна вреда в размер общо на 1710 лева, както следва:
На 19.11.2019 год. в гр. *, в офис на „*.“, находящ се на ул. *, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А. И.
С. от гр. *, на длъжност касиер -оператор в *, с което е причинил имотна
вреда на * гр. София в размер на 560.00 лева;
На 21.11.2019 год. в гр. *, общ. *, обл. *, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Ю. Й. М. от гр. *, на
длъжност специалист обслужване и продажби в „*“ *, с което причинил
имотна вреда на „*“ **офис гр. * в размер на 500.00 лева; и
На 22.11.2019г. в гр. *, бул. „*, в офис на „*“ АД, клон *, с цел да набави
за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Я. И. Л. от
гр. *, на длъжност специалист обслужване на клиенти, с което причинил
имотна вреда на „*“, офис * в размер на 650 лева.
Престъплението измама от обективна страна представлява
неправомерна дейност по въвеждане и/или поддържане на заблуждение у
физическо лице, чрез което се формира невярна представа за
действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено
разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага. За да се приеме за осъществен състава на
престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните
предпоставки: 1/ два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/
ощетено имущество да се е намирало във фактическа или разпоредителна
власт на измамения; 3/ да е налице неправилна представа на пострадалия по
отношение на условията, при които той ще извърши акт на имуществено
разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
В настоящия случай безспорно се установява наличието на всички
белези от обективна страна на престъплението измама.
На 19.11.2019 г. в гр.* в офиса на „* подсъдимият А. * с активни
действия е формирал у свидетелката С. (*) неверни представи, че й връща
цялата сума от 1200 лв, които му развалила на по-дребни банкноти,
обяснявайки й, че всъщност не е искал такава услуга, а обмЯ. в евро. В
действителност подсъдимият много добре е съзнавал, че не й връща част от
сумата, защото ловко отделил 28 банкноти от по 20лв в дланта си. По този
начин * е създал невярна представа у измаменото лице за действителното
състояние на нещата и последното, мотивирано от тази своя невярна
представа, е извършило акт на фактическо разпореждане, приемайки сумата
от 640 лева в банкноти от по 20лева и връщайки на подсъдимия преди това
дадената сума от 1 200лв. в банкноти от по 100лв. Като директно следствие от
имущественото разпореждане на измаменото лице за „* е настъпила вреда,
7
изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 560 лв., респективно - чрез
действията на заблуденото лице, подсъдимият се е облагодетелствал от
предмета на посегателство.
На 21.11.2019 г. в гр.* в офиса на „*“*подсъдимият * с активни
действия е формирал у свидетелката Ю. М. неверни представи, че й връща
цялата сума от 1100лв, които му равалила на по-дребни банкноти,
обяснявайки, че не е искал такава услуга, а обмЯ. в евро. В действителност
подсъдимият много добре е съзнавал, че не й връща част от сумата, защото
ловко отделил 25 банкноти от по 20лв в дланта си. По този начин А. * е
създал невярна представа у измаменото лице за действителното състояние на
нещата и последното, мотивирано от тази своя невярна представа, е
извършило акт на фактическо разпореждане, приемайки сумата от 600 лева в
банкноти от по 20 лева и връщайки на подсъдимия преди това дадената сума
от 1100лв. в банкноти от по 100лв. Като директно следствие от
имущественото разпореждане на измаменото лице за „*“АД е настъпила
вреда, изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 500 лв.,
респективно - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е
облагодетелствал от предмета на посегателство.
На 22.11.2019 г. в гр.* в офиса на „*“*подсъдимият * с активни
действия е формирал у свидетелката Я. Л. неверни представи, че й връща
цялата сума от 1100лв, които му равалила на по-дребни банкноти с номинал
20 лв. и 50лв., обяснявайки, че иска да му развали сумата на по-дребни
банкноти от по 10 лв. В действителност подсъдимият много добре е съзнавал,
че не й връща част от сумата, защото ловко отделил 25 банкноти от по 20лв в
дланта си. По този начин * е създал невярна представа у измаменото лице за
действителното състояние на нещата и последното, мотивирано от тази своя
невярна представа, е извършило акт на фактическо разпореждане, приемайки
сумата от 450 лева в банкноти от по 20 и 50 лева и връщайки на подсъдимия
преди това дадената сума от 1100лв. в банкноти от по 100 лв. Като директно
следствие от имущественото разпореждане на измаменото лице за „*“АД е
настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със сумата в размер на 650 лв.,
респективно - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е
облагодетелствал от предмета на посегателство.
Подсъдимият е въвел измамените свидетелки С., М. и Л. в заблуждение
чрез въздействие върху съзнанието им, което формира у тях невярна
представа. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е
причиняването имотна вреда другиму. Налице е причинна връзка между
деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като
пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от
измамените С., М. и Л., а разпореждането пък е следствие от неправилно
изградената увереност, че подсъдимият Л. връща цялата сума, която са му
предоставили.
В същото време подсъдимият е извършил престъплението след като е
8
бил осъден със Споразумение № 269/29.06.2011г. по НОХД № 1496/2011г. на
Районен съд гр. Русе, в сила от 29.06.2011г. за престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК на лишаване от свобода за срок от 2 г., изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от 4 г. От изтърпяване на наложеното със
същото наказание – 29.06.2015 г. до датата на извършване на деянието,
предмет на настоящото производство не са изминали пет години, поради
което деянието следва да бъде квалифицирано като извършено повторно по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 от НК. В същото време при
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, както и
обстоятелствата, при които същото е било извършено, както и размера на
нанесените на ощетените юридически лица щети се налага извода, че
деянието не представлява маловажен случай, поради което са налице
условията измамата да бъде квалифицирана по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК.
Осъществената от подсъдимия * престъпната деятелност следва да бъде
квалифицирана като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на
едно и също престъпление - съответно по чл.210, ал.1, т.4 от НК, извършени
са през непродължителен период от време – в периода от 19.11.2019 г. –
22.11.2019 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл за всяко от деянията.
Подсъдимият * с пряко насочен умисъл е възбудил и поддържал
заблуждение у свидетелките А. С., Ю. М. и Я. Л., като е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици. Ясно е съзнавал, че не връща цялата сума от
банкноти, че задържа част от нея, но въпреки това е въвел и поддържал
заблуждение у свидетелките А. С. (*), Ю. М. и Я. Л., че се отказва от искането
да му развалят сумата на по-дребни банкноти и че я връща веднага цялата. За
наличието на пряк умисъл сочат и други елементи от действията на
подсъдимия- той е извършил престъплението в три различни града, намиращи
се на значително разстояние едни от друг, молел е да му бъдат извършени
услуги, за които не се изисква представяне на лична карта с цел да не бъде
установена самоличността му. Освен това е поддържал непрекъснат зрителен
контакт и говорел със свидетелките А. С., Ю. М. и Я. Л., за да ги разсейва и да
не забележат, че отделя част от първоначално дадените му от тях суми пари.
Подсъдимият преследва с престъплението и особена користна цел- да
набави за себе си имотна облага, а именно в неговото имущество да настъпят
благоприятни изменения.
За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок от една до осем години. Мотивът за извършване на престъплението е
желанието на подсъдимия * да се обогати с парични средства по непозволен
начин.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
*, съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство, че
9
престъплението е извършено в чужда за подсъдимия държава, начина на
извършването му- в три различни града, намиращи се на голямо разстояние
един от друг, все обстоятелства, затрудняващи разкриването му, механизма
на извършването му, лошите характеристични данни; а като смекчаващи:
обстоятелството, че не е осъждан, възстановяването на по-голяма част от
вредите, съдействието оказано при разследването.
Предвид изложеното, досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът прецени, че при определяне на размера на
наказанието, следва да се вземе предвид, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от
три години, изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 НК отложи за
изпитатаелен срок от пет години. Съдът намира, че с така определеното
наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия А. * и бюлетините за
съдимост към датата на извършване на деянието, той е бил осъждан
двукратно: по НОХД №1358/2008 г. по описа на РС Сливен със споразумение
от 07.08.2008 г., влязло в сила на 07.08.2008 г. е бил осъден за престъпление
по чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 г.,
изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 5 г. и по НОХД №1496/2011 г. по описа на РС Русе - със споразумение
№269/29.06.2011 г., влязло в сила на 29.06.2011 г. на „Лишаване от свобода“
за срок от 2 г., изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 4 г.
Престъплението, за което подсъдимият А. * по НОХД №1358/2008 г. по
описа на РС Сливен е извършено на 27.05.2008 г., а това за което е осъден по
НОХД №1496/2011 г. по описа на РС Русе е извършено на 07.04.2008 г. Двете
престъпления са извършени, преди да има влязла в сила присъда, за което и
да е от тях, поради което са налице предпоставките да се кумулират на осн.
чл.25 вр. с чл.23 НК. Според съда общо най-тежко се явява наказанието по
НОХД №1358/2008 г. по описа на РС Сливен „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 г., изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 5 г. С оглед на това съдът намира, че за тези две
престъпления подсъдимия е реабилитиран по право на осн.чл. 86 ал.1 т.1 НК,
считано от 07.08.2013 г
Видно от справката за съдимост на подсъдимия по НОХД № 66/2020 г.
по описа на РС–Велико Търново той е осъден за извършено на 06.09.2019 г.
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 г. и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от пет години.
Съдът съобрази, че са налице условията по чл.25 вр. с чл.23 НК за
кумулиране на наказанието по настоящата присъда с това наложено по НОХД
№ 66/2020 г. по описа на РС–Велико Търново, тъй като двете престъпления са
10
извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Затова
съдът наложи най-тежкото измежду двете наказания, а именно това по
настоящото дело- лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението
на което на осн.чл.66 ал.1 НК се отлага за изпитатаелен срок от пет години.
От общото най-тежко наказание съдът приспадна с присъдата на основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето, през което подсъдимия А. * /със снета по
делото самоличност/ е търпял задържане по реда на ЗМВР за срок от 24ч. по
досъдебното производство.
С присъдата съдът осъди подсъдимия А. * да заплати в полза на
ОДМВР * разноските направени по досъдебното производство в размер на
570лв., от които 510 лв. за 3 бр. видеотехнически експретизи, 60лв. за
преводач ( л.71, т.I и л.100, т.IV от ДП), а в полза на ОДМВР * -разноските
направени по досъдебното производство в размер на 5,80лв.
В хода на съдебното производство са направени следните разноски: за
превод (л.29, л.159, л.418 от делото) 100лв +56,02 лв.+144лв, разноски за
свидетели 90лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
26.01.2023 г.
:

11
Съобщи за изтекли лични данни