№ 17
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Галина Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на Окръжна прокуратура Бургас
против Определение № 1126/18.11.2022 г., постановено по ЧНД № 1335/2022
г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от
НПК е отменено Постановление от 24.10.2022 г. за прекратяване на
наказателно производство, издадено от Бургаска окръжна прокуратура, с
което на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено Досъдебно
производство № 35/2016 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас с обвиняема Т.
К. Г. за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.5 вр.чл.26, ал.1 НК и делото е
върнато на прокурора за изпълнение на указанията на решаващия съд.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
така постановеното от ОС Бургас определение. Посочва се, че правилно
съдът е приел, че по делото спрямо обвиняемата е повдигано обвинение на
два пъти – първо на 01.12.2019 г. за престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.5 НК
/т.2, л.3/ и втори път – на 31.08.2020 г./т.1, л.49/ за престъпление по чл.255
ал.1 т.2 НК, като квалифициращото обстоятелство по т.5 вече е отпаднало, но
едновременно с това се изтъква становище за неправилност на извода на
първия съд, че в прекратителното постановление са изложени аргументи за
налични основания за прекратяване на наказателното производство по
обвинението по чл.255, ал.1, т.5, вр.чл.26 от НК, но не и такива за
прекратяване на производството по актуалното обвинение по чл.255, ал.1, т.2
1
от НК. Отделно, държавният обвинител излага становище, че като е отменил
постановлението, окръжният съд е нарушил забраната за влошаване
положението на обвиняемата, т.к. единствено тя го е обжалвала с искане за
изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство.
Направено е искане за отмяна на определението, постановено от ОС Бургас и
постановяване на ново такова, с което прекратителното постановление да
бъде потвърдено.
Производството пред въззивният съд е образувано и по частна жалба
на защитника на обвиняемата Т. Г. - адв.К. от БАК, срещу горепосоченото
определение на ОС Бургас. С частната жалба защитникът прави оплакване за
неправилност на атакувания съдебен акт. Излага аргументи в подкрепа на
релевираните доводи. Не споделя изводите на съда, че в обжалваното
постановление не е извършен пълен, подробен и всестранен анализ на
събраните доказателства, и че поради това е в невъзможност да направи
правилна и обоснована преценка относно възражението на защитата досежно
правилната квалификация за прекратяване на наказателното производство.
Изтъква, че анализът на събраните по делото доказателства навежда извод за
наличие на основание за прекратяване на досъдебното производство по
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а не на това по чл.243, ал.1, т.2 от
НПК, поради което претендира отмяна на определението на
първоинстанционния съд и постановяване на ново такова, с което
постановлението да бъде изменено в частта относно основанието за
прекратяване. Като аргумент в подкрепа на искането си за отмяна на
атакуваното определение, защитникът сочи виждане, че окръжният съд не е в
хипотеза по приложение разпоредбата на чл.243, ал.6, т.3 от НПК, т.к.
съдебният контрол е искан от обвиняемата, чрез своя защитник, без при това
да е искана отмяна на постановлението, а единствено с претенция за
изменение на основанието, на което е прекратено наказателното
производство. Затова, според защитника отмяната на постановлението е
довело до нарушаване на забраната за влошаване положението на
обвиняемата.
По делото е депозирано писмено становище от прокурор при
Апелативна прокуратура - Бургас, с което се излагат доводи за
неоснователност на частния протест и частната жалба. Аргументирана е теза,
че в настоящото производство не намира проявление принципното правило
2
наречено reformation in pejus, т.е. забрана да се влошава положението на
обвиняемия, т.к. нормата на чл.243 от НПК не предвижда такава забрана, а и
настоящият случай не попада в хипотезите, при които според доктриналните
схващания, влошаване на положението на обвиняемото/подсъдимото лице е
налице, когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление; когато
се увеличава наказанието; когато се отменя приложението на чл.64, ал.1 и
чл.66 от НК; когато се осъжда оправдан подсъдим. Акцентирано е върху
обстоятелството, че в настоящото производство съдът действа не като
инстанция по същество, а като контролно-отменителна инстанция, при която
ревизионното начало намира приложение. Поради това счита, че съдът не е
обвързан от основанията, посочени в жалбата и винаги е длъжен служебно да
провери обосноваността и законосъобразността на постановлението, като
именно това е направил ОС-Бургас. Затова намира, че изложените в протеста
на ОП-Бургас и в жалбата на адв.Ст.К. - защитник на обв.Г. доводи и
възражения против изводите, намерили място в атакувания
първоинстанционен съдебен акт, се явяват неоснователни, поради което
искането за отмяна на Определение № 1126 от 18.11.2022 г., постановено по
ЧНД № 1335/2022 год. на Окръжен съд - Бургас, следва да се остави без
уважение, а определението – да се потвърди.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частната
жалба и частния протест оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи
се в наказателното дело, прецени становището на прокурора от въззивната
прокуратура и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт,
направи извода, че частната жалба и частния протест са допустими като
подадени от процесуално легитимирани лица и в преклузивния 7-дневен срок
по чл.243, ал.7 от НПК, а по същество са неоснователни.
За да приеме, че са налице основания за отмяна на постановлението на
ОП Бургас, окръжният съд е приел, че в проверявания прокурорски акт
държавният обивинител е мотивирал налични според него основания за
прекратяване на наказателното производство по обвинението по т.5 на ал.1 на
чл.255 от НК, като липсват каквито и да било мотиви за това налице ли е
основание за прекратяване на последното повдигнато спрямо обв.Г.
обвинение по т.2 на ал.1 на чл.255 от НК и ако е така – кое е конкретното
основание за това. Настоящият състав споделя виждането на първостепенния
съд.
3
При внимателно запознаване със съдържанието на контролираното
определение, въззивния съд намира за правилен извода на първия съд за
липса на изложени в постановлението на каквито и да било мотиви относно
наличие или не на основание за прекратяване на наказателното производство
относно актуалното към момента обвинение спрямо обв.Г. по т.2 на ал.1 на
чл.255 от НК и произнасяне по същото въобще. За период от около шест
години по делото са извършени множество процесуално-следствени действия,
като на обв.Г. първоначално - на 01.12.2019 г., е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.5 от НК. Впоследствие, на
31.08.2020 г. обвиняемата отново е привлечена в това й качество, но вече за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК. Това е последното, поради което и
актуалното към момента обвинение, повдигнато на Т. Г.. При това положение,
при изготвяне на своето постановление, прокурорът е бил длъжен да
мотивира прекратяването на наказателното производство именно по последно
действащото обвинение, а не по предходното такова по т.5 на ал.1 на чл.255
от НК. Посоченото води до невъзможност първият съд да извърши каквато и
да било преценка дали същото е законосъобразно, респ. дали обвинението е
недоказано или не представлява престъпление, или не е извършено от обв.Т.
Г., каквото е възражението на защитата по жалбата. Това от своя страна
обосновава правилността на извода на окръжния съд за необходимостта от
отмяна на постановлението и връщане на делото на държавния обвинител за
изготвяне на ново такова.
Въззивният съд намира довода на защитата и прокурора, че с отмяна
на постановлението се нарушава забраната за влошаване на положението на
обвиняемата, за неоснователен.
Действително, съдебната практика във връзка със съдебния контрол
върху прекратяване на производството от прокурора е категорична, че макар
да няма изрично предвидена разпоредба в закона, забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя-обвиняем, без съответно искане за
утежняване, има действие и в производствата по чл.243, ал.3 от НПК, които
също са съдебни по своето естество. Касае се за процесуална гаранция, която
от една страна обезпечава конституционното право на обжалване, а от друга -
изключва възможността при упражняване на това свое право, обвиняемият да
бъде поставен под угрозата от влошаване на положението му.
4
Забраната за влошаване положението на обжалвалия е приложима и
подлежаща на спазване, когато предмета на проверката, т.е.
прокурорският/съдебният акт е наличен /т.е. има такъв/, пък макар и
незаконосъобразен или необоснован, респ. изготвен при несъобразяване със
законовите изисквания за изготвянето му. В конкретния случай обаче
забраната reformatio in pejus е неприложима, т.к. липсва посоченото условие
за прилагането и съблюдаването й, доколкото прекратително постановление
по отношение на обвинението, повдигнато на обв.Г. и действащо към
настоящия момент по т.2 на ал.1 на чл.255 от НК изобщо липсва. С оглед на
това, жалбата на обвиняемата, депозирана чрез защитника й, не може да бъде
приета като жалба срещу постановление на прокурора, с което е прекратено
наказателното производство, водено срещу нея по повдигнатото й обвинение
и с оглед на изложеното в нея искане за изменение на основанието за
прекратяване, позитивно да активира горепосочената забрана.
Предвид всичко това, въззивният съд прецени за неоснователни
възраженията в частната жалба и частния протест за неправилност на
контролирания съдебен акт. Последният като правилен и обоснован следва да
бъде потвърден, а протеста и жалбата срещу него като неоснователни –
оставени без уважение.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1126/18.11.2022 г., постановено по
ЧНД № 1335/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5